Във втората лекция проф. Димитър Узунов представя връзката между земетресенията, цунамитата и технологичните катастрофи, както и възможностите на космическите технологии за тяхното наблюдение. Той обяснява, че сателитни данни са позволили да бъдат регистрирани температурни аномалии преди земетресението от 2011 г., както и необичайни топлинни петна след аварията във Фукушима, свързани с отделянето на радиоактивни газове.
Изследователите сравняват тези данни и с авариите в „Три Майл Айлънд“ през 1979 г. и Чернобил през 1986 г., като установяват сходни физични процеси, макар и с различни източници. Според проф. Узунов методологията вече е развита до оперативен инструмент, който чрез спътниково наблюдение може да подпомага откриването, проследяването и оценката на последиците от земетресения и ядрени аварии. Той предлага използването на европейските спътници за подобен мониторинг и превенция.
Съдържание на Лекция #2
1. Въведение: Хроника на едно „Тройно бедствие“
2. Преди катастрофата: Космическите следи, които пропуснахме
3. Изненадата на 21 март: Как Космосът улови ядрената авария
4. Космическият Детектив: От Три Майл Айлънд до Чернобил
5. Готови ли сме за следващите мега-катастрофи
Цялото предаване може да намерите на канала на OFFNews.
]]>Във втората лекция проф. Димитър Узунов представя връзката между земетресенията, цунамитата и технологичните катастрофи, както и възможностите на космическите технологии за тяхното наблюдение. Той обяснява, че сателитни данни са позволили да бъдат регистрирани температурни аномалии преди земетресението от 2011 г., както и необичайни топлинни петна след аварията във Фукушима, свързани с отделянето на радиоактивни газове.
Изследователите сравняват тези данни и с авариите в „Три Майл Айлънд“ през 1979 г. и Чернобил през 1986 г., като установяват сходни физични процеси, макар и с различни източници. Според проф. Узунов методологията вече е развита до оперативен инструмент, който чрез спътниково наблюдение може да подпомага откриването, проследяването и оценката на последиците от земетресения и ядрени аварии. Той предлага използването на европейските спътници за подобен мониторинг и превенция.
Съдържание на Лекция #2
1. Въведение: Хроника на едно „Тройно бедствие“
2. Преди катастрофата: Космическите следи, които пропуснахме
3. Изненадата на 21 март: Как Космосът улови ядрената авария
4. Космическият Детектив: От Три Майл Айлънд до Чернобил
5. Готови ли сме за следващите мега-катастрофи
Цялото предаване може да намерите на канала на OFFNews.
]]>"Ако сравним силните земетресения с магнитуд над 8,5 от миналия век, ще видим, че те са около 9, а за XXI век вече имаме 7, което показва, че за това столетие тенденцията за увеличаване на крупните земетресения е много очевидна", каза проф. Узунов.
По време на лекцията очаквайте:
1. Въведение: Земетресенията като глобално предизвикателство
2. От историческите хроники до ранната наука
3. Космическата революция и моделът LAIC -Как Земята си говори с Космоса
4. Петте световни школи: Как различните нации търсят решението
5. Близо ли сме до решението днес? Големите данни и Изкуственият Интелект
Абонирайте се и последвайте канала на OFFNews, за да получавате първи известията за новите ни видеа!
]]>"Ако сравним силните земетресения с магнитуд над 8,5 от миналия век, ще видим, че те са около 9, а за XXI век вече имаме 7, което показва, че за това столетие тенденцията за увеличаване на крупните земетресения е много очевидна", каза проф. Узунов.
По време на лекцията очаквайте:
1. Въведение: Земетресенията като глобално предизвикателство
2. От историческите хроники до ранната наука
3. Космическата революция и моделът LAIC -Как Земята си говори с Космоса
4. Петте световни школи: Как различните нации търсят решението
5. Близо ли сме до решението днес? Големите данни и Изкуственият Интелект
Абонирайте се и последвайте канала на OFFNews, за да получавате първи известията за новите ни видеа!
]]>Ето най-интересните акценти от уводния разговор с него, които ни подготвят за предстоящото научно пътешествие:
Какво е космическо време?
Под космическо време разбираме тези взаимодействия между земята и космоса, които формират нашето време тук и сега. Основният двигател на живота и процесите на нашата планета е Слънцето. То има свои собствени периодични цикли – освен денонощния, съществуват цикли от 28–29 дни (въртене на Слънцето), както и 11-годишни и 22-годишни слънчеви цикли. Тяхната фаза пряко влияе върху климатичните процеси. Например, пикът на текущата слънчева активност беше през 2025 г., като в момента навлизаме в спад, който ще продължи около шест години. Проф. Узунов обаче предупреждава, че това няма да направи следващите години по-хладни – вече натрупаната радиация в атмосферата и загрятата океанска вода ще продължат да оказват влияние.
От Пловдив до кулоарите на НАСА
Пътят на проф. Узунов в науката започва от Математическата гимназия в Пловдив, преминава през обучение по геофизика и математика в България и защита на дисертация по нелинейни процеси и глобална томография в Москва. След провален експеримент по технически причини, той насочва интереса си към сеизмологията в БАН. През 1999 г. става първият българин, започнал работа в космическия център „Годард“ на НАСА на Източното крайбрежие на САЩ. До напускането му през 2013 г. българската общност там вече наброява 14 изключителни специалисти.
През 2001 г. опустошително земетресение удря регион Гуджарат в Индия и отнема живота на около 25 000 души. Анализирайки спътниковите данни в реално време, проф. Узунов забелязва нещо невиждано дотогава – топлинни сигнали, които се появяват 2–3 дни преди самото земетресение и точно на мястото, където по-късно възниква трусът.
Това откритие доказва, че спътниците, създадени за изследване на климата и атмосферата, могат да дават ценна информация за прогнозиране на земетресения. След трагично земетресение в Южна Италия през 2002 г., при което пропада историческо училище, ученият осъзнава огромното социално значение на своето откритие и започва разработката на система за ранно предупреждение чрез мащабен проект в НАСА.
Завръщане в България
След пандемията от COVID-19 и години дистанционно преподаване, проф. Узунов решава да се завърне в родината си. България има уникално локално време. „Това е единственото място в света, в което мога да започна сутринта да работя с Япония, след това с Китай, след това с Европа и да завърша деня си с работа с американците“, споделя ученият.
Целия разговор и лекциите ще публикуваме в канала на OFFNews.
]]>
Ето най-интересните акценти от уводния разговор с него, които ни подготвят за предстоящото научно пътешествие:
Какво е космическо време?
Под космическо време разбираме тези взаимодействия между земята и космоса, които формират нашето време тук и сега. Основният двигател на живота и процесите на нашата планета е Слънцето. То има свои собствени периодични цикли – освен денонощния, съществуват цикли от 28–29 дни (въртене на Слънцето), както и 11-годишни и 22-годишни слънчеви цикли. Тяхната фаза пряко влияе върху климатичните процеси. Например, пикът на текущата слънчева активност беше през 2025 г., като в момента навлизаме в спад, който ще продължи около шест години. Проф. Узунов обаче предупреждава, че това няма да направи следващите години по-хладни – вече натрупаната радиация в атмосферата и загрятата океанска вода ще продължат да оказват влияние.
От Пловдив до кулоарите на НАСА
Пътят на проф. Узунов в науката започва от Математическата гимназия в Пловдив, преминава през обучение по геофизика и математика в България и защита на дисертация по нелинейни процеси и глобална томография в Москва. След провален експеримент по технически причини, той насочва интереса си към сеизмологията в БАН. През 1999 г. става първият българин, започнал работа в космическия център „Годард“ на НАСА на Източното крайбрежие на САЩ. До напускането му през 2013 г. българската общност там вече наброява 14 изключителни специалисти.
През 2001 г. опустошително земетресение удря регион Гуджарат в Индия и отнема живота на около 25 000 души. Анализирайки спътниковите данни в реално време, проф. Узунов забелязва нещо невиждано дотогава – топлинни сигнали, които се появяват 2–3 дни преди самото земетресение и точно на мястото, където по-късно възниква трусът.
Това откритие доказва, че спътниците, създадени за изследване на климата и атмосферата, могат да дават ценна информация за прогнозиране на земетресения. След трагично земетресение в Южна Италия през 2002 г., при което пропада историческо училище, ученият осъзнава огромното социално значение на своето откритие и започва разработката на система за ранно предупреждение чрез мащабен проект в НАСА.
Завръщане в България
След пандемията от COVID-19 и години дистанционно преподаване, проф. Узунов решава да се завърне в родината си. България има уникално локално време. „Това е единственото място в света, в което мога да започна сутринта да работя с Япония, след това с Китай, след това с Европа и да завърша деня си с работа с американците“, споделя ученият.
Целия разговор и лекциите ще публикуваме в канала на OFFNews.
]]>
Шест планети в редица
12 авгуист започва с възможност да се видят подравнени шест планети - Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн, Нептун и Уран. Липсва само Венера. Те ще се простират по небето като низ от коледни лампички.
Според Starwalk най-доброто време за наблюдение на планетите ще бъде около час преди зазоряване на 12 август, когато планетите ще изгряват в източното небе и ще се движат на югозапад. Двете най-лесни за забелязване планети ще бъдат Марс и Сатурн, като и двете би трябвало да са видими с просто око.
"Парадът на планетите" няма никаква научна стойниост. Кредит: НаукаOFFNews/Pixabay
Парадът на планетите не е интересен на астрономите: терминът не е научен (използва се "съединение"), а визуалното подреждане на космически тела в един сектор на небето само по себе си не предлага някаква уникална изследователска стойност, тъй като относителните позиции на планетите отдавна се изчисляват чрез небесната механика.
Събитието е важно за любителите, защото някои планети могат по-лесно да се намерят и видят ясно без сложни инструменти, а снимките на красивите астрономически конфигурации привличат вниманието.
Единственото пълно слънчево затъмнение за 2026 г. ще мине и през Европа и малко в България
На 12 август сянката на Новолунието ще падне върху част от земната повърхност. Когато това се случи, Слънцето временно ще изчезне от небето при пълно слънчево затъмнение. Тези спиращи дъха събития са зрелищни и ефирни, тъй като небето потъмнява през деня, оставяйки само мекото сияние на външната атмосфера на нашата звезда, короната, видимо за кратко време.
Пълното слънчево затъмнение на 12 август ще премине над Гренландия, Исландия и Испания, където най-щастливите наблюдатели ще видят около 2 минути пълно слънчево затъмнение. Но много части от останалия свят ще преживеят частично слънчево затъмнение, като тъмната Луна ще отхапе част от слънчевия диск.
Анимация на слънчевото затъмнение на 12 август. Кредит: NASA/GSFC/AT Sinclair.
Пътят на пълното слънчево затъмнение е уникален: започва край арктическото крайбрежие на Далечния изток на Русия в 16:58 ч. универсално време (UT). След това лунната сянка се завърта и се разминава с по-малко от 100 км със Северния географски полюс на Земята, преминавайки през Гренландия, докосвайки Исландия и прекосявайки Северния Атлантик, преди да стигне до Португалия и да се насочи през североизточна Испания към фотогеничен залез над испанските острови Майорка и западната част на Средиземно море.
Пътят на пълното слънчево затъмнение на 12 август. Кредит: Wikimedia Commons
Траекторията на пълното слънчево затъмнение представлява предизвикателство, тъй като включва океански път с много малко изходи на сушата. Баската автономна област в Испания представлява най-голямата ивица земя, с пълно слънчево затъмнение, въпреки че регионът сега е засегнат и от рекордни жеги, и от катастрофални пожари това лято.
Пътят на пълното слънчево затъмнение в Испания. Кредит: Love at first adventure
Заслужава да се отбележи също, че частични фази извън лентата се простират в Европа, северозападна Африка и Северна Америка.
Кредит: Time&date
В България пълното слънчево затъмнение на 12 август ще се представи твърде скромно - малко преди залез, в 20:30, сянката на Луната ще закрие по-малко от половин процент (0.047 магнитуд) от диска на Слънцето.
Гледайте затъмнението на живо
Не е нужно да сте по пътеката, за да видите пълното слънчево затъмнение: НАСА също ще предава на живо пълното слънчево затъмнение Посететеnasa.gov/live,
Ако е някакво утешение, по-късно този месец (28 август) може да видим частично лунно затъмнение, от България то ще "частично" от частичното - само полусянката (umbra) на Земята почти ще закрие Луната.
Пик на метеорния поток Персеиди
Сякаш планетарен парад и пълно слънчево затъмнение не бяха достатъчни за един ден, нощта на 12 август и ранната сутрин на 13 август ще бъдат и най-доброто време за наблюдение на тазгодишния метеорен поток Персеиди.
Това ще бъде особено добра година за наблюдение на този емблематичен метеорен поток, като се има предвид, че метеорите ще се промъкват през безлунно небе. Погледнете към съзвездието Персей, което ще бъде високо в североизточното небе. Погледнете точно преди зазоряване, за да имате най-добър шанс да видите потока в целия му блясък.
Радиантът на Персеидите. Кредит: timeanddate.com
Въпреки факта, че радиантът на потока е разположен в съзвездието Персей, да се наблюдават Персеидите е по-лесно като погледнете надалече от него. Причината за това се вижда на тази снимка - метеор, летящ директно към наблюдателя ще се вижда като точка, а прелитащият встрани ще рисува дълга и и добре видима линия.
Персеидите 2016 г. Кредит: Wikimedia Commons
Най-добре е да се намери по-тъмен участък в небето встрани от съзвездието Персей и да се наблюдава. Друг много удобен вариант е гледате метеорния дъжд, облегнат на стол или дори в легнало положение. За наблюдение на метеорните потоци не се нуждаете от бинокъл или телескоп. Основното е да не се отпуснете прекалено много и да не заспите - към сутринта метеорите стават повече. Обяснението е просто - тази част от Земята, където скоро ще настъпи утро, се намира по-напред спрямо орбиталното движение и там падат повече метеори.
]]>Шест планети в редица
12 авгуист започва с възможност да се видят подравнени шест планети - Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн, Нептун и Уран. Липсва само Венера. Те ще се простират по небето като низ от коледни лампички.
Според Starwalk най-доброто време за наблюдение на планетите ще бъде около час преди зазоряване на 12 август, когато планетите ще изгряват в източното небе и ще се движат на югозапад. Двете най-лесни за забелязване планети ще бъдат Марс и Сатурн, като и двете би трябвало да са видими с просто око.
"Парадът на планетите" няма никаква научна стойниост. Кредит: НаукаOFFNews/Pixabay
Парадът на планетите не е интересен на астрономите: терминът не е научен (използва се "съединение"), а визуалното подреждане на космически тела в един сектор на небето само по себе си не предлага някаква уникална изследователска стойност, тъй като относителните позиции на планетите отдавна се изчисляват чрез небесната механика.
Събитието е важно за любителите, защото някои планети могат по-лесно да се намерят и видят ясно без сложни инструменти, а снимките на красивите астрономически конфигурации привличат вниманието.
Единственото пълно слънчево затъмнение за 2026 г. ще мине и през Европа и малко в България
На 12 август сянката на Новолунието ще падне върху част от земната повърхност. Когато това се случи, Слънцето временно ще изчезне от небето при пълно слънчево затъмнение. Тези спиращи дъха събития са зрелищни и ефирни, тъй като небето потъмнява през деня, оставяйки само мекото сияние на външната атмосфера на нашата звезда, короната, видимо за кратко време.
Пълното слънчево затъмнение на 12 август ще премине над Гренландия, Исландия и Испания, където най-щастливите наблюдатели ще видят около 2 минути пълно слънчево затъмнение. Но много части от останалия свят ще преживеят частично слънчево затъмнение, като тъмната Луна ще отхапе част от слънчевия диск.
Анимация на слънчевото затъмнение на 12 август. Кредит: NASA/GSFC/AT Sinclair.
Пътят на пълното слънчево затъмнение е уникален: започва край арктическото крайбрежие на Далечния изток на Русия в 16:58 ч. универсално време (UT). След това лунната сянка се завърта и се разминава с по-малко от 100 км със Северния географски полюс на Земята, преминавайки през Гренландия, докосвайки Исландия и прекосявайки Северния Атлантик, преди да стигне до Португалия и да се насочи през североизточна Испания към фотогеничен залез над испанските острови Майорка и западната част на Средиземно море.
Пътят на пълното слънчево затъмнение на 12 август. Кредит: Wikimedia Commons
Траекторията на пълното слънчево затъмнение представлява предизвикателство, тъй като включва океански път с много малко изходи на сушата. Баската автономна област в Испания представлява най-голямата ивица земя, с пълно слънчево затъмнение, въпреки че регионът сега е засегнат и от рекордни жеги, и от катастрофални пожари това лято.
Пътят на пълното слънчево затъмнение в Испания. Кредит: Love at first adventure
Заслужава да се отбележи също, че частични фази извън лентата се простират в Европа, северозападна Африка и Северна Америка.
Кредит: Time&date
В България пълното слънчево затъмнение на 12 август ще се представи твърде скромно - малко преди залез, в 20:30, сянката на Луната ще закрие по-малко от половин процент (0.047 магнитуд) от диска на Слънцето.
Гледайте затъмнението на живо
Не е нужно да сте по пътеката, за да видите пълното слънчево затъмнение: НАСА също ще предава на живо пълното слънчево затъмнение Посететеnasa.gov/live,
Ако е някакво утешение, по-късно този месец (28 август) може да видим частично лунно затъмнение, от България то ще "частично" от частичното - само полусянката (umbra) на Земята почти ще закрие Луната.
Пик на метеорния поток Персеиди
Сякаш планетарен парад и пълно слънчево затъмнение не бяха достатъчни за един ден, нощта на 12 август и ранната сутрин на 13 август ще бъдат и най-доброто време за наблюдение на тазгодишния метеорен поток Персеиди.
Това ще бъде особено добра година за наблюдение на този емблематичен метеорен поток, като се има предвид, че метеорите ще се промъкват през безлунно небе. Погледнете към съзвездието Персей, което ще бъде високо в североизточното небе. Погледнете точно преди зазоряване, за да имате най-добър шанс да видите потока в целия му блясък.
Радиантът на Персеидите. Кредит: timeanddate.com
Въпреки факта, че радиантът на потока е разположен в съзвездието Персей, да се наблюдават Персеидите е по-лесно като погледнете надалече от него. Причината за това се вижда на тази снимка - метеор, летящ директно към наблюдателя ще се вижда като точка, а прелитащият встрани ще рисува дълга и и добре видима линия.
Персеидите 2016 г. Кредит: Wikimedia Commons
Най-добре е да се намери по-тъмен участък в небето встрани от съзвездието Персей и да се наблюдава. Друг много удобен вариант е гледате метеорния дъжд, облегнат на стол или дори в легнало положение. За наблюдение на метеорните потоци не се нуждаете от бинокъл или телескоп. Основното е да не се отпуснете прекалено много и да не заспите - към сутринта метеорите стават повече. Обяснението е просто - тази част от Земята, където скоро ще настъпи утро, се намира по-напред спрямо орбиталното движение и там падат повече метеори.
]]>По традиция той съвпада с деня Петдесетница, който е храмов празник на параклиса „Света Троица“, построен през 1935 г. и разположен непосредствено до входа на наблюдателната кула на 2-метровия телескоп.
Обсерваторията ще е отворена между 10:00 и 16:00 часа.
За поредна година най-големият в Югоизточна Европа център за астрономически изследвания ще е с вход свободен за посетителите и ще им предостави възможността да се запознаят с дейността на обсерваторията. Посещението включва кратка лекция в кулата на 2-метровия телескоп, най-голямото от петте наблюдателни съоръжения, с които разполага НАО Рожен, и разходка по външната му тераса.
Обсерваторията в Рожен. Снимка: Михаил Минков
Денят на отворените врати предоставя възможност на посетителите да получат отговори на вълнуващите ги въпроси, свързани с Космоса от астрономи от института. Те ще разкажат и за най-новите научни задачи, по които работят в момента.
Преди близо две години бе официално открит най-новият до този момент, 1,5-м телескоп „AZ 1500“. Той бе изграден по проект в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от МОН. Модерното съоръжение позволява дистанционно управление без присъствието на оператор в напълно автоматизиран режим на наблюденията на звездното небе.
]]>По традиция той съвпада с деня Петдесетница, който е храмов празник на параклиса „Света Троица“, построен през 1935 г. и разположен непосредствено до входа на наблюдателната кула на 2-метровия телескоп.
Обсерваторията ще е отворена между 10:00 и 16:00 часа.
За поредна година най-големият в Югоизточна Европа център за астрономически изследвания ще е с вход свободен за посетителите и ще им предостави възможността да се запознаят с дейността на обсерваторията. Посещението включва кратка лекция в кулата на 2-метровия телескоп, най-голямото от петте наблюдателни съоръжения, с които разполага НАО Рожен, и разходка по външната му тераса.
Обсерваторията в Рожен. Снимка: Михаил Минков
Денят на отворените врати предоставя възможност на посетителите да получат отговори на вълнуващите ги въпроси, свързани с Космоса от астрономи от института. Те ще разкажат и за най-новите научни задачи, по които работят в момента.
Преди близо две години бе официално открит най-новият до този момент, 1,5-м телескоп „AZ 1500“. Той бе изграден по проект в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от МОН. Модерното съоръжение позволява дистанционно управление без присъствието на оператор в напълно автоматизиран режим на наблюденията на звездното небе.
]]>