Не оцеляват най-приспособените, а най-бавните и ленивите

НаукаOFFNews Последна промяна на 30 август 2018 в 00:00 10334 1

Кредит Neogene Atlas of Ancient Life / University of Kansas

Anadara aequalitas е включен в ново проучване на данни за вкаменелости и съществуващи двучерупчести и коремоноги в Атлантическия океан, което предполага, че мързеливостта може да бъде печеливша стратегия за оцеляване на индивиди, видове и дори общности от видове.

Ако имате безработно, 30-годишно дете, което все още живее у вас, не се притеснявайте.

Ново проучване на данни за изкопаеми и съвременни мекотели в Атлантическия океан показва, че мързелът може да бъде печеливша стратегия за оцеляване на индивиди, видове и дори общности от видове.

Резултатите са публикувани наскоро в Proceedings of the Royal Society B от изследователски екип от Университета в Канзас, съобщава ScienceDaily.

Разглеждайки период от около 5 милиона години от средата на плиоцена досега, изследователите анализират 299 вида метаболитни скорости - или количеството енергия, което организмите изразходват в ежедневието си - и откриват в по-високите метаболитни нива надежден сигнал за вероятност от изчезване.

"Питахме се: Възможно ли е да се проследи вероятността от изчезване на даден вид на базата на изразходваната енергия от даден организъм?", разазва Люк Стротц (Luke Strotz), постдокторант в Института за биоразнообразие от Университета на Канзас и Музея за естествена история и водещ автор на статията. "Открихме разлика при изчезналите през последните 5 милиона години видове мекотели, както и при съвременните. Изчезналите имат по-високи метаболитни нива от тези, които все още са живи. Тези, които имат по-ниска нужда от енергия, изглежда е по-вероятно да оцелеят, отколкото тези организми с по-високи метаболитни нива”.

"Може би в дългосрочен план най-добрата еволюционна стратегия за животните трябва да е да бъдат лениви и бавни - колкото по-ниска е метаболитната скорост, толкова по-вероятно е вида, от който принадлежите да оцелее", коментира Брус Либерман (Bruce Lieberman), професор по екология и еволюционна биология от Оксфордския университет, съавтор на изследването. "Вместо "оцеляват най-приспособените", може би по-добра метафора за историята на живота е "оцеляват най-мързеливите "или поне "оцеляват мудните"."

По-бавният метаболизъм - индикатор за еволюционен успех. Бързите изчезват

Изследователите заявиха, че тяхната работа може да има важни последици за прогнозирането кои видове вероятно ще изчезнат в близко бъдеще при предстоящото изменение на климата.

"В известен смисъл разглеждаме потенциален предсказващ вероятността от изчезване индикатор", споделя Стротц. "На видово ниво, метаболизмът не е единственото, което влияе на измирането - има много фактори, които имат роля. Но тези резултати показват, че метаболизмът на организма е компонент на вероятността от изчезване. Един вид с по-високата метаболитна скорост е по-вероятно да изчезне, така че това е още един инструмент в кутията с инструменти, който ще ни помогне да разберем механизмите, които водят до измиране и да определим по-добре вероятността да изчезне даден вид".

Екипът установи, че по-високата метаболитна скорост е по-добър индикатор за вероятността от изчезване, особено когато видът е ограничен до по-малки местообитания, и не толкова добър признак, когато даден вид е разпространен в огромната географска област на океана.

„Открихме, че широко разпространените видове не показват същата връзка между измирането и метаболизма както видовете с ограничено разпространение. Размерът на областта е важен компонент на вероятността от изчезване и ограничено разпространените видове са много по-склонни да стигнат до измиране. Ако даден вид е разпространен ограничено и има висок метаболитен процент, вероятността за изчезване е много висока в този случай", отбелязва Стротц.

За една общност от видове сумарното потребление на енергия остава константа

Екипът също така установи, че сумарната метаболитна норма за общност от видове остава стабилна, дори когато отделните видове се появяват и изчезват в рамките на общността.

"Откриваме също, че ако разгледате цялостно общностите и всички видове, които съставят тези общности, средната метаболитна норма за общността е с тенденция да остане непроменена през цялото време",  коментира Стротц.

"На енергийно ниво общностите са в покой. От гледна точка на усвояването на енергия се очаква скоростта на метаболизма на общността да се променя с течение на времето - развиват се нови видове или има разцвет на вече съществуващите или пък отслабват, други видове изчезват. Вместо това, средното поглъщане на енергия остава едно и също за милиони години за тези двучерупчести и коремоноги, въпреки многобройните измирания”.

"Необходим е много голям набор от данни с много видове и събития", обяснява авторът. 

За да изследва приноса на метаболизма към тенденцията на изчезване, Стротц използва мекотелите, поради наличието на достатъчно налични данни за живи и изчезнали видове.

Според изследователския екип последващите действия в тази насока ще бъдат да се определи степента, в която метаболизмът има влияние върху скоростта на изчезване на други видове животни.

"Смятаме, че тези резултати са приложими за другите групи, поне в рамките на морското царство", отбелязва Стротц. "Някои от следващите стъпки са да го разширим до други класове, за да видим дали резултатът е съвместим с някои неща, които знаем за другите групи. Дали това се случва само за мекотелите? Големият размер на този набор от данни и дългият период от време, който обхваща, предполага, че е обобщаващ, но трябва да се прегледа - може ли да се приложи към гръбначните животни? Може ли да се приложи на сушата?"

Насладете се на бавния и хармоничен ход на това коремоного. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15914

1

поп Дръвчо

30.08 2018 в 13:25

Аз не съм мързелив, а енергоспестяващ!