29 ноември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Защо съхне част от декоративната растителност в градските паркове?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 ноември 2022 в 00:01 10420
Кредит: Pexels

Промените в климата крият риск за разпространение на инвазивни видове

Разпространението на чужди и инвазивни видове е пряко свързано и с климатичните промени. Щетите, които те са способни да причиняват, засягат не само естествените екосистеми или земеделските полета, но и градските зелени системи – паркове и градини. Присъствието им в тях ще бъде все по-често, а липсата на естествени врагове, наличието на подходяща растителна храна и ограничените средства за растителна защита реално застрашават както облика на урбанизираните ни територии, така и поминъка на хората, свързани с производството на декоративен и посадъчен материал. За да предотвратим това са необходими спешни мерки за борба както с промените в климата, така и ефективен фитосанитарен контрол.

Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) представи доклад за въздействието на човешката дейност върху околната среда с прогнози за това как климатът ще се промени в бъдеще. В доклада експертите потвърдиха заключението, че основната и безспорна причина за глобалното затопляне е човешката дейност. През последното десетилетие средната температура на Земята е била с 1,09 °C по-висока от втората половина на 19-ти век, а човекът е пряко отговорен за дял от 1,07 °C – само 0,02 °C се дължат на естествени причини.

Все по-често ще се случват природни бедствия – като рекордни горещи вълни, наводнения, както и  рекордни суши във вече сухите региони. Дори сега редките температурни явления се срещат 2,8 пъти по-често, отколкото в прединдустриалната епоха, а когато средната температура достигне 1,5 °C, те ще се появят 4,1 пъти по-често. Като цяло периодите на екстремни горещини във всички региони на света ще се увеличат допълнително, а студените ще намалеят.

Твърде често тези, които са най-малко отговорни за изменението на климата, страдат най-много, както видяхме тази година трагичните наводнения в Пакистан и смъртоносната продължителна суша в Африканския рог. Но дори добре подготвените общности бяха засегнати от екстремни събития тази година, както се вижда от продължителните горещи вълни и сушата в голяма част от Европа и Южен Китай.

Появата на инванзивни видове има пряка връзка с климатичните промени

Но промените в климата засягат не само човешката популация. Те са пряка причина и за разселването в нови територии на чужди и инвазивни за местните екосистеми видове. 

Инвазивен е този вид, който въведен случайно или умишлено в чуждо за него местообитание, заема доминиращо местоположение над представителите на местната флора или фауна в конкуренцията за ресурси. 

Фигура 1: Туя, поразена от нападение на кипарисова златка. Източник: личен архив на автора

Такъв инванзивен вид се настани през последните години в родните паркове и градини и засегна едно от най-масово използваните в ландшафтната архитектура растение, каквито са различните видове и разновидности на туята. 

Какво представлява туята?

Туя (Thuja) е род голосеменни растения от сем. Кипарисови, видовете от които и най-вече представителите на вида западна туя (Thuja occidentalis). Те се използват широко при озеленяване на паркове и частни градини. Родът се състои от дървесни растения (дървета и храсти). Понякога се срещат и достатъчно едри екземпляри достигащи до 70 м височина, с диаметър на короната до 6 м. Родът е представен от 5 вида, два от които произлизат от Северна Америка, а останалите три от районите на Източна Азия. В края на 19 век и особено през 20 век, туите навлизат и започват широко да се използват в парковото озеленяване. Днес съществуват над 90 изкуствено създадени сорта от тези растения. 

Какви са преимуществата на туята в парковото и градинско озеленяване?

  • имат феноменално дълга продължителност на живот за такъв тип растение: над 200 г.,
  • вечнозелени са през зимата и лятото, което освежава всеки изкуствен ландшафт,
  • отлични са при оформяне на жив плет,
  • непретенциозни са при отглеждане,
  • устойчиви са на измръзване,
  • съществуват множество сортове с различни цветове и форми.

Всичко това налага туите като основен вид в парковото и градинско озеленяване, както и такъв в асортимента на декоративните разсадници у нас. Освен като декоративно растение, туите се използват при производството на етерични масла от растителната им маса, които намират приложение в медицината и ароматерапията

Каква е причината за масовото съхнене и загиване на туите?

Дълго време това непретенциозно на болести и неприятели декоративно растение не страдаше сериозно от нищо. Но това продължи до последните 5 – 10 г. в Европа и у нас. Днес масово се наблюдава неочаквано и бързо съхнене и загиване на туите в паркове и градини. И това става изключително бързо, в рамките на 1– 2 г. след появата на първите признаци. На какво се дължи това и каква е връзката с промяната на климата?

Ролята на инванзивния вид кипарисова златка

Масовото съхнене на туите, наблюдавано у нас и в Централна Европа, се дължи на вида кипарисова златка Lamprodila (Palmar) festiva. Златките (лат. Buprestidae) са разклонение на многобройното семейство Coleoptera (Твърдокрили), включващо повече от 15 000 вида с 450 рода, които са разпространени на всички континенти и острови, с изключение на Арктика и Антарктика. Значима част от тях са вредители по селскостопанските култури или естествената дървесина. 

Кипарисовата златка е средиземноморски вид, представен от два подвида. Номинативният подвид е разпространен в южната част на Западна Европа и Северна Африка. От края на 20-ти и началото на 21-ви век в Европа кипарисовата златка е регистрирана в Австрия, Албания, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Португалия, Румъния, европейската част на Турция, Франция, Швейцария, а също и на територията на бивша Югославия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Словения, Хърватия, Черна гора); а също и в Северна Африка – в Алжир, Либия, Мароко и Тунис; както и в Близкия изток – в Ливан, Сирия и Турция. 

Фигура 2: Lamprodila (Palmar) festiva, имаго. Източник: Лична колекция на автора

Поява на проблема

В края на 20-ти и началото на 21-ви век се отбелязва разширяването на ареала на L. festiva в северна и източна посока с изразена експанзия в антропогенните биоценози (градски паркове и частни градини), където видът се оказва опасен вредител за растенията от сем. Cupressaceae (Кипарисови). Така през 1999 г. златката е регистриран за първи път в Унгария и до 2012 г. се е превърнал в масов вид в градските насаждения. От 2015 г. е регистрирано огнище на L. festiva в Румъния, където видът е бил известен преди това от няколко екземпляра, събрани в средата на 20-ти век. През 2009 г. кипарисовата златка е открита за първи път в Люксембург, а през 2017 г. в Чехия и Словакия. В рамките на естествения си ареал L. festiva се развива предимно върху хвойна (Juniperus spp.), а в условията на вторичния ареал има тенденция за разширяване на обхвата на фуражните видове поради интродукцията на кипарис в него. 

В урбанизираните ландшафти на Европа обект на увреждане са не само естествените диви, растителни видове, но и декоративните форми и разновидности на растенията от сем. Cupressaceae s.l. В условията си на естествения ареал на разпространение, кипарисовата златка се храни с диви, хвойнови растения. 

Мигрирайки на север, тя се адаптира и променя хранителните си навици и започва да се храни с наличните декоративни видове от семейството на Кипарисови. 

Към днешна дата е отбелязано развитието на насекомото при 18 вида декоративни растения.

Разпространение на инвазията

Допреди 20 г. видът не е бил разпространен северно от естествения му ареал, като отделни откривани екземпляри са считани за редки и дори е препоръчвано неговото опазване. Глобалната търговия и свободното движение на територията на Европейския съюз, съчетано с климатичните промени, позволяват видът да бъде пренесен на север и запад от естествения му ареал, където благодарение на по-високите средногодишни температури, дължащи се на промяната в климата, той намира подходящи условия да оцелее и успешно да се размножи. Първоначално донесен със заразен посадъчен материал, впоследствие той самостоятелно започва да заема нови територии и ниши. Видът намира идеални условия в урбанизирана среда, където има изобилие от растения от семейството на Кипарисовите в градски паркове и градини. И макар те да не са основен хранителен източник за него в естествения му ареал, той бързо променя хранителните си навици и се приспособява към тях.

Биология на вида

Фигура 3: Ларва на кипарисова златка. Източник: Wikipedia

Кипарисовата златка поразява както здрави, така и отслабени, повредени и умиращи растения, прясно отрязани клони, пънове и остатъци от дърводобив. По правило колонизацията на растението започва с клони и стъбла с диаметър до 2–10 см и постепенно обхваща по-дебели клони и ствола. При силна колонизация растението загива в рамките на 1 – 3 години. Развитието върху тънки клони води до образуване на характерни подутини и смолисти отлагания в зоната на хранене на ларвата. 

На територията на България, най-високата плътност на заселването на вредителя се отбелязва върху частта на стъблото на J. scopulorum с диаметър 4 – 9 см, докато клоните остават необитаеми, което може да се дължи на високите летни температури и ниската влажност на въздуха, характерни за географската зона. За успешното развитие на възрастните е достатъчна площ на от 0,312 dm2. Появата на имагото на L. festiva в условията на Западна Европа се случва през месеците май – юли и може да продължи до септември. По Черноморското крайбрежие този период е от първата-втората десетдневка на май до втората десетдневка на юли. Според достъпните данни, летният пик на L. festiva е в през първата-втората десетдневка на юни. 

Разпространението на кипарисовата златка може да стане по 2 основни начина: 

  • в резултат на естественото разселване на активно летящи бръмбари;
  • по време на вноса или транспорта на заразен с нея посадъчен материал от декоративни растения.

Мерки за контрол

Кипарисовата златка е първият агресивен ксилофаг (насекоми, хранещи се с жива дървесина) по семейство Кипарисови, който е проникнал на територията на България. Като се има предвид популярността на различните видове Cupressaceae в озеленяването на населените места в региона, трябва да се

очакват значителни щети от масовото размножаване на този вредител в градските насаждения

Като контролни мерки се препоръчват:

  • интегрираното въвеждане на агротехнически методи, насочени към повишаване на устойчивостта на растенията на неблагоприятни фактори;
  • резитба и изсичане на силно повредени растения и замяната им с по-устойчиви видове и сортове. При резитба на съхнещи клони се препоръчва да се прихващат до 30 см здрава дървесина. Подрязването и отстраняването на заразените растения трябва да се извършва в началото на пролетта преди появата на възрастните. Отстранените клони, растения и растителни остатъци трябва да се изхвърлят и унищожат незабавно. При поява на възрастните е препоръчително да се извършват три до четирикратни третирания с пиретроидни препарати, с цел намаляване на популацията под прага на икономическата вредност. 

Освен това е необходимо да се въведе

система от внимателно регламентирани фитосанитарни мерки,

насочени към своевременно идентифициране на вида върху внесения или произвеждан на територията на страната растителен материал, както и система за мониторинг за идентифициране на огнищата на инфекцията с него.

Ето така един вид, доскоро с ограничен ареал на разпространение в района на най-южната част на Европа и Средиземноморието, смятан дори за рядък и опазван в районите извън неговите традиционни местообитания, благодарение на повишаването на средногодишните температури, вследствие на промяната в климата, започна да завзема нови територии. Настани се в тях и застраши както визията на градските ни зелени системи, така и доходите на хората, свързани с производството на декоративни растения. И това няма да бъде изключение, защото все по-често подобни явления ще бъдат срещани в родното ежедневие.

В публикацията са използвани материали от:

1. The distribution and behaviour studies on a new invasive Buprestid species, Lamprodila festiva (Coleoptera: Buprestidae) in Romania, Adrian Ruicănescu, Adrian-Ilie Stoica, Travaux du Muséum National d’Histoire Naturelle “Grigore Antipa” 2019

2. Recent records of the cypress jewel beetle: Lamprodila (Palmar) festiva (Linnaeus, 1767) (Coleoptera: Buprestidae) in Serbia, Keresi Tatjana, Topola2020, br. 205, str. 25-31

3. Morphology of the larva of Cypress jewel beetle Lamprodila (Palmar) festiva and a problem of delimitation of Poecilonotini and Dicercini using larval characters (Coleoptera: Buprestidae), Mark Volkovitsh, December 2017, Conference: Immature Beetles Meeting 2017, October 5-6

4. Cypress jewel-beetle Lamprodila (Palmar) festiva (L.) (Coleoptera: Buprestidae) – a new invasive pest on the Black Sea Coast of the Caucasus, Natalia Karpun, 2017, Conference: The Kataev Memorial Readings – IX. Dendrobiotic Invertebrates and Fungi and their Role in Forest Ecosystems

5. Climate Change 2022: Impacts, Adaptation and Vulnerability, 2022 (https://www.ipcc.ch/report/ar6/wg2/)

ИзточникЗащо съхне част от декоративната растителност в градските паркове?, Климатека

Авторът Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.