Ново проучване на 45 езика разкрива универсална езикова мрежа в мозъка на хората

В широкомащабно изследване с функционален магнитен резонанс (fMRI) невроучени от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Харвардския университет проверяват твърдението за универсалност на езика по отношение на основните характеристики на неговата невронна архитектура.

Понастоящем по света се говорят и пишат приблизително 7000 езика.

Те са разпределени в повече от 100 езикови семейства - групи от езици, които са произлезли от общ език на предците, наречен протоезик - които варират по големина от два до над 1500 езика на група.

Твърди се, че някои характеристики на човешките езици са универсални, включително способността им за продуктивност (степента, в която говорещите даден език прилагат конкретен граматичен процес при образуването на нови думи) и комуникативна ефективност - възможността да се предаде ясно съобщение за най-кратко време.

Езикът обаче е единствената животинска комуникационна система, която се проявява в толкова много различни форми.

Езиците по света се отличават с поразително разнообразие, като разликите обхващат звуковия състав, сложността на деривационната и функционалната морфология, начините, по които понятийното пространство се разделя на лексикални категории, и правилата за комбиниране на думите в словосъчетания и изречения.

За да разберат наистина естеството на когнитивните и невронните механизми, които могат да се справят с изучаването и обработката на толкова разнообразни езици, учените трябва да излязат извън ограничения набор от езици, използвани в повечето психолингвистични и невролингвистични изследвания.

^{Езиковата мрежа при носителите на различни езици. Снимка: Malik-Moraleda et al., doi: 10.1038/s41593-022-01114-5.}

За да насърчат всеобхватността на езиковите изследвания, д-р Сайма Малик-Мораледа (Saima Malik-Moraleda) и нейните колеги от Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет изследват дали има общи мозъчни реакции при 45 езика от 12 езикови семейства: афроазиатски, австроазиатски, австронезийски, дравидски, индоевропейски, японски, корейски, атлантически конгоански езици, сино-тибетски, тюркски, уралски и един изолиран език - баски, който на практика е едно езиково семейство.

За всеки език изследователите проучват мозъчните реакции на един или двама носители на езика, които слушат откъс от "Алиса в страната на чудесата", преведен на родния им език.

Всички родни езици активират големи области от лявата фронтална, темпорална и париетална кора на мозъка.

Реакциите на тази свързана с езика мрежа са били по-силни и взаимосвързани в лявото полукълбо на мозъка, отколкото в дясното полукълбо, докато субектите са слушали различни текстове на родните си езици.

Мрежата е реагирала по-силно при слушане на родни езици, отколкото при решаване на задачи за пространствена работна памет или аритметични задачи, което предполага, че тази единна мрежа е насочена избирателно към обработката на езика.

"Това откритие е първа стъпка към по-задълбочени изследвания на невронната обработка на различни езици, за което ще са необходими по-големи групи от носители на всеки език", казват авторите.

Справка: Malik-Moraleda, S., Ayyash, D., Gallée, J. et al. An investigation across 45 languages and 12 language families reveals a universal language network. Nat Neurosci (2022). https://doi.org/10.1038/s41593-022-01114-5, https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2021.07.28.454040v1.full 

Източник: New Study Across 45 Languages Reveals Universal Language Network
News Staff/Sci-News.com

Още по темата

21/06/2022

Животът

Можем ли да мислим, без да използваме език?

24/05/2022

Човекът

Какво разкрива развитието на една африканска азбука за еволюцията на писмеността

18/04/2022

Медицина

Ели Филипова, докторант към Института за балканистика с център по тракология към БАН за диетите и хранителните табута на траките

14/09/2021

Човекът

Изследователи възстановяват основни клонове на езиковото дърво