Записи на стари ядрени тестове помагат да се подобри безопасността на ядрените оръжия (видео)

Антония Петрова Последна промяна на 07 май 2017 в 09:02 8442 0

Снимка: Wikipedia

Между 1945 и 1962 г. Съединените щати провеждат над 200 теста в атмосферата на ядрени оръжия и ги записват на лента. Множество камери заснемат всеки взрив от различни ъгли с 2 400 кадъра в секунда, като така създават детайлни записи на американския ядрен арсенал.

В това време физици анализират грубо 10 000 класифицирани записи, за да разберат по какъв начин работят оръжията и да преценяват техните ефекти в потенциална война. След забраната на тестове в атмосферата, приета от САЩ и други държави с подписването на Договора за забрана на изпитанията на ядрени оръжия в атмосферата, космическото пространство и под водата през 1963 г., и оповестяването на някои от данните от филмовите ленти, нищо не е пречело те да бъдат декласифицирани - но повечето остават тайни и заключени в правителствените хранилища.

Сега физици са се заели със задачата да съставят компютърни симулации, за да "прогнозират какво би се случило, ако едно оръжие избухне", обяснява Грег Спригс (Greg Spriggs), физик от националната лаборатория "Лорънс Ливърмор", който е начело на проекта на лабораторията за сканиране и декласифициране на филмите, съобщава списание Scientific American.

Това стана възможно след като по молба на лабораторията правителството на САЩ разреши разсекретяването на около 750 клипа на тестове на ядрени оръжия, за което вече писахме в материала "Разсекретиха материали на ядрените тестове на САЩ".

Експлозия на атомна бомба на полигона в Невада, 1957 г.; Снимка: Pinterest

"Ние анализираме отново филмите и се опитваме да съберем ключовите данни: Каква е ударната вълна във функция от времето? Какъв би бил топлинният взрив? Колко високо би се издигнал облакът? Какви биха били размерите му?", обяснява Спригс.

Тази информация ще помогне на физиците да потвърдят своите компютърни симулации с по-голяма сигурност и увереност, че бомбите ще избухнат както е предвидено. "Не бихме искали да дадем на военните нещо, което ако трябва да използват, което се надяваме да не е нужно да правят, няма да пуснат несполучливо върху врага, така че врагът да събере този оръжеен материал и да го обърне срещу нас", добавя още ученият.

През изминалите пет години Спригс и неговият екип специалисти по стари филми откриват около 6 500 филма, скрити в строго секретни правителствени хранилища и в различни степени на разпадане. Те сканират приблизително 4 500 от тях, анализират между 400 и 500 и декласифицират около 750. 

През март първата декласифицирана група е качена в YouTube. "Това не са същите филми, които повечето хора са свикнали да виждат. На тях се виждат забележителни технически усилия за много трудния за улавяне на феномена на ядрената експлозия", коментира Алекс Велерщайн, научен историк Технологическия институт "Стивънс" , САЩ.   

Филм #1: Oперация Доминик-Хаусатоник 120256

В този филм спуснато от въздуха устройство от около 3,6 км над Тихия океан ескплодира на 30 октомври 1962 г. Филмът показва два характерни светлинни импулса, наблюдавани само при взривове на ядрени оръжия, които корелират с мощността на устройството (количеството енергия, което се изпуска при експлозия).

Първият импулс се случва когато се формира ударната вълна и около взрива се разпръсква светлина. Изтласканият от ударната вълна въздух се охлажда, температурата в предната й част пада, а светлината се разсейва до най-тъмната точка, наречена минимум или T-Min. Тогава температурата достига 3 300° по Келвин, въздухът става прозрачен и горещите газове в огнената топка успяват да излязат като произвеждат втори светлинен импулс. В най-ярката си точка се нарича максимум или T2-Max.

Като измерват времето от детонацията до T-Min и T2-Max, учените пресмятат мощността на устройството. "В този филм има вероятно четири или пет различни начина, по които учените могат да анализират каква е била мощността на устройството - и именно затова тези филми са толкова важни", отбелязва Спригс.

Филм #2: Oперация Tийпот-Teсла 28617

"Тесла" е бил относително средномощен взрив от 7 килотона, спуснат от 90-метрова кула на изпитателния полигон в Невада на 1 март 1955 г. При достигане на ударната вълна до земята във видеото, тя се удря в сухата пустинна почва и "произвежда хубав малък облак прах", отбелязва Спригс.

След секунда светлинният импулс достига своят максимум, яркобели огнени топки оформят шапката на гъбоподобния облак. Ударната вълна от взрива разрушава почвата и при всмукването на прахоляка в атмосферата се създава ствола на облака. Физиците могат да открият мощността на устройството като измерят колко бързо и колко високо се издига облака на гъбата, обяснява Спригс.

Филм #3: Операция Хардтак 1 - Нътмег

Тестът "Нътмег" (индийско орехче) е бил проведен от катер край Атола Бикини в Тихия океан на 21 май 1958 г. В този филм първоначалният взрив и разпръснатата светлина са видими, но високата влажност възпрепятства самата огнена топка. Ударната вълна се разпростира надалеч от взрива, тя променя атмосферното налягане и създава ниско налягане в своята диря.

Кондензацията се събира в следите и се създава т.нар. Уилсънов облак, който прилича на купчина пухкави бели пръстени, скривайки първоначалната огнена топка. Когато ниското налягане се завърне, Уилсъновият облак се разсейва и се разкриват греещата огнена топка и гъбоподобния облак. "Времето, през което свети огнената топка в центъра на Уилсъновия облак, и времето за формирането му са свидетелства за мощността на оръжието", обяснява още Спригс.

Филм #4: Oперация Доминик-Бигхорн 110762

"Бигхорн" е бил спуснат над Тихи океан от височина около 3,6 км на 27 юни 1962 г. Благодарение на височината детонацията се случва над влажен пласт от ниската атмосфера. Ярката светлина се излъчва от втория светлинен импулс, а след това започват да излизат газове. Докато ударната вълна се разпростира надолу, тя преминава през влажния въздух и създава Уилсънов облак в участъка с ниско налягане, под огнената топка.

Ударната вълна след това разклаща повърхността на океана и изравнява газовете на огнената топка. "Това е достатъчно високо, все още има Уилсънов облак, но е бил в долната част, когато се е разнесла ударната вълна. Не е наблюдавано формиране на ранен облак при точно тази детонация", обяснява Спригс.

"Това е един чудесен филм", добавя той.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !