Дълбоко замразена сперма от мишки, съхранявана 9 месеца на борда на Международната космическа станция (МКС), беше успешно използвана за производство на здрави мишлета на Земята. Експериментът, който проучва ефектите от радиацията върху възпроизводството, отбелязва най-дългият период, в който животинска сперма е била съхранявана в космоса, съобщава Science alert.
Водещият автор на проучването проф. Терухико Уакаяма (Teruhiko Wakayama) от Riken Centre for Developmental Biology в Университета Яманаши в Япония, обяснява, че основната цел на експеримента е била да се проучи възможността за развъждане на животни за храна чрез изкуствено осеменяване в космически колонии.
Проучването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Човечеството е обсебено от идеята да изследва голямата, необятна Вселена, но е факт, че хората разбират много малко как ще се развие тяхното възпроизводство щом оставят Земята зад гърба си. Именно затова и резултатите от експеримента с "космическите кутрета" са толкова обещаващи.
"Целта на нашия проект е да се разбере дали възпроизводството на бозайници в космоса е възможно или не", обяснява Уакаяма. "Резултатите ни показват, че създаването на човешко поколение или на домашни животни от съхранявани в космоса сперматозоиди, е възможно, което ще бъде полезно когато пристигне "космическото остаряване", допълва той.
Екипът на Уакаяма изпраща замразена сперма от мишки на борда на Международната космическа станция за 288 дни - между август 2013 г. и май 2014 г. През това време пробите са били изложени приблизително 100 пъти на толкова космическа радиация, колкото на земната повърхност. Когато се завръщат от МКС пробите са сравнени със сперма, прекарала този период на съхранение на Земята при идентични условия (при -95°C).
Сравнението между двата вида сперма показва, че времето в орбита действително е имало ефект върху пробите от МКС, с леки щети по ДНК в сравнение с контролните проби.
Но когато замразените проби биват накиснати във вода - нещо, което все още не е възможно с човешка сперма - и използвани за забременяване на женски мишки чрез инвитро процедура, потомството от космически кутрета се оказва напълно здраво.
Екипът учени съобщава че не само нивата на раждаемост и съотношението мъжки-женски са били нормални, но кутретата са показали минимални генетични разлики с мишките, родени от земните проби.
Фактът, че ДНК щетите не се оказват вредни за космическите кутрета, показва, че каквито и да са повредите при излагане на по-големи от земните радиационни нива на борда на МКС, то те някак си се възстановяват след осеменяването, на някакъв етап по време на ембрионалното развитие.
Нещо повече - когато космическите кутрета стават възрастни, те премиват през напълно нормален процес на възпроизводство, като на свой ред имат здраво потомство.
Редица учени обаче предупреждават, че тези резултати не означават непременно, че това ще се случи и с човешкото възпроизводство в космоса - особено предвид на това, че експериментът е съсредоточен върху инвитро и забременяване след като пробите се завърнат на Земята, при нормална радиация и гравитационни условия.
"Никой не е забременявал в космоса и не е имал бебе там", изтъква фармакологът Дорит Доновиъл (Dorit Donoviel) от Центъра по космическа медицина в Универитета Бейлър, която не участва в проучването. "Идеалният експеримент би бил наистина мишка да забременее и да роди кутрета в космоса. Дори не знам дали копулирането между мишки е осъществимо при нулева гравитация", отбелязва ученият.
Средната дневна доза радиация на МКС е около 100 пъти по-голяма от тази на Земята; Снимка: НАСА
Съществува и въпросът за радиационните нива, на които мишките са били изложени на борда на МКС, която се радва на защитата на земния радиационен пояс на Ван Алън, защитаващ планетата от най-опасната високоенергийна радиация.
"Когато дългосрочните космически пребивавания или пътувания се възобновят до Луната и отвъд, извън защитата на пояса на Ван Алън, излагането на високоенергийна радиация от железни атоми ще предизвика огромни директни и вторични щети върху ДНК, РНК, протеини и липиди", обяснява специалистът по размножаване Джоузеф Таш (Joseph Tash) от Университета в Канзас, който не е включен в проучването.
Затова, макар да е със сигурност обещаващо начало да се видят здрави космически кутрета, са необходими повече проучвания преди човечеството да се доближи до разбирането по какъв начин дългия престой в космоса ще засегне човешкото възпроизводство - особено предвид на това какво ни е вече известно за последиците върху здравето на астронавтите докато са в орбита над Земята.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15914
1
25.05 2017 в 13:30
Последни коментари