Губите се лесно? Къде е вътрешният ви компас?

НаукаOFFNews Последна промяна на 27 февруари 2018 в 12:31 4752 2

Кредит: www.sciencesquared.eu

Независимо от чувството ни за превъзходство, човешките сетива съвсем не са най-прецизните. Кучетата могат да чуват звуци в много по-широк диапазон от нас. Делфините използват ехолокацията като проста и ефективна система.

Могат ли в такъв случай хората да развият нови сетива?

Да, казва Кевин О'Реган, който е изследовател в Парижкия университет "Декарт" и е финансиран от Европейския съвет за научни изследвания. Един от проектите в неговия списък е свързан с фината настройка на нашата вътрешна GPS система, така че намирането на магнитния север става втора човешка природа, разказва сайтът ERC = Science².

Навремето този вид изследвания са били считани за твърде претенциозни, но през последните години интересът към тях се засилва. Преди пет години учените в САЩ откриха неврони във вътрешното ухо на гълъбите, които реагират на посоката и интензивността на магнитните полета. След това научни екипи от САЩ и Великобритания установиха, че хората също имат вграден уред за навигация, но не умеят да се възползват от него така, както гълъбите.

Сега Франк Шуман и Кристоф Вицел от екипа на О'Реган са обучили хора да интегрират усещането за магнитен север в своята система за възприятия чрез използването на две апликации за смартфони - "hearSpace" и "naviEar".

При научния експеримент на група доброволци били предоставени слушалки с вграден геомагнитен компас. Поставени на въртящ се стол и със затворени очи, при обръщане на север те чували приятният звук на водопад, а когато се завъртали звукът се премествал настрани и назад. Изненадващото откритие, публикувано в научното списание Nature, е че скоро хората привикнали към това ново усещане за посока и то станало неразделна част от тяхното чувство за ориентация. Както казва О'Реган, "Успешно интегрирахме магнитния север в нервната система на вътрешното ухо, която е в основата на пространствената ориентация."

За да провери дали хората могат да се научат да 'усещат' Севера на компаса, Франк Шуман от екипа на О'Реган сяда като доброволец на специален стол със слушалки (свързани с iPhone) започва да върти стола. Резултатите са публикувани в статия в Nature Scientific Reports.

За да проверят и докажат резултатите, изследователите прекалибрирали оборудването. "Заблудихме участниците, като променихме посоката за север когато столът се завъртя." След 20 минути тренировка, когато свалихме слушалките, усещането за пространство у хората беше изтръгнато, твърдят изследователите, и дори остана така няколко дни по-късно. Това означава, че хората не само интегрираха сигнала за север, но бързо започнаха да се доверяват на изкуствения магнитен сензор в по-голяма степен, отколкото на естествения си вестибуларен апарат.

Усещането за Север и бизнесът около него

Компаниите вече предприеха действия. Cyborg Nest продава уред, наречен "Северен ориентир ". Той се прикрепва към кожата и леко вибрира когато потребителят е обърнат на север. Конкуретни фирми предлагат наколенки, които вибрират, когато потребителят се отправя на север, както и различни приложения за смартфони, които предлагат по-малко инвазивни начини да намерите пътя си.

Още за хората и за роботите

Вътрешният компас обаче съвсем не е крайната цел за О'Реган. Той смята, че бихме могли да намерим и други начини да увеличим сетивата, с които предварително сме заредени. Това според него ще бъде "първата крачка към развитието на киборгите".

Оттук възникват интересни философски въпроси за разликата между хората и роботите. Все пак О'Реган работи в университет, който носи името на философа, известен със сентенцията: "Мисля, тоест съществувам".

О'Реган започва с един прост въпрос: Какво представлява червената палитра от цветове, който създава усещането за "червено"? Дали и как червените пластири възбуждат светлинните рецептори в очната ретина? Дали и как нервите пренасят тези сигнали към мозъка? И какво представляват сигналите, които възприемаме като "червено?" Как синапсите в мозъчните клетки реагират на сигналите от ретината?

Колкото повече се замисляме за това, толкова по-трудно е да се каже защо червените неща се усещат като червени. О'Реган твърди, че това може да бъде безкрайна поредица от въпроси, които не водят до никъде. Няма "начин да се направи връзката между физическото и сетивното.", казва той.

Как може да се направи робот, който да вижда червено?

Затова О’Реган използва различен подход. Той обяснява, че това, което наистина означаваме чрез сетивен опит, са нашите действия и взимодействия със света около нас в момент, когато изпитваме някакво преживяване. Що се отнася до "червеното", това е конкретният начин, по който взаимодействаме със светлината, отразена от червен обект. Този модел може да бъде описан математически и да бъде лесно програмиран в робот, така както детето може да се научи на думата "червено". Роботът ще види червеното, точно по този начин, по който му е зададено.

По същия начин бихте могли да научим робота да мирише цветя или да усеща пространството около него. Когато роботът взаимодейства по правилния начин със своята среда, това означава усещане. Единственото, което му липсва, е да бъде наясно, че това е усещане, но и това би могло да бъде програмирано.

Финансирането, което О'Реган е получил от Европейския съвет за научни изследвания, му позволява да прави изследвания в областта на така наречената от него сензомоторна теория за усещането. Той започва да работи в тази област преди повече от 15 години. Според този подход, нашият опит е продукт на това как взаимодействаме със света и се подчинява на поредица от закони, известни като „непредвидени сензомоторни обстоятелства“.

"Повечето хора търсят в мозъка нещо, което генерира съзнание", казва О'Реган. "Те вероятно искат да се успокоят с идеята, че роботите никога няма да могат да се чувстват по начина, по който ние се чувстваме."

Според него това е загуба на време, защото няма нищо толкова специално в човешките способности, което да прави немислимо създаването на съзнателни роботи. Вместо това, трябва да се съсредоточим върху изучаването на това, как взаимодействаме със света, за да можем да разберем и подобрим способносите си да чувстваме.

О'Реган твърди, че роботите скоро ще започнат да превъзхождат човешкия интелект и ще могат да възприемат света точно така, както и ние. "Ако можем да обясним усещането като начин за взаимодействие с околната среда, можем да обясним всичко, включително и емоциите", казва той. "Дали роботите ще имат емоции един ден? Да, и това предстои през следващите 20 години!"


Какво означава "да чувстваш"?

Опитите да се да направят машини, които да могат да имат усещания или емоции, опира до съществени философски въпроси. Ето как O'Regan започва да го обяснява в една от своите академични презентации.

Когато Арнолд Шварценегер играе ролята на робот във филма "Терминатор", той „умира“ в баня чрез изгарянето на нефт и огън, но се бори до последно да защити своите приятели. Като много интелигентен робот, способен да комуникира и да разсъждава, той знае, че това, което се случва с него, е нещо лошо, но не не може да усети болката.

Това е класическият поглед към роботите днес: хората вярват, че те могат да бъдат много сложни, способни да говорят, да разбират и дори да имат самосъзнание, да използват думата "Аз" по подходящ начин. В същото време трудно приемаме идеята, че роботите някога ще могат също да започнат и да чувстват. В края на краищата, те са просто МАШИНИ!

Философите също имат затруднения с проблема за усещанията, който те често разглеждат като проблем на QUALIA, т.е. на качеството на сетивния опит относно това какво представлява да кажем, възприемането на червеното или докосването на перо, или пък убождането с игла. Философът Дейвид Чалмърс и Даниел Денет наричат QUALIA "твърдият носител" на съзнанието.

О'Реган обяснява, че това, което е необходимо, ако искаме да създадем чувстващи роботи, е нов подход относно чувствата, а това е дискусия, която често отразява дългата история на философията от Декарт и Лок до Кант и след него.

За Европейския съвет за научни изследвания

Мисията на ERC е да насърчава най-висококачествените научни изследвания в Европа чрез конкурентно финансиране и да подпомага учените с авангардни изследвания във всички области, въз основа на научните им постижения. ERC има за цел неговите грантове да помогнат за създаването на нови и неочаквани научни и технологични открития - които могат да формират основата на нови индустрии, пазари и социални иновации на бъдещето.
Грантовете на ERC се присъждат чрез открита конкуренция на проекти, ръководени от стартиращи и утвърдени изследователи, независимо от техния произход, които работят или ще работят в Европа. Единственият критерий за подбор са научните качества.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23293

2

Стефан

01.03 2018 в 04:54

Да, гпс-а не умее да е компас.
Не ме кефи. Ако това дава остатъчно умение за такава ориентация, след като е изключено - веднага бих. А така - не.

12688

1

Emil Kasamakov

27.02 2018 в 17:28

"нашата вътрешна GPS система"

Хубаво, ама през цялото време говорите за посока, а не за позиция. Тоест за компас, а не GPS.