Джордж Гамов е роден с името Георги в Одеса на 4 март 1904 г. в учителско семейство.

 Роденият в Русия американски ядрен физик, космолог и писател, който бе един от най-големите защитници на теорията за Големия взрив, която описва произхода на Вселената като колосална експлозия, станала преди милиарди години. През 1954 г. той разширява интересите си в биохимията и работата му върху дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) има основен принос за съвременната генетична теория.

През 1933 г. напуска СССР, ставайки „невъзвращенец“. През 1940 г. получава американско гражданство. Бил е член-кореспондент на Академията на науките на СССР от 1932 до 1938 г. и е посмъртно възстановен през 1990 г., а от 1953 г е член на Националната академия на науките на САЩ.

Гамов е известен със своите разработки в областта на квантовата механика, атомната и ядрена физика, астрофизиката, космологиятс и биологията.

Той е автор на първата количествена теория за алфа-разпада, един от основателите на теорията за „горещата Вселена“ и един от пионерите на приложението на ядрената физика по въпросите на звездната еволюция.

Изследванията му по биология го карат пръв да предположи, че генетичният код е триплетен код, което означава, че три бази (кодон) действат като код за една аминокиселина.

Но може би става най-широко известен с научно-популярните си книги, които запознават милиони читатели с понятията за относителност и атомна и ядрена физика.

Много от колегите на Гамов отбелязват неговите скромни познания по математика и склонност към не много качествени изследвания. Така известният астроном Вера Рубин, която е работила при Гамов през 50-те години, пише:

"Не можеше нито да пише, нито да смята. Не би ви казал веднага колко е 7х8. Но умът му бе способен да разбере Вселената".

Едуард Телър, лидер на американския проект за водородна бомба, описва участието на Гамов в проекта:

"Да, Гамов имаше плодовито въображение. Той бе изключително приятен човек и освен това бе единственият от приятелите ми, който сериозно ме смяташе за математик ... Но, за съжаление, трябва да кажа, че деветдесет процента от идеите на Гамов бяха погрешни и не ми трябваше много време, за да се убедя в това. Но той нямаше нищо против. Той бе от онези, които държат много на своите хрумвания. Можеше да излезе с интересна идея и ако не се получи, веднага я превърна в шега. Бе невероятно да работя с него".

Станислав Улам, американски математик от полски произход, пише във въведението към незавършената автобиография на Гамов, публикувана през 1970 г.:

"Покойният ми приятел математик С. Банах веднъж ми каза: добрите математици виждат аналогии между теореми или теории, а най-добрите виждат аналогии между аналогиите. Гамов притежаваше тази способност да вижда аналогии между моделите на физичните теории в почти немислима степен. В наши дни, когато се използва все по-сложна математика, може би прекалено сложна, беше удивително да видим докъде може да стигне с помощта на интуитивни картини и аналогии, получени чрез сравнения от областта на историята или дори изкуството.

Още по темата

21/06/2016

Космос

Най-добрите научни книги за (не)учени

25/04/2022

Физика

“Ужасният Паули” или “съвестта на физиката”