Консервативният синдром обяснява връзката между религиозността и по-ниското IQ

НаукаOFFNews Последна промяна на 29 юни 2018 в 00:00 18094 12

Кредит ThoroughlyReviewed.com

Ново изследване показва, че социалният консерватизъм може да е едно от обясненията за обратната корелация между религиозността и когнитивните способности.

Съществуват куп психологически черти и нагласи, които се описват като "консервативен синдром". Терминът не е предназначен да опише консерватизма като болестно състояние. По-скоро "синдром" означава, че има редица черти на характера и нагласи на ума, асоцииращи се с консерватизма, които са взаимно свързани.

Новото изследване, публикувано в Personality and Individual Differences, показва, че "консервативният синдром" е свързан с по-ниска интелигентност, а религиозността е само част от него.

Обратните корелации между когнитивните способности и консерватизма и религиозността са добре документирани и не подлежат на съмнение, но все пак зависимостта, поне в западните страни, е по-слаба.

"Има доста изследвания, включително публикуваните неотдавна в списание Intelligence , които съобщават за обратна зависимост между IQ и религиозността", заяви авторът на изследването Лазар Станков (Lazar Stankov), професор по психология в Университета в Сидни.

Връзката между религиозността и ниската интелигентност е добре установена досега. Метаанализът на 63 проучвания от 2013 г. показа значителна обратна корелация между двете. Авторите на изследването предлагат три възможни обяснения:

  1. Интелигентните хора са по-малко склонни да се съобразяват и по този начин е по-вероятно да се противопоставят на религиозната догма;
  2. Те също така са склонни да имат по-аналитичен, а не интуитивен начин на мислене, а предишни изследвания установяват, че това подкопава религиозните вярвания;
  3. Интелигентните хора често притежават качества като самоконтрол, така че нямат нужда от предимствата на моралните императиви на религията, тоест те могат да са морални, без да се налага да я практикуват.

Въз основа на това в статия за Psychology Today Томас Чаморо-Премузич (Tomas Chamorro-Premuzic) обяснява, че типът на личността също не трябва да се пренебрегва, когато се обсъжда склонността към религиозност. Той твърди, че отвореността към преживявания - личностна черта*, която означава, че индивидът има склонност да притежава по-високи нива на интелектуално любопитство, естетическа чувствителност и да бъде управляван от антиконформистични и бунтовнически нагласи - положително корелира със склонността към повече от една интерпретации.

* Петте основни личностни характеристики, определени от психолозите, са:

• невротизъм-стабилност,
• екстровертност-интровертност,
• откритост-консерватизъм,
• сътрудничество-конкуренция,
• добросъвестност-импулсивност.

Един преглед установи, че този тип откритост има обратна корелация с религиозните вярвания. Тъй като хората с по-висока отвореност към преживявания нямат силно желание за ограничения и се чувстват по-комфортно с несигурността, те не извличат психологически ползи от религията - която в крайна сметка се стреми да премахне двусмислието и несигурността. Това е алтернативно обяснение защо религията привлича повече хора с по-малко интелигентност - обикновено те са по-малко отворени за новите неща.

Всички тези обяснения могат да бъдат обединени заедно от резултатите от новото проучване на Лазар Станков, според което самият "консервативен синдром" е свързан с по-ниската интелигентност, а "религиозността най-добре се разбира като аспект на социалния консерватизъм" по думите на психолога.

Казано по друг начин, хората, които са по-консервативни в своите вярвания, вероятно ще бъдат по-малко интелигентни, а хората, които са по-консервативни, са склонни да бъдат религиозни. 

"Целта ми беше да посоча, че социалните консерватори, а не само религиозните хора, са склонни да постигнат малко по-ниска степен на интелигентност", споделя за РsyРost Станков.

За проучването си изследователите анализират данни от 8 883 участника от 33 различни държави. Бе оценена флуидната интелигентност* с помощта на тест от поредица числа, който изисква участниците да открият липсващото число в последователността.

*Според теорията за интелигентността на психолога Реймънд Кетъл интелигентността може да бъде разделена на флуидна (подвижна) и кристализирана интелигентност. Флуидната интелигентност се определя като способността да се решават нови проблеми, да се използва логиката в нови ситуации и да се идентифицират новите закономерности. Обратното, кристализираната интелигентност се определя като способността да се използват научените знания и опит.

В съответствие с предишни изследвания, психолозите откриват, че хората, които са изкарали по-ниски резултати от теста за интелигентност, са по-често религиозни. Изследователите също така установяват, че одобрението на традиционните ценности, вярата, че властта трябва да се концентрира и консервативните политически убеждения, допълват връзката между по-ниската интелигентност и религиозността.

"Трябва да разбере, че социалните консерватори, включително много религиозни хора, са по-ограничени в своите възгледи за света", отбеляза Станков пред PsyPost. "Поради по-ниския си коефициент на интелигентност, те са с по-ограничено мислене и се страхуват от промените. Те също така са склонни да бъдат по-враждебни към онези, които не принадлежат към собствената им група".

Това обаче не е последната дума. Наистина съществува връзка между консервативният синдром и по-ниската интелигентност, но ефектът може да не е много голям.

"Има метааналитични изследвания, които показват обратни корелации между когнитивните способности и консерватизма и религиозността, и смятам, че връзката е добре документирана в литературата", отбелязва Станков.

"Мога да добавя обаче, че докато обратните взаимовръзки не могат да бъдат поставени под съмнение, някои неотдавнашни проучвания показват, че силата на зависимостта, поне в западните страни, е по-слаба, отколкото се предполагаше преди това".

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23293

12

Стефан

02.07 2018 в 02:54

Ох, кога ще започнете да четете фантастиката от 60-80те...
А кога просто неврофизиология от същите години, и от днешни. Но не на английски. Това са вече съвсем срамни публикации, даже за мойто ниво, даже преди години.
Ако ТОВА са актуалните публикации в неврофизиологията, то Аз съм реален пророк. Понеже мога да препубликувам примерно баща си, и колегите му. От стари години.
Това е измама.
Аз не съм Носител на Тайни знания, нито общувам с инвънземни. И изобщо не знам нищо, което го няма в Медицинската библиотека. Защо "английските учЕни не знаят повече?

23293

11

Стефан

02.07 2018 в 00:28

И не виждам нито една причина да Уважавам носителите им, каквото и да значи това.

23293

10

Стефан

02.07 2018 в 00:25

Мозъкът може да е най-главният в целия организъм, но е и най-бедният. Той няма никакви клетъчни складове, и при средно натоварване по „мислене” има собствени запаси примерно за пет минути храна, и кислород – за минута. Увеличаването на притокът им, води до неотстраними наслагвания в главните, и по-лошо – в малките, не само кръвотокови пътища. С възрастта, процесът естествено прогресира. С което се и обяснява оглупяването не само на съседа, но и на не по-малко известните от мене колеги Нютон, Айнщайн, както и моето разклатено здраве.
Е, по тия причини, мозъкът не обича да товари неокортексът. Грубо казано – това, което мисли, взема волеви решения, и се опълчва на чуждото мнение. Който е част от него самият. Така защитава сам себе си, и удължава собственото си съществуване.
Защо понякога, у някои организми го прави – в следващия разказ.
А засега само за Консервативната, зад което без друго стои регистрация с мъжко име:
Религия, и Глупост – малко или много, са тъждествени понятия.

23293

9

Стефан

01.07 2018 в 16:46

Тия па накъде са се изплеснали. Занаятчийство, а не наука. Това не е наука, а най-много дипломна работа. За какво им е статистика, като отдавна са известни базовите механизми?
Мозъкът най-много мрази да мисли. За него това е крайно неизгодно чисто енергетически. А интензивното мислене, съкращава и без това ограниченият му ресурс по часове работа.
Това е и тайната на успеха на още първите проторелигии. Всички рецепти за всички правилни действия във всички жизнени ситуации са наготово. Не стои въпросът даже за отговорността, и последващото я наказание, така че мисленето се намалява още. Това е в основата на поведението на хората, които предпочитат да се подчиняват, и не проявяват инициатива, нито защитават собствено мнение или идеи.
Въпросът с властолюбивите и вождовете е друг. Там също става дума за „глупост” като антагонист на „интелект”, но базовите механизми са други.

15914

8

поп Дръвчо

01.07 2018 в 16:39

"Няма никакъв бог и Дирак е неговият пророк!" -- разяснение на Волфганг Паули за религиозните възгледи на Пол Дирак.

---

В началото беше Словото. И Словото беше "ААаааааргх!"

15914

7

поп Дръвчо

01.07 2018 в 16:34

Всякак ще се извърти вярващият, само и само да е сигурен че има една истина. Иначе животът му губи опора. Възможността за няколко еднакво легитимни истини му е нещо като апокалипсис.

Нормално е тези хора да са знаели че има бог. Пред тях никога не е стоял въпросът има ли бог или няма. Изобщо въпросът за ВЪЗМОЖНАТА липса на бог в дневния ред на света възниква в първите десетилетия на 20 век.

А пък съвсем трето нещо е разликата между знанието че съществува бог и вярването в него. Нормалният, що-годе грамотен атеист е пределно наясно със съществуването на богове (или един бог, у по-просто устроените религии). И с възможностите на тези богове - включително да създадат света. Това не е непременно повод да се вярва в тях.

11300

6

yoghurt

01.07 2018 в 12:12

Хм, излишни съждения. Знаем истината, това че не можем да я живеем в живота си не ни дава право да си измисляме собствени, субективни истини.

Бах не подписва с името си, нито със "величието на пиесите си", ами със "Solli Deo Gloria" . Нютон е отделял през целия си живот, освен за физиката, време и на изследването на Библията, дори се е опитвал да определи точната дата на свършека на света.
Иначе наистина, никой през ум не му е идвало че няма Бог, понеже за тях това е било очевидно. Най-много са могли да се превърнат в еретици или масони - уви, достатъчно отстъпление за да може в нашето поколение хората да са на това бездуховно (но затова пък физиологически улеснено) дередже.

15914

5

поп Дръвчо

30.06 2018 в 23:07

"Социалната" по-долу е ярък пример за функционална неграмотност - прочела статията, видяла познати думички в нея, но не разбрала смисъла на текста. Бързам веднага да уточня, че това значи не толкова ниски когнитивни способности, колкото провал на образователната система.

Освен това, в същия кратък текст имаме типичната грешка да се поставят личните убеждения и емоции по-високо от логиката - определено несериозен подход към анализирането на научна информация. Статията пак може да не струва ама трябват аргументи различни от персоналното неодобрение.

"Бах, Микеланджело, Нютон, Блез Паскал, Менделеев, Айнщайн" просто не биха могли да бъдат други, освен "религиозни" - както и всичките им що-годе цивилизовани съвременници. Писах аз по-долу защо ама кой да ти чете.

5998

4

"Социален консерватизъм" в статията май е формулировка с негативен оттенък, касаеща всеки, който има различно мнение от това (например) че да си гей е яко. Откога консерватизмът стана обидна дума и синоним на занижени когнитивни способности? Мисля, че статията не само е тенденциозна, но е и обидна спрямо вярващите хора, които никак не са малък процент от човечеството. Напомням на автора, че едни от най-светлите умове с неоспорим успех и принос за цялото човечество в сферата на изкуството и науката, са били силно религиозни. Бах, Микеланджело, Нютон, Блез Паскал, Менделеев, Айнщайн едва ли са със занижени когнитивни способности.... На фона на фактите колко дълъг е списъка с успелите религиозни хора, разсъжденията и статистиките на Лазар Станков, са меко казано, несериозни.

15914

3

поп Дръвчо

30.06 2018 в 17:36

п.п.

До 19 век (че и до средата на 20) в по-цивилизования свят максимумът, който можеш да получиш от живота като дистанциране от религията е да се примириш, че не си добър християнин (мюсюлманин или каквото там). Да те отлъчат от църквата не те прави атеист - прави те само много низвергнат християнин. Да приемеш друга религия също не променя картинката. А да се обявиш за атеист без риск за живота, здравето или благополучието може едва от 80-те години на миналия век, само в някои европейски страни. На повечето места по света си е хазарт.


п.п.2 Сетих се и за Йохан Себастиян Бах. В малкото запазени негови думи (посвещенията на някои музикални творби) ясно си личи, че поставя себе си (и музиката си в частност) по-високо от бога. Внимателно формулирано, разбира се, но на по-малко гениален човек едва ли би се разминало.