Празници и традиции около зимното слънцестоене по света в миналото и сега

Ваня Милева Последна промяна на 24 декември 2022 в 00:00 5381 0

Колелото на годината е символ на осемте шабати (религиозни празници) на неоезичеството и движението Уика, което включва четири слънчеви фестивала (зимно слънцестоене, пролетно равноденствие, лятно слънцестоене, есенно равноденствие) и четири сезонни фести

Кредит Bruce Stokes (CC BY-NC-SA 2.0)

Колелото на годината е символ на осемте шабати (религиозни празници) на неоезичеството и движението Уика, което включва четири слънчеви фестивала (зимно слънцестоене, пролетно равноденствие, лятно слънцестоене, есенно равноденствие) и четири сезонни фестивала (празнуващи или отбелязващи значителна сезонна промяна). Цикълът е съвременна компилация от народни католически и предхристиянски празници на келтските и германските народи в Европа, известни от средновековни писмени източници и етнографски записи от Новото време.

От древни времена хората по целия свят са познавали това важно астрономическо събитие и са празнували последвалото "завръщане" на Слънцето по най-различни начини.

Празнуването на предстоящите по-светли дни и на непрекъснатия природен цикъл е обичайно за всички култури и през цялата история на човечеството.

Ето някои нови и стари традиции, свързани със слънцестоенето.

Празнуването на Коледа

В днешно време християните по цял свят празнуват раждането на Исус Христос на Коледа, която се пада на 25 декември.

Смята се обаче, че тази дата е избрана, за да неутрализира езическите празненства Сатурналии и Наталис инвикти. Някои смятат, че честването на раждането на "истинската светлина на света" е било синхронизирано с декемврийското слънцестоене, защото от този момент нататък светлата част на денонощието в Северното полукълбо става все по-голяма.

Празникът Юл

Празникът Юл е предхристиянски празник, който се отбелязва в Скандинавия по време на декемврийското слънцестоене.

Юл произлиза от скандинавската дума jól" и става название на Коледа около IX в., а в много езици "юл" и сродните му думи все още се използват за наименование на Коледата - "юл" на норвежки, шведски и датски; "юлуд" на естонски; "юлу" на фински и "йол" на исландски. В шотландския език празникът Коледа все още се нарича Yule.

Според древната традиция са се палели огньове, които символизират топлината, светлината и животворните свойства на завръщащото се слънце. В чест на скандинавския бог Тор се донасяло и изгаряло на огнището "юлски" пън.

Популярен съвременен вариант на юлското дръвче е торта, украсена като дънер. Кредит: Wikimedia Commons

Парче от дървото се запазва като знак за късмет и като подпалка за дървата през следващата година. В Англия, Германия, Франция и други европейски страни юлското дърво се изгаря, докато не остане само пепел. След това пепелта се събирала и се разпръсквала на полето като тор всяка нощ до Дванадесетата нощ или се пазела като талисман и или като лекарство.

Френските селяни вярвали, че ако пепелта се държи под леглото, тя ще предпази къщата от гръмотевици и мълнии. Смята се, че днешният обичай да се запалва дърво на Коледа води началото си от огньовете, свързани с празника Юл.

Според сагата за норвежкия крал Хаакон Харалдсон (известен още като Хаакон I Адалщайнсфостре или Хаакон Добрия) през X в. по време на неговото управление се сливат норвежкият празник Юл и християнският празник Коледа. Хаакон става християнин след посещение в Англия и след завръщането си в Норвегия въвежда закон, според който Юл трябва да се празнува по едно и също време с Коледа. Всеки бил длъжен да пие ейл (бира) и да спазва празника, в противен случай подлежал на глоба.

Юлски козел

Друга запазена традиция е тази на Юлския козел. По време на коледните празници в градовете на Швеция се изработват големи козли от слама. Смята се, че традицията е възникнала в древността, може би като почит към бог Тор, за когото се е смятало, че се вози на колесница, теглена от козли. В Швеция козелът започнал да се свързва с празника на Коледа и сега мнозина смятат, че Юлският козел е спътник или аналог на Дядо Коледа.

 Модерна версия на фигурата на Юлския козел е декоративна козел, направен от слама и обвързан с червени панделки, популярно коледно украшение, което често се намира под или на коледната елха. Големи версии на този орнамент често се издигат в малки и големи градове около Коледа – традиция, започнала през 60-те години на миналия век. Юлски козел в Стокхолм. Кредит: Wikimedia Commons

Честването на Юлския козел се корени в древните езически празници. Това събитие ясно отбелязва ежегодното навлизане на Слънцето в астрологичния знак Козирог и жертвоприношението на козел се е извършвало в чест на скандинавския бог Ньорд или Сатурн - богът на земеделието и изобилието, който управлява този знак. Елементът "cornus" в името на Козирога се отнася до "рога на изобилието" с обещанието за предстояща богата реколта. На последния сноп зърно, вързан по време на жътва, се приписвали магически свойства като на духа на реколтата и се запазвал за празненствата на Юл, наричан наред с другото юлски козел (Julbocken).

Това се свързва с общите индоевропейски вярвания като древните праславянски, където празникът Коляда (Юл) е в чест на бога на плодородното слънце и на реколтата. Този бог, Девак (известен също като Дазбог или Дажбог), е бил представян от бял козел, следователно на фестивалите на Коляда винаги е имало човек, облечен като козел, който често е изисквал дарове.

Неоезичниците и Колелото на годината

В днешно време Юл като празник на слънцестоенето се отбелязва от много неоезичници, както индивидуално, така и групово.

Юл е известен и като е един от "Малките шабати" от Колелото на годината - честване на годишния цикъл на земните сезони от съвременното езическо движение Уика, комбинация от празнуването на слънцестоенето и равноденствието в келтските и германските предхристиянски празници. Колелото на годината се състои от осем фестивала (шабати), разположени на приблизително равни интервали през годината.

Зимно слънцестоене в Стоунхендж 2016. Хиляди хора се събират в Стоунхендж, за да отпразнуват зимното слънцестоене. Друиди и неоезичници посрещат изгрева на слънцето в най-краткия ден от годината. Кредит: Stonehenge Stone Circle Flickr (CC BY 2.0)

Тези съвременни езичници отбелязват Юл с ритуали за посрещане на завръщането на Слънцето. Някои отбелязват празника с възстановки на битката между Краля на Холи (олицетворяващ мрака) и Краля на Дъба (олицетворяващ светлината) от келтските легенди. Някои се опитват да пресъздадат традициите на древните скандинавци, като палят дървени трупи или организират пиршества. Някои просто стоят будни до зори, за да наблюдават природните цикли.

Жените от Амфиса по време на празника Халоа, Гърция. Кредит: Public Domain

Как се е празнувало зимното слънцестоене в Древна Гърция?

За много древни гърци, следващи атическия календар, зимното слънцестоене е било време за празненства, белязани от празника на Посейдон, бога на морето.

Религиозните практики варират изключително много между различните гръцки полиси (градове-държави). В Елевзина фестивалът, наречен Хало, също се празнува около датата на зимното слънцестоене.

Празнувал се от жените в чест на богинята на реколтата и земеделието Деметра и Дионис, богът на виното и покровител на земеделието и театъра. Дионис, подобно на Исус, умира и възкръсва.

Сатурналиите в Древен Рим

В Древен Рим фестивалът на зимното слънцестоене Сатурналии започвал на 17 декември и продължавал седем дни.

Сатурналиите са се провеждали още от около 217 г. пр. н. е. Празникът се е провеждал в чест на Сатурн, бащата на боговете, и се е характеризирал с прекратяване на строгата дисциплина и преобръщане на обичайния ред. Обидите и кавгите се забравяли, а магазините, съдилищата и училищата били затворени. Войните били прекъсвани или отлагани, а робите били обслужвани от своите господари. По това време често се провеждали маскаради.

Персийският Ялда - победата на светлината

Релеф, представящ Митра, древноперсийски бог на слънцето, принасящ в жертва бик. Митра е приет в римския пантеон през I в. пр. н. е., показан е с фригийска шапка. Кредит: La Galerie du temps, Louvre-Lens 

Персийският фестивал Ялда или Шаб-е Ялда, е празник на зимното слънцестоене в Иран, започнал още в древността. Той отбелязва последния ден на персийския месец Азар. Традиционно Ялда се възприема като победа на светлината над тъмнината и като рожден ден на бога на слънцето Митра.

Семействата празнуват заедно, а някои остават будни цяла нощ, за да посрещнат утринното слънце. Традиционно се ядат ядки и плодове, включително диня и нар - легендата гласи, че яденето на летните плодове предпазва от болести през зимата. 

Инти Райми - празникът на инките

Древните инки са празнували специален фестивал в чест на бога на слънцето Инти - Inti Raymi на езика кечуа означава "Слънчевият лъч". Този празник на слънцестоенето се отбелязва през юни, а не през декември. Но за Перу това е зимното слънцестоене. Първоначално празникът се е празнувал от инките преди пристигането на испанските конкистадори и е включвал пиршества и жертвоприношения на животни, а може би дори и на деца.

През XVI в. церемониите са забранени от римокатолиците в стремежа им да обърнат народа на инките към християнството. През 50-те години на ХХ век местна група индианци от племето кечуа възражда празника, но е възобновен с инсценирани жертвоприношения вместо истински. Сега това е голям фестивал, който започва в Куско и продължава в древен амфитеатър на няколко километра.

Честване на Санто Томас. Кредит: Wikimedia Commons

Санто Томас в Гватемала

Много християни празнуват Деня на Свети Тома в чест на Свети апостол Тома на 21 декември. В Гватемала на този ден маите почитат бога на слънцето, когото са почитали много преди да станат християни, с опасен ритуал, известен като Пало Воладор (Palo Volador), или "танц с летящ стълб". Трима мъже се изкачват на върха на 50-метров стълб. Докато единият от тях бие барабан и свири на флейта, другите двама мъже навиват въже, прикрепено към стълба, около единия си крак и скачат. Ако се приземят на крака, се вярва, че богът на слънцето ще бъде доволен и дните ще започнат да се удължават. Някои църкви празнуват деня на Свети Тома в други дни от годината.

Дун Джъ

Дун Джъ, "пристигането на зимата", е важен фестивал в Китай. Това е време, в което семейството се събира и празнува изминалата година. Въз основа на традиционния китайски небесен календар празникът обикновено се пада между 21 и 23 декември. Смята се, че е започнал като празник в края на жътвата, когато работниците се връщат от полето и се наслаждават на плодовете на труда си със семейството. Поднасят се специални храни като например tang yuan (лепкави оризови топчета).

Тоджи, Япония

Зимното слънцестоене в Япония, наречено Тоджи, има няколко интересни обичая. Традиционно се яде зимна тиква, наречена кабоча, една от малкото култури, които са били на островите още от древността. Смята се, че гореща вана с цитрусови плодове юзу освежава тялото и духа, предпазва от болести и успокоява сухата зимна кожа.

Един модерен обрат на вековната традиция е това, че някои японски зоологически градини хвърлят плодове в топлите води, в които гризачите, наречени капибари, също обичат да се накисват на зимното слънцестоене. 

Очевидно ваните юзу се харесват на тези капибари. Кредит: johnellrod.wordpress.com / Pinterest

Денят на Света Лучия е празник на светлините

Денят на Света Лучия е празник на светлините, който се празнува в Скандинавия по време на зимното слънцестоене. Въпреки че сега е предназначен за почитане на Света Лучия, християнска мъченица, той е включен в по-ранните скандинавски традиции на слънцестоенето, като например запалването на огньове за прогонване на духовете по време на най-дългата нощ. Момичетата се обличат в бели рокли с червени пояси и носят венци от свещи на главите си в чест на Света Лучия. Традиционно се сервират джинджифил, кифли с вкус на шафран и глог.

Изгарянето на часовниците в Брайтън, Англия

Снимка, направена по време на събитието Burning the Clocks в Брайтън на 21 декември 2010 г., отбелязващо зимното слънцестоене. Езическа традиция, основана през 1993 г. Парад през града с фенери до крайбрежието, където се изгарят. Кредит: Flickr (CC BY 2.0)

Огънят, необходим за осветяване на тъмните дни на зимата, традиционно е част от празненствата на зимното слънцестоене. Съвременният фестивал Burning of Clocks (Изгаряне на часовници) в крайбрежния град Брайтън възприема тази идея за своя годишен парад на слънцестоенето като огнено шоу. Хора, облечени в костюми, изобразяващи часовници и хода на времето, маршируват до плажа с фенери, направени от дърво и хартия. Там фенерите се изгарят в огромен огън, символизиращ желанията, надеждите и страховете, които ще бъдат предадени на пламъците.

Кредит: sonear/Flickr (CC BY-NC-SA 2.0)

Източници:

Holidays and Traditions around the December solstice, Time&Date

Wheel of the Year, wikipediа

7 Winter Solstice Celebrations From Around the World, Alison Eldridge

13 Fascinating Winter Solstice Traditions Around the World
Tina DonvitoTina Donvito

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !