Научният форум ще събере в София международни лектори и ще разкрие тайните на световете, които рядко виждаме, но които определят бъдещето на планетата.

Можем ли да обикнем осите? Какво се крие под антарктическия лед? И защо трябва да се вълнуваме от морския планктон?

Тази есен Ratio Forum отново ще срещне любопитната публика с учени от световна класа и теми, които ще разширят представите ни за света около нас – от микроскопичния до глобалния мащаб. Събитието ще се проведе на 8 ноември в Sofia Tech Park и ще включва три основни презентации и дискусия с участието на специален гост.

Морска супа – д-р Ръсел Арнот (University of Exeter)

Планктонът може да е микроскопичен, но има планетарно значение. Д-р Ръсел Арнот, океанолог и преподавател, ще разкаже защо тези невидими същества произвеждат по-голямата част от кислорода, който дишаме и как инвазивните медузи в Черно море са част от голямата картина на климатичните промени. Очаква ни вълнуващо пътуване от повърхността на морето до най-дълбоките му слоеве.

Живот под леда – Хю Грифитс (British Antarctic Survey)

Под антарктическия лед се крие цял свят с гигантски морски гъби, корали, морски паяци и над 20 000 уникални вида, адаптирани към най-студените води на планетата. Хю Грифитс ще ни покаже как изглежда този свят и как климатичните промени и човешката дейност застрашават една от най-непознатите екосистеми на Земята.

Тайният живот на осите – проф. Сириън Съмнър (University College London)

Ако осите ви звучат като лятна досада, време е да ги преосмислите. Проф. Съмнър ще ни поведе на пътешествие в света на „нехаресваните“ насекоми и ще обясни защо те са едни от най-важните герои на екосистемите ни – ловци на вредители, опрашители и строители на сложни социални общества. През нейната призма ще видим как пренебрежението към определени части от природата всъщност вреди на цялото.

В дискусионния панел ще се включи и д-р Ерика МакАлистър (Natural History Museum, London) – ентомолог, обичан лектор и добре познато име на публиката от предишни издания на форума. Със заразителен хумор и страст към света на мухите, Ерика ще добави още един научен ракурс към вечерта.

Форумът обещава един ден, изпълнен с вдъхновение, любопитство и нови хоризонти. Вълнуваща програма с лекции, дискусии и интерактивни изложби, които ще провокират мисленето и въображението на посетителите.

Ratio Forum ще се проведе на 8> ноември (събота) в Sofia Tech Park от 10:00 часа. Програмата на събитието включва общо 3 презентации и дискусионен панел, изложбена част и още изненади. Билети за събитието, както и повече информация за темите и лекторите можете да намерите на сайта на организаторите Ratio

Носител на Голямата награда в областта на науките за живота е чл.-кор. Цветалина Танкова. Председателят на Комитета по присъждане на Наградата акад. Драга Тончева обяви носителя, а председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева връчи отличието. Автор на статуетката е доц. Емил Бачийски от Националната художествена академия. Номинираните кандидати бяха представени с видеовизитки, подготвени от доц. Ина Анева научен секретар направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“.

Чл.-кор. Цветалина Танкова е водещ изследовател в областта на диабетологията, ендокринологията и метаболомиката. Нейните приоритети са изследване на патогенезата, на преддиабета, определяне на нови диагностични и прогностични маркери за скрининг на това тежко заболяване и алгоритми за поведение. Резултатите от работата й са от важно значение за проследяването на преддиабета в скритата и дългогодишна фаза на неговото развитие. Чл.-кор. Танкова е и сред подписалите Виенската декларация за скрининг на преддиабета и е сред петимата експерти, които са разработили алгоритмите за поведение на Европейската и Американската асоциация по преддиабет и диабет.

Чл.-кор. Танкова обяви, че с гордост получава наградата на БАН - най-престижната, най-старата и най-значимата научна организация в България, която е лидер в науката. „Наградата е признание и за медицината, а според Хипократ медицината е най-благородното изкуство“, каза още носителят на Голямата награда на БАН.

Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева произнесе празнично слово по повод 156 години от създаването на БАН. „От своето основаване до днес в БАН са членували забележителни учени, държавници, политици, банкери, общественици, духовници, едни от най-големите и талантливи писатели и художници, академици и член –кореспонденти, дали своя принос в съграждането на основите на българската държава от края на XIX и началото на XX век“, каза председателят на БАН. „Техните умения, родолюбив дух и професионална отдаденост не остават затрупани под слоевете прах на днешните десетилетия, на яростния поток от злободневна и комерсиална информация“, подчерта тя в изказването си и отбеляза, че те остават в паметта на днешните учени, които редовно, ревниво и отговорно пазят спомена за нашето минало, за нашата Академия, основана точно преди 156 години.

В поздрава си председателят на БАН изтъкна: „Само от нас зависи дали ще осигурим на един от символите на знанието и на идентичността ни да просъществува, благодентства и да изпълни заветите на великите ни предшественици“.

Тържественото събрание беше посветено на 155 години от учредяването на „Периодическо списание“, което е и първото научно издание на съвременна България. То продължава да съществува като „Списание на БАН“ до днес и се списва от изтъкнати членове на Академията. Доц. д-р Елка Трайкова от Института за литература на БАН изнесе академично слово „Културно-историческата мисия на „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество“, а изложба „155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ на Централната библиотека на БАН е подредена във фоайето на БАН.

Водещ на тържественото събрание беше зам.-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева. По повод празника беше прочетен поздравителен адрес от председателя на Народното събрание доц. Наталия Киселова. Зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов поздрави академичната общност от името на Министерството на образованието и науката. Музикален поздрав към участниците в празника поднесоха артисти от Софийската опера и балет.

Заедно със свои колеги от страната, те ще се срещнат с варненската публика и гостите на града в близо 80 индивидуални работилници и презентации на различни теми и за различни възрасти. За първи път повече от 70% от съдържанието в залите на фестивала представя науката, която се развива в гр. Варна и свързва града с глобалните изследователски процеси.

Освен едночасовите събития в различни зали (Космос, Океан, ДНК и Лаборатория), посетителите ще могат да се участват в атрактивни демонстрации на щандовете в Зона Откривател, където ще присъстват екипи от повечето академични институции във Варна.

На фестивала ще могат да разгледат и две изложби, които доказват близката връзка между науката и изкуството.

Организатор на Варненския фестивал на науката е Фондация „Красива наука, с националното партньорство на Министерството на образование и науката и Българската академия на науките, и основни партньори в града Община Варна и Delta Planet Mall.

Четиридневният Варненски фестивал на науката започва на 23 октомври със събитията от Училищната програма. До 19 октомври учители и директори на училища могат да заявяват места за своите класове в разнообразната програма, разработена за деца и младежи от 1 до 12 клас. В нея учениците от начален и прогимназиален етап ще могат да участват в работилници за опазване на природата, здравословно хранене, роботика, архитектура, ще погледнат на българските шевици през очите на науката. Ще учат през забавни експерименти на сцена за вкуса на химията и красотата на математиката. Ще чуят как учените проследяват миграцията на птиците и защо това е важно, ще разберат как киното е станало цветно, ще могат дори да посетят действаща научна лаборатория в града.

По-големите им съученици от гимназиален етап ще се срещнат с вълнуващите възможности да изучават космическите технологии в самия град, ще се вдъхновят от приложението на любимите им новите технологии в медицината и инженерството,и да обогатят собствения си информиран избор на кариерен път. Учителите ще се запознаят с безплатни ресурси за работа в клас.

Учениците и техните учители ще могат да се докоснат допълнително и до учените на щандовете,където ще открият екипи от университети и научни институти в града, както и различни школи по природни науки.

Ще имат възможност да разгледат две изложби и дори да вземат автограф от учения палеонтолог, който е също така и палео-артист, автор на илюстрации и корици на книги от български и международни автори. Достъпът до всички събития е безплатен, но е необходимо да се направят предварителни резервации.

Зрители без резервации ще бъдат допускани само при наличие на свободни места.

За Училищната програма: https://beautifulscience.bg/schools-varna/ 

· За Основната програма по дни https://beautifulscience.bg/v-programa/ 

Основната програма за обща публика започва още вечерта на първияден с трима варненски презентатори. Изследователят от Икономическия университет д-р Пламен Милетинов задава въпроса може ли изкуственият интелект да ни учи във виртуална реалност или сами да създадем виртуална реалност,без да сме програмисти. Победителката в българското издание на международния конкурс за комуникация на науката FameLab, Десислава Мусинска, курсант във ВВМУ, ще разкаже за най-добрия инженер - природата,или какво е общото между човка на птица и японския влак-стрела. Първият фестивален ден ще завърши с важна за града тема - увлекателно изследване за живота на хората, обитаващи българското Черноморие през Средните векове заедно с доц. д-р Преслав Пеев от Института по океанология при БАН.

В четирите дни на фестивала варненската публика ще може да надникне „зад завесата“ на науката, за да научи повече за предизвикателствата, които учените трябва да преодолеят в изучаването на ледниците. Ще погледнат в детайли как най-новите технологии помагат в традиционното за българите земеделие, в подводните археологически изследвания по Черно море и в операционната зала и други.

Опазването на природата и адаптацията на човечеството към климатичните промени се разглеждат от различни, близки до всеки от нас гледни точки – какви вируси се очакват да се появят в променящия се климат, как ще захранваме устройствата си без батерии, каква е реалната ситуация с микропластмаси в Черно море, как можем да обсъждаме промените в климата без често отблъскващия дидактичен тон и цялото семейство да участва чрез игра във вземането на решения за действие, какво наследство оставя Джейн Гудол за работа с млади хора в България.

Срещата с един от търсачите на динозаври по българските земи със сигурност ще вдъхнови млади и по-възрастни зрители, както и изследванията на слънцето и на дъното на океана в далечна Антарктика. Богата е програмата за деца през почивните съботно-неделни дни, вкоито те отново ще могат да участват в работилници, този път доведени от своите родители,или да посетят някое от събитията,подходящи за цялото семейство.

Фестивалът ще завърши в неделя 26 октомври отново с водещ варненски учен и поетичния поглед към света на материалите. Как чуваме невидимия глас на материалите, пита доц. д-р инж. Диян Димитров от Техническия университет – Варна, и обещава, че публиката ще види как науката се превръща в детектив, спасител и преводач на невидимото.

Организацията и провеждането на Варненския фестивал на науката отразява цялостната екосистема от заинтересовани страни за развитието на науката и технологиите – държавни, общински, академични иизследователски институции, образователни дружества, корпоративен и граждански сектор, и медии.

Варненският фестивал на науката се организира от Фондация „Красива наука“. 

Младежи от ІІІ ПМГ „Акад. Методий Попов“ и МГ „Д-р Петър Берон“ са доброволци на фестивала.

Автор на визуалната комуникация на фестивала е Мартин Караминков от Eyes Company.

Национални партньори са Министерството на образованието и Българската академия на науките.

Основни партньори в града са Община Варна и Delta Planet Mall. Фестивалът се подкрепя от компаниите Ендуросат, Кауфланд България,А1 и FraPort България. Академичните партньори включват Варненски свободен университет „ЧерноризецХрабър“, Технически университет – Варна, Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Икономически университет – Варна, Медицински университет – Варна, Софийски университет „Св.Кл. Охридски“, Институт по океанология при БАН, Институт по рибни ресурси, Национален природонаучен музей при БАН, Морски клъстер, Ботаническа градина – Варна, Център за изследвания и анализи, Национален институт за полярни изследвания, Фондация „Екологичен манифест“, Географ БГ, Площад Наука, Топ мобилити, Математическа академия Заная.

Медийни партньориса БТА, в-к Аз-буки, Наука OFFNews, МедиаБрикс, БГ Наука, Вижте! Новините на детски език, Модернити, Обекти, Спътник.

Опаковане за всеки климат: Ултимативният капсулен гардероб

Пътуването е едно от най-вълнуващите преживявания в живота, но опаковането често се превръща в предизвикателство. Трудно е да решите какво да вземете, особено когато дестинацията ви предлага променлива прогноза. Правилният подход може да направи цялата разлика между стресиращо и приятно пътуване.

Капсулен гардероб е решението, което ще ви спести време, пространство и пари. Той се състои от малък брой универсални дрехи, които се комбинират лесно помежду си. Точно както Vulkan Vegas предлага разнообразие от възможности в едно място, така и капсулният гардероб ви дава максимална гъвкавост с минимални ресурси.

С правилния избор на дрехи можете да бъдете подготвени за всякакви климатични условия. От горещи плажове до студени планини, всичко е възможно с добре планиран гардероб. Нека разгледаме как да създадете перфектния пътнически гардероб за всяка ситуация.

Основни принципи на капсулния гардероб

Успешният капсулен гардероб се основава на няколко ключови принципа. Първият и най-важен е избор на неутрални цветове, които се комбинират лесно. Черно, бяло, синьо, сиво и бежово са идеални основни цветове за всеки гардероб.

Вторият принцип е многофункционалност на всяка дреха. Всяко парче трябва да може да се носи в поне три различни комбинации. Това означава, че с 10 дрехи можете да създадете над 30 различни визии.

Третият принцип е качество пред количество. По-добре е да инвестирате в няколко качествени дрехи, отколкото в много евтини. Качествените материали издържат повече пране, запазват формата си и изглеждат добре по-дълго време.

Дрехи за топъл климат

Когато пътувате към топли дестинации, лекотата и въздухопроницаемостта са от ключово значение. Естествените материали като памук и лен са най-добрият избор за горещо време. Те позволяват на кожата да диша и абсорбират потта ефективно.

Опаковане за пътуване в топъл климат изисква минималистичен подход. Няколко тениски, един лек панталон, една рокля или шорти и лека риза са достатъчни. Не забравяйте слънцезащитни очила и шапка за допълнителна защита.

Универсални дрехи за пътуване като саронг или голям шал могат да служат за множество цели. Те могат да бъдат покривка на плажа, шал за прохладни вечери или дори рокля. Такива многофункционални парчета са безценни за капсулния гардероб.

Подготовка за студен климат

Студените дестинации изискват по-внимателно планиране и повече слоеве. Техниката на многослойното облекло е най-ефективна за студено време. Започвате с термо долно бельо, добавяте средни слоеве и завършвате с изолираща външна дреха.

Първият слой трябва да бъде от материал, който отвежда влагата от кожата. Вълнени или синтетични термо блузи и клинове са отличен избор. Средният слой осигурява изолация – полар или лека пухена жилетка работят перфектно.

Таблицата показва как различните слоеве работят заедно за максимална защита. Комбинирането на правилните материали осигурява топлина без прекомерно тегло в багажа.

Преходни сезони и променлив климат

Пролетта и есента са най-предизвикателни сезони за опаковане. Температурите могат да варират драстично през деня, от сутрешна прохлада до обедна топлина. Дрехи за различни климатични условия трябва да включват лесно комбиниращи се слоеве.

Леки якета или кардигани са идеални за преходни сезони. Те могат лесно да се свалят и сложат обратно според нуждата. Избирайте стилове, които могат да се носят и като самостоятелни дрехи, не само като допълнителен слой.

Шал или голяма кърпа са също универсални аксесоари за променлив климат. Те добавят топлина когато е необходимо и могат да се използват по множество начини. Пътуване с минимален багаж става по-лесно с такива многофункционални предмети.

Практични съвети за ефективно опаковане

Успешното опаковане не е само въпрос на избор на дрехи, но и на техника. Има няколко метода, които значително спестяват място в куфара. Свиването на дрехите вместо сгъване спестява пространство и намалява гънките.

Използването на организатори за багаж или пликове за компресия прави чудеса. Те позволяват да разделите дрехите по категории и да компресирате обема им. Това не само спестява място, но и улеснява намирането на нужните неща.

1. Планирайте облеклото си предварително за всеки ден

2. Изберете обувки, които са удобни и подхождат на повечето дрехи (максимум 3 чифта)

3. Използвайте вътрешното пространство на обувките за чорапи и малки предмети

4. Носете най-тежките дрехи върху вас по време на пътуване

5. Опаковайте аксесоари, които променят вида на основните дрехи

Тези съвети ще ви помогнат да оптимизирате багажа си максимално. Правилната организация прави опаковането и разопаковането бързи и лесни.

Създайте своя перфектен пътнически гардероб

Капсулен гардероб е инвестиция в по-лесно и приятно пътуване. Той ви освобождава от тежестта на прекомерен багаж и стреса от избор на облекло. С правилните основни дрехи сте подготвени за всякакви приключения и климатични условия.

Започнете с малко – изберете 10-15 основни парчета, които обичате и които работят заедно. Постепенно ще разберете какво ви липсва и какво използвате най-често. Всяко следващо пътуване ще усъвършенства вашия подход.

Не чакайте следващата ваканция – започнете да планирате вашия капсулен гардероб днес! Изберете качествени, универсални дрехи и се насладете на свободата на пътуването с минимален багаж. Светът ви чака, а с правилния гардероб сте готови за всяко приключение!

Защо е толкова важна?

Застраховката има социална функция – тя предпазва жертвите от финансови загуби и гарантира, че виновният водач няма да остане безнаказан. Без нея, пострадалите често биха останали без компенсация.

Освен това, застрахователят поема комуникацията и правните разходи, което ви спестява стрес и време.

Какви са санкциите?

Ако карате без полица, глобата може да достигне 2000 лв., а колата ви може да бъде спряна от движение. При катастрофа обаче последствията са още по-тежки – ще плащате всичко от собствения си джоб, включително обезщетения за наранявания и смърт.

Как се определя цената?

Тарифите се изчисляват индивидуално – колкото по-голям е рискът, толкова по-висока е премията. Определящи фактори са възрастта, стажът, мястото на регистрация и историята на водача.

Съвременни удобства

Много компании предлагат онлайн калкулатори и възможност да сключите застраховка от телефона си. Получавате полицата по имейл, без да напускате дома си. Това е бързо, удобно и сигурно.

Финални думи

Гражданската отговорност е не само задължение, но и морална отговорност – защото на пътя всички сме свързани.
Подновявайте я навреме и шофирайте с увереност, че сте защитени.

Тази година на 6 октомври Нобеловата асамблея в Института Каролинска ще определи името на победителя в областта на физиологията и медицината.

Заседанието трябва да започне в 11:30 местно време (12:30 българско време)

Интересни факти за Нобеловата награда за физиология или медицина:

• Нобеловата награда за физиология или медицина е присъждана 115 пъти на 229 носители на Нобелова награда между 1901 и 2024 г. 
• 13 жени са удостоени с наградата за медицина досега.
• 31 години е възрастта на най-младия лауреат за медицина, Фредерик Бантинг, който получава наградата за медицина през 1923 г. за откриването на инсулина.
• 87 години е възрастта на най-възрастния лауреат за медицина, Пейтън Рус, когато получава наградата за медицина през 1966 г. за откритието си на вируси, предизвикващи тумори.
• 1 път се случва баща и син Суне Бергстрьом и Сванте Паабо получават награда за медицина. Сванте Паабо е награден 40 години след баща си.

Вижте всички награди и лауреати за медицина

График на раздаването на нобеловите награди 2025 г:

Институциите, присъждащи наградите, ще обявят решенията си за наградите за 2025 г., както следва:

• ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА – понеделник, 6 октомври, най-рано 11:30 ч. местно време (12:30 българско време). Нобелова асамблея в Каролински институт.
• ФИЗИКА – вторник, 7 октомври, най-рано 11:45 местно време (12:45 българско време).
  Кралската шведска академия на науките.
• ХИМИЯ – сряда, 8 октомври, най-рано 11:45 ч. местно време (12:45 българско време).
  Кралска шведска академия на науките.
• ЛИТЕРАТУРА – четвъртък, 9 октомври, най-рано 13:00 местно време (14:00 българско време).
  Шведската академия (Svenska Akademien).
• МИР – петък, 10 октомври, 11:00 ч. местно време (12:00 българско време).
  Норвежки Нобелов институт (Norska Nobelinstitutet).
• НАГРАДАТА НА ШВЕДСКАТА РИКСБАНК ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ НАУКИ В ПАМЕТ НА АЛФРЕД НОБЕЛ – понеделник, 13 октомври, най-рано 11:45 ч. местно време (12:30 българско време).
  Кралска шведска академия на науките, Стокхолм.

Знаете ли че:

• Процесите на номиниране започват през септември всяка година.
• Никой не може да се номинира сам за Нобелова награда.
• Имената на номинираните не могат да бъдат разкрити до 50 години по-късно.

Кой избира нобеловите лауреати?

В последното си завещание, Алфред Нобел, специално определя институциите, отговорни за награждаването и посочващи нобеловите лауреати. От 1901 г. за възлагане на Нобеловите награди се основава на система от номинации, определяни от четири институции: Шведската кралска академия на науките (физика, химия и икономически науки), Каролинският медикохирургически институт в Стокхолм (физиология или медицина), Шведската академия (литература) и 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент (за мир).

Работата по избора на лауреата на наградата за медицината продължава през цялата година - през есента Нобеловият комитет изпраща покани до институти и лица, имащи право да номинират.

Кандидатите, отговарящи на условията за наградата за медицина, са тези, номинирани от номинатори, които са получили покана от Нобеловия комитет да представят имена за разглеждане. Никой не може да номинира себе си

Приемът на кандидатурите приключват на 31 януари. През пролетта и лятото Нобеловият комитет оценява заявките и през август докладва пред Нобеловата асамблея в Института Каролинска.

Правила за избиране на нобеловите лауреати

Да се надяват да получат Нобелова награда могат само тези, които са изобретили или открили нещо наистина важно в една от дисциплините, които шведският учен и бизнесмен Алфред Нобел е определил - физика, химия, медицина, литература и мир. Наградата в категорията икономика се дава едва от 1968 година.

Никой не може да се предложи сам, кандидат-лауреатите трябва да бъдат номинирани - от някой от предишен нобелов лауреат, от декана на скандинавски факултет в съответната област или от някой друг учен, когото Кралската шведска академия на науките счита за достоен.

Номинираните предават научния си труд за оценка. За всяка от петте дисциплини има комисия от експерти, включваща 3 до 5 души.

Лауреатите са най-много по трима в категория. Имената им се оповестяват в началото на октомври. Повечето от тях узнават от медиите, че са получили Нобелова награда.

Официалната церемония по награждаването по традиция се провежда на 10 декември, годишнината от смъртта на Алфред Нобел. Има строги изисквания за облеклото. Мъжете трябва да носят фракове и бели папионки, като костюмите се шият по поръчка специално за лауреатите. Паричната стойност на наградата е около 1 милион евро. Ако има няколко лауреати в една категория, сумата се поделя по определени правила като парите се облагат с данък.

Източник: The Nobel Prize

Двадесет от тези учени са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институти на Академията. В Станфордската класация тази година са включени имената на общо 91 български изследователи.

Класацията се изготвя ежегодно въз основа на анализ на наукометричните показатели на около 11 000 000 учени, които имат публикации, рефериран в Scopus, и отразява влиянието, което отделен изследовател е оказал върху развитието на науката.

Отделна класация се изготвя за научното развитие през предходната година.

Тя включва още 5 учени от БАН, които не фигурират в класацията за цялостно развитие.

Списък на учените от БАН в двете класации:

И защо нещо толкова естествено като радостта може да се превърне в капан?

На следващото събитие на Ratio ще разгледа тънката граница между удоволствието и пристрастяването. Ще се говори за ендорфини, допамин и сложните механизми, чрез които хормоните и невротрансмитерите ни подтикват да търсим още – било то храна, секс, социални мрежи или вещества.

Ще се разгледа темата от няколко различни гледни точки:

• Фармакология – как работят „химичните посредници“ на удоволствието и защо някои от тях отключват зависимости.
• Психология – как мозъкът се „обучава“ да търси награда и какви стратегии можем да приложим, за да прекъснем този цикъл.
• Медицина – кои процеси в тялото участват в този крехък баланс и как хормоните управляват поведението ни.

Гост-лектори:

• Проф. Момеков – фармаколог и изследовател, който ще ни въведе в химията на удоволствието и зависимостта. Ще обясни защо радостта понякога може да стане капан и какво се случва в мозъка, когато пристрастяването вземе връх.
• Доц. Михаил Околийски – сексолог, психотерапевт и дългогодишен ръководител на офиса на СЗО в България. В момента е доцент в Националния център по обществено здраве и анализи и се бори за въвеждането на здравното образование в училищата. Той ще разгледа психологическите и социалните аспекти на пристрастяването и ще даде практически насоки как да излезем от омагьосания кръг на търсене на награда.

Ще се говори не само за факти и данни, но и за културните и личните истории, които карат удоволствието да изглежда като грях, а зависимостта – като изпитание.

Заповядайте, за да разберем заедно какво ни кара да жадуваме още – и как можем да си върнем контрола.

Билети: на сайта на събитието.

Проф. Цурбухен, който ще изнесе лекция на събитието, е удостоен с наградата "Фон Браун" за високи постижения в управлението на космически програми.

Проф. Цурбухен ръководи ключови мисии на НАСА като космическия телескоп "Джеймс Уеб" и марсохода Perseverance и е най-дълго заемалият поста на научен директор на Американската космическа агенция. От октомври 2016 г. до края на 2022 г. той е най-дългогодишният непрекъснат заместник-администратор в Дирекцията за научни мисии в НАСА. Преди това е бил професор по космически науки и аерокосмическо инженерство в Мичиганския университет , където е помогнал за основаването на Центъра за предприемачество. Той е създател на ETH Zurich Space, нов център в университета ETH, който си сътрудничи активно с Европейската космическа агенция и космическата индустрия.

Още много водещи имена в сектора пристигат в България за участие в GAIA 2025. Сред тях са учени и експерти от световни институции, сред които Google Research и Масачузетският технологичен институт (MIT). Събитието ще представи най-новите постижения в областта на изкуствения интелект, геопространствените науки, климатичните изследвания и наблюдението на Земята, като ще създаде платформа за международен обмен на знания и сътрудничество.

Повече за събитието, програмата, лекторите и линк към регистрация: https://gaia.insait.ai/ 

Обявена по време на тазгодишните Дни на научните изследвания и иновациите в Брюксел на 16 и17 септември, новата стратегия идва в момент, когато глобалната конкуренция за таланти, технологии и ресурси е по-ожесточена от всякога. 

Докато Европа се гордее с някои от най-авангардните научни съоръжения в света, научноизследователските и технологични инфраструктури са гръбнак на европейското научно превъзходство и индустриална сила.

Устойчивост в променящ се свят

Новата стратегия беше посрещната с одобрение от много представители на научната общност.

„Укрепването на тези инфраструктури сега е от съществено значение, защото светът се променя бързо“, казва Анте Кеплер, съпредседател на Форума на ERIC — координационната платформа на консорциумите за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC).

„Като предоставяме на учените устойчив достъп до най-добрите споделени инструменти, основни данни и знания, можем да реагираме по-бързо при кризи, да разработваме зелени решения и да стимулираме постигането на пробиви в медицината.“

За Кеплер по-силните инфраструктури означават по-устойчива и конкурентоспособна Европа, която осигурява реални ползи за благосъстоянието, сигурността и просперитета на гражданите.

Посланието на новата стратегия е ясно: Европа възнамерява да запази преднината си чрез повече инвестиции, отваряне на достъпа и засилване на въздействието на изследванията за учени, новатори и обществото като цяло.

Силата зад прогреса

Новата стратегия ни напомня, че зад всеки пробив в медицината, климатичен модел или откритие за вселената стои научноизследователска инфраструктура, заради която се осъществява работата. Това не са просто сгради или машини — това са центрове на знание и сътрудничество, където учените се справят с едни от най-големите предизвикателства на нашето време.

Да вземем например инфраструктурата относно светлината с екстремни характеристики, базирана в Чехия, Румъния и Унгария. Нейните лазерни съоръжения от световна класа дават възможност на изследователите да изучават от какво е направена материята, да разработват авангардни лечебни терапии и да проправят път на новите материали — работа, която би била невъзможна без такива прецизни инструменти.

Алън Уийкс, генерален директор на мрежата от инфраструктури ELI ERIC и съпредседател на Форума ERIC заедно с Кеплер, обяснява, че тези инфраструктури, които са над 100 в Европа, събират хората заедно.

„Те не са просто физически пространства, а мрежи, които дават възможност за сътрудничество между различни области, институции и граници“, казва той.

Друг отличен пример е Европейската лаборатория по молекулярна биология, която предоставя най-съвременни съоръжения за изучаване на гените, клетките и как функционира животът на молекулярно ниво. Нейните научни изследвания стимулират иновациите в здравеопазването, селското стопанство и биотехнологиите. 

В Гренобъл, Франция, Европейският център за синхротронна радиация произвежда изключително ярки рентгенови лъчи, които позволяват на изследователите да виждат материята на атомно ниво. От разгадаването на нови материали до проследяването на развитието на болестите, информацията, която ни дава съоръжението, подпомага открития във физиката, химията и науките за живота.

Тези инфраструктури имат значение, защото никоя отделна страна или университет не би могъл да ги построи и управлява самостоятелно. Чрез обединяване на експертен опит и ресурси Европа създава съоръжения от световна класа, които поддържат конкурентоспособността ѝ, привличат таланти от целия свят и предоставят иновации, които подобряват живота.

„Днес живеем се в силно конкурентен свят. За да се конкурирате в спорта, промишлеността или науката, имате нужда от правилните инструменти. Европейските научноизследователски инфраструктури са ключови стратегически активи“, казва Уийкс.

Защо е необходима нова стратегия сега?

Европа се изправя пред тройно предизвикателство — силна глобална конкуренция, бързи технологични промени и необходимостта от устойчивост в критични области като енергетика, здравеопазване и цифрови технологии.

Във всички доклади на високо ниво, поръчани в последно време от ЕС, единодушно се подчертава един и същ момент: Европа трябва да преодолее изоставането в иновациите, да изгради интегрирана научноизследователска екосистема и да засили контрола си над ключовите технологии и научноизследователски данни.

Това означава да се възприеме всеобхватен подход от фундаменталните изследвания до разработването на технологии, така че идеите да се придвижват по-бързо от лабораторията до пазара. Технологичните инфраструктури ускоряват навлизането на пазара на резултатите от научните изследвания. А това означава също така Европа да остане притегателен център за таланти и партньорства от целия свят.

Новата стратегия се концентрира върху няколко приоритета, чиято цел е научноизследователската среда в Европа да стане по-силна, по-свързана и с по-голямо въздействие.

Първо, тя значително увеличава инвестициите в нови съоръжения на световно равнище — нещо, което се посреща с одобрение от Уийкс.

„Ако имаме по-координиран подход за финансиране, ще можем да планираме по-добре и да предоставим достъп на по-широк кръг потребители. Колкото повече хора могат да използват тези активи, толкова по-конкурентоспособна ще бъде Европа“, казва той.

Свързване на изследванията с индустрията

Стратегията въвежда и съвместни планове за развитие, за да поддържа съоръженията в синхрон с възникващите научни потребности и промишлени тенденции.

Хесус Валеро, президент на Европейската асоциация на организациите за научни изследвания и технологии (EARTO), подчертава колко важни са технологичните инфраструктури.

„Технологичните инфраструктури са мястото, където иновацията става реалност. Те предоставят основните съоръжения и експертен опит, които помагат на компаниите, особено на малките, да разработват, тестват и прилагат нови технологии в по-голям мащаб“, казва той.

Той приветства новата стратегия, защото внася яснота и амбиция в начина, по който такива инфраструктури се подкрепят в цяла Европа. „Така преодоляваме изоставането“, казва той. „Чрез практическо сътрудничество, споделени съоръжения и целенасочена подкрепа.“

По-широк достъп

Достъпът и видимостта са друг ключов приоритет. Изследователите, стартиращите предприятия и фирмите в цяла Европа и извън нея ще могат по-лесно да използват тези инфраструктури и да се възползват от онова, което предлагат. 

Освен осигуряването на дългосрочни стабилни възможности за достъп за водещи учени и създатели на нови услуги и продукти, това е насочено към стимулиране на иновациите и създаване на възможности за бизнесите и предприемачите.

Европа вече предлага нещо уникално с взаимносвързаната си мрежа от научноизследователски инфраструктури, която се простира отвъд границите и различните научни области. Новата стратегия се основава на това силно предимство и се вписва в инициативата „Изберете Европа“, стартирала през май 2025 г.

Ключовата амбиция е Европа да се превърне в глобален център за наука и иновации. Чрез насърчаването на взаимосвързани съоръжения ЕС цели да привлича най-добрите таланти в света.

„Всеки знае, че можете да увеличите шансовете за открития, ако имате достъп до най-добрите инструменти, информация и хора“, казва Уийкс. „Точно това правят европейските инфраструктури — привличат най-добрите таланти и създават положителен цикъл на иновации.“

Да запазим водещата позиция на Европа

Изграждането на таланти е най-важната част на стратегията. Целта на ЕС е да обучи следващото поколение експерти и да осигури инфраструктури с правилните функции, които да обслужват растящата и разнообразна потребителска база. В същото време управлението на тези съоръжения ще бъде опростено чрез по-добра координация на ниво ЕС, което ще ги направи по-ефективни и удобни за потребителите.

Цифровизацията е друг приоритет. Научноизследователските инфраструктури ще интегрират усъвършенствани цифрови инструменти и изкуствен интелект, свързвайки се с инициативи като Европейската стратегия за ИИ в науката, която стартира по-късно през 2025 г.

И накрая, стратегията укрепва контрола на Европа върху критичните научноизследователски данни и засилва ролята на инфраструктурите на световно равнище в научната дипломация, изграждайки мостове в международен план, като същевременно поддържа европейските интереси.

Новата стратегия вече оформя действията по „Хоризонт Европа“, водещата научноизследователска програма на ЕС, която се изпълнява до 2027 г. Тя ще служи като план за изцяло нов стълб, посветен на научноизследователските и технологични инфраструктури в следващата програма (2028—2034 г.).

Целта е ясна: да се запази водещата позиция на Европа в науката, технологиите и иновациите — за да бъде от полза на всички.

​Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.

Повече информация:

• Комисията стартира нова стратегия за укрепване на европейските научноизследователски и технологични инфраструктури

• Европейски дни на научните изследвания и иновациите

• Към европейска стратегия за научноизследователски и технологични инфраструктури

• Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI)

• Европейски научноизследователски инфраструктури

• Европейски технологични инфраструктури

• Европейската стратегия за ИИ в науката

Реакцията на Маяр – тайната на златистия вкус

Много от любимите ни вкусове идват от реакцията на Маяр – химичен процес между аминокиселини и захари, който се случва при нагряване над 140°C. Именно той придава на пържолата златист цвят и кара карамелизирания лук да стане сладък.

Контролът върху топлината е ключов: газовите котлони реагират мигновено на промени в пламъка, което позволява фин контрол върху процеса. Електрическите плотове, от своя страна, осигуряват равномерна топлина, идеална за бавно готвене и деликатни ястия. Така науката зад храната се превръща в инструмент за вкус и аромат.

Съдовете и материалите също имат значение

Не по-малко важно е какъв съд използваме. Чугунът задържа топлината и готви равномерно, тефлонът намалява нуждата от мазнина и предотвратява залепването, а неръждаемата стомана осигурява бързо и интензивно нагряване. Комбинацията от правилен котлон и подходящ съд позволява на всеки да извлече максимума от храната.

Науката в кухнята – достъпна за всеки

Приложението на научните принципи вече е достъпно за всеки български дом. Онлайн магазини като Technomani.bg предлагат разнообразие от газови и електрически котлони, фритюрници, блендери и други малки електроуреди. С тях науката за храната се превръща в ежедневна практика, а домакинството става по-ефективно, вкусно и безопасно.

Малки трикове за по-добра храна

• Поддържайте подходяща температура, за да стимулирате реакцията на Майар, без да изгаряте храната.
  
  
• Използвайте съдове според вида ястие – чугун за бавно печене, тефлон за омлети и деликатни зеленчуци.
  
  
• След готвене оставете храната да почине, за да абсорбира соковете и ароматите.
  
  
  

Заключение

Готвенето вече не е просто смесване на съставки – това е взаимодействие на химия, физика и математика. Правилният газов или електрически котлон, заедно с подходящи съдове, може да превърне обикновена вечеря в незабравимо изживяване.

Ако искате да приложите науката за храната у дома и да изпробвате най-добрите уреди, разгледайте Technomani.bg – мястото, където достъпният лукс среща иновациите за кухнята.

Тази година наградата бе връчена в десет категории. 

Награда за наука за храненето

Учени хранили гущери с пица, за да определят предпочитанията им. Международен екип от учени получи наградата за своето изследване на предпочитанията за пица на гущерите и статията си „Алтернативни стратегии за хранене на обикновените агами в плажен курорт в Того“. Проучването заключава, че агамите предпочитат пица с "4 сирена".

Награда за педиатрия

Учени в Съединените щати установили, че кърмачетата са по-склонни да консумират майчиното мляко, ако майка им е яла чесън преди хранене. Проучването е озаглавено "Майчината диета променя сензорните качества на кърмата и поведението на кърмачетата".

Награда за физика 

Лауреатите са учени от Италия, Испания, Германия и Австрия, които изучават "физическите принципи на приготвяне на сос за паста качо е пепе (кашкавал и черен пипер). Те откриват как повишените температури влияят на консистенцията на соса. ("Aнтинобеловата награда за физика за 2025 г. отива за перфектния сос за паста")

Награда за химия

Той е получен от учени от САЩ и Израел, които са хранили плъхове с тефлон. Те са се опитвали да установят дали консумацията на мека пластмаса влияе върху затлъстяването на гризачите (оказа се, че не).

Награда за психология

Група учени от Полша, Канада и Австралия откриха как комплиментите за интелигентност влияят на нарцисисти и самовлюбени личности, които са уверени в своята уникалност.

Награда за биология

"За да се намали рискът от ухапвания от насекоми, кравата трябва да бъде боядисана като зебра." За да се намали рискът от ухапвания от насекоми, кравата трябва да бъде боядисана като зебра.

Учени от Япония са открили, че крави, боядисани като зебри, са по-рядко са ухапвани от насекоми. Това откритие бе високо оценено от организаторите на наградата.

Литературна награда

Американският медицински историк Уилям Бийн е удостоен с честта посмъртно. В продължение на 35 години той е записвал скоростта на растеж на един от ноктите си и факторите, които са му повлияли. От 1953 до 1980 г. той публикува шест статии по темата. Бийн умира през 1989 г.

Награда за авиация

Получена е от учени от няколко страни, които са открили как алкохолът влияе на способността на прилепите да летят. Заключението: когато са изложени на етанол, "летящите мишки" летят по-зле, а способностите им за ехолокация са намалени.

Награда за инженерен дизайн

Спечелена е от индийски учени за статията им „Миризливи обувки: Възможности за модифициране на дизайна на стойките за обувки“. Те предлагат да се монтира ултравиолетова лампа върху стойката, за да се третират обувките и по този начин да се реши проблемът.

Награда за мир

Проучването е проведено от учени от Холандия, Великобритания и Съединените щати. Те открили, че алкохолът помага на говорещите различни езици да се разбират по-добре. 

Какво е наградата Ig Nobel?

Антитезата на Нобеловата награда се появява през 1991 г. и е учредена от американското списание „Annals of Improbable Research“. Наградата се присъжда за изследвания, които "първо те карат да се смееш, а после да се замислиш" Тя се присъжда ежегодно.

Източник: https://improbable.com/ig/winners/#ig2025 

Събитието е организирано от Министерството на иновациите и растежа (МИР) и ЕКА, с координатор софийската организация Рацио и  ще се проведе във Военноморското училище във Варна.

11-ата тръжна процедура на ЕКА ще отвори за кандидатстване на 06.10.2025 г., а приемът на проектни предложения ще продължи до 14.11.2025 г. Ще се набират проекти за следните дейности:

• Изследователски и подготвителни дейности;

• Научноизследователски и развойни дейности, свързани с летателния и наземния сегмент, включващи дейности по разработване на хардуер или всички останали дейности;

• Космически приложения (надолу по веригата);

• Образователни дейности (университетски курсове и докторски дисертации).

Тръжните процедури на ЕКА подкрепят космическата наука, научните изследвания и приложения, телекомуникации, микрогравитационни изследвания и др. Финансират се и иновативни решения в подкрепа на климатичните промени и развитието на сектори като сигурност, земеделие, транспорт и авиация и др.

Микро-, малки и средни предприятия, както и научноизследователски организации могат да получат между 50 000 и 500 000 евро под формата на безвъзмездна финансова помощ, а най-добрите разработки – да намерят приложение в дейността на ЕКА.

Информационният ден предвижда да бъдат представени условията по предстоящата процедура по кандидатстване, желаещите да участват в процедурата по кандидатстване ще поучат съвети директно от експертите на ЕКА за това как да подготвят проектните си предложения. Ще бъдат представени успешни български проекти, които вече са получили подкрепа и ще има възможност за индивидуални срещи на заинтересованите страни с представители на Агенцията.

Можв да се регистрате за събитието и запишете за индивидуални консултации ТУК.

Паралелно,  координаторите на събитието - Рацио, заедно с варненските им колеги от Площад Наука, са подготвили и специално лекционно събитие за гражданите на Варна. То поставя началото на нов цикъл от събития в града озаглавени Spaceport Varna: Земята и Хората, а темата е: „Какво свързва борда на Международната космическа станция с бреговете на Черно море?“.

Ще се проведе предишния ден - 18.09 (четвъртък) от 19 ч. в известно варненско заведение. В него освен представителя на ЕКА Д-р Ту Дженифър Нго-Ан  ще се включат и българските специалисти - д-р Стоил Иванов от СУ „Св. Кл. Охридски“ и проф. Мирослав Цветков от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

Основни европейски стандарти и сертификати за лабораторно оборудване

Модерното лабораторно оборудване трябва да отговаря на няколко задължителни изисквания, които гарантират безопасност и ефективност.

• CE маркировка – показва, че продуктът отговаря на всички приложими европейски директиви и е преминал оценка за съответствие;
• ISO стандарти – ISO 9001 за управление на качеството и ISO 13485 за медицинско оборудване са сред най-важните;
• REACH регламент – свързан с контрола и регистрацията на химични вещества, които могат да се съдържат в материалите на оборудването;
• RoHS директива – ограничава използването на опасни вещества, като олово, кадмий и живак;
• декларация за съответствие – документ от производителя, който удостоверява покриването на всички европейски изисквания;
• декларация за калибрация – удостоверява, че инструментът е калибриран точно и дава верни резултати.

Всеки от тези стандарти е насочен към осигуряване на безопасност и дългосрочна надеждност на уредите, обясняват експертите на Aquabuilding.com.

Здравни и екологични норми

Европейските регулации не се ограничават само до точността на измерванията. Те включват и правила за безопасност на потребителите и опазване на околната среда:

• безопасност при работа – всяко устройство трябва да има техническа документация, инструкции за безопасна употреба и защита от потенциални рискове;
• екологични норми – материалите трябва да са съобразени с REACH и RoHS директивите;
• енергийна ефективност – новите уреди следва да бъдат оптимизирани за намален разход на енергия;
• намаляване на отпадъците – оборудването трябва да е проектирано за дълготрайна употреба и лесно рециклиране;
• контрол при внос – лабораторно оборудване, внесено извън ЕС, преминава същите проверки и сертификации.

Тези норми целят да осигурят не само безопасна работа, но и устойчивост, и грижа за околната среда.

Регулациите и стандартите в ЕС са създадени да предпазят здравето на специалистите, да гарантират точността на резултатите и да намалят въздействието върху околната среда. При покупка на лабораторно оборудване винаги обръщайте внимание на CE маркировката, ISO сертификатите, изискванията на REACH и RoHS и възможностите за калибрация. Така ще сте сигурни, че инвестирате в надеждни и безопасни уреди, които ще ви служат дългосрочно.

„Очакват ни 50+ интерактивни щанда, вдъхновяващи работилници, научни демонстрации на открито и лекции от водещи експерти в областта на космоса, науката, технологиите и изкуството“. 

В центъра на събитието беше онлайн срещата със Сунита Уилямс, астронавт на НАСА, една от жените с най-дългия престой в космоса. През 2024 г. заради непредвидени технически проблеми тя и нейният екип остават на Международната космическа станция (МКС) повече от 9 месеца. За един истински учен обаче всяка ситуация е още една възможност. Сунита разказа за своя неочаквано дълъг престой и научната дейност, която са извършвали. Тя пусна пред аудиторията и видео с кадри от работата им на МКС и дългоочакваното завръщане на Земята.

„Поглед от ЦЕРН: В търсене на градивните тухлички на Вселената“

Проф. Леандър Литов, българският представител в Съвета на ЦЕРН, обясни кои са елементите, съставящи материята, и как те си взаимодействат. ЦЕРН е най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици. Проф. Литов разказа и за откритието на частицата Xигс бозон през 2012 г.

Какво е тъмната материя?

"За съжаление, все още не сме я наблюдавали, но търсенето продължава", каза Леандър Литов.

Част от презентацията му включваше и обяснение за работата на големия адронен колайдер в ЦЕРН.

„Алтернативен живот – отвъд водните светове“

Д-р Петър Ефтимов, съ-ръководител на магистърската програма по Астробиология към СУ „Св. Климент Охридски“ представи с какво се занимава астробиологията.

Има ли алтернатива на водата за биохимични реакции?

Оказва се, че амонякът има доста сходства с водата.

“Тези красиви облаци, които виждаме в атмосферата на Юпитер и на Сатурн всъщност са направени от амоняк. Той присъства в много големи количества там“.

Флуороводородът се използва за направата на тефлон, както и за антидепресанти. Оказва се, че флуороводородът може да е подходяща среда за живот, което е предположено още от Карл Сейгън. На луните на Юпитер има флуороводород.

А в Черно море се намира едно от най-големите находища на сероводород, известен още като “близнак на водата”. Въпреки това сероводородът не е толкова реактивно способен, колкото водата.

„Сероводородът изисква наличие на въглероден оксид и въглероден диоксид, за да може да се получава някаква биохимия, сходна с живота, но въпреки всичко той е една възможна среда, в която животът може да съществува“, добави Петър Евтимов. На Йо, спътник на Юпитер, също има сероводород.

Д-р Евтимов изброи и мисиите, които ще търсят обитаеми светове и живот извън земята.

„Ние трябва да търсим обитаеми светове, ако искаме да имаме перспектива за след 2 милиарда години“ (когато Слънцето ще се разшири, така че да направи живота на земята невъзможен).

„Живот извън Земята: научни предизвикателства и възможности“

Проф. д-р Георги Милошев е ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие в Института по молекулярна биология-БАН.

Една от хипотезите за стареенето е именно натрупване на твърде много повреди в генетичните клетки (например: заради радиация).

Георги Милошев разказа за бавноходката, която има протеин, чрез който повредени генетични нейни клетки се регенерирали.

“Това, което ние искаме да правим е не да вкараме гена в хора и да видим как ще се държи този протеин, а да видим механизма, по който протеинът защитава ДНК“. Така Милошев описа част от дейностите на Лабораторията по молекулярна генетика в БАН.

Ако успеем да приложим този механизъм при човешкото ДНК, ние можем да го използваме за хората, които са изложени на високи нива на радиация (например в Международната космическа станция).

“Непрекъснато се говор какви светове има, колко далече може да стигне човекът, има идея да се колонизира първо Луната, после Марс, а всъщност ние все още не сме разбрали живота около нас… Ние се учим от живота. Думата „учен“ не значи човек, който е научен, а човек, който се учи от природата“, обобщи презентацията си проф. Милошев.

Друг панел във фестивала включваше дискусия за изкуствения интелект и неговата роля в естествените науки. Участниците в дискусията бяха: проф. Иван Димов, официален представител на България в Европейското съвместно предприятие за високопроизводителни изчисления (EuroHPC JU); проф. д-р Силвия Илиева, професор във Факултета по математика и информатика и директор на институт GATE към Софийския Университет „Св. Кл. Охридски“, както и проф. Леандър Литов.

Подробна за всички лектори и дейности на научния фестивал може да откриете на страницата на „Hello Space“ .

Събитието е организирано от Атлантическия клуб в България и Националния Space & STEAM клъстер, с подкрепата на Столична община, Посолството на САЩ и Посолството на Израел в София.

Това показва проучване сред 1565 щатски медицински специалисти, проведено в периода март-април 2025 г. Сред тях са общопрактикуващи лекари, зъболекари, психиатри, медицински сестри, кардиолози, онколози, пулмолози, лицензирани социални работници и психиатрични медицински сестри. Данните от него бяха представени по време на събитието „Науката над стигмата: нов поглед към намаляването на вредата от никотина“ от Притика Кумар, директор Scientific Engagement във Филип Морис Интернешънъл. Проучването е възложено от ФМИ и проведено от Povaddo - независима изследователска компания, специализирана в общественото мнение и изследване на обществените нагласи.

Това проучване изследва какви са представите за риска от тютюневите и никотинови продукти, посочва д-р Кумар. Добрата новина е, че медицинските специалисти виждат продължаващият риск, който цигарите предизвикват, казва още тя.

Има пропуск обаче в разбирането колко по-вредни са цигарите от бездимните алтернативи. Задълбоченият анализ на знанието, нагласи и практиката по отношение на никотина и намаляването на вредата от тютюнопушенето показва, че все още съществува дезинформация – погрешните схващания са валидни освен за широката общественост и политиците, и за хората, които се грижат за здравето на пациентите.

Повечето лекари погрешно набеждават никотина

Макар, че пушенето на цигари остава основната причина за болести и смъртност, свързани с тютюна, доказателствата в подкрепа на потенциала на бездимните алтернативи за намаляване на вредата се увеличават. Медицинските специалисти обаче не са достатъчно добре информирани за тях. Повечето здравни специалисти, които лекуват пушачи, погрешно смятат, че никотинът причинява рак, въпреки че научният консенсус е ясен – макар никотинът да е пристрастяващ и не напълно безрисков, основната причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето, е горенето на тютюна, а не самият никотин.

Ако медицинските специалисти не са информирани, как да очакваме обикновените хора да знаят повече за разликата в риска между цигарите и бездимните алтернативи, коментира д-р Кумар.

Над 90% от участниците в проучването настояват за по-ясни и базирани на наука насоки от FDA относно продукти с намален риск, свързани с тютюна и никотина. Агенцията може не само да регулира тютюневите и никотиновите продукти, но и да предприеме конкретни действия, за да повиши информираността сред американците относно тези продукти.

93% от анкетираните смятат, че FDA има задължение да предостави информация на медицинските специалисти, ако открие, че даден продукт носи по-нисък риск от рак. 77% смятат, че справянето с пушенето и употребата на тютюн трябва да остане висок приоритет за правителството на САЩ. Въпреки че много клиницисти се чувстват уверени в познанията си, повечето съобщават, че не са сигурни кои продукти са одобрени от FDA и нямат достъп до актуални, базирани на доказателства ресурси. Тези изводи подчертават спешната необходимост от обективна, научно обоснована информация, която да подпомага здравните специалисти и да дава възможност на пълнолетни пушачи, които иначе биха продължили да пушат, да вземат информирани решения.

Пациентите вярват повече на лекаря отколкото на институциите

„И предишни години две други национални проучвания показаха, че американските медицинските специалисти са много слабо информирани за това, че има цяла пропаст между вредата от цигарите и алтернативите с намалена вреда, каза проф. Брад Роду от Университета в Луисвил.

От хилядите проучвания за никотина нито едно не доказва причинно-следствена връзка между него и диагноза.

„Драматична е разликата между образованието по отношение на бездимните алтернативи в САЩ и Великобритания, където медицинските специалисти съветват пациентите си да преминат на тях вместо да продължат да пушат. А това е важно, защото хората имат най-голямо доверие на лекарите си, а не на институциите“, коментира и Гай Бентли, директор на потребителска фондация, фокусирана върху регулациите и облагането на никотинови и тютюневи продукти.

Според Майкъл Мандел, вицепрезидент на Института за прогресивна политика, недоверието към науката не помага на икономиката, напредъка на обществото и като цяло не помага за подобряването на живота на хората. Процесът на образование и информиране по темата за намаляване на вредата от тютюнопушенето, трябва да бъде подкрепен и по-интензивен, посочи Мандел.

Софийският университет „Св. Кл. Охридски“ организира Лятна лектория за ученици „Образование с наука“, която започва на 17 юни 2025.

Лекторията е подходяща за ученици от гимназиалния етап на обучение с интерес към математиката и природните науки и ще се проведе в две части. От 09:00 до 12:40 часа в кампус „Лозенец“, сграда УНИТе, зала 113, преподаватели от СУ ще представят възможностите за кариерно развитие след средно образование в сферата на математиката, биологията, физиката и химията, последвани от научно-популярни лекции по актуални и интересни теми от тези науки. Следобед, от 14:00 до 16:00 часа, е предвидено демонстрационно посещение на Опитното поле на Биологическия факултет на СУ.

Събитието не изисква предварителна регистрация и е отворено за всички желаещи – ученици и учители. 

Повече информация и актуални насоки и за други инициативи може да откриете на сайта на НП „Образование с наука“.

Събитието се реализира с подкрепата на Национална програма „Образование с наука“

ПРОГРАМА ЗА ЛЯТНА ЛЕКТОРИЯ ЗА УЧЕНИЦИ
„ОБРАЗОВАНИЕ С НАУКА“ 2025
17 юни 2025 г., гр. София

(ПЪРВА ЧАСТ)
09:00 ДО 12:40 – КАМПУС „ЛОЗЕНЕЦ“, СГРАДА УНИТE, ЗАЛА 113, Гугъл карта
09:00-09:10 Откриване

09:10-09:50 Представяне на възможности за кариерно развитие от представители на Факултета по математика и информатика, Факултета по химия и фармация, Биологическия факултет и Физическия факултет

09:50-10:20 „Трудни или полезни и забавни са комбинаторните конфигурации“, проф. д-р Мая Стоянова, декан на Факултета по математика и информатика на СУ

10:20-10:30 Почивка

10:30-11:00 “Как биотехнологията помага за изучаване на лечебните растения?”, доц. д-р Мирослава Жипонова, зам.-декан на Биологическия факултет на СУ

11:00-11:30 „Групи и симетрия“, доц. д-р Силвия Бумова, ръководител на катедра Алгебра, Факултет по математика и информатика на СУ

11:30-11:40 Почивка

11:40-12:10 „Използване на невронни мрежи за идентификация на пчелен мед“, гл. ас. д-р Цветомил Войславов, Факултет по химия и фармация на СУ

11:10-12:40 „Вселената: една загадка на 14 милиарда години“, доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“

(ВТОРА ЧАСТ)
14:00 ДО 16:00 ЧАСА: ПОСЕЩЕНИЕ И ДЕМОНСТРАЦИИ В ОПИТНОТО ПОЛЕ НА БИОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, АДРЕС ПРОМИШЛЕНА ЗОНА ХЛАДИЛНИКА, БУЛ. ФИЛИП КУТЕВ 4-8, 1407 СОФИЯ, ВИЖ Гугъл карта

В английския понятието за запален по високите ставки е High Roller. Разбира се, не всеки може да бъде VIP - възможностите на повечето потребители са ограничени (или поне разумните в залаганията се стремят да си поставят определени лимити). В най-високата категория клиенти попадат вероятно не повече от 5% от всички регистрирани потребители в рамките на една платформа. Логично е този процент да бъде по-висок за определени луксозни игрални зали, но в интернет в общи линии повечето играчи залагат с малки суми.

Тези, които могат да си позволят да отделят стотици или дори хиляди левове на месец за този тип забавления, вече са в съвсем различна категория. Естествено, и за богатите е препоръчително да подхождат разумно към парите, но пък на базата на финансовия риск, който поемат, е логично те да очакват и по-впечатляващи комплименти от казиното. Повечето компании са подготвени и могат да предоставят наистина сериозни оферти при активиране на ВИП Партньорски код. 

Какво предлагат операторите на High Roller играчите?

Комплиментите за потребителите с по-сериозни възможности могат да се открият в различни направления и да се изразят по различен начин от страна на букмейкъра. Определено когато става дума за VIP бонуси, в по-голяма степен ги откриваме в посока на казино игрите - слотовете, игрите на маса като рулетка, покер и блекджек. Не липсват, разбира се, специални комплименти и за тези, които поставят високи залози на спортни събития.

Промоцията за ВИП потребители често е свързана с добавянето на кредити за игра в по-сериозни изражения, при положение че клиентът вече е депозирал по-висока сума за залози. Офертата на хай-ролъри може да приеме формата на по-голям безплатни завъртания - 20, 50 или дори повече. А защо не и златни чипове за рулетка на маси, на които самият вход е значително по-висок от стандартните ситуации. Някои ВИП бонуси са с по-широка възможност за употреба и все пак повечето са фокусирани в конкретна категория. 

Сред екстрите за богатите клиенти на хазартната компания трябва да има място и за CashBack. Връщането на част от залога на играчи, които са влезли в по-продължителна губеща серия, като цяло е разпространен комплимент сред лицензираните оператори. А когато тези потребители са вложили и по-значителни суми в търсене на късмета, то е напълно възможно и кешбек реверансът да бъде в по-големи стойности. Но трябва да се има предвид, че обикновена се връща сума, която е предназначена за нови залози, и не може да бъде изтеглена на момента.

Персоналното отношение винаги има значение

А какъв е механизмът за предоставяне на ВИП промоционален код за казино? Доста от общодостъпните оферти могат да бъдат подходящи и за High Roller клиенти, ако е предвидена достатъчно висока максимална сума. При стартова промоция за казино например се срещат не един и два примера на пазара, при които таванът надхвърля 1000 лева, което генерално покрива критерия за важна персона. Според Casino.org: High Roller Bonuses, много реномирани оператори предлагат специализирани оферти с по-високи лимити, предназначени за играчи, които залагат по-големи суми – включително персонализирани бонуси, мениджъри на акаунти и ексклузивни покани за събития. В менюто на операторите е отделено място и за специални VIP промоции, които потребителите могат да отключат при изпълнение на определени условия – основно финансови, но не само.

Постоянството също се цени - операторите се стремят да поощряват по някакъв начин най-редовните играчи, които смеят да рискуват повече. Личното отношение винаги е важно, като заможните клиенти могат да получат персонална оферта от страна на компанията, каквато вече не е общо достояние. Важно е потребителите да следят каналите за комуникация, за да не пропуснат атрактивно предложение. 

А като стана дума за постоянство, не трябва да се забравят и лоялните програми. Хазартните компании неизменно водят статистика на активността и заложените суми на всички клиенти, като предвиждат специални схеми със съответната йерархия, до която могат да стигнат само тези, които са заложили повече. Но когато се изкачат високо в класирането по точки, тези клиенти се третират като ВИП и могат да извлекат определени екстри от това.

Поканени са всички на 24-ти май от 10:00 до 14:00 часа в парка „Княжевска градина“ (срещу южната срана на Софийския университет „Св. Климент Охридски“), където може да проверите пишете ли правилно.

В 12:00 часа ще бъде направено представяне на книгата „Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки“, чиито автори са учени от Института за български език.

По инициатива и подкрепа на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките и Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“

Идеята за кратки езикови бележки по интернет се ражда преди 10 години в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ и така се основава Интернет справочникът „Написаното остава. Пиши правилно!“ (електронно периодично издание на Института за български език с научнопопулярен характер). По същото време идва и предложението от страна на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ бележките да се публикуват всяка седмица във вестник „Аз-буки“.

Оформя се концепцията за съдържанието и структурата на езиковите бележки: кратки материали, които да привличат вниманието на читателите към даден проблем, като посочат запомнящи се примери, лесни за усвояване правила и практически съвети за приложението им. Авторите на езиковите бележки са учени от Института за български език. Целта е езиковите бележки да достигнат до максимален брой читатели и да насочат вниманието им към грешки в писмената и устната реч, които са характерни и често срещани, както и да се препоръча правилната употреба.

В рамките на изминалите десет години учените от Института за български език са създали над 500 материала с разнообразна информация по въпроси, свързани със: значението, употребата, произхода и граматичните характеристики на думите в българския език; правописа, правоговора и пунктуацията на съвременния български книжовен език; значението и употребата на нови думи и термини.

Благодарение на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ езиковите бележки се публикуват по три различни начина: в Интернет справочника на Института за български език „Написаното остава. Пиши правилно!“, като седмична рубрика „Написаното остава. Пиши правилно!“ във вестник „Аз-буки“, за която е отделено специално каре, заемащо постоянно място във вестника, и електронно на страницата на вестник „Аз-буки“.

Представянето е част от съпътстващите събития по отбелязването на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

За първи път тази година бяха връчени отличията на Фондация „Тодоров“, включващи специален почетен знак, грамота и парична премия – на изтъкнати учени и автори, посочени лично от Патрона на Фондацията малко преди да напусне този свят.

Носители на отличието „Акад. Иван Т. Тодоров“ за 2025 г. са чл.-кор. Валентина Петкова от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН и чл.-кор. проф. дфзн Стойчо Язаджиев от Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и Института по математика и информатика на БАН. Отличието „Проф. Тодор Боров“ за 2025 г. бе връчено на поета Иван Теофилов, поета Ани Илков и писателя Милен Русков.

Отличието „Акад. Иван Т. Тодоров“ се присъжда за постижения в областта на математичната физика и математиката – на учени, работещи основно в България и способстващи за развитието на българската наука. Отличието „Проф. Тодор Боров“ се присъжда за приноси в художествената литература – на автори, оставили следа в поезията и прозата на български език.

Проф. дфзн Стойчо Язаджиев е включен в топ 2% на най-влиятелните учени в света съгласно престижната класация на Станфордския университет. Той е професор по теоретична и математическа физика в катедра „Теоретична физика“ при Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и професор в секция „Диференциални уравнения и математическа физика“ към Института по математика и информатика на БАН. През 2021 г. е избран за член-кореспондент на БАН в направление “Физически науки”. Проф. Язаджиев е носител на множество престижни международни, чуждестранни, национални и вътрешно-академични отличия, включително Награда „Питагор“ за утвърден учен в природните науки и математиката за 2015 г.,  Голямата награда за наука на СУ “Св. Кл. Охридски“ за 2016 г., Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки за 2023 г. и много други.

Научната дейност на проф. дфзн Стойчо Язаджиев е в областта на теоретичната и математическата физика. По-специално тя е свързана с изследване на уравненията на Айнщайн, описващи структурата на пространство-времето и тяхното приложение в релативистката астрофизика и космология. По тези тематики той има повече от 200 публикации в реномирани рецензируеми международни списания с висок импакт фактор. Забелязаните независими цитирания на трудовете на проф. Язаджиев са повече от 5 000.

В научната литература голяма част от водещите резултати на проф. Язаджиев се цитират поименно: теореми на Холандс-Язаджиев, теорема на Седербаум-Язаджиев-Лазов, техники и методи на Язаджиев, решения на Язаджиев, модел на Язаджиев, неравенства на Язаджиев, модел на Донева-Язаджиев и други. Статиите на проф. Язаджиев се цитират също и от огромните астрофизични колаборации като Event Horizon Telescope (EHT).

Проф. Язаджиев е създател на научна школа по гравитация и релативистка астрофизика, ръководител е на над 50 дипломанти и на 10 успешно защитили докторанти. Автор и съавтор е на пет монографии, две от които в процес на издаване в чужбина, и на един учебник. Член е на борда на редакторите на международното списание Mathematics (секция Mathematical Physics) и главен редактор на Bulgarian Journal of Physics (2018-2022). Пълноправен член е на колаборацията LISA и на научния борд на The Einstein Telescope, както и член на Cosmic Explorer и ngEHT. Проф. Стойчо Язаджиев е избран за един от 156-те изключителни рецензенти за 2024 г. от редакторите на списанията Physical Reviews на Американското физическо дружество (APS).

От днес по БиБиСи десетки милиони слушатели по света ще слушат епизода на предаването CrowdScience [споделена наука] на тема „Живо ли е киселото ми мляко?“ с участието на микробиолога от БАН проф. дбн Светла Данова, инженера по хранителни технологии д-р Ивайла Сопотенска и учителя по химия от НПМГ, популярен демонстратор и комуникатор на науката Наско Стаменов.

Записът на епизода на едно от най-популярните предавания ефира на радио БиБиСи бе направен пред публика на живо по време на ХV-ия Софийски фестивал на науката с водещи Каролайн Стийл и Марни Честъртън.

На 24 май ще бъде излъчено и второто предаване, записано на фестивала, The Evidence [доказателството], с участието на климатолозите Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи и Елисавета Петкова от Колумбийския университет, имунолога доц. д-р Петя Димитрова от БАН и физиолога Андреас Флорис от Университета Тесалия в Гърция, с водещ Клаудия Хамънд.

Панелът отговаря на въпроси от публиката по темата за въздействието на покачващите се атмосферни температури върху различни здравни аспекти на хората по света. Това са първите предавания за наука на световния медиен лидер, реализирани с български учени и пред българска публика.

Снимка по време на записа на предаването на ХV-ия Софийски фестивал на науката. В центъра - Ивайла Сопотенска, вдясно  - Наско Стаменов. Кредит: Ико медиа 

И двете предавания отговарят директно на въпроси от публиката.

• Слушателите могат да чуят епизода на CrowdScience, посветен на традиционните за България храни и техните качества, в това число и 120-годишнината от откриването на българската млечнокисела бактерия, на адрес https://www.bbc.co.uk/sounds/play/w3ct6ssm и в популярните платформи за подкасти.

• Епизодът на The Evidence „Ще надвием ли жегата?“, посветен на влиянието на климатичните промени върху здравето, ще се излъчи на 24 май на адрес https://www.bbc.co.uk/programmes/w3ct70s9.

Софийският фестивал на науката бе домакин на екипите на БиБиСи в рамките на петнадесетото издание на фестивала, благодарение на международната мрежа от учени и партньори на Фондация „Красива наука“. Програмата на завършилия на 11 май фестивал, както и всички предишни издания са достъпни на сайта на организаторите. Освен фестивала в София, Фондация „Красива наука" организира фестивалите във Варна и Пловдив, както и Пътуващ фестивал, българското издание на конкурса с обучителна програма за комуникация на науката FameLab, обучения и други проекти.

Организатор на Софийския фестивал на науката е Фондация „Красива наука“, със съдействието на София Тех Парк. Основен партньор е Министерство на образованието и науката, и фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община.

Корпоративните партньори имат собствена развойна и изследователска дейност, представят действителни технологични иновации и изявени политики за опазване на околната среда. Те са А1, Aurubis, ArPharm, EnduroSat, JobTiger, Kaufland, Office 1 и Overgas. Академичните партньори на фестивала са Българската академия на науките, СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ-София, УАСГ, МГУ, ХТМУ, Университет „Проф. д-р Асен Златаров", ПУ „Паисий Хилендарски“, МУ- София, НБУ, НИМХ, GATE Институт, Националният институт по полярни изследвания, Българският антарктически институт, Clean & Circle, H2START. Медийните партньори на Софийския фестивал на науката са БТА, в-к Аз-Буки, Наука ОFFNews, Media Bricks, Nauka BG, Обекти, Модернити, Sofia Globe, Виж! Новините за деца,

Биографични справки за панелистите:

CrowdScience

Проф. дбн Светла Данова е молекулярен биолог и ръководител на лаборатория по млечно- кисели бактерии и пробиотици в Института по микробиология към БАН. Има повече от 20 години изследователска дейност в областта на млечнокиселите бактерии – пробиотиците. Кариерата на д-р Данова е изцяло в сферата на модерните микробиоложки проучвания на микроорганизмите, с насоченост към тяхната биотехнологична и медицинска значимост. За изследванията си проф.Данова е изнесла множество доклади на различни международни конференции в България и чужбина. Тя е ръководител и участник в 10 различни изследователски проекта и участник в 23 национални и международни проекти по проблемите на храненето, безопасност на храните, микроби и здраве, пробиотици и контрол над патогените. Проф. Данова е автор на над 120 научни публикации в международни издания.

Д-р Ивайла Сопотенска има докторантура по темата за безглутенови изделия в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Ръководител лаборатория в Отдел Качество и безопасност на продукта в Монделийз, във Фабриката за шоколадови изделия в Своге. Финалист е на конкурса „Лаборатория за слава“ (Fame Lab) от 2014, 2016 и 2021 г., лектор в TEDxSofia, фестивалите на науката на Фондация „Красива наука“, била журналист в ОффНюз Наука, ментор на ученици.

Наско Стаменов е завършил Химия на материалите в Софийския университет и е един от най- успешните комуникатори на наука в България. Преподава в НПМГ и на студенти в Химическия факултет, опитен демонстратор и комуникатор на науката с множество участия в събития и фестивали, както и в медиите, в това число редовен гост в „100% будни“ по БНТ.

The Evidence

Доц. д-р Петя Димитрова е имунолог от Лаборатория по имунотерапия към Департамента по имунология на Института по микробиология, БАН. В последните 15 години се занимава с изучаване на вродения имунитет и възпаление. Интересува се от новите технологии, изследващи вродения имунитет и в настоящите си проучвания се е насочила към търсенето на нови терапевтични подходи, насочени към вродения имунитет при остро и хронично възпаление. Специализирала е в Германия, Италия и САЩ.

Д-р Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите в Климатека е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

Елисавета Петкова е български учен, която работи в Колумбийския университет в САЩ. Тя преподава „Науки за Земята“ и „Граници на науката“. Изследователските й интереси са в областта на промените в климата и връзката му с общественото здраве, околната среда, устойчивостта, урбанизма.

Д-р Андреас Флорис е лектор по физиология в Университета Тесалия в Гърция, Университета Отава в Канада. Повече за него: https://www.pe.uth.gr/index.php/en/component/tlpteam/team/flouris-eng 

Първа награда от журито на този конкурс за разбираема наука бе връчена на студентката по корабоводене от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна Десислава Мусинска. Тя ще представи България на Международния финал на конкурса в ЦЕРН, Швейцария, през м. ноември, в конкуренция с победителите от още 10 държави от Европа, Азия, Африка и Австралия.

Нейни подгласници са химичката д-р Надежда Ангелова, студентката по диетология Мартина Тодорова и студентът по дентална медицина Стефан Сотиров. Стефан Сотиров грабна и Наградата на публиката, а специално учредената през 2025 год. награда „Нашата планета“ отиде при д-р инж. Ивайло Начев.

Авторитетното жури бе в състав доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, проф. Леандър Литов и Антоанета Маркова. Водещ на финала беше актрисата и журналист Искра Ангелова.

Националният финал се проведе на 11 май пред повече от 200 души в залата и над 150 онлайн в директното излъчване на сцената на Зала „Космос“ на Софийския фестивал на науката, организиран от Фондация „Красива наука“ в София Тех Парк, излязоха 11 финалисти, подбрани в 5 предварителни кръга в София, Пловдив, Варна и – за първи път в света – в Антарктика, на българската антарктическа база на остров Ливингстън.

Финалистите включват учени от България и един от Румъния, които работят в различни области, и студенти с реален опит в изследователски проекти. Преди да се явят на финала, всички те са преминали през интензивен майсторски клас по комуникация на науката с едно от водещите имена в научната журналистика и комуникация от Обединеното кралство, водещият на предавания в повечето световни медийни лидери и автор, Далас Камбъл. Обучението е най-значимия елемент от конкурса, както и голямата международна мрежа от учени с развити умения за комуникация на своите постижения пред неспециализирана публика.

Конкурсът се организира в България от Фондация „Красива наука“ и тази година се завърна след 3-годишно прекъсване в страната.

Победителката от конкурса ще отпътува през м. ноември за ЦЕРН във Швейцария, където ще се проведе Международният финал с участието на победителите от Австралия, Бангладеш, България, Германия, Италия, Обединените арабски емирства, Обединеното кралство, Полша, Чехия, Швейцария и Южноафриканската република.

FameLab е най-големия конкурс за комуникация на науката в света. Създаден е преди 20 години в британския град Челтнъм от екипа на Челтнъмския фестивал на науката. През 2007 година конкурсът става международен, тогава в партньорство с Британски съвет. Повече от 40 страни по света са правили свои национални конкурси, а България е една от най-първите, стартирала още през 2007 год. Тази година, след тригодишно прекъсване, конкурсът в България се възстанови от Фондация „Красива наука“, в партньорство с Министерство на образованието и науката, Софийския университет, Висшето военноморско училище във Варна, Медицински университет Пловдив, Национален природонаучен музей при БАН, Националния център за полярни изследвания, Българския антарктически институт, Форум Демокрит, Географ БГ, компаниите Аурубис България, Ендуросат и Кауфланд, и медийните партньори БТА, Евронюз България, НаукаOFFNews, Медиабрикс и в-к Аз-буки.

Вижте пълния запис от финала:

Финалистите се явиха в следния ред:

Десислава Борисова – студент Магистърска програма Учител по химия, Софийски университет Тема: за химията на ароматите в парфюмите и безопасността на онова, което слагаме върху кожата си.

Десислава Борисова е химик по образование и призвание, и в момента учи в Софийския университет за Учител по химия. От малка мечтае да преподава химия на френски език и да я представя по достъпен начин, за да може всеки да разбере света около нас. Участвала като доброволец в Олимпийските игри в Париж, освен по научни конференции и от 2012 год. мечтае да участва във FameLab още като ученичка.

Инж. д-р Петър Сапунджиев – Национален институт по геофизика, геодезия и география-БАН Тема: какво е общото между Айнщайн и GPS-а

Инженер д-р Петър Сапунджиев има докторска степен от Технически университет София, той работи в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. Петър е изобретател и изследовател. Обича планината, студа и приключенията. Вече седем години е част от Българската полярна програма, бил е както многократно на Антарктика, така и в Арктика, и споделя, че това е най-вълнуващата работа, която е имал! На остров Ливингстън изследва еволюцията на ледниците чрез анализ на фото кадри.

Десислава Мусинска – курсант по Корабоводене, Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ Варна; Победител на FameLab България 2025 Тема: природата като най-великия изобретател на инженерни решения

Десислава Мусинска е най-младият участник в конкурса. Тя е едва в първи курс във Висшето военноморско училище във Варна, но вече участва в научни проекти във ВВМУ и учи да стане капитан на кораб. Това не й пречи да продължава да се занимава с балет, който изучава още от 7-годишна.

Д-р Даниела Паскал – Геоморфология, Института за проучване и развитие във физиката и ядрените науки Хориа Хулубей (Румъния) Тема: как знанието за влиянието на милионите години слънчева радиация върху антарктическите скали помага да разберем въздействието на човешката дейност и да предвидим бъдещето

Д-р Даниела Паскал е геоморфолог и научен асистент в Института за проучване и развитие във физиката и ядрените науки Хориа Хулубей в Букурещ, Румъния. Нейната страст е да датира скалите, почвата, седиментите. Тя беше член на 32 Българска антарктическа експедиция, за да събере проби от различни точки на острова и след обработка в лабораторията си да разкаже за миналото му. Дълбоко вярва, че без знание за миналото на земните форми не можем да погледнем напред в бъдещето на Земята ни и да разберем как най-добре да я опазим.

Мартина Тодорова – студент, Инструктор диетично хранене, Медицински колеж Пловдив; Подгласник във FameLab България 2025 Тема: как мозъкът ни реагира на ултрапреработените храни и как това се отразява на различни заболявания

Мартина Тодорова е студентка в трети курс в Медицински колеж – Пловдив в специалност „Инструктор диетично хранене“. Активно участва в доброволчески инициативи, посещава и се включвам в конференции и семинари, свързани със здравословното хранене. Казва, че е вдъхновена от науката за храненето, а за храната и нейното приготвяне знае достатъчно много, тъй като е работила като професионален шеф.

Д-р Надежда Ангелова – Неорганична химия, Софийски университет; Подгласник във FameLab България 2025 Тема: как химичният процес на преципитация помага за подобряване на методите на лечение на различни заболявания чрез наночастици

Гл. ас д-р Надежда Ангелова е преподавател във Факултета по химия и фармация в Софийския университет и учител по химия в училище. Научните й изследвания са фокусирани в неорганичната химия. През последните 10 години работи в сферата на образованието и е участвала в различни инициативи в неформалното образование, била е предметен експерт към фондация „Заедно в час", създател на учебно съдържание в сайта „Уча се". В момента е и автор на статии към сайта climateka.bg.

Стефан Сотиров – студент, Дентална медицина, Медицински университет Пловдив; Подгласник и Награда на публиката във FameLab България 2025, Тема: за връзката между лошата орална хигиена и агресията

Стефан Сотиров е бъдещ дентален лекар. В момента е в 4 курс специалност Дентална медицина в Медицински университет - Пловдив. Притежава ярко чувство за хумор и е в Студентския съвет на своя университет. Вярва, че успехът се постига с упоритост, любопитство и желание за работа и винаги се стреми да дава най-доброто от себе си.

Д-р Гергана Георгиева – Геофизика и сеизмология, Софийски университет Тема: сеизмограмата като музикалната композиция на Земята

Гл. ас. д-р Гергана Георгиева е изследовател и преподавател във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Научните й интереси са в полето на геофизиката, сеизмологията и глациологията. Гергана е активен полярен изследовател и участник в няколко антарктически експедиции. Изследва строежа на земята с помощта на сеизмични данни, изучава ледниците и пермафроста. Ръководител и участник в национални и международни научни проекти в областта на сеизмологията. Успява да отдели време и за активности като планински водач, и не на последно място да гледа двете си деца.

Боряна Томова – студент Магистърска програма по Астробиология, Софийски университет Тема: за значението на менструалните стволови клетки, женското здраве е здраве за всички

Боряна Томова е завършила биотехнологии и молекулярна биология в Шотландия, и сега студент в магистърската програма по Астробиология в Софийския университет. Областите от науката, които провокират интереса й са мезенхимни стволови клетки, биотехнологиите и астробиологията. Живяла е в Норвегия, Шотландия и Англия, но се връща в България, за да учи Астробиология. Интересува се и от социология и психоанализа - права на жените и малцинствата, защото езикът на биологията вече не й е достатъчен да разбере света около нея и самата себе си. Натрупва знания и за био бизнес, регулация и производство на терапии и лечения.

Д-р Станимира Делева – Зоология, Национален природонаучен музей-БАН Тема: колко научна информация има в купчинка животински екскременти

Д-р Станимира Делева е биолог, пещерен еколог и изследовател на National Geographic от България, в момента постдокторант към Национален природонаучен музей при БАН. Научните й интереси са в пещерната екология, биоспелеологията и поведението на животните. Станимира има докторска степен от Университета на Коста Рика, активно се занимава с пещерно дело вече две десетилетия, участвала е в множество експедиции в България и чужбина, изследвайки отдалечени места в Европа, Азия и Латинска Америка, спасявала е хора в пещери.

Инж. д-р Ивайло Начев – Радио инженерство, Технически университет София; Награда „Нашата планета“ във FameLab България 2025 Тема: как слънчевата радиация ни тормози всяко лято и как слънчево-земната физика ни предпазва

Д-р Ивайло Начев е главен асистент в катедра Радиокомуникации и видеотехнологии на Факултета по Телекомуникации. Той отговаря за Радиоклуба в ТУ-София, където нагледно пред ученици и студенти представя радиолюбителското хоби. Участник е в 33 Българска антарктическа експедиция с проект за радио наблюдения на слънцето.

Неделната програма предлага среща с Миртани Пиери, за да чуете нейния криминално-генетичен и шокиращ разказ за "Странната история на Лидия Феърчайлд".

Децата ще се забавляват с "летящо килимче" (научен ховъркрафт), дух в бутилка, впечатляващи огнени демонстрации и спиращи дъха ледени и изпепеляващи експлозии. Любителите на космоса могат да чуят повече за многократно използваните ракети.

Ще научите повече за дроновете, рентгеновите лъчи, водопадите в България, пингвините. за настоящите и бъдещи изследвания на древните траки, с участието на френския учен Алиенор Руфин Солас.

Заповядайте на среща с д-р Костас Карпузис от Гърция, за да проверим може ли изкуственият интелект да бъде наш съветник, творчески партньор или гуру за повишаване на продуктивността.

А кой ще спечели българското издание на конкурса? Ще разберем в неделя вечер, защото националният финал на "Лаборатория за слава" отново ще бъде "черешката на тортата" – закриващото събитие на фестивала.

Днес имате възможност да посетите "Тех парк София", а поводът може да е тази програма:

11 май

Софийският фестивал на науката

Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“. Създаден е през 2011 г. от Британски съвет и Форум Демокрит. Заедно с Министерство на образованието и науката, основен партньор на фестивала, както и многобройните институционални и корпоративни партньори, подготвяме вълнуваща и разнообразна програма от непоказвани до момента събития, посветени на някои от най-големите въпроси пред човечеството за промените в климата, здравето, космическите изследвания и търсенето на отговорите за произхода ни, както и годишнини от забележителни събития и личности.

Наука ОFFNews е медиен партньор на Софийския фестивал на науката

Най-наситеният на събития е днешният трети ден от фестивала - има какво да видят и малки, и големи. Децата могат да си поиграят на лаборанти, да разберат как се учим от животните на разни трикове, как работят дистанционните, как се мери в науката и още много интересни неща.

Знаете ли къде е Островът на динозаврите? Ще се изненадате, но отговорът е Трън! 

Ще научите куп неща от всякакви области на познанието - как изглеждат двата редки и защитени вида риби у нас – виюн и главоч до това как се формират очертанията на глаголицата, изпълняват ли се предсказания за бъдещето.  Всеки би намерил това, от което се интересува. 

А днес за първи път в България отговорите на вашите въпроси за живота, Земята и Вселената ще бъдат записани от британската обществена медия ВВС.

10 май

Софийският фестивал на науката

Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“. Създаден е през 2011 г. от Британски съвет и Форум Демокрит. Заедно с Министерство на образованието и науката, основен партньор на фестивала, както и многобройните институционални и корпоративни партньори, подготвяме вълнуваща и разнообразна програма от непоказвани до момента събития, посветени на някои от най-големите въпроси пред човечеството за промените в климата, здравето, космическите изследвания и търсенето на отговорите за произхода ни, както и годишнини от забележителни събития и личности.

Наука ОFFNews е медиен партньор на Софийския фестивал на науката

Тази вечер в Sofia Tech Park: „Рок-китара в 11 измерения” с британския физик Марк Луни, как да предвидим бъдещето с технолозите от Института Gate, невъзможността да възпитаваш с психолога проф. Моника Богданова, била ли е топла Антарктика с бългаските антарктици доц. Дочо Дочев и доц. Любомир Младенов, каква е цената на красотата ни с химика проф. Милен Богданов.

9 май

Софийският фестивал на науката

Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“. Създаден е през 2011 г. от Британски съвет и Форум Демокрит. Заедно с Министерство на образованието и науката, основен партньор на фестивала, както и многобройните институционални и корпоративни партньори, подготвяме вълнуваща и разнообразна програма от непоказвани до момента събития, посветени на някои от най-големите въпроси пред човечеството за промените в климата, здравето, космическите изследвания и търсенето на отговорите за произхода ни, както и годишнини от забележителни събития и личности.

Наука ОFFNews е медиен партньор на Софийския фестивал на науката

На 13 май е следващото събитие на научната платформа, което ще събере на едно място готвачи, учени и кулинарни визионери, а темата е “Вкус: наука за храненето”.

Как се формира вкусът ни? Може ли да се „възпитава“? Какъв е неговият химичен, генетичен и емоционален профил? Събитието ще потърси отговори на въпроси като това как зрението, ароматът и текстурата влияят на усещането ни за вкус, какво се случва в мозъка и в тялото ни, когато ядем, и как храната може да бъде едновременно устойчива, научно обоснована и вдъхновяваща.

Специални гости и лектори ще бъдат специалисти от различни области, които ще разгледат темата през различни професионални призми - Мегън Бенел, Наско Стаменов, проф. Милена Георгиева и Владислав Георгиев.

Мегън Бенел е канадска готвачка и бивша пекарка, работила в Лондон и Копенхаген. С дълбок интерес към ферментацията и сезонното готвене, тя ще говори за обсесията по „Tartine-хляба“ и как хлябът може да бъде и вкус, и философия.

Наско Стаменов – химик, преподавател в НПМГ и научен комуникатор, ще разкрие и разкаже за химията на вкуса и ролята на аромата в това как възприемаме храната.

Проф. Милена Георгиева – молекулярен биолог и съосновател на EPIX.AI, ще говори за генетиката и епигенетиката на вкуса и как ДНК влияе върху хранителните ни предпочитания.

В последните години Владислав Георгиев усилено работи върху развитието на “Сезон” - регенеративна градина и магазин за храна, и участва в създаването на иновативни хранителни продукти и кулинарни проекти. В момента, за него и екипа му предстои стартирането на новата им марка за храни - YANA, която ще бъде представена за първи път чрез дегустация на храни и напитки с неочаквани вкусове, създадени от познати съставки.

Събитието ще бъде водено от София Павлова – културен журналист и продуцент, позната с нюха си към хедонистични, но смислени и естетични теми.

“Вкус: наука за храненето” ще се проведе на 13 май от 19:30 ч. в “Сабалe”, като местата са ограничени. Повече за събитието и възможност за закупуване на билет вижте в сайта на организаторите Ratio.

Програма

Ето какво да очаквате:

13.05 - Астро клуб среща:
Световното Космическо Парти
Месечната среща на Астро-клуб за любители Варна.

От 19:30ч. в бар Цепелин, този месец ще си поговорим за по-важните мисии през годините - от времето на Космическата Надпревара до сега и за някои от по-интересните мисии, които предстоят.

Вход свободен за всички членове на клуба. Препоръчително дарение за гости - местата са ограничени.

Напомняме за внасяне на членския внос за м. Май, който освен отстъпки за платени събития може да ви предостави и намаления за мърчъндайз-а, който скоро ще стартираме.

17 Май - Нощ на музеите:
Пл. Мусала става "Пл. Наука"
В рамките на Европейската нощ на музеите и галериите и с подкрепата на инициативата "Мусала за всички", ще сформираме своебразна изложба и музей на открито.

Очакват ви интересни истории и фотографии от света на космоса, морето и природата

17 май (сб), 17ч. @ пл. Мусала

Посетителите ще се гмурнат в дълбините на подводния свят заедно с Приятели на Морето и техни фотографии, после  ученици от ОПУ-2 ще покажат проектите си свързани с природата. Симо Кулиш ще разкзва за посещението му в Звездното градче на Русия. Организаторите предлагат и едно пътешествие  към звездите с астрофотографиите на Роси Димитрова, Краси Станков и кръжочници от обсерваторията и техните астрофотографии.

Подробности и програмата на събитието може да видите на страницата във фейсбук

29.05 Научен Куиз

На 29.05 от 19:30ч. ще се проведе Майската месечна проверка на знанията, в бар Цепелин.

А с настъпването на топлите дни, към наградите на победителите е добавен и ваучер за бира от крана на бара.

Темата ще е свързана с Микросвета или Сексът в града и гората - следете страницата ни, за да разберете коя ще се падне този месец и коя ще остане за следващия, а на мейл можете да ни изпращате въпроси, с които да затрудним приятелите ви!

Не забравяйте, че има годишна класация! Тук може да видите класирането на "Куизът на Площада" 2025.

11, 17, 24 Май

"Мусала за всички" е инициатива на активни варненски неправителствени организации, в рамките на която през 3 майски съботи - 11, 17 и 24 май, колите на пл. Мусала ще бъдат ограничени отстъпвайки място на културни и забавни събития.

На 11.05 от 11ч. Ви очаква Градски еко фестивал „Всеки ден — ден на Земята“.

На 17.05 от 17ч. е наш ред, превръщайки пл. Мусала в Площад Наука.

Пълна програма на страницата на инициативата

*Събитията са финансирани изцяло от организаторите и техния доброволен труд, без финансова подкрепа от Община Варна.

Пишете за вашите идеи и препоръки за теми и събития тук: office@scisquare.org.

"Площад НАУКА" стартира кампания за доброволци

Търсят съмишленици, които да се присъединят към каузата на Площад Наука. Има нужда от най-различна помощ - административна, идейна, графична и физическа - за всеки има по нещо. Ако желаете да сте част от каузата да разпространяваме и придобиваме знания по интересен и приятен начин - попълнете формата тук.

Форма за записване в Астро Клуб - Варна.

Заплащане на доброволния месечен членски внос, дарения за клуба, както и за дейността на Площад Наука, могат да бъдат направени по банков път, с превод на:

Получател: Площад Наука

IBAN: BG38 BPBI 7942 1200 0647 78

Основание: "дарение Астро-клуб <име> <месец>" или "дарение Площад Наука" ;

както и с карта или по Револют от ТУК.

Различните нива на членство и съпътващите ги екстри са достъпни от ТУК

Ако все още не сте, включете се във Фейсбук групата на Астро-клуба от ТУК

Подкрепяйки каузата на "Площад НАУКА", помагате да др създават интересни мероприятия и да се предлагат научно съдържание по забавен и приятен начин!

Площад НАУКА е фондация в обществена полза, учредена през август 2024 г. във Варна, чиято мисия е да повишава обществената информираност по редица важни теми, да разширява научните познания и да стимулира критичното мислене на хората.

Откриването стана пред сградата  „Джон Атанасов“ в София Тех парк, която от 8 до 11 май ще бъде част от фестивалното пространство.

Началото бе дадено от г-н Ивайло Славов,  председател на УС на Фондация „Красива наука“, успех на фестивала пожела заместник кметът на София, Иван Василев. 

Председателят на УС на София Тех парк, Васил Караиванов вдъхнови младата публика с думите: "Вие сте бъдещите учени, защото за да си добър учен, трябва да си направил поне една беля! Така че, за да си успешен учен, трябва да си успешен беладжия!".

Тазгодишното издание на първия български фестивал на науката събира повече от 100 учени от различни държави по света.

Софийският фестивал на науката е празник на науката и технологиите. Ще има много презентации на водещи български и световни учени, дискусии, демонстрации, интерактивни работилници за ученици и възрастни, интердисциплинарно представяне на взаимодействието между наука и изкуство.

Пълната програма на 15-тия Софийски фестивал на науката2025 може да видите тук.

Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“. Създаден е през 2011 г. от Британски съвет и Форум Демокрит. Заедно с Министерство на образованието и науката, основен партньор на фестивала, както и многобройните институционални и корпоративни партньори, подготвяме вълнуваща и разнообразна програма от непоказвани до момента събития, посветени на някои от най-големите въпроси пред човечеството за промените в климата, здравето, космическите изследвания и търсенето на отговорите за произхода ни, както и годишнини от забележителни събития и личности.

Наука ОFFNews е медиен партньор на Софийския фестивал на науката

Нобеловите лауреати по физика за 2024 г. Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън използват инструменти от физиката, за да конструират методи, които помагат да се положат основите на днешното машинното обучение. Цитираме текста на Нобеловия комитет: „for foundational discoveries and inventions that enable machine learning with artificial neural networks“. Джон Хопфийлд създава структура, която може да запомня и реконструира информацията. Джефри Нинтън изобретява метод, който може независимо да открива свойствата на данните и който става важен за съвременните изкуствени невронни мрежи. За техния принос и за някои аспекти от машинното обучение и изкуствения интелект ще разкажат чл.-кор. Стойчо Язаджиев и проф. д.н. Анжела Славова.

Тъй като физиката е допринесла с инструменти за развитието на машинното обучение, интересно е да се види как физиката като изследователска област, също се възползва от изкуствените невронни мрежи. Машинното обучение отдавна се използва в области, които може би са ни познати от предишни Нобелови награди за физика. Сред тях е използването на машинно обучение за пресяване и обработка на огромните количества данни, необходими за откриването на частицата Хигс. Други приложения включват намаляване на шума при измерванията на гравитационните вълни от сблъскващи се черни дупки или търсенето на екзопланети.

В лекцията ще бъде разказано за развитието на машинното обучение, което се развива интензивно през последните петнадесет до двадесет години и използва структура, наречена изкуствена невронна мрежа. В наши дни, когато говорим за изкуствен интелект, това е често типът технология, който имаме предвид. Също така ще се проследят научните изследвания на двамата нобелови лауреати.

Чл.-кор. Стойчо Язаджиев е завършил висше образование през 1995 г. във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2000 г. защитава дисертация за образователната и научна степен „доктор“, а през 2007 г. – за научната степен „доктор на науките“. За професор е избран през 2009 г. в катедра „Теоретична физика“ към Физическия факултет на Софийския университет, а през 2018 г. и в секция „Диференциални уравнения и математическа физика“ в Института по математика и информатика при БАН. През 2021 г. той е избран за член-кореспондент на БАН в категорията млади учени под 50 години. Като стипендиант на Фондация „А. фон Хумболт“ специализира в Германия (2007 – 2008 и 2013), както и с изследователски стипендии по КОСТ (2015, 2017 и 2018). Той работи в областта на теоретичната и математическа физика. Чл.-кор. С. Язаджиев е автор на 140 публикации, 3 монографии и 35 доклада на научни форуми. По трудовете му са забелязани 3300 цитата и има H-index – 34. Той е включен и в класацията на топ 2% учените на Стандфордския университет, САЩ. Чл.-кор. С. Язаджиев е създал научна школа по релативистка астрофизика и математическа гравитация (математическо изследване на уравненията на Айнщайн и техните модификации). Носител е на 4 награди, в т.ч. „Питагор“ за утвърден учен в природни науки и математика (2015 и 2024).

Проф. д.н. Анжела Славова е завършила висше образование в Русенския университет, специалност „Изчислителна техника“. Тя е придобила научната и образователна степен „доктор“ в Русенския университет през 1995 г., а доктор на науките – в БАН през 2005 г. От 1999 г. работи като  гл. асистент, доцент и професор в БАН. Има 6 защитили докторанти у нас и 2 в Германия. Ръководител е на 16 научни проекти у нас и в чужбина. Има 5 монографии в престижни международни издания като Springer, World Scientific, Kluwer Academic Press, 124 статии в реферирани списания, от които 57 са с импакт фактор или импакт ранг. Спечелила е следните награди и стипендии: 1992 – Fulbright scholarshipFlorida Institute of Technology, USA, 1998 – CNR scholarship, University of Florence, Italy, 2011 – Награда на Съюза на учените в България  (СУБ) за високи научни постижения, 2016 – Senior Professorship, Technical University of Dresden, Germany, 2019 – Eleonore Trefftz Women Professorship, Technical University of Dresden, Germany, 2019 – Награда на СУБ за високи научни постижения, 2023 – Fulbright scholarship, Texas A&M University, USA. Била е лектор по покана в престижни университети в чужбина над 35 пъти като например в University of Ioannina, Greece, University of Catania, Italy, University of Torino, Italy, Astronomical Observatory, Torino, Italy, Ariel University, Israel, University of Ferrara, Italy, University of Bologna, University of Florence, Italy, Ben-Gurion University, Israel, Technical University of Dresden, Germany, Technical University of Lisbon, Portugal.

Фестивалът е част от Календара на културните събития на столицата и ще представи много събития по теми: Годишнини, Здраве, Космос, Наука и изкуство, Нашата планета, Технологии.

Да стъпваш върху раменете на гиганти: от Годината на квантовите технологии и за опазване на ледниците на ОН, през 120-годишнината от откритието на lactobacillus bulgaricus от д-р Стамен Григоров, до 150 години от създаването на Международното бюро по мерки и теглилки и 290 години от публикацията на първата класификация на видовете от Карл Линей, ХVият Софийски фестивал на науката представя важни личности и открития от миналото, които вдъхновяват до днес.

Представяме ви акцентите по тема "Годишнини":

100 години специалност „География“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Антарктическо синьо

Бацили с български имена: 120 години от откритието на Стамен Григоров

Да бъдеш или не… нова версия на себе си с изкуствен интелект 

Квантовите технологии на бъдещето

Кой е правилният отговор

Кръстникът на живия свят

Лазерни, оптични и радарни технологии разкриват тайните на антарктическите ледници

Лъчите Х

Микробиомът на българина

Рок-китара в 11 измерения 

Странната история на Лидия Феърчайлд

• 

  Тайните на пингвините: Сърцето на императора

  

  Софийският фестивал на науката

  Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“. Създаден е през 2011 г. от Британски съвет и Форум Демокрит. Заедно с Министерство на образованието и науката, основен партньор на фестивала, както и многобройните институционални и корпоративни партньори, подготвяме вълнуваща и разнообразна програма от непоказвани до момента събития, посветени на някои от най-големите въпроси пред човечеството за промените в климата, здравето, космическите изследвания и търсенето на отговорите за произхода ни, както и годишнини от забележителни събития и личности.

  Наука ОFFNews е медиен партньор на Софийския фестивал на науката