Проектът "Mars One" е реалистичен - това се опита да убеди двама космически инженери от Масачузетския технологичен институт ръководителят на компанията Бас Лансдорп (Bas Lansdorp) през август 2015-та на годишната среща на "Марсианската общност".

До края на спора се изясни, че "Mars One" не е наясно как ще осъществи своите цели и дори не прилича на добре обмислен план.

Обявените дати за старт на проекта, които вече два пъти се актуализират, вече се възприемат повече като мечта или източник на вдъхновение. В момента "Mars One" се опитва да намери средства за допълнителни проучвания и набиране на кадри. Исканата сума е 15 милиона долара.

Компанията "Mars One" привлече вниманието на човечеството през 2012 г. с амбициозния си план за завладяване на Червената планета. Това не е просто кацане на марсоход или малка сонда, дори не е и кацане на пилотирана мисия. Целта е създаване на трайна колония. А за колонизатори са поканени доброволци, избрани измежду обикновени хора.

Изборът на кандидат-колонизаторите

Характерна особеност на програмата е, че връщане обратно не се предвижда - участниците в проекта ще са принудени да живеят на Марс до края на живота си. Според първоначалния план първите  колонизатори ще пристигнат на планетата през 2023 г.

Тази близост във времето и възможността всеки да участва в историческото събитие очарова хората.

Сравнително малката по стандартите на космическата индустрия сума за кацане на Марс - 6 милиарда долара - е предвидено да се събере с помощта на телевизионни предавания под формата на риалити шоута и преки предавания на всички етапи по телевизията. Данни за договори между "Mars One" и телевизионните компании обаче няма.

Колонията трябва да е самоподдържаща се: например, преселниците ще ядат храни, отглеждани на място, а кислород за дишане ще бъде извличан от почвата. От Земята ще бъдат изпращани само резервни части и оборудване.

Датата на започване на мисията се отложи от първоначалната 2023 г. за 2025 г., а след това - за 2027.

Сега, за покрайният срок, в който ще бъдат изпратени хора, е през 2032 г.

Тогава трябва да кацнат първите четирима. Превозът се планира да стане с ракета на SpaceX, Falcon Heavy. Досега обаче не е извършен нито един старт на тази ракета.

През 2013 г. онлайн са регистрирани 202 586 души. Това са 200-те хиляди участници на Mars One, които често се споменават. Всъщност това е просто един потвърден имейл адрес. По-късно това надценяване на броя на участниците и процеса на подбор са били критикувани. Само 4227 (според други източници - 2761) човека са дали такса за регистрация. След това са били помолени да попълнят въпросници и да говорят с видео клип за мотива си да участват. След този етап са останали само 1058 души, което следва вторият тур на избор. В него е необходимо да преминат медицински преглед при собствения си лекар и да се съгласят с публикуването на профила си. След тези две стъпки за интервюта остават само 660 души. Постепенно са били избрани крайните 100 участника.

Ирландският физик Джоузеф Рош (Joseph Roche), един от 100-те финалисти на мисията до Марс "Mars One", в интервю по-рано тази година разказва за провала на проекта - финансово и организационно. Той острао критикува несериозния подбор на кандидатите (Провалът на мисията Mars One е предизвестен).

Критиките досега

Проектът се веднага подлага на остра критика заради нереалистичните си обещания. Още през 2012 г., Wired Magazine оценява планове на Mars One с 2 точки от 10 възможни точки десетобалната система за реалистичност. Независим технически анализ MIT казва, че колонистите се умрат след около 68 дни след кацането поради ниско парциално налягане на кислород като същевременно селището е подложено на риск от пожар поради високата моларна фракция кислород. Дори ако това не се случи, тежестта за поддържане на колонията ще се увеличава експоненциално поради необходимостта да се изпраща оборудване за ремонт. От Mars One обявиха, че въпреки критиките, продължават да считат мисията за възможна. Но изследователите опровергават това твърдение: "Планът на мисията Mars One, както е описан на техния уеб сайт и другаде от господин Лансдорп, е невъзможен." Нещо повече - в интервю за Mars One д-р Норберт Крафт нарича [около 03:50] проекта "фалшив и изфабрикуван" ("fake").

Железният триъгълник

През август годишната среща на "Марсианската общност" се проведе дискусия за реалистичността на проекта Mars One. От едната страна са шефът на мисията Бас Лансдорп и космическата консултант Бари Фингер от Paragon Space Development Corporation. Последният проведе наскоро за Mars One проучване на нуждите на животоподдържащите им системи. С позицията на Mars One не са съгласни Сидни Ду (Sydney Do) и Андрю Оуенс (Andrew Owens), които са авторите на гореспоменатото проучване от Масачузетския технологичен институт. Техният нов анализ използва декларираната стойност на програмата (6 милиарда долара) от гледна точка на модела "железен триъгълник" за управление на проекти.

Тройствената ограниченост или "железният триъгълник" описва съотношението между съдържанието (целите), разходите и времето на изпълнение на проекта. Качеството не трябва да се променя в случая. Промяната на една от страните на триъгълника засяга другите.

Изпълним проект е този, в който целите се постигат в приетите граници на разходите и време за изпълнение. Така Mars One заявява: да се доставят четирима души до 2027 (12 години, считано от сега) на повърхността на Марс, ние се нуждаем 6 млрд долара. За всеки следващи две години се планира изпращането на още четирима и да се похарчат по 4 милиарда долара. Цената е 6 милиарда и 4 на всеки две години. Целта - създаването на колония на Марс. Срокът е 2027.

Ключовият изследователски въпрос е: може ли проектът Mars One да бъде изпълнен при тези ограничения?

Доводите на Mars One са добре известни. От гледна точка на времето Лансдорп заяви, че когато бе изпратен човек на Луната, НАСА е разполагала с по-малко време. Във връзка с целта, Mars One планира да използва съществуващите технологии: ракети и системи за кацане - система за кацане, подобна на тази, използвана за марсоходите "Кюриосити" и животоподдържащи системи, използвани на Международната космическа станция.

 Все пак, това не е вярно.

Лесно може да се сравнят амбициозните планове на Mars One с досега съществуващите постижения на държавните и частните агенции.

Налице ли на нужните технологии

Предизвиква съмнение и аргументът за съществуването и достъпността на необходимите технологии.

Кацането не е толкова просто.

НАСА в началото на юни тества спирачен апарат, своеобразна "летящата чиния" - LDSD - надуваема част с най-големият парашут, правен някога, който агенцията разработва за кацане на Марс на тежки товари. Това е втрорият тест, на който парашутът се разкъсва на парчета. Това означава, че проблемът с спускането на големи товари на Червената планета не е решен засега.

 До този момент на повърхността на Червената планета са кацали само безпилотни апарати. Най-големият от тях - роувърът "Кюриосити" е с маса 899 кг. "Умният" роувър на Mars One ще тежи 2500 кг, а още 4200 кг е нетната маса на капсулата на Dragon. Общо това е 6700 кг, 7,5 пъти повече от "Кюриосити". Капсулата със животоспасяващата система ще тежи 7434 кг. Това е повече от общото тегло на всички апарати, успешно приземили се на Марс досега. За да се осъществят плановете на Mars One се изисква качествен скок.

Марсоходът се предвижда да подготви терена за колонията. "Умният" марсоход и други системи на Mars One трябва да имат безпрецедентна надеждност. По правило, МКС може да издържи около 3 месеца, докато някой космически транспортен кораб не докара необходимите части или цели блокове за повредените системи за поддържане на живота. Mars One няма да получава никакви нови части около 26 месеца, 8,7 пъти по-дълго. В резултат на това ситуацията ще изглежда като логистичен кошмар, в който е заложено много по-малко доставки дори при 2 пъти по-надеждна техника. Без производствени мощности на Марс стратегията за еднопосочен билет е неосъществима.

Анализът засегна също проучванията на корпорацията Paragon: Според Сидни Ду и Андрю Оуенс, отразени са само целите, но не цената и срока за изпълнение. Изследователите цитират анализа на Бари Фингър. В него се посочва, че е нужно значително време за изграждане на производствени мощности. Базата за производство и в анализа на Бари Фингър се счита за задължителна, за да се постигне трайно заселване.

В отговор Лансдорп заяви, че целта на Mars One не е да се изпратят хора до Марс през 2027 за 6 милиарда долара и за 14 старта. Целта е просто кацане на Марс. После Лансдорп повтаря същата загадъчна фраза, която казва за предходното изследване. Анализът на Андрю и Сидни всъщност подкрепя плана Mars One.

Презентацията на Лансдорп съдържа само един слайд, който демонстрира промените в концепцията на "Аполо", апаратът, доставил хора до Луната. Той заяви, че плановете на Mars One се основават на предварителна работа и може да се променят с течение на времето, при поява на нови обстоятелства.

Сега Mars One търси 15 милиона долара за финансиране на нарастналия брой на екипа и допълнителни изследвания в Lockheed Martin за проблема с навлизането в атмосферата, снижаването и кацането. Лансдорп изрази оптимизъм, че може да се появи някой милиардер, който ще финансира цялото начинание, което да ускори работата.

Най-опасното е, според Ду, не е, че проектът Mars One е невъзможен. Той вдъхнови мнозина с дръзката си мечта да се заселят хора на Марс. Записаха се над 200 000 кандидати за еднопосочен билет до Червената планета, но провалът на мисията е предизвестен. Нещо повече, "Mars One" ще донесе повече вреда, отколкото полза, защото ако проектът шумно се провали, всеки от следващите проекти, дори и най-надеждният, ще се възприема несериозен.

Презентационни слайдове към оценката на Mars One от гледна точка на "железния триъгълник"

Още по темата

22/06/2015

Космос

Накъде да тръгнем: към Луната или към Марс?

18/03/2015

Космос

Провалът на мисията Mars One е предизвестен