Паяците от рода Selenops не летят като птици, а по-скоро умело планират, за да кацнат на безопасно място. Зоолозите са открили, че такава способност имат тропическите паяци-крабове, които обитават върховете на дърветата в джунглите на Южна Америка. 

Някои тропически паяци могат да летят, без да са си изплели копринени парашути, правейки виртуозни гмуркания до близките стволове на дърветата, са открили учените - съобщава National Geographic. А IflSciеnce, с присъщия си стил пише, че нещата едва ли могат повече да се влошат за страдащите от арахнофобия. 

Тези смели паякообразни планират като направляват въздуха с движението на протегнатите си предните крайници, според проучване, публикувано на 19 август в Journal of the Royal Society Interface.

"Ние наистина не очаквахме да видим планиране при паяци", казва ръководителят на изследването Стивън Яновяк (Stephen Yanoviak), еколог по тропически членестоноги в университета в Луисвил, Кентъки.

Намирайки се под постоянната заплаха да паднат в пренаселения с опасности "първи етаж" на тропическите гори, те са развили способността да контролират полета си и почти винаги падат на безопасно клонче - също, както го правят летящите катерици. Те нямат кожни мембрани, но има широко, плоско тяло на роден парапланерист.

Свободно падане

Яновяк и колегите му прекарали години на лов за насекоми, които могат да планират. Изследователите използвали един прост тест: Пускали ги от голяма височина.

Техните тестове показали, че много видове мравки може да правят контролирани летателни спускания, както млади богомолки и скакалци. Но паяците винаги се проваляли.

Учените най-накрая изпробвали големите паякообразни от рода Selenops , известни като паяци-крабове, някои от които живеят в американските тропици. Макар че са големи, колкото чиния за супа, те не са много по-дебели от монета, някои дори по-тънки. 

В джунглите на Панама и Перу, изследователите пускали многократно паящите Selenopidae от високо и снимали полета им: в 86% от случаите те ловко планирали встрани към съседните дървета, клонове, избягвайки попадане на земята. 

Котешки маневри

След това екипът поръсил обектите си на изследване с флуоресцентен прах, за да ги идентифицират по-лесно и за да не прилепват паяците към стените на съдовете, в които ги държат.

След това ги пускали от височина 20 до 25 метра над земната повърхност. Паяците-крабове се проявили като по-гъвкави от котки, извъртайки се в рамките на няколко милисекунди и се плъзгали по въздуха към дървесните стволове.

 "Ако иска да завие наляво, той променя ъгъла на предния си десен крак. А ако иска да завие надясно, прави същото с левия си преден крак." - обяснява Яновяк.

Още по темата

31/07/2015

Технологии

Робот подскача по повърхността на водата (видео)

11/08/2015

Животът

"Случайно се залепих за крокодил..."

17/05/2015

Животът

Докинс: Ние сме граждани на "Средния свят"

13/04/2015

Животът

Паяци, които могат да променят цвета си