Фантастичните свойства на пирамидите - една шега на Мартин Гарднър

Наука ОFFNews Последна промяна на 01 януари 2016 в 12:36 23132 2

Журналист със саксия във
Журналист със саксия във "вълшебната" пирамида на художника Gavin Turk в Бристолския музей.

Тази епопея е започнала като първоаприлска шега, а авторът й е известният математик и популяризатор на науката Мартин Гарднер. През юни 1974 г. той публикува в списание "Scientific American" в своята рубрика "Математически игри" („Mathematical Games“) пародия на псевдонаучна статия, в която говори за доста невероятните свойства на пирамидите.

В тази статия пише, че в тела във форма на пирамида стават фантастични неща - заострят се ножчета за бръснене, месото не се разваля и дори се спира процеса на стареене.

Играейки по правилата на този жанр, Мартин Гарднър майсторски свързва своите пародийни измислици с тъмните загадки на пирамидите на древните египтяни и маите, любима тема на феновете на езотериката. Хората обаче приели всичко на сериозно. Редакцията била залята с писма с въпроси за пирамидите. Тази шега се превърнала застрашително в мания.

Мартин Гарднер (вдясно) и Джеймс Ранди.

Издател, специализиран в подобна сензационна литература предложил на Гарднър да публикува книга, посветена на чудните свойства на пирамидите. Когато математикът му обяснил, че това е първоаприлска шега, издателят му отговорил:

"- Отлично! Тогава ще издадем две книги: в първата ще напишете за удивителните свойства на пирамидите, а във втората ще разобличите тази антинаучна теория."

Мартин Гарднър сметнал за необходимо публично да се покае, че е съчинил историята за "загадъчните свойства на пирамидите", добавяйки към изповедта си и разговорите си с издателя. Но това не подействало - хората не се отказали от новата си мания, а предприемчиви мошеници, позовавайки се на "мнението на изтъкнати учени", ловко подгрявали интереса към "енергийната сила на пирамидите". "Установено" било и "торсионно излъчване", и панацея за всички болести. Манията по пирамидите се представяла като "тайно познание на древните цивилизации", която се изследва в "тайните лаборатории на службите за сигурност".

Чешкият инженер Карел Дрбал (Karel Drbal) даже получил патент N 91304 за "Начин  за наточване на бръснарски ножчета в пирамиди". Опитите обаче на всички да повторят експеримента винаги се проваляли.

Според друга легенда, зърна пшеница, намерени в египетските пирамиди, след 3 хилядолетия били посяти и дали реколта. Неотдавна английски ботаници решили да проверят доколко са правдоподобни тези твърдения. Както и се очакваше - семената не покълнаха - те губят тази способност само за няколко години.

По цял свят започнали да се строят пирамиди за "хармонизиране на структурата на обкръжаващата среда".

Може би най-известната конструкция е на руския инженер Голод на 38-ия км на Новорижката магистрала. Тя има височина 44 метра, теглото й - над 55 тона, а са похарчени над 1 милион щатски долара за строителство й. "Газпром" започнал да строи пирамиди над нефтени и газови находища "с цел да се подобри екологичната обстановка в региона". Според инж. Голод "няколко дни след нейното инсталиране вискозитетът на нефта в резервоарите е намалял с 30% и съответно увеличенил дебитът на нефтените кладенци". Но всичко това са непотвърдени претенции.

Но лудостта по пирамидите не е само в Русия. Джим Онан (Jim Onan) от Илинойс първо изгражда няколко малки пирамиди около дома си и усетил, че когато си постави ръцете над тях чувства странно усещане, завихряне на енергията, идващо от върха на пирамидата. След това построява още една, малко по-голяма, 4-метрова пирамида в задния си двор, за да експериментира в по-голям мащаб. А после - и дом за семейството си, почти точно копие на пирамидата в Гиза в мащаб 1:9.

Но Джим Онан не спрял до тук. Той решил да покрие пирамидите си със злато. И ги покрил с 24-каратово злато, което му струвало невероятните 1 милиона щатски долара. Това в момента е най-голямата конструкция със златно покритие в Северна Америка. Естествено пирамидата привлича вниманието на местната общност и пресата, а туристите започват да се стичат с хиляди и така покрай пирамидата и експозицията в нея, Джим Онан си докарал добър доход от туристическия бизнес.

Историята на тази първоаприлска шега е поучителна. Тя поставя един въпрос, на който трудно можем да си отговорим: Защо с такава лекота съвременният човек прегръща псевдонаучни глупости, подправени с евтин мистицизъм, вместо реални знания?

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

02.01 2016 в 20:09

Не съм фен на пирамидологията, но във вашата статия има проблем.
Цитат "Тази епопея е започнала като първоаприлска шега, а авторът й е известният математик и популяризатор на науката Мартин Гарднер. През юни 1974 г. той публикува в списание "Scientific American" в своята рубрика "Математически игри" („Mathematical Games“) пародия на псевдонаучна статия, в която говори за доста невероятните свойства на пирамидите." Дотук - добре. По-надолу обаче, пише следното:
"Чешкият инженер Карел Дрбал (Karel Drbal) даже получил патент N 91304 за "Начин за наточване на бръснарски ножчета в пирамиди"."
Създава се впечатлението че, Дърбал е повлиян от въпросната статия. Да, ама не е така. Патентът е на Дърбал е от 1949 година, т.е 25 години преди статията на Гарднър.

02.01 2016 в 09:27

Интересно - първопралска шега през юни.