Искате ли да знаете достатъчно за живота, природата и вселената? Най-добре работи класическият метод с четене на много книги.

Една класация на Forbes разкрива, че достатъчни могат да бъдат и само 13 книги. Кой е най-прекият път към науката, ще ви покажем сега. Списъкът е съставен от Стивън Уайнбърг.

„Кратка история на почти всичко“ от Бил Брайсън

(A Short History of Nearly Everything, Bill Bryson)

Бил Брайсън, като повечето от нас - неосведомен човек, не знаел нищо за планетата, на която живее, нямал представа защо океаните са солени, нито какво е протон или протеин, не провел разлива между кварк и квазар, не разбирал как някой може да знае колко тежи Земята или какво става вътре в атома, нито как учените правят откритията си. Силно заинтригуван, решил да провери възможно ли е чудесата и успехите на науката да бъдат осмислени и оценени неакадемично и непретенциозно, което обаче не означава повърхностно.

„Канонът“, Натали Ангир

(The Canon, Natalie Angier)

Ако 500-те страници на Брайсън ви се струват много, можете да прочетете „Канонът“ на Натали Ангир. Подобно на „Кратка история на почти всичко“, тук също се засягат различните аспекти на науката и всичко, което трябва да знаем за заобикалящия ни свят – но в още по-компактен вид.

„Науката: Четири хиляди годишна история“ на Патриция Фара

(Science: a Four Thousand Year History, Patricia Fara)

Тази книга е подходяща за читателите, които търсят по-академично оформена историята на науката и нейните открития досега. Тя не се базира толкова на конкретни факти и теории, колкото на социалния и исторически контекст на науката – нещо много ценно, когато говорим сериозно за всички открития и тяхното влияние върху живота ни.

„Математически дневник“, Дженифър Кулет

(The Calculus Diaries, Jennifer Ouellette)

Науката е суха и скучна? Не винаги? Дженифър Кулет ни разкрива тайните на физиката и математиката по един изключително завладяващ начин, вграждайки съдържанието им в личен разказ.

„Любими мой бронтозавър“, Брайън Суитек

(My Beloved Brontosaurus, Brian Switek)

От заглавието става ясно, че ще си говорим за динозаври. Книгата е подходяща както за деца, така и за възрастни, със своя любопитен поглед към съвременната палеонтология. Всичко, което искате да знаете за динозаврите, се намира тук.

„Прелет над полята на Анщайн“, Аманда Гифтър

(Trespassing on Einstein’s Lawn, Amanda Gefter)

Като вихрушка из дебрите на замайващо сложни въпроси в квантовата физика и космологията, Аманда Гифтър ще се опита да ви обясни фундаменталните открития на Албърт Айнщайн само между две корици.

„Несигурност“ на Дейвид Линди

(Uncertainty, David Lindley)

Ако имена като Нилс Бор, Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер и Пол Дирак са непознати за вас, то вие се нуждаете от „Несигурност“ на Дейвид Линди“. Книгата запознава с основите и най-популярните въпроси и отговори в квантовата физика, смятана от мнозина за бъдещето на науката.

„Епохата на залитането“ от Луиза Гилдър

(The Age of Entanglement, Louisa Gilder)

В своята книга Луиза Гилдър ни разказва за най-важните събития и личности в историята на човечеството.

„4% вселена“, Ричард Панек

(The 4% Universe, Richard Panek)

„4% вселена описва вълнуващата история на съвременната космология, която покрива всички сложни тънкости и междуличностни конфликти около откриването на тъмната материя и тъмната енергия.

„Непозната теория за светлината и материята“, Ричард Файнман

(QED: The Strange Theory of Light and Matter, Richard Feynman)

Ричард Файнман е един от най-забележителните американски физици на 20 век, наричан най-великият ум след Айнщайн. През 1959 година изнася станалата по-късно световноизвестна лекция на тема нанотехнологии „Има достатъчно място на дъното“ (на английски: There's Plenty of Room at the Bottom)[2]. Файнман написва 3-томно издание на „Лекции по физика“, университетски курс, който се ползва и до днес. Разширява чувствително теорията на квантовата електродинамика, за което през 1965 година, заедно сДжулиан Швингър и Шиничиро Томонага, получава Нобелова награда за физика.
Всички свои забележителни лекции той събира в тази книга.

„Черни дупки и основата на времето“, Кип Торн

(Black Holes and Time Warps, Kip Thorne“)

Кип Торн примесва елементи на личен разказ с исторически преглед, който дава обща представа какво знаем за черните дупки – наистина подкупващо четиво. Авторът е един от създателите на филма, превърнал се в истински хит - Interstellar.

„Г-н Томпкинс“, Джордж Гамов

(Mr. Tompkins, George Gamow)

Джордж Гамов е е американски физик и космолог, роден в днешна Украйна. Открил е тунелния преход, изследвал е термоядрения синтез, космологичния нуклеосинтез, работил е върху усъвършенстване на модела на Големия взрив, като успешно е предсказал реликтовото излъчване, има и заслуги в областта на генетиката.Повече за неговите открития ще разберете в тази книга.

„Открийте учения в себе си“, Чад Орзел

(Eureka: Discovering Your Inner Scientist, Chad Orzel)

Професорът по физика и популярен блогър ще затвърди всички знания, които сте натрупали с прочетените по-горе книги.

Още по темата

09/03/2016

Технологии

Google ще накара книгите да оживеят

09/11/2015

Технологии

Китай пуска скенер за бързо дигитализиране на книги (видео)

26/09/2015

Човекът

Успешен експеримент за четене на мисли от разстояние (видео)