25 август 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Защо Голямата стъпка се привижда на хората, обясняват психолог и антрополог

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 14 юни 2019 в 00:0017750
Кадър 352 от филма на Патерсън-Гимлин от 1967 година. Снимка: Wikimedia Commons

ФБР публикува серия от архивни файлове от седемдесетте години, отнасящи се до Голямата стъпка или Саскуоч, по-специално документи, описващи анализа на пробите от косми, представени от Информационния център и експозицията на Голямата стъпка през 1976 година.

Защо хората искат да виждат и виждат Голямата стъпка и неговите производни - обяснението на психолог и културен антрополог. 

Колекцията включва кореспонденция между ловеца на Голямата стъпка Питър Бърн (Peter Byrne) и помощник-директорът на ФБР Джей Кохран младши (Jay Cochran Jr).

В писмо от 24 ноември 1976 г. Бърн пише: „Не намираме често косми, които да не можем да идентифицираме и тези косми, които имаме сега, около 15 косъма, прикрепени към малко парче кожата, са първите, които откриваме за шест години, които смятаме, че може да са важни".

Кохран му отговаря, че ФБР обикновено провежда проверки на физически доказателства за целите на правоприлагането, но „от време на време, понякога, в интерес на научните изследвания, правим изключения от тази политика“. Той се съгласява да прегледа космите и тъканта, за които споменава Бърн.

Така за първи път според NBC ФБР тества образеца косми, за да провери дали са на Голямата стъпка. Процесът, обясни Кохран, включва изследване на морфологичните характеристики (включително структурата на корените, медуларната (вътрешна) структура и дебелината на кутикулата) и сравнение с други образци с известен произход.

И за голямо разочарование се оказва, че образецът представлява парче кожа на елен.

ФБР не притежава доказателства за съществуването на Голямата стъпка, но търсенето продължава, въпреки сериозната им липса (размазани филмови кадри и съмнителни отпечатъци, които не издържат на проверката).

Повечето приматолози не смятат, че е вероятно съществуването на неизвестна северноамериканска маймуна или оцеляла популация австралопитеци или неандерталци.

Неуловимият Йети (на снимката представа на художник) се оказа чиста легенда - козината и костите, която би трябвало да са негови, се оказаха от мечки и дори куче. Кредит: Wikimedia Commons

Защо продължаваме да виждаме Саскуоч там, където го няма?

Но независимо дали Саскуоч е реален или не, хората често изглежда желаят и вярват в съществуването му. Защо вярата в Голямата стъпка и свързаните с него производни „диви хора“ (снежен човек, йети) е толкова разпространена? Защо продължаваме да виждаме Саскуоч там, където го няма?

Проучване на 2018 г., проведено от Университета Чапман, установи, че 21% от американците - включително бившият генерален прокурор директор Матю Уитакър - смятат, че „Голямата стъпка е истинско създание“. Това е 7,2% ръст на броя на хората, които вярват в съществуването на Саскуоч в сравнение с 2016 година.

Междувременно, друго проучване, проведено от Университета Чапман, установи, че американците вярват в Голямата стъпка, почти колкото в Големия взрив, който водеща теория за произхода на Вселената. 

Но хората не само вярват в Голямата стъпка, мнозина твърдят, че са виждали Голямата стъпка. Има повече от 2000 съобщени за наблюдения само в щата Вашингтон. 

Не че не се идентифицират нови видове и сега, но липсата на научни доказателства, подкрепящи съществуването на едно животно в една толкова населена страна като САЩ, означава най-малкото, че е много малко вероятно.

Кадър от филм на NBC

Обяснението на психолога

"Основната област на психологията, която засяга тези наблюдения, е тази на ненадеждността на свидетелските показания", заяви проф. Крис Френч (Chris French), директор на изследователски отдел "Аномалистична психология", Голдсмитс, към Университета на Лондон.

"Познати са ни буквално стотици психологически експерименти, при които хората може да дават честни, но съвсем неточни сведения за събития и обекти, които са видели по различни причини."

Що се отнася до наблюденията на Голямата стъпка, Френч изброява четири причини за неточни свидетелства.

"Първо, условията за наблюдение често са лоши", отбелязва Френч. "Така те могат да преценят погрешно размера и разстоянието на едно същество."

Второ, както възприятието, така и паметта могат да бъдат пристрастни, повлияни от наши предишни очаквания. Така неясната фигура в далечината може да ни напомня характерните черти на Голямата стъпка, въпреки че всъщност не можем да видим подробностите.

„На трето място, паметта ни може да бъде пристрастна към информацията от нашите наблюдения, или по време на разпит, или при обсъждане със свидетели към това, което вярваме, че сме видели".

Освен това "такива митове често се стимулират умишлено от измамници, чиято психология е още по-сложна!"

Архетипът на "дивия човек"

Под една съвсем друга гледна точка разглежда вярата в Саскуоч Ед Саймън (Ed Simon) на страницата Aeon.

Битката на Енкиду и Гилгамеш.

Енкиду от древния шумерски Епос за Гилгамеш може би бележи началото на генеалогията на „дивия човек“. Той е „и животно, и човек“, той е прототипът на прачовек, двойнствен човек-звяр, не съвсем див и не съвсем опитомен (докато не е опитомен от богинята Шамхат със секс и бира, както много други). Енкиду губи битката си с Гилгамеш, а от тази битка те се „свързват в приятелство“. Енкиду представя нашите първични корени в природата, което предполага, че хората са фундаментално животни. Битката между Гилгамеш и Енкиду символизира борбата за цивилизацията, но също така напомня колко повърхностна може да бъде тази разлика. Тяхното приятелство сочи за животинската генезис на човечеството.

Представете си колко мощно е било това послание по време в зората на цивилизацията, когато огромно мнозинство все още живее като ловци-събирачи и културната памет на това по-ранно състояние не е толкова далечна. Тази първа алегория на дивия човек е последвана от подобни истории. Съществуват библейски разкази за владетеля Исав, който е „червен, навсякъде като с космати дрехи“. Дивите хора се появяват в и класическите легенди за фавни и сатири, а животинският Пан може да се разглежда като един вид „Саскуоч“. Средновековна Европа имаше своите диви хора, горски духове и феи, нашите самодиви, зелени мъже и всякакви примери за посредници между зивилизацията и нашето животинско начало.

Има още една версия на дивия човек, която помага да се обясни Саскуоч - „благородният дивак“. Идеята за „благородния дивак“, особено в писанията на Жан-Жак Русо, е човечеството в девственото си, непокварено, естествено съвършенство. Той представя девствената невинност на произхода на нашия вид. Благородният дивак е естественият обитател на Рая - също като Саскуоч. И двамата се връщат към простотата на живота преди грехопадението, преди цивилизацията да ни разврати, ерата пред правителствата, закона, индустрията, търговията и войната. Разликата е, че докато "благородният дивак" притежава невинност, Саскуоч е необичайно, ужасно изкривено отражение на нашата най-първична природа.

Брайън Регал (Brian Regal), експерт по история на науката, пише в книгата си "В търсене на Саскуоч" (2011), че тези чудовища „преследват тъмните части на човешката психика в продължение на хилядолетия“.

Голямата стъпка може би обикаля, а може би и не, девствените гори на северозападната част на Тихия океан, като ни наблюдава и ни избягва, напомняйки ни за най-дълбокото ни животинско минало. Но независимо дали съществува реално същество, архетипният Саскуоч остава твърде реален в най-дълбоката ни културна памет и инстинкти.

Източник:

FBI Releases Files From The Seventies Investigating The Existence Of Bigfoot

Why Sasquatch and other crypto-beasts haunt our imaginations


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.