Първият череп на денисов човек е открит в пещера в Сибир

Ивайла Сопотенска Последна промяна на 02 април 2019 в 12:00 9079 0

Снимка: wikipedia
Снимка: wikipedia

Черепът, открит на две части в пещерата Денисова в Сибир през август 2016г., се присъединява към малкото открити фрагменти от фосили от тези мистериозни изчезнали хоминиди.

Митохондриална ДНК, генетичен материал, наследяван от майката, извлечен от черепа, показва, че той е денисовец, съобщава палеоантропологът Бенс Виола на годишна среща на Американската асоциация по физическа антропология, съобщават Science news

Презентацията на Виола е една от няколкото, които повдигат въпроса около тези роднини на неандерталците, познати само от предишни открития в пещерата Денисова, включително и кога точно са живели. Преди десет години, само малка част от кост на пръст, носеща ДНК на денисовците беше ключът към идентифицирането на този народ от каменната ера. Седиментния анализ показва, че денисовците периодично са населявали пещерата от преди 300 000 до 50 000 години, като неандерталците са я достигнали преди около 200 000 години. 

Но много малко друго се знае за еволюционната история или идентичност на денисовците. Например дълго време не беше ясно дали те принадлежат към отделен Хомо сапиенс. И повечето изследователи твърдят, че новите доказателства все още не са достатъчни, за да се разбули тази мистерия.

"Още сме далече от уточняването на вида на денисовците", съобщава палеоантропологът Крис Стрингър (Chris Stringer) от Музея за естествена история в Лондон, който също има изказване на срещата за това, което е известно за групата прачовеци.

Виола, от Университета в Торонто и колегите му сравняват дигитална възстановка на фрагмента от череп със съответните части от 112 съвременни човешки черепа и 30 черепа от Каменната ера, включително на Хомо сапиенс и неандерталци. Денисовците не съответстват напълно на нито един от предшествениците Хомо. Някои черти свързват фосилът от пещерата с неандерталците и с 430 000 годишен испански Хомо сапиенс, който има денисовски предци. Фрагментът от черепа е изненадващо дебел, повече като черепите на Хомо еректус от Каменната ера, обяснява Виола.

Според Мария Мартинон - Торес (María Martinón-Torres) от Юнивърсити колидж в Лондон, тези доказателства още трудно могат да се интерпретират в момента. Кръстосването на близко свързани популации, каквито са денисовците, неандерталците и Х. сапиенс, образуват нови скелетни белези, които може да променят това, което в началото е било отличителен вид на денисовец, предполага тя. 

Каквато и еволюционна ниша да са заемали тези мистериозни хоминиди, поне три отделни популации денисовци са се кръстосали с други прачовеци, според съобщението на генетика Мъри Кокс (Murray Cox) от Университета Маси в Палмерстоун Норд, Нова Зеландия. Генетични останки от две от тези популации се откриват в аборигенни групи в Папуа Нова Гвинея, според откритията на Кокс и колегите му. 

Хората от Папуа Нова Гвинея са се кръстосали с една генетично различна популация на денисовци преди около 46 000 години, по преценката на учените. Второто кръстосване се е случило преди около 30 000 до преди едва 15 000 години. Ако тази оценка се докаже за вярна в по-нататъшни изследвания, "Денисовците ще са последните оцелели хоминиди, които не са Хомо сапиенс", пояснява Кокс. Тези последни оцелели вероятно са живели в Папуа Нова Гвинея или близък остров, добавя той. 

Екипът обработва около 3 000 ДНК проби, получени от 100 общества в Папуа Нова Гвинея и други Югоизточнини азиатски острови, за да открие молекулни доказателства за кръстосването с денисовците. Новите ДНК анализи предполагат, че някои хора, живеещи в Папуа Нова Гвинея и околните острови носят около 400 гена на денисовци, отговорни за имунните и храносмилателни функции. Денисовска ДНК, която преди е откривана в днешното население на Сибир, Източна Азия и коренно американско население, не се среща по островите в Югоизточна Азия и според учените представлява трета наследствена линия. 

"Досега нямахме идея, че има различни популации от денисовци по островите в Югоизточна Азия," съобщава на срещата Джон Хоукс (John Hawks) от Университета Уисконскин - Медисън. Той предполага, че е възможно да се появят и други популации от денисовци при текущите ДНК изследвания на хора във Филипините.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !