Изследователи съобщават за откриването на дълбоководни риби, които неочаквано процъфтяват в почти безкислородна среда, условия, които учените преди това смятаха за смъртоносни, разказва ScienceAlert.

Резултатите са докладвани в списание Ecology.

„Не можех да повярвам на очите си“, обяснява океанографът Наталия Гало (Natalya Gallo) от Института по океанография „Скрипс“.

"Наблюдавахме риби от клас лъчеперки от семейства Ophidiidae, Macrouridae и акули Cephalurus cephalus, които плуваха активно в райони, където концентрацията на кислород беше по-малко от един процент от типичните повърхностни концентрации на кислород".

През 2015 г. Гало и колегите й изследователи проведоха осем гмуркания с дистанционно управляван апарат (remotely operated vehicle - ROV) в експедиция в Калифорнийския залив, ръководена от Изследователския институт към аквариума в залива Монтерей (Monterey Bay Aquarium Research Institute - MBARI).

Показанията от сензорите на ROV показват, че концентрациите на кислород в тази среда са между една десета до една четиридесета от тези, които се понасят от други риби, смятани за толерантни към ниско съдържание на кислород.

"Ние бяхме в субоксично местообитание, което би трябвало да е непоносимо за риби, но вместо това имаше стотици риби", обяснява Гало.

"Веднага разбрах, че това е нещо специално, което поставя под съмнение съществуващото ни разбиране за границите на толерантността към хипоксия [ниско съдържание на кислород]".

^{Cephalurus cephalus (MBARI)}

Според изследователите, рибите обикновено се считат за нетолерантни към хипоксия поради техните метаболитни изисквания, но очевидно това не пречи на някои екстремофили.

Змиорки (Cherublemma emmelas) и акули (Cephalurus cephalus) достигат максимум на дълбочина между 600-900 метра.

Успоредно с тях изследователите наблюдават и случайни риби "гренадири" (Nezumia liolepis) и морски дяволи (Dibranchus spinosus), но на по-малки дълбочини и като че ли предпочитат да заемат води с повече кислород.

"Преди това изследване не очаквахме рибите да понасят толкова тежки хипоксични условия", обясняват авторите в статията си и признават, че не могат да обяснят как C. emmelas и C. cephalus са развили способността си да оцеляват при такива екстремни нискокислородни условия.

Възможно е, предполагат изследователите, че по-големите хриле да са позволили на двата вида да увеличат консумацията на кислород.

Може също така да имат ниски метаболитни изисквания благодарение на малките си, меки тела, но Гало и нейните съавтори посочват, че ще са необходими по-задълбочени изследвания, за да се провери това.

Още по темата

11/12/2017

Животът

Откриха организми, хранещи се само с въздух

20/02/2017

Животът

НАСА възкресява форми на живот на 50 000 години, открити в "Кристалната пещера" (видео)

14/07/2017

Животът

Кое ​​животно ще оцелее след края на света

08/04/2017

Животът

Извънземните са тук, на Земята