Невролозите са намерили тази област от мозъка на враните, която е отговорна за идентифицирането на абстрактни числа и помага на тези умни птици да броят до пет.

Дълго време за най-умни сред животните са смятани маймуните, но през последните години за интелектуалния елит на фауната има нови претенденти - враните от Нова Каледония, които могат да си правят инструменти и да решават пъзели по силите на 7-годишни деца. Не по-малко умни са обикновените врани и сойки.

Интересно е, че първи са проявили интелигентност обикновените гълъби - птици , които нямат репутация на особено умни. Било установено от Деймиън Шал (Damian Scarf) през 2011 г., че гълъбите могат да разграничат числата от един до девет и да решават пъзели дори по-бързо от хората.

Хелен Дитц (Helen Ditz) и колегата й Андреас Нидер (Andreas Nieder) от Университета в Тюбинген (Германия) се опитали да разберат дали враните наистина умеят да броят и дали имат абстрактно понятие за числата или само така изглежда.

Дитц и Нидер намерили невронната основа на тази "математическа" способност у врани. Те показвали на компютърен екран няколко точки, които после враната трябвало да нарисува с клюн. След всеки сеанс екранът се изчиствал.

Екипът записвал реакциите на невроните в специална област от мозъка на птицата. Тази област също получава и образи от зрителната система. Невроните игнорират точките по "размер, форма и разположение и остава само абстрактния им брой. 

Илюстрация към: Abstract rule neurons in the endbrain support intelligent behaviour in corvid songbirds, Lena Veit & Andreas Nieder

Враните давали правилния отговор в 73% от случаите, което означава, че уменията им не са плод на случайност (тогава щяха да успяват в 50% от случаите). Наблюденията на работата на мозъчната им кора показали, че за всяко число, независимо от формата и разположението на кръгчето на екрана, отговаря определена група нервни клетки.

Това означава, че враните си представят числата във вид на абстрактни форми или конструкции, чието съществуване е независимо от това как изглеждат и какво представляват в реалния свят. Така Дитц и Нидер доказват, че птиците наистина знаят да броят и че техните "математически клетки" работят почти както при хората и бозайниците.

Проучването, публикувано в PNAS осигурява ценна информация за биологичните корени на аритметическите способности.

Това, което прави тази констатация още по-интересна е дългата еволюционна история, която ни разделя с птиците. 

Още по темата

23/05/2015

Животът

Паркът Ясуни в Еквадор е мястото с най-богато биоразнообразие на Земята (видео)

12/05/2015

Животът

Как динозавърските муцуни са се превърнали в птичи човки