"Налице е нарастваща антиинтелектуална профанизация на американската култура" и "Изхвърлени са науката, изкуствата и хуманитарните науки и са заменени с развлечения, самодоволство, невежество и преднамерена наивност", написа наскоро Рей Уилямс (Ray Williams) на страницата на Рsychology Тoday.

Сюзън Джейкъби (Susan Jacoby), автор на "Епохата на американското безумие" (The Age of American Unreason), заяви в статия за Washington Post, "Критерите за глупост, ако перифразираме покойния сенатор Даниъл Патрик Мойнихан, устойчиво падат все по-надолу в продължение на няколко десетилетия със съдействието на досега непреодолими сили. Те включват триумфа на видеокултурата над печатната култура, раздалечаването между повишаващото се ниво на образование на  американците и немощното им справяне с основите на географията, науката и историята, и сливането на антирационализма с антиинтелектуализма".

Съществува дълга традиция на антиинтелектуализъм в Америка, за разлика от повечето други западни страни. Ричард Хофстатер (Richard Hofstadter), който спечели наградата Пулицър през 1964 г. за книгата си "Антиинтелектуализмът в американския живот" (Anti-Intellectualism In American Life), описва как огромните скрити основи на антиелитарността, антирационалността и антинауката са се вливали в политическата и социалната тъкан на Америка. Известният писател на научна фантастика Айзък Азимов веднъж заяви: "Има култ към невежеството в Съединените щати и винаги го е имало. Тонът на антиинтелектуализма е трайна тема, обхващаща нашия политически и културен живот, подхранвана от фалшивата представа, че демокрация означава, че моето невежество е също толкова добро, колкото твоите знания".

Марк Бауерлайн (Mark Bauerlein) в книгата си "Най-глупавото поколение" (The Dumbest Generation), разкрива как едно цяло поколение младежи е профанизирано заради нежеланието му да чете нещо съществено и пристрастяването му към дигиталните "глупости" в социалните медии.

Журналистът Чарлз Пиърс (Charles Pierce), автор на Idiot America, добавя още един аспект, свързвайки увеличаването на "идиотите" в Америка със стремежа към "печалба главно, но също така и по-цинично с политическото предимство в преследването на властта, разрушавайки консенсуса, че стремежът към знание е нещо добро. Това също така показва възхода на идеята, че хората, на които трябва най-малко да се доверяваме са хората, които най-добре знаят за какво става дума. В новата медийна ера всеки е експерт".

Катрин Леу (Catherine Liu) е автор на "Американската идилия: Академичната антиелитарност като културна критика" (American Idyll: Academic Antielitism as Cultural Critique) и професор по кино- и медийни изследвания в Университета на Калифорния. Самата мисия на университетите се е променила, твърди Леу. "Ние не образоваме хората вече. Ние ги обучаваме, за да получат работа".

Част от причината за възхода на антиинтелектуализма може да се намери във влошаващото се състояние на образованието в САЩ в сравнение с други развити страни:

• След като бе водеща в света в продължение на десетилетия сред 25-34-годишните с висше образование, САЩ сега е на 12 -то място. Световният икономически форум класира САЩ на 52-ро място сред 139 държави по качеството на университетите си по математика и природни науки през 2010 г. Близо 50% от всички докторанти в областта на науките в САЩ са чужденци, повечето от които се завръщат в родните си страни;
• Съветът на Оклахома по обществените въпроси поръча анкета по въпросите от гражданското образование сред учениците в държавните училища. Изненадващо 77% не знаят, че Джордж Вашингтон е първият президент и не могат да назоват Томас Джеферсън като автор на Декларацията за независимостта и само 2,8% от учениците всъщност преминават теста за гражданство. В този дух Институтът Голдуотър на Финикс прави същото изследване и само 3,5% от учениците преминават теста за гражданско образование* (Това е тест от 100 въпроса за натурализация. По време на интервюто за натурализация, кандидатите теглят 10 въпроса от списъка от 100-те въпроса на английски език. Трябва да отговорят правилно на 6 от 10-те въпроса, за да премине теста за гражданско образование);
• Според доклада на Националния съвет за научни изследвания, само 28% от гимназиалните учители последователно следват насоките на Националния съвет за научни изследвания за преподаването на еволюцията и 13% от тези учители изрично застъпват креационизма или "интелигентния дизайн";
• 18% от американците все още вярват, че Слънцето се върти около Земята, според проучване на Галъп;

• Американската асоциация на държавните колежи и университети в доклад за образованието показва, че САЩ се нарежда на второ място сред всички народи по дял от населението на възраст 35-64 със степен колеж, но едва на 19-то място по процент от хората на възраст 25-34 години с диплома за средно образование, което означава, че за първи път по степен на образованост младите хора ще отстъпват на своите родители;
• 74% от републиканците в Сената на САЩ и 53% в Камарата на представителите отричат валидността на изменението на климата, въпреки констатациите на Националната академия на науките и всяка друга значима научна организация в света и САЩ;
• По оценка от 2009 г. на National Assessment of Educational Progress 68% от децата в държавните училища в САЩ не могат да четат добре завършвайки трети клас. И US News & World съобщават, че едва 50% от учениците са готови за ниво колежанско четене (Сollege level reading), когато завършват;

• Според проучване от 2006 г. от National Geographic-Roper, почти половината от американците на възраст между 18 и 24 не мислят, че е необходимо да знаят местоположението на други страни, в които се случват важните новини. Повече от една трета считат, че "изобщо не е важно" да знаят чужд език и само 14% го считат за "много важно";
• Националната фондация за изкуства (National Endowment for the Arts) докладва през 1982 г., че 82% от завършилите колеж четат романи или стихове за удоволствие; две десетилетия по-късно, само 67% го правят. И повече от 40% от американците под 44 не са чели нито една книга - художествена литература или публицистика - в течение на една година. Делът на 17-годишните, които не четат нищо (освен ако не се изисква от училище) се е удвоил между 1984-2004;
• Gallup публикува резултатите от анкета, която показа, че 42% от американците все още смятат, че Бог е създал човека в настоящата му форма преди по-малко от 10000 години;
• Едно проучване от 2008 г. на Тексаския университет установи, че 25 на сто от учителите по биология в държавните училища смятат, че хората и динозаврите са обитавали земята едновременно.

^{robofunny.com}

В американските училища се култивира превъзнасянето на спортистите и добре изглеждащите мажоретки. Добре образованите и интелектуални ученици често са наричани ​​в държавните училища и медиите като "нърдове" , "гийкове", "слабаци" и "смотаняци" и са безмилостно тормозени и дори нападани от по-"популярните" заради открито показване на някакъв интелект. Тези антиинтелектуални нагласи не се проявяват при учениците в повечето европейски или азиатски страни, чиито образователни нива вече са приравнени и надминават тази на САЩ. А повечето телевизионни предавания или филми като "Теорията за Големия взрив" изобразяват интелектуалците като загубеняци и женчовци.

^{Героите на "Теорията за Големия взрив".}

Джон Трафаган (John W. Traphagan), професор по религиозни изследвания от Университета на Тексас, твърди, че проблемът е, че азиатските страни имат базови културни ценности, които са по-близко до култа към интелекта и образованието, отколкото до култа на невежеството и антиинтелектуализма. В Япония, например, учителите са на висока почит и обикновено се разглеждат като едни от най-важните членове на една общност. Ако има подозрение и дори презрение към работата на учителите в САЩ, то в Япония обикновено на учителите се плаща значително повече, отколкото на техните колеги в САЩ. Професията преподавател е от изключително значение в японското общество и тези, които изберат тази професия са добре компенсирани по отношение на заплата, пенсия и зачитане на техните знания и усилията в името на децата.

Освен това, в Япония няма много религиозни училища, които са предназначени да предпазят децата от знания за основните принципи на науката и приетите тълкувания на историята - като еволюционната теория или религиозни възгледи на бащите-основатели (Вашингтон, Адамс, Джеферсън, Франклин и др.), които са били до голяма степен деисти - които са от съществено значение за фундаменталното разбиране на света, твърди Трафаган. Според него добре образованото общество с базови общи познания в областта на науката, математиката, историята, литературата и т.н. е най-важната основа за успешна демокрация и се вижда например в това, как японците ценят образованието и работатата на интелектуалците.

"Ние сме създали свят на глупаци. Зли глупаци, които смятат, имат правото, властта и необходимостта не само да коментира всичко, но и да са сигурни, че гласът им се чува над останалите, да смачкат всички противоположни възгледи чрез лични нападки, повтарящи се крясъци и конфронтация" - отбелязва Рей Уилямс.

Бил Келър (Bill Keller) твърди в New York Times, че новите елити са антиинтелектуалци, които нямат нищо общо с мъдрост, образование, опит или познания. Те са "ядосани разлепвачи на афиши в социалните медии, те са тези, които могат да викат най-силно и по-често, клика хулигани и бунтари, които лаят заедно като кучета по бягаща лисица". Твърде често този "елит" е "комбинация от антиинтелектуалци и привърженици на конспиративните теории. Заедно те подклаждат бясната култура на антирационализъм, където всеки факт е подозрителен, всяка сянка крие тайна конспирация.

Рационалното мислене е враг. Критичното мислене е инструмент на дявола".

Келър отбелязва също така, че стадният манталитет властва онлайн, анти-интелектуалците се превръщат в метафоричен еквивалент на ядосана тълпа, готова да линчува, когато някой или оспорва някое от убежденията й, или има мнение извън самоограничения набор от ценности на тълпата.

Келър обвинява за това отчасти онлайн вселената, която е насочена към любопитни факти, които е невъзможно да бъдат доказани, към безпрекословно и крещящо консуматорство. Това води до интелектуално самодоволство. Хората приемат без съмнение, вярват, без да обмислят избора, преценяват по опаковката, защото в култура, където важат правилата на удобството, реалният индивидуализъм е твърде трудна работа. Мисленето отнема твърде много време - то застава на пътя на достъпността на онлайн преживяването.

^{Кардашианите - известни с това, че са известни. Снимка: www.melty.com}

Реалити телевизията и поп културата представени в списания и сайтове претендират, че предоставят полезна информация, която може по някакъв начин да обогати живота ни. Но не може да си обясним как Кардашианите, или Парис Хилтън, които са известни с това, че са известни, могат да допринесат нещо, което си струва да се обсъжда? Изкуствените събитията от техния живот се превърнаха в основа на жълтите медии, за да отвлекат вниманието на хората от истинските проблеми и тревоги, пред които сме изправени.

Сегашната тенденция на нарастване на антиинтелектуализма, утвърдил се в политиката и бизнеса и подкрепена от понижаващото се ниво на образователната система трябва да бъде причина за безпокойство и за лидерите и обществото като цяло и трябва да бъде решен сега.

Още по темата

08/08/2016

Човекът

Дали да си китаец или евреин е гаранция за успех

06/12/2015

Човекът

Кои са 10-те най-умни държави в света в областта на науката