Марс не губи атмосфера заради слънчевия вятър

НаукаOFFNews Последна промяна на 13 декември 2017 в 08:12 6366 1

Заредените частици от Слънцето (слънчевият вятър) индуцират магнитосфера на Марс, който няма свое собствено вътрешно магнитно поле (представа на художник: Анастасия Григориева)

Учените ще трябва да намерят ново обяснение за това, какво се е случило с плътната марсианска атмосфера.

Изследовател от Шведския институт за космическа физика заяви, че индуцираните магнитни полета в марсианската стратосфера предпазват Червената планета от слънчевия вятър.

Сега Марс е студена и суха пустиня с рядка атмосфера. Но преди 3-4 милиарда години планетата е била топла с активен хидроложки цикъл. Имало е проливни дъждове, реки с течащи води, дори огромни океани. Това показва, че атмосферата е била по-плътна, задържала е влагата и е осигурявала нагряване за сметка на парниковия ефект.

Днес обаче атмосферата е с около 100 пъти по-малка плътност от земната, а Червената планета все още непрекъснато губи газ - около 100 грама от атмосферата й отлита в космоса всяка секунда.

Смята се, че целият проблем на Марс е в малкия размер или липсата на разтопено желязно-никелово ядро. Токовете, генерирани в ядрото, ще създават магнитно поле, което ще задържа по-добре атмосферата и ще я предпази от ерозията от слънчевия вятър. Лишеният от магнитно поле  Марс бързо загубва газовата си обвивка, а скоро - и водата си.

Робин Рамстад посочва позицията на шведския сензор за частици Aspera-3 на модел на космическия кораб на Mars Express. Снимка: Anastasia Grigoryeva / Institute of Space Physics (IRF) 

В докторската си дисертация Робин Рамстад (Robin Ramstad) показва, че това не е така. Той използва данните от шведския сензор за частици Aspera-3 на европейската сонда Mars Express. 

Изследователят комбинира и сравнява измерванията на потока от йони, напускащи атмосферата на Марс, при различни  условия на слънчевия вятър и нива на йонизиращата слънчева радиация. Неговите резултати показват, че слънчевият вятър има ефект върху скоростта на бягството на йоните, но то е по-скоро незначително. Вместо това, темповете на напускането на йоните по-скоро зависи от екстремната ултравиолетова светлина, която има голям ефект върху общия размер на загубата на атмосфера, но слънчевият вятър почти няма такъв.

Рамстад твърди, че това, което прави предимно слънчевият вятър, е да ускорява частиците, които вече са избягали от гравитацията на планетата. То не и да увеличава скоростта на бягството на йоните.

Концепция на художник за Марс, покрит с примитиввн океан. Credit: NASA / GSFC

Според Рамстад, това изисква да се преразгледат възможните темпове на  на рязък спад на атмосферата на Марс. Предвид новите данни, арсианската атмосфера едва ли може да загуби повече от 0,01 бара, дори за 3,9 милиарда години. Днес обаче тя възлиза на 0,01 бара, а за да има парников ефект преди 3,9 милиарда години би трябвало да бъде най-малко 1 бар.

Ако Рамстад е прав, остава въпросът, защо е изчезнала атмосферата и водата на Марс и учените ще трябва отново да насочат вниманието си към него.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23293

1

Стефан

14.12 2017 в 19:01

Т.е. налягането на светлината издухва атмосферата, а много по-плътния и тежък слънчев вятър - не?
Май верно е въпрос на стандарт. Тука си купуват просто шофьорски книжки, там - направо дисертации ...