След като посочи 10-те научни постижения на 2022 г., списание Science посочи три големи научни провала тази година.

Нулевият COVID вече не работи

Миналия месец хората излязоха по улиците на Пекин и други градове, за да протестират срещу строгите политики на Китай за нулев COVID.

Отначало нулевият COVID бе успешен. Но с течение на времето строгата политика на Китай за блокиране напрегна икономиката му, разочарова гражданите му и вероятно нанесе повече вреда, отколкото полза на общественото здраве. Този месец правителството със закъснение започна да облекчава ограниченията, без да прекратява официално стратегията за нулев КОВИД.

В началото на 2020 г. Китай блокира Ухан, епицентъра на пандемията, като задържа вируса в продължение на 76 дни, докато огнището в града не прегоря. Животът в Ухан се върна към почти нормалния си ритъм. Нова Зеландия, Австралия, Сингапур и Тайван възприеха политики на нулево заразяване, модифицирани в съответствие със собствените им правни и културни норми, и ги използваха, за да спечелят време до пристигането на ваксините. След това тези страни облекчиха контрола и преминаха към живот с вируса.

Китай обаче, въпреки че разполага със собствени (по-малко ефективни) ваксини, превърна нулевия COVID в самоцел. За да се открият инфекции, които в повечето случаи протичат безсимптомно, масово гражданите се изследват всеки ден. При положителен резултат са поставяни под карантина, а жилищните им блокове са били затваряни. Тъй като силно трансмисивният вариант Омикрон повиши броя на инфекциите до нива, невиждани от избухването на епидемията в Ухан, блокирането ставаше все по-често и икономически вредно. Прогнозите са, че ръстът на брутния вътрешен продукт на Китай, който през 2021 г. е бил 8 %, тази година ще спадне до 3 %.

Народът на Китай загуби търпение. На 14 ноември жителите на Гуанджоу не се подчиниха на забраната и излязоха по улиците, като свалиха бариерите, предназначени да ги задържат вкъщи. След като на 24 ноември 10 души загинаха при пожар във висока жилищна сграда в Урумчи - смърт, за която мнозина обвиниха продължаващото блокиране - в градовете в цял Китай избухна натрупано недоволство. Протестиращите поискаха прекратяване на нулевия COVID и спиране на масовите тестове; някои дори призоваха президента Си Дзинпин да се оттегли. Сега властите бързат да отменят ограниченията, въпреки продължаващия скок на Омикрон.

Прекратяването на нулевия COVID крие собствени рискове, тъй като Китай все още е зле подготвен за живот с вируса. Само 66% от хората над 80-годишна възраст са напълно ваксинирани, а само 40% са получили бустерни ваксини, което ги прави уязвими за очакваната вълна от инфекции. Китай пропусна шанса си да планира и осъществи по-организиран преход от нулев COVID.

Прекъсват научните връзки

Тази година ескалиращото напрежение сериозно накърни научното сътрудничество между суперсилите.

В рамките на няколко седмици след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари повечето големи донори на научни изследвания в Европа обявиха, че прекъсват отношенията си с руското правителство, въпреки че на някои съществуващи проекти ще бъде позволено да бъдат довършени. Европейската космическа агенция (ЕКА) преустанови работата по ExoMars - почти завършена мисия на марсоход, която зависеше от руската помощ. (Сега ЕКА има план за полет на марсохода без Русия, но с голямо закъснение.) А ЦЕРН, европейската лаборатория по физика на елементарните частици, заяви, че вече няма да приема учени от Русия и нейния съюзник Беларус, след като договорите с тези държави изтекат през 2024 г. През юни Съединените щати последваха примера, като заявиха, че ще прекратят повечето научни проекти с Русия, включително изследванията в Арктика.

Сътрудничеството между Китай и западните държави също се влоши. В Съединените щати опасенията, че Китай краде плодовете на финансирани от федералните власти изследвания, накараха Конгреса да въведе нови ограничения върху възможността на подкрепяни от правителството учени да работят с китайски институции. В Европа подобни опасения накараха някои университети да се откажат от проекти с китайски партньори. През август Китай преустанови работата си със Съединените щати по редица въпроси, включително изследвания на климата, в знак на протест срещу посещението в Тайван на високопоставен член на Конгреса.

Въпреки това лидерите на суперсилите все още изглеждат отворени за поне известно научно сътрудничество. Въпреки войната в Украйна Русия продължава да допринася за изграждането на реактора за термоядрен синтез ITER във Франция и да изстрелва екипажи и доставки към Международната космическа станция. А през ноември, след продължителна среща, целяща да намали напрежението, лидерите на САЩ и Китай обявиха, че ще възобновят спряната си работа по климата и други въпроси. Според двете страни това сътрудничество е в интерес на света като цяло.

Войната увеличава емисиите на CO₂

Войната в Украйна разтърси световните енергийни пазари, като повиши цените и обърка плановете за намаляване на емисиите на парникови газове.

В Европа рязкото съкращаване на вноса на природен газ от Русия наруши плановете за използване на газ като по-нисковъглероден заместител на въглищата, докато икономиките преминават към възобновяеми източници като вятърна и слънчева енергия. Сега Германия и Австрия заявяват, че ще отложат затварянето на някои въглищни електроцентрали и дори ще отворят отново спрените централи, за да не спират електричеството. Това може да увеличи въглеродните им емисии с до 20 % през следващите 2 години, твърдят изследователи. Европа също така се стреми да внася повече втечнен природен газ от Съединените щати и Близкия изток, което може да означава повече изтичания на метан - газ, който силно затопля околната среда - от кладенци, тръбопроводи и резервоари за съхранение.

Но в крайна сметка кризата може да ускори прехода към по-чиста енергия. През октомври Международната агенция по енергетика (МАЕ) заяви, че тя подчертава "неустойчивостта на сегашната глобална енергийна система" и подтиква много държави да "ускорят структурните промени". Тези промени - включително големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници от страна на САЩ, Европа, Япония и Южна Корея - ще увеличат световните разходи за чиста енергия с поне 50 % през следващото десетилетие, смятат анализаторите. МАЕ прогнозира, че предизвиканият от кризата ръст в използването на въглища ще бъде временен, тъй като алтернативите ще се наложат.

Защитниците на климата се надяват тези розови сценарии да се сбъднат. Но те отбелязват, че прогнозирането на световните енергийни пазари е доказано рисковано.

Източник: 2022 BREAKTHROUGH OF THE YEAR, BREAKDOWNS, Science