Гафовете на "Научни чудеса на България"

Божан Божков Последна промяна на 09 юни 2015 в 14:15 12127 7

Да се припомня, че има наука в България е хубаво. И инициативата "Научни чудеса на България" е похвална. Но дали трябва да се смесват безспорни със спорни открития със съмнителен български произход ?

Нашего брата не обича учените хора. Все гледа, как да им натика в ръцете мотика, та да видят как се изкарва хляба.

Но пък обича да се „гордее“. И като търси поводи за гордост, току се сети да се обърне към научните постижения. Само че, понеже не е запознат с тях, току създава митове и легенди.

Наскоро излезе инициативата „Да изберем десетте научни чудеса на България“. Малко съм раздвоен относно такива инициативи. От една страна не обичам класациите. Особено когато става въпрос за научни постижения. Нелепо е да кажеш, „туй е по-постижение от онуй“, простете израза.

От друга страна е добре, да се припомни, а за по-голямата част от населението и да се намекне, че в България има и наука и че тя има сериозни постижения. За това разгледах предложенията. Номинираните предложения най-общо могат да се разделят на безспорни, спорни и... мхм... Да ги видим заедно.

Да започнем с безспорните

Проф. д-р Иван Митев и откриването на шестия сърдечен тон – едно наистина безспорно откритие, с голямо значение за медицината и медицинската наука. За съжаление, позабравено в наше време.

Щом говорим за медицина, редно е да споменем и нивалина, който не е намерил място сред номинираните.

Триканален спектрофотометър като част от Проекта на десетилетието ВЕГА (1984-1986) за изследване на Халеевата комета - да, България беше сред космическите държави и много напред в изследванията на Космоса. И не само другото номинирано постижение – полетът на Александър Александров ни нарежда сред космическите държави. България имаше собствен спътник - „България 1300“, който поне до 2010-а годна беше активен и участваше в изследвания по много международни проекти. Все още у нас се разработват дозиметри за космически изследвания, храни за космонавти и хидропоникови съоръжения.

Зарядна станция за безконтактно зареждане на електромобили - екип от ТУ Габрово. Звучи много интересно, само не знам какво е положението с излъчванията и смущенията в околните комуникации, но мисля, че все пак мястото му е в първата група.

Постиженията на Кирил Попов в механиката, небесната механика, термодинамиката са безспорни и е добре да се знае повече за този голям български математик.

Постиженията на проф. Никола Обрешков. Да, тук можем да наредим и Ярослав Тагамлицки , Иван Проданов... Всъщност, като се замисля, има много български математици със сериозен принос в различните области на математиката.

Усъвършенстване на методите за регистриране на ядрени лъчения - Проф. Елисавета Карамихайлова, изследванията в областта на химията на проф. Борис Гълъбов . Като говорим за химици, бих добавил и Марин Механджиев, номиниран за Нобелова награда по химия. Всъщност знам за още един български химик, предложен за Нобелова награда през 70-те години на 20-и век, но не успях да открия по-подробна информация.

Разклоняващи се стохастични процеси и математическо моделиране на ядрени реакции с приложения в ядрената енергетика - определено в тая област има много български приноси. Включително за по-ефективно използване на горивото в ядрените реактори.

„Нови природни антибиотици“ - на колектив с ръководител проф., д.х.н. Венета Боянова, – също спокойно можем да присъединим към първата група. Както и откриването на хомоцистеина, който е тясно свързан с риска от атеросклероза, Медицинския университет.

И сега стигаме до фотоелектретите на Георги Наджаков . Да! Това е едно от най-сериозните постижения на български учен. Покрай него се носят легенди, че българин е изобретил „ксерокса“, т.е. копирната машина, което не е вярно - тя е американско изобретение, но действително, барабаните на копирните машини, както на лазерните принтери са базирани на откритието на проф. Наджаков, както и много други устройства, включително и при космическите изследвания. Георги Наджаков е учен с огромен принос за науката. Той също е успял да създаде много добра база за изследователите-физици в България, която за съжаление след смъртта му е занемарена.
В една своя лекция Нийл де Грас Тайсън спомена, че парите на много европейски държави, носят лика на техни учени, за разлика от американските. Може би не е зле някога и лика на проф. Наджаков да бъде добавен към това множество.

През втората половина на ХХ век академик Георги Наджаков със сътрудници конструира нови видове електрометри със сложна повърхнина на квадрантите, която дава линейна зависимост на ъгъла на отклонение на иглата от измервания потенциал.

Да преминем към следващите категории открития.

Прабългарският календар. До колкото съм успял да намеря сериозни източници за него, нещата са доста мътни и изградени на хипотези върху данни от неясни източници. Освен това съм виждал сравнения на прабългарския календар с тюркски такива. До колкото тюрксия произход на българите е оспорван, не е ясно и календарът, обявен за прабългарски какъв е всъщност. Може би някой историк би могъл да се произнесе по-компетентно.

Следващото нещо от списъка с номинации ме развесели много. Първото обработено злато в света – преди 6000 години, по нашите земи... Момент, момент, нали ставаше въпрос за български открития? Какво общо имат хората, живели по тези места по онова време с българите? Тук ще спомена поговорката за чуждата пита и ще продължа нататък. Всъщност по някаква причина в списъка е попаднал и Фриц Цвики – на когото дължим понятието свръхнова звезда. Защото бил роден в България. Хубаво, ама е швейцарец, живял и работил в САЩ. Айде пак чуждата пита.

Калкулаторът „Елка“, за който също битува мит в съзнанието на българите – че е първи и че японците го били откраднали. Е, трети е, по ред на създаването си. Вярно, за времето си е бил между най-добрите, но чак да е нещо уникално, не бих казал. Все пак хората, които са го създали в условията на изолация и с ограничени ресурси заслужават адмирации.

Асен Йорданов упорито се свързва в българското съзнание със създаването на един куп американски самолети.

Един друг българин – Георги Ушев, известен в Интернет пространството повече като „свети Скромни“, който понастоящем работи за Боинг и NASA, работил е по аеродинамиката на Космическата совалка и по други водещи космически и авиационни проекти от чист патриотичен интерес бе разровил преди години архивите на Боинг и не намери данни Асен Йорданов да е работил по разработката на техни самолети. Ако някой знае къде има сериозни документи, които да потвърдят тази теза, моля да ги сподели. Но не ми се вярва нещо, световната конспирация срещу българите да е принудила Боинг да унищожи всички следи от работата на Асен Йорданов, така че по-сериозно, моля. Иначе Асен Йорданов е имал свое издателство за авиационна литература, самият той е написал книги по авиация и може да се твърди, че е допринесъл много за развитието на американската авиация, но не бива да му се приписват измислени постижения. И истинските са достатъчни.

В числото на спорните открития със сигурност много хора ще сложат киселото мляко, което също е предложено за номинация. Напълно незаслужено между другото. Няма нищо спорно тук. Лактобацилус булгарикус, който е „виновник“ за специфичните свойства на киселото мляко, както знаем може да живее на ограничени места на територията на България, за това, на много места, където се произвежда българско кисело мляко, например в Япония се налага да се внасят щамове на Лактобацилуса от България. (Разбира се, бактерията може да живее и на други места, стига да има подходящите условия, но някои известни чужди марки „йогурт“, които се продават у нас като кисело мляко, не са кисело мляко, понеже са базирани на съвсем други щамове, включително и на вирусна основа). И докато по-голямата част от населението у нас се забавлява и подиграва с полемиката за киселото мляко, един български млад предприемач - Кирил Петков (ето още едни име, заслужаващо да бъде споменато!) направи сериозен бизнес в САЩ с храни и напитки, в които се използва Лактобацилус булгарикус.

Да минем на следващата точка в списъка. Естествено няма как да минем без Джон Атанасов.

Такаа. Дали Джон Атанасов е изобретил компютъра или не, няма какво да обсъждаме, американският съд реши преди години, че е той, така че - той е. Друг е въпросът, до колко този човек е българин. Да, има български произход и сам е казвал, че държи на него. Но е роден и израснал в Щатите, там е получил образование и е изградил кариера. Постиженията му, които са безспорни са благодарение именно на американската среда и България няма никаква заслуга за тях. Атанасов е горе долу толкова българин, колкото Айзък Азимов е руснак. Той даже е роден и живял няколко години в Русия. Интересно че Русия няма никакви претенции към творчеството на Азимов, нито към научната му работа. Но все пак, има нещо много важно, свързано с Джон Атанасов, на което ще се върна по-късно.

Страница от номинациите "10-те научни чудеса на България"

В същата категория е и Карл Джераси, който също видях, че е номиниран някъде. Вярно, той е роден в България, но всичко относно образованието и кариерата му е както при Атанасов.

На различни места има различни номинации, някои се повтарят, други не. Не мисля, че успях да открия и разгледам всички. Но преди да приключим идва черешката на тортата. Къде ти. Направо тортата на черешката! „Брауновият газ“.

Бях гледал Илия Вълков преди много години по българската телевизия, преди да стане Юл Браун, как сипа една кофа вода в резервоара на бяла жигула и я подкара. След това тръгна по света да продава „брауновия генератор“. Питам, след като електролизата е открита над 200 години преди рождението му, а електролизатори има безброй, какво точно е открил или изобретил Юл Браун? Може би особено ефективен електролизатор? Но като гледам, многото му фенове, които си монтират браунови „бълбукатори“ на колите и чакат, да постигнат икономия на гориво, май, май става въпрос за едно голямо нищо. Все пак, ако някой може научно да докаже, предимствата на брауновия електролизатор, готов съм да си променя мнението. Иронично е, че в страницата, където Браун (или Вълков) е номиниран е използвана снимката на Джеймс Ранди – човек, посветил се на изобличаването на мошеници и псевдоучени.

Освен изброените открития и изобретения има много, които не са намерили място сред номинираните. Ще спомнена, че български учени са между първите, разработили различни методики за производство на холографски дифракционни решетки. Както има големи постижения в областта на лазерите. Както и в разработката на най-различни полупроводници. Когато погледнете екрана на смартфона си, може да бъдете сигурни, че зад материалите, от които е изграден има и български изследвания. Всъщност, като се замисля, трудно е да се изброят на ограничено място всички български постижения, имащи принос в за науката и технологиите в световен мащаб.

За финал ще повторя, че идеята за тези номинации е добра. Добре е, повече хора да разберат, че в България се произвежда не само домашна ракия, а и сериозна наука, която е незаслужено пренебрегвана.

Също така, информацията за тези постижения би трябвало да помогне да се преодолее негативното настроение, наблюдавано все по-често у младите българи, че произходът им ги обрича на провал. За това и примерът с Джон Атанасов е много подходящ – българският произход не е му е попречил да постигне огромни успехи. От тази гледна точка, може би все пак номинацията на Атанасов е уместна.

И най-вече, подобни мероприятия са важни, за да се даде нужното уважение на труда и постиженията на тези хора. Но това е добре да не става така кампанийно, а да има непрекъснато информиране на обществото за научните постижения на неговите представители, както има за спортните.

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.10 2015 в 20:55

Г-н Антон Тончев, моля, пишете ни на [email protected] за да направим връзка и да ни разкажете за изобретението си.

07.10 2015 в 18:43

"Зарядна станция за безконтактно зареждане на електромобили - екип от ТУ Габрово. Звучи много интересно, само не знам какво е положението с излъчванията и смущенията в околните комуникации"

Да - наистина не знаете какво е "положението", но като един от хората, които са я разработили мога да Ви кажа, че GSM апарата в джоба Ви е 100-ци пъти по - опасен от въпросната станция. Относно смущенията - ами за съжаление няма такива.
Станцията сама по себе си не е научно откритие, а по - скоро плод на адски много инженерен труд. Подобни проекти се реализират от огромни компании като SIEMENS, Fiat и т.н. Фактът, че постигнатите резултати се дължат само на 3-4 човека е нещото, на което трябва да се обърне внимание в случая.

12.06 2015 в 12:40

Леене под налягане???(лети джанти и др.)

09.06 2015 в 23:03

То хубаво, ама какво общо имат с науката тия разработки? И защо организаторите на събитието не ги спират.
Инженерството може да е какво да е, даже изкуство, но по никакъв начин не е наука. То е само приложението и.

09.06 2015 в 21:26

@Стефан - вярно е, че БАН седи зад кампанията, но номинациите ги правят различни хора. При всяка номинация го има и авторът. Повечето са инженери, за това и много инженерни постижения са номинирани.

09.06 2015 в 20:44

Когато попаднах случайно на тия "Научни чудеса", щях да потъна в земята от срам, само докато погледна отгоре - отгоре за какво става дума. Че е написано неграмотно е малкия дявол. А големия е, че се опитват да сравняват топлото с мекото. По какъв критерий в един кюп попадат наистина научни открития (българските са всичко шест), което значи откриване на неизвестно до тогава природно явление или закон, и може би много хубави и полезни, но всичко на всичко инженерни разработки - един дявол знае. И това - обявено от името на БАН.
Нещо не ми се види чиста тая работа, освен дето е брутална дилетантщина.

09.06 2015 в 16:35

Статията ви е също толкова не обоснована, колкото и присвояването на постиженията. Като критикувате, го правете със знания, а не с подхвърлени въздухарски приказки!