"Ватупи иска тсантса!" Тази реплика изрича героят-южноамерикански индианец от романа "Жрицата на змията" на добре познатия на много любители на приключенските романи автор Петър Бобев. В края на ХІХ и началото на ХХ век тсантсата била много модна вещ в Европа и Северна Америка. Можело да бъде видяна в музеи, аукционни къщи и частни колекции, където представлявала доказателство за варварските обичаи на злобните диваци, убиващи стотици свои събратя заради такъв инфернален трофей. Както е и в сюжета на горецитирания роман обаче, много от наличните тогава в Европа и Северна Америка тсантси били резултат от търсенето на модната вещ, което създали бели хора, командващи пазара в развитите страни. Ватупи казва, че иска тсантса, защото иска да си върне от търговеца Фернандо Бендейра тсантсата на убития си брат, която за него има лично значение.
В Латинска Америка, в Пастаса, недалече от границата с Еквадор, от древни времена живее немногочислено племе, наречено шуари. Близки до него по традиции и национални черти са също така ачуарите и шивиарите. Тези народностни групи и в момента свято пазят знанието за древните обичаи. Един от тя е приготвянето на амулети от човешки глави.
До средата на ХХ век шуарите били войнствен народ. Колонистите ги наричали "хиваро" (jivaro) - "диваци". Свидетелство на очевидец например ни казва: "Глави те режат и в момента, макар че го крият, като го правят много навътре в джунглите. После ги сушат, като ги смаляват до размер на юмрук. А самото изсушаване вършат толкова изкусно, че главата дори запазва лицевите черти на своя някога жив собственик. Точно такава "кукла" наричат тсантса. В момента, когато шуарите са цивилизовани, тази зловеща древна традиция се пише о заклетите им врагове – ачуарите и шивиарите".
Макар едно време европейците да изпитвали панически страх пред безжалостните шуари, в момента те могат безнаказано да се разхождат из територията им. Индианците само с подозрение поглеждат към бледоликите.
Известно е, че главите, продаващи се по лавките в Еквадор, са фалшификати. Истинските тсантси струват невероятно скъпо и се търсят много от колекционерите. Заради това някои хора идват в джунглата със специалната цел да се сдобият с човешка глава с размера на юмрук, като от такава "стока" може нелошо да се заработи.
Хиваро имат странно схващане за човешката душа, която наричат "арута". Смята се, че тя прелита, където пожелае, по своя воля и мени собственика си веднъж на четири-пет години. Когато воин убие враг, той трябва да задържи душата му. Изсушената глава е клетка за такава душа и хваната, тя не може вече да избяга. Повечето истински тсантси са резултат от традиционния закон на джунглата, при който за убийство се отмъщавало също с убийство, и поради това на убилия воин било ясно, че рано или късно роднините на убития ще изсушат и неговата глава. До средата на ХХ век шуарите живеели в постоянно военно положение, а домовете им били в готовност всеки момент да започне нападение. Обаче в днешни дни човек, добил чужда глава, може да се откупи, не рискувайки да загуби своята. Един от начините това да стане да се откупиш чрез животни. Например крави, които били донесени в джунглата от мисионерите и метисите-колонисти. Цената варира от осем до десет крави, но нека се има предвид, че цената на всяка крава е около осемстотин долара. За съществуването на тази практика знаят навсякъде, където живеят ачуари, но не е прието тя да се афишира. По такъв начин белият поръчител, заплатил на воина откупа заедно с парите за извършената услуга, може да получи бленуваната глава, която или да запази за себе си, или да препродаде на черния пазар с огромна печалба. Тази дейност съществува поне в последните няколко десетки години, като само цената на главите в различните години е била различна.
В края на ХІХ век ловът на глави преживял ренесанс. Търсенето нараснало, а най-лесният начин да се сдобие човек с тсантси било да се организира лов в някое туземно село. По това време европейците масово навлезли в джунглите на Амазонка, за да събират кора от хининово дърво. Тя е главната съставка на хинина – популярно тогава лекарство срещу треска и малария. Също така дори мисионерите, населили джунглата, наложили някакви минимални търговски отношения.
Поначало европейците избягвали да продават огнестрелно оръжие на диваците поради понятни причини. Но с течение на времето търсенето на тсантси станало причина да започне своеобразна търговия в натура: оръжие срещу изсушени глави и други необичайни сувенири.
Производството
По какъв начин главата бива смалявана? Ясно е, че черепът не може да промени формата си. Във всеки случай, в момента ачуарските майстори не са способни да извършат това, макар хорската мълва да твърди, че във времената на разцвет на зловещия лов на глави тяхното изкуство било толкова голямо, че можели да направят и такъв фокус. Но във всеки случай процесът на производство на тсантса е доста сложен и трудоемък.
На отрязаната глава се прави продълговат нарез от темето до шията надолу, след което кожата внимателно се сваля от черепа заедно с косите. По подобен начин се одират животинските кожи. Най-отговорната и трудна задача на този етап е как да се свали кожата от лицето, тъй като тя там е здраво свързана с мускули. Тях воинът подрязва с добре наточен нож. След това черепът с остатъка от костите се изхвърля колкото се може по-далече – той не представлява никаква ценност – а индианецът пристъпва към по-нататъшната обработка.
Одраната човешка кожа, свързана с лиана, се оставя известно време да поври в тенджера с кипяща вода. По този начин се убиват микробите и бактериите, а самата кожа малко намалява размера си. След това я изваждат и я оставят на върха на забито в земята копие, за да изсъхне. От специален вид лиана се прави пръстен с диаметър колкото бъдещата тсантса и се привързва към шията. С помощта на иглички и нишки от влакната на палма матау воинът зашива направения в началото разрез на главата.
Ачуарите умеят да смаляват главите в същия ден, в който са набавени. На брега на някоя река воинът намира три кръгли камъка и ги нагорещява в огнище. След това той поставя един от камъните през отвор в шията навътре в бъдещата тсантса и търка с него кожата, така че да изгори кожата отвътре. След това камъкът се изважда и се връща в огнището, а мястото му заема следващият.
Същинското смаляване на главите воинът прави с помощта на горещ пясък. Взимат го от речните брегове, насипват го в глинен съд и го греят на огън. След това го изсипват в главата, напълвайки я малко повече от половината. Напълнената глава постоянно обръщат, за да може преместващият се вътре пясък подобно на шкурка да изтрие месните късове и сухожилията, а също така да изтъни кожата, защото така тя става по-лесна за смаляване. За да може резултатът да стане удовлетворителен, това действие се повтаря много пъти.
Охладеният пясък се изсипва, отново се нагорещява на огън и пак се насипва вътре в главата. В паузите, когато главата е празна, воин с нож изчегъртва вътрешната част на тсантсата от останали парчета сухожилия. Когато такава обработка продължи дълго време, главата неминуемо се смалява и скоро започва да напомня глава на джудже. През цялото това време воинът трябва да възстановява изкривените черти на лицето. Това е важно, защото тсантсата трябва да съхрани визуалния образ на победения враг, но същевременно е и най-трудната част от процеса. Описаната обработка може да продължи няколко дни и даже седмици. В крайна сметка главата се смалява до около ¼ от първоначалната си големина, ставайки напълно суха и твърда на пипане.
В устните се поставят три петсантиметрови пръчки от твърда палмова дървесина, паралелно една на друга, боядисани в червено. Те се връзват със също така червена памучна лента. След това цялата тсантса, без лицето, се почерня с въглен.
В процеса на изсушаване главата, разбира се, се смалява. Но дължината на косите остава неизменна! Ето защо косите на тсантсите изглеждат непропорционално дълги в сравнение с големината на главите им. Тяхната дължина достига до един метър, но това не означава, че такава тсантса е направена от женска глава: сред ачуарите мъжете и досега носят коси, по-дълги дори и от женските.
Оттук следва и един трик, който може да спаси човешки живот. Как мисионерите определяли дали пред тях стои майстор по приготвяне на сушени глави? Много просто – гледали го в ръцете. Пръстите на човек, занимаващ се с производство на тсантси, пръстите били в уродливи рани заради постоянната работа с горещи камъни и пясък. Една от причините за подобни "трудови злополуки" е, че жрецът най-често изпълнявал тази част от процеса в полубезсъзнателно състояние. Индианците хиваро използвали в ритуалите си изключително мощния психеделик аяухаска, които предизвиквал видения с фрактални змиеподобни образи.
Накрая, за да стане пълноценна "клетка за душата", тсантсата трябвало да се зашие: устата и клепачите с връвчици, а ноздрите и ушите се стисвали с нещо като тапи. Получавала се своеобразна бутилка с магическа сила, която всеки можел да носи със себе си.
Икономика
Впрочем, макар и не така често, се намират и умалени женски глави. Малко известен е фактът, че шуарите в миналото изпращали ,,на лов за глави“ и жени. Това било своеобразно полово равноправие. Също така, жените можели да участват и в многочислени набези.
За да удовлетворят постоянно растящия апетит на пазара, отделни хитреци започнали производство на евтини фалшификати. Те купували от болничните морги глави на трупове, а в употреба влизали и части от тела на животното ленивец (бавноподвижни дървесни бозайници от групата на Непълнозъбите – Xenarthra). Постепенно тази дейност увлякла толкова много хора, че по мнение на специалисти над 80 % от съществуващите в момента тсантси в света са фалшиви. Но независимо от това в Европа и САЩ музеи и частни колекционери се състезавали помежду си за различни екземпляри. Това било равнозначно на обикновеното колекциониране на каквото и да било, никой не поставял въпроса, че става дума за изсушени човешки глави. В лондонски вестник от 1950 г. били нормално явление обяви за продажба на сушени глави.
Хиваро стриктно пазели технологията на производство на тсантси, но изтичане на информация все пак имало. За това говори фактът, че по едно време на черния пазар започнали да се продават негроидни изсушени глави, изработени в Африка. По канал тези глави се озовават в Лондон, а оттам – във всички европейски страни.
Ужасеният баща
През 1976 г. германски юрист, забелязал в хамбургски магазин за сувенири изсушени човешки глави. Повечето от тях били негроидни, но сред тях той забелязал и една европейска. Когато я разгледал, той едва не получил сърдечен удар – главата била на неговия син, изчезнал преди половин година без вест в Централна Африка. За да се увери със сигурност, той я взел в ръце и успял да забележи на темето две големи родилни петна. Това била наистина умалената, но напълно истинска глава на неговия син!
Юристът купил "сувенира" и веднага отишъл в полицията. Но там органите на реда само повдигнали рамене. Това било сувенир, играчка, и основания за възбуждане на углавно дело нямало.
Тогава бащата наел опитен детектив, бившия следовател Йохан Драйер. Той открил в Лондон магазин за търговия на едро, където такива глави се продавали, а самата покупка предал на музеен експерт. Експертът пък изяснил, че тази глава е изработена по технология на южноамериканските индианци от племето хиваро.
По това време тсантсите вече били започнали да се произвеждат на конвейер. В края на миналия век в столицата на Централноафриканската република били арестувани членове на групировка, които действали по следния начин. На вила в покрайнините на града от всички ъгли били събирани хиляди трупове, при това не само на чернокожи, но и на европейци. Особено били ценени женските глави. Обаче, тъй като членовете на престъпната групировка знаели само приблизително начина на изсушаване на глави, след немного време произведените от тях трофеи започнали да гният и били изпоизхвърлени (само малко се запазили).
Кралят на главите
Вече няма съмнения, че тайната на производство на такива глави не знаели дори шефовете на този мръсен бизнес. Тя била достояние само на един човек – еквадорец – известен под прозвището Крал Коко. Той успял да убеди африканските мафиози, че процесът на производство е свързан не само с химия, но и с магия, което значело, че без него те не могат да минат. В резултат те го ценели като злато. Коко не бил пускан да излезе зад пределите на "работното си място" (вилата), но в нея той живял действително като крал. Малко след разформироването на престъпната група обаче Краля бил убит при неизяснени обстоятелства.
Трябва да се каже, че изделията на Крал Коко били по-нискокачествени от оригиналните, южноамерикански тсантси. В началото на 1980-те г. кожата на главите му започнала да се разваля и в крайна сметка всички те изгнили, с изключение на няколко специални екземпляра, запазени във формалин. Специалистите обясняват това с факта, че Коко все пак не разполагал с всички необходими съставки, за да направи една хубава тсантса. По-точно, той заменял южноамериканските треви с местни, африкански, което в дългосрочен план се отразило отрицателно на качеството на страшните сувенири.
Антон Оруш, Sandacite.bg – http://www.sandacite.bg
Източници:
Shrunken Heads "Tsantsa" - http://www.salangome.com/shrunken-heads.asp
Тсантса или Тайна кровавого чучельника - http://www.fresher.ru/2013/09/23/tsantsa-ili-tajna-krovavogo-chuchelnika/#
Тсантса: сушеные головы индейцев и галлюциногены - http://disgustingmen.com/history/shrunken-heads-tsantsa
Тсантса – высушенные человеческие головы - http://cameralabs.org/10014-tsantsa-vysushennye-chelovecheskie-golovy
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари