• В навечерието на COP30 Бил Гейтс публикува меморандум с три „истини“ за климата, които предизвикаха тревога в научната общност.
• Сред тях са твърденията, че „човечеството няма да загине от климатични промени“ и че „температурата не е най-важният показател“. Те бяха приветствани от скептиците и Доналд Тръмп.
• Според учени това послание размива научния консенсус и подкопава спешните действия за ограничаване на затоплянето.
• Гейтс призовава да се пренасочи вниманието от емисиите към „подобряване на живота“ и борба с бедността – позиция, която поставя фалшива дилема между климата и здравето.
• „Бих позволил температурата да се повиши с 0,1°C, ако можем да се отървем от маларията,“ казва Гейтс. В пълен контраст, докладът State of the Climate 2025 и генералният секретар на ООН Антонио Гутереш предупреждават: „Всяка частица от градуса означава повече глад и страдание.“
• Технооптимизмът на милиардери като Гейтс може да се превърне в нова форма на климатичен ревизионизъм предупреждават учените.

В навечерието на COP30 Бил Гейтс публикува меморандум, който преобръща част от досегашните му позиции за климата. С изявления като „човечеството няма да загине от климатичните промени“ и „температурата не е най-важният показател“, той предизвика буря от реакции сред учени и експерти. „Успокоителният“ му тон подкопава спешността на климатичните действия и дава нови аргументи на скептиците. 

Съоснователят на Microsoft и създател на фондация „Гейтс“, която инвестира милиарди в здравеопазване и образование, днес е сред най-влиятелните филантропи и гласове в глобалния климатичен дебат. Той стартира и инвестиционната и технологична мрежа Breakthrough Energy през 2015 г., за да ускори иновациите в чистата енергия.

На 28 октомври Бил Гейтс публикува на своя сайт Gates Notes меморандум от 17 страници, озаглавен „Три трудни истини за климата“. Той е адресиран до всички участници в най-голямата годишна климатична конференция – COP30 в Белем, Бразилия, която започва днес и ще продължи до 21 ноември. В него Гейтс излага своите виждания за най-наболелите проблеми, по които се очаква да има някакъв прогрес по време на събитието. Гейтс призовава световните лидери да се запитат дали ограничените финансови средства, предназначени за климата, се харчат за правилните неща.

Някои от предложените идеи от Гейтс представят драстична промяна в неговите предишни възгледи и действия във връзка с климатичните промени. Това предизвика разгорещена дискусия във всички лагери на световната климатична общност. Реакциите варират от възторжени – отстрана на климатичните скептици и крайните консерватори, включително президентът Тръмп, през умерено аналитични до силно критични – от страна на мнозинството от климатични учени, експерти и активисти. 

Джефри Сакс – директорът на Съвета за устойчиво развитие към ООН, определи меморандума като „безсмислен, неясен, безполезен и объркващ.“ 

Аргументите на Гейтс предизвикаха възмущение от водещите световни климатолози. Те посочват, че „този меморандум вече се подкрепя от онези, които се стремят да дезинформират, да всяват съмнения относно изменението на климата и да забавят напредъка в областта на климата, включително изпълнителната власт на правителството на САЩ“. 

Кои са основните „нови“ идеи, които Гейтс излага, а редица сериозни представители на климатичната общност считат за погрешни, подвеждащи и отклоняващи вниманието от действителните проблеми в особено неподходящ момент в навечерието на COP30 в Бразилия?

Фиг.1: Бил Гейтс, източник: Public Domain (U.S. Government) / Office of Sen. Chris Coons (via Wikimedia Commons)

Основната теза на Гейтс: от признание към омаловажаване

В меморандума Гейтс не отрича сериозността на климатичните изменения и това, че те вече имат и ще имат огромен отпечатък върху живота на Земята. Но още в началото се появява „новата“ теза:

„Въпреки че изменението на климата ще има сериозни последици, особено за хората в най-бедните страни, то няма да доведе до гибелта на човечеството“.

Всъщност това твърдение, което дава тон на целия декларация, не е съвсем ново за Гейтс. В книгата си от 2021 г. „Как да избегнем климатично бедствие“ той безусловно подкрепя необходимостта от постигане на нулеви емисии на парниковите газове, за да се избегне цивилизационна катастрофа. В същото време Гейтс е против катастрофизма на някои климатични активисти за т. нар. „гибелен“ сценарий (англ. doomsday scenario), базирайки се на прагматизма и технооптимизма. 

Фиг 2.: Книгата на Бил Гейтс Как да избегнем климатично бедствие (2021 г.). Издател: Книгомания

Проблемът е, че в лагера на противниците на климатичната криза самото твърдение, че тя не е гибелна за човечеството се представя като победа. Най-ярко това се изрази в поста на Тръмп в неговата социална мрежа Truth Social:

„Аз (НИЕ!) току-що спечелихме войната срещу измамата, наречена климатични промени. Бил Гейтс най-накрая призна, че е бил напълно ГРЕШЕН по този въпрос. За това се изискваше смелост и затова всички сме му благодарни.“

Тръмп едва ли е прочел всички 17 страници на изявлението, но това не му пречи да тръби как Гейтс е признал „греха си“, се посочва в последвалите коментари. Подобни поздравителни публикации се появиха в не една от десните медии, включително от анти-климатични активисти като Бьорн Ломборг. 

С други думи щетата беше нанесена и това принуди самият Гейтс да заяви по-късно, че тези оценки представляват „гигантски грешен прочит“ на меморандума. 

„Гибелният“ сценарий, който науката никога не е поддържала

Проф. Катрин Хейхо от Тексаския технологичен университет отбелязва, че в едно отношение Гейтс е прав – науката никога не е твърдяла, че изменението на климата ще доведе до изчезване на човечеството в обозримо бъдеще. Нито един научен доклад, включително тези на IPCC, не говори за апокалипсис, а за нарастващи рискове и страдания.

Проблемът е, че в своя меморандум Гейтс представя именно този „гибелен“ сценарий като широко разпространен мит, който той сам опровергава. Така се създава погрешно внушение, че науката е била алармистка, а той е „гласът на разума“. В действителност, както подчертава Хейхо, гибелните сценарии са медийна конструкция, не научен консенсус.

Учените говорят за криза – не защото очакват краха на цивилизацията, а защото вече наблюдават нарастващи страдания, неравенства и рискове, които ще се задълбочават, ако липсват решителни действия.

Тръгвайки от това „успокоително“ твърдение, Гейтс развива своята теза, че прекаленото фокусиране върху намаляването на емисиите в кратък и средносрочен план на практика отклонява средства и ресурси от други неотложни проблеми, които той обобщава като „подобряване на живота“ в условията на затоплящ се свят. Посланието към COP30 е, че „това е шанс да се пре-фокусираме върху показателя, който би трябвало да е дори по-важен от емисиите и температурните промени: подобряване на живота. Нашата главна цел, твърди Гейтс, трябва да бъде предотвратяването на страданието, особено на тези, които живеят в най-бедните страни и най-тежките условия в света, защото най-големите проблеми са бедността и болестите. Гейтс счита, че тази преоценка на приоритетите е необходима поради ограничените ресурси за действия, които биха донесли най-голяма полза на най-застрашените хора. Според Гейтс, богатите държави намаляват помощите си, а бедните потъват в дългове – затова средствата трябва да се пренасочат към „по-спешни“ нужди.

Така се стига до тезата на Гейтс, че:

„Изменението на климата, болестите и бедността са все основни проблеми. Трябва да се справяме с тях пропорционално на страданието, което причиняват. Както и да използваме данните, за да увеличим максимално въздействието на всяко действие, което предприемаме.“

Втората „истина“ на Гейтс: Температурата не е най-добрият начин да измерваме напредъка си в областта на климата

Общоприета е оценката, че дори при 1,5 °C затопляне – целта на Парижкото споразумение от 2015 г., която изглежда неизпълнима – вече предизвиква огромни материални щети и страдания на хората в засегнатите райони.

Дали нарочно или неволно, това твърдение има неградивна стойност като подкопава доверието към най-разпространения начин да се измерват климатичните изменения. Гейтс предпочита да говори за „качество на живота“ и да се използват показатели като Индекс на човешкото развитие (HDI), използван от ООН. Обясненията към тази част на меморандума са доста мъгляви и не става ясно как въпросният индекс подобрява стратегическия подход към справяне с проблемите. 

Фиг. 3: Акция на Грийнпийс. Кредит: © Lucas Wahl

Гейтс цитира консенсусната оценка, че при умерени действия за ограничаване на емисиите, до 2100 г. средната температура на Земята вероятно ще бъде между 2°C и 3°C по-висока, отколкото е била през доиндустриалния период. Озадачаващо е, че Гейтс не коментира какви ще са проявленията върху всички аспекти на живота на земята от тази прогноза. Критиците на меморандума намират това за още една причина да се смята, че декларацията му обслужва тезата на скептиците и на отявлените противници на климатичните действия, най-вече въглищната и петролната индустрия. 

Учените коментират, че оптимизмът и увереността на Гейтс, че проблемите ще бъдат решени чрез иновативни технологии, подкрепя именно онези, които не виждат спешност от мерки по ограничаване на изкопаемите горива в национален и световен план. 

Технооптимизмът на Бил Гейтс
Гейтс представя множество иновации и нови технологии, в които той инвестира. Част от тях са интересни и обнадеждаващи, като част от глобалните усилия за намаляване на ефекта и адаптиране към климатичните изменения чрез технологични решения в енергетиката, селското стопанство, индустриалното производство, транспорта, строителството.
Никой не оспорва необходимостта от изследвания и внедряване на нови технологии. Но мнозина учени и експерти поставят под съмнение ефективността и скоростта, с която тези технологии могат реално да променят ситуацията.
Особено спорни са идеите за геоинженеринг, който може да има непредсказуеми ефекти върху атмосферата и климата, а оттам и върху живота на Земята. Дори улавянето на въглерод от въздуха, макар и полезно в ограничени мащаби, би изисквало огромни ресурси, ако се прилага глобално.
Затова технооптимизмът на Гейтс, характерен и за други представители на свръхбогатата технокрация, често се възприема като отклоняване на вниманието и оправдание за забавените политически решения за ограничаване на изкопаемите горива.

Майкъл Ман, директор на Центъра за наука, устойчивост и медии при Университета на Пенсилвания напомня, че “сред класическите митове на скептиците, промотирани в новия текст на Гейтс, е старата теза, че чистата енергия е твърде скъпа“. Гейтс обича да набляга на няколко трудни за декарбонизация сектора като стоманата или въздушния транспорт като прикритие на факта, че по-голямата част от енергийната ни инфраструктура може лесно да бъде декарбонизирана сега. 

Той също така настоява, че „можем просто да се адаптираме“, въпреки че при липса на съгласувани действия затоплянето би могло правдоподобно да ни тласне отвъд границата на адаптивния ни капацитет като вид“.

Предлаганите „технокорекции“ за климата всъщност водят до опасен път, защото изместват далеч по-безопасни и по-надеждни опции, а именно прехода към чиста енергия, също така предоставят извинение да продължим обичайното изгаряне на изкопаеми горива. 

Третата „истина“ на Гейтс: здравето пред климата

Тезата на Гейтс е, че средствата за подпомагане на най-бедните страни по линия на различни международни програми и филантропия са ограничени и затова трябва да има приоритети по отношение на климата, здравето и бедността и неравенството. Според него, вече е направено много за климата: например, прогнозата на Международната агенция за енергетика (IEA) за глобалните въглеродни емисии е, че те са почти достигнали своя пик и ще започнат устойчиво да намаляват, като през 2050 г. ще бъдат под 30 гигатона. Така е оправдано тези средства да се намалят и да се прелеят към здравето и ликвидиране на бедността. 

Грешната дилема: климат, здраве и справедливост

Едва ли има някой, който да оспорва здравето и благоденствието като достойни цели на международната помощ. Проблемът, който виждат много учени климатолози е, че меморандумът представя фалшив избор, смекчаване на действията срещу климатичните промени за сметка на повече усилия и средства за борба с бедността и болестите. 

Самото разделяне на климата, здравето, благосъстоянието като отделни „силози“ на дейност и финансиране е дълбоко погрешно, защото в действителност те са тясно преплетени. Повече от очевидно е, че климатичните изменения изострят бедността, здравните рискове и неравенството. Проф. Катрин Хейхо казва: „Просто ми дайте списък с 10-те най-важни неща, които тревожат хората, и мога да ви кажа как изменението на климата влошава всяко едно от тези 10 най-важни неща.“

Учените критикуват Гейтс за внушението, че борбата с болестите трябва да има предимство, защото пропорционално те нанасят повече страдания от екстремните метеорологични условия. Затова и не приемат „приоритизирането“ и разделното третиране на климата, болестите и бедността, за което Гейтс пледира точно преди COP30. 

„Бих позволил на температурата да се повиши с 0,1 °C, ако можем да се отървем от маларията.“

Казва Гейтс, въпреки факта, че глобалното затопляне е до голяма степен отговорно за разширяването на обхвата на комарите, пренасящи малария и други болести. 

Докладът, който опровергава успокоенията на Гейтс

Ден след публикуването на меморандума на Гейтс, излезе доклад, който можеше – и трябваше – да бъде водеща новина: „Състояние на климата 2025 – планета на ръба“. Вниманието на медиите бе насочено към думите на Гейтс, а не към тревожните факти, които науката изнесе. Това е и симптоматично за начина, по който общественото внимание често се измества от данните към лицата. А този документ заслужава изключително внимание: той е тревожен отчет за състоянието на планетата в навечерието на COP30 и съдържа следното предупреждение:

“Последиците от предизвиканите от човека промени в климата вече не са бъдещи заплахи, а са тук и сега. Тази разгръщаща се извънредна ситуация произтича от неуспешна далновидност, политическо бездействие, неустойчиви икономически системи и дезинформация. Почти всеки ъгъл на биосферата е засегнат от засилващи се горещини, бури, наводнения, суши или пожари. Прозорецът за предотвратяване на най-лошите последици бързо се затваря.”

В пряко противоречие с тезите на Гейтс, авторите на доклада подчертават, че „избягването на всяка частица от градуса затопляне е от критично значение“.

Същото послание отправи и генералният секретар на ООН Антонио Гутереш при откриването на COP30 в Белем:

„Неуспехът да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C е морален провал и смъртоносна небрежност… Всяка частица от градуса означава повече глад, разселване и загуби, особено за тези, които са най-малко отговорни [за затоплянето]”. 

Климатичната ирония: ураган по време на меморандум
По ирония на съдбата, в момента на публикуването на меморандума, и ураганът Мелиса, може би един от най-силните урагани в историята, вилнееше в Карибския басейн. Жителите на Ямайка – най-пострадалият Карибски остров – твърдят, че щетите и страданията от Мелиса надминават всичко, което някога се е случвало. Затоплянето на океанската повърхност, една от най-значимите прояви на климатичните промени, дава допълнително „гориво“ за урагани като Мелиса и това е тенденция, която ще продължава в следващите години.

В заключение, мнозинството от климатичните учени намират меморандума на Гейтс като контрапродуктивен, а моментът на огласяването му: за крайно неподходящо. Неговите „нови“ тези подкопават крехкия консенсус за жизнено-важните действия, необходими за постигането на целите на Парижкото споразумение, особено в настоящия момент, когато администрацията на Тръмп открито отрича дори съществуването на климатични изменения. 

По-острите критици смятат, че тезите на Гейтс не са легитимни аргументи, които да бъдат изтъкнати добросъвестно, а са изтърканите твърдения на индустрията на изкопаемите горива. Други го обвиняват за технооптимизма, базиран на очаквания на технологични пробиви и дори „чудеса“, които отклоняват вниманието от напълно осъществими подходи за постигане на целите за въглеродна неутрално посредством възобновяемите източници на енергия. 

Как политиката и икономиката пренаписват климата?

Когато икономически и политически интереси започнат да диктуват тона на климатичния дебат, рискът от подмяна на самия научен консенсус е реалност.

Най-сериозната тревога произтича от факта, че Бил Гейтс, в ролята си на глобален политически и технологичен инфлуенсър, популяризира идеи, които размиват научния подход към справянето с климатичните промени. Не е ясно дали обядът на Гейтс с Доналд Тръмп в Белия дом през септември — заедно с останалите т.нар. „бролигарси“ (от bro + oligarchs) — има връзка с появата на меморандума в навечерието на COP30, но удовлетворението в лагера на скептиците и отричащите климатичната наука е повече от видимо.

Разместване се наблюдава и сред други някогашни лидери на глобалния климатичен консенсус. Бившият британски премиер, Тони Блеър наскоро също публикува противоречив доклад, озаглавен „Климатичният парадокс“ – текст, който бързо предизвика внимание и критика. Подобно на Гейтс, Блеър се опитва да „рестартира“ глобалния климатичен дебат, застъпвайки се за това, което описва като „прагматичен и политически осъществим“ подход.

И меморандумът на Гейтс, и докладът на Блеър претендират, че предлагат нова, по-реалистична визия за справяне с климатичната криза. На практика обаче техните послания по-скоро възпроизвеждат аргументите на индустрията за изкопаеми горива, отколкото да предлагат научно обосновани решения. Така те рискуват да отслабят доверието в климатичната наука в момент, когато тя е под открит политически натиск.

Не е случайно, че думите на Тръмп пред Общото събрание на ООН — „Това ‘климатично изменение’ е най-голямата измама, извършвана някога срещу света“ — продължават да отекват. Днес те намират неочаквани съюзници не сред отричащите фактите, а сред онези, които претендират да бъдат „прагматици“. А това е може би най-опасната форма на ревизионизъм.

Говорейки за Гейтс – и пишейки тези редове с помощта на софтуера на неговия Майкрософт, нека завършим с емоционалните думи на Майкъл Ман:

„Гейтс стана известно име през 90-те години на миналия век като изпълнителен директор на Microsoft, който създаде операционната система Windows. Microsoft беше известен с пускането на софтуер, затънал в уязвимости в сигурността. Критиците твърдяха, че Гейтс е давал приоритет на преждевременното пускане заради печалбата в ущърб на сигурността и надеждността. Неговият отговор на най-новия вирус, който срива компютъра ви и компрометира личните ви данни? „Хей, имаме кръпка, за да съшием това!“ … Ето какво, Бил Гейтс: Няма „кръпка“ за климатичната криза. И няма начин да рестартираме планетата, ако я сринем. Единственият безопасен и надежден изход, когато се окажете в климатична дупка, е да спрете да копаете и да изгаряте изкопаеми горива.“

В публикацията са използвани материали от: 

• https://www.independent.co.uk/climate-change/bill-gates-climate-change-memo-b2858293.html
• https://thebulletin.org/2025/10/you-cant-reboot-the-planet-if-you-crash-it/
• https://x.com/KHayhoe/status/1985514989067599994 
• https://academic.oup.com/bioscience/advance-article/doi/10.1093/biosci/biaf149/8303627 
• https://www.washingtonpost.com/national/2025/10/28/bill-gates-climate-change-united-nations/c1bb6e7e-b3b3-11f0-88c1-4e2f98984a34_story.html?_pml=1 
• https://cleantechnica.com/2025/10/29/another-self-important-middle-aged-white-guys-pragmatic-climate-reset/ 
• https://www.theguardian.com/environment/2025/nov/06/missing-15c-climate-target-is-a-moral-failure-guterres-tells-cop30-summit?CMP=Share_AndroidApp_Other 
• https://cleantechnica.com/2025/05/05/tony-blairs-new-climate-reset-report-promotes-delay-not-action/ 
• https://www.theguardian.com/commentisfree/2025/may/01/tony-blair-climate-uk-policy-undermine

Източник: Трите „истини“ на Бил Гейтс, които тревожат климатичните учени, Климатека

Авторът Димитър Иванов има над 20 години международен опит в областта на метеорологията, хидрологията и климатологията, натрупан в двете агенции на ООН – Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и Световната метеорологична организация (СМО). В СМО (2009–2021 г.) заема редица ръководни постове, сред които регионален представител за Европа, ръководител на отдела по авиационна метеорология и директор на офиса за публично-частни партньорства в метеорологията. Преди това е експерт към ИКАО (2002–2009 г.), ръководител на авиационната метеорологична служба към Ръководство на въздушното движение (1992–2001), както и синоптик и научен сътрудник в НИМХ-БАН (1981–1992 г.). Завършил е физика със специализация по метеорология във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

В рамките на събитието, което ще се проведе на 14 ноември 2025 г. (петък) от 10:00 часа,  посетителите ще могат да видят, че физиката ни отвежда най-дълбоко и най-далече в човешкото познание, че може да бъде увлекателна и интереса, че е престижна специалност с многобройни възможности за реализация в България и по света.

Обществото на обединените нации (ООН) обяви 2025 г. за Международна година на квантовата наука и технологии, а Нобеловата награда по физика за 2025 г. свързана с квантовата механика и открития, които предоставят възможности за разработване на следващото поколение квантови технологии, включително квантови компютри, квантови сензори и др. По този повод откриващата лекция на Есенният ден на отворените врати е на тема „Пътешествие в света на квантовите компютри“. Тя ще бъде изнесена от доц. д-р Боян Торосов от Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) при БАН, който е и ръководител на научна група към Центъра за квантови технологии към Физическия факултет на СУ. Доц. Торосов е съавтор на научна статия с проф. Джон Мартинис, един от Нобеловите лауреати за тази година.

В рамките на събитието за първи път в България ще бъде представен първият китайски документален филм, заснет в Космоса. „Синята планета през илюминатора – Шънджоу-13“ ще бъде на китайски език с английски субтитри, като премиерата се реализира с партньорството на Посолството на Китайската Народна Република в България и Института за космически изследвания и технологии към БАН.

На космическа вълна и като част от Есенния ден на отворените врати на Физическия факултет 2025 г., посетителите ще могат да разгледат и обновената Астрономическа обсерватория на Софийския университет в парк „Борисова градина“, която съвсем наскоро отново отвори врати след мащабни и продължителни реновационни дейности. Програмата там ще започне от 12 часа, като ще включва наблюдения на Слънцето (при хубаво време) и лекционна програма с научно-популярни лекции от 14 до 16 часа.

Като част от събитието посетителите ще могат също да се насладят на множество интересни научни демонстрации за всички възрасти, да посетят водещи лаборатории във Физическия факултет и да научат повече за възможностите за обучение и развитие в различни области на физиката, както и да зададат своите въпроси.

Събитието е напълно безплатно и не изисква предварителна регистрация. Очакваме ви!

П Р О Г Р А М А
за
ЕСЕНЕН ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ 2025
на Физическия факултет на Софийския университет
14 ноември 2025 г. (петък)
от 10:00 до 15:00 часа във Физическия факултет на СУ
от 12:00 до 16:00 часа в Астрономическа обсерватория на СУ

ЛЕКЦИОННА ПРОГРАМА В ЗАЛА А205
10:00-10:10 – Откриване

Лекционен панел 1 (10:10 до 11:10 )
10:10-10:40 „Пътешествие в света на квантовите компютри“, лекция по повод Международната година на квантовата наука и технологии и Нобеловата награда по физика за 2025 г., доц. д-р Боян Торосов, Институт по физика на твърдото тяло (ИФТТ) при БАН и ръководител на научна група към Центъра за квантови технологии към Физическия факултет на СУ

10:40-11:10 „Какво ще видим, ако гледаме черна дупка със слънчеви очила?“, Цанимир Ангелов, докторант в катедра „Теоретична физика“

Лекционен панел 2 (11:30 до 12:30 )
11:30-12:00 „Лазерни методи за измерване на гравитационни вълни“, доц. д-р Иван Стефанов, катедра „Квантова електроника“

12:00 -12:30 „Да видиш невидимото: измерване на радиация чрез светлина“, Владислав Тодоров, докторант в катедра „Атомна физика“

Лекционен панел 3 (13:00 до 15:00 )
13:00 до 15:00: Премиера на „Синята планета през илюминатора – Шънджоу-13“, първият китайски документален филм, заснет в Космоса. (филмът е на китайски език с английски субтитри)

Реализира се с партньорството на Посолството на Китайската Народна Република в България и Института за космически изследвания и технологии към БАН.

10:30-15:00 Посещение на избрани лаборатории с гид
• Лаборатория по Лазерна физика и приложения (А-017),
– Как се наблюдава динамиката на реални процеси в квантови системи.
– Фотоволтаична система за собствени нужди: От неефективното към ефективното.
– Как се изгражда съвременна научна инфраструктура и за какво служи тя? Представяне на „Eкстремна кохерентна светлина в средната инфрачервена и рентгеновата област като лабораторна инфраструктура (ХЕФЕСТ)“, обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура на България 2020 – 2027.

• Лаборатория по плазмени технологии, А010 (сутерен, сграда А)
(време за посещение: 30 минути)
– „Разряди при атмосферно налягане за третиране на газове, с приложение за производство на кислород на Марс“
– „Графен-съдържащи метаматериали и тяхното приложение в комуникациите“
• Лаборатория по оптометрия – Б1
• Лаборатория по фемтосекундна фотоника – Сграда ЛЛТ, партерен етаж
• Лаборатория по Атомна и молекулна спектроскопия – сграда В, В19
• Лаборатория по геофизика – сграда В, ет. 4, В68
• Измерителни методи в метеорологията – сграда В, ет. 4, В58
• Лаборатория с демонстрация на Атомно Силова Микроскопия (А107)
• Лаборатория „Физика на елементарните частици“, А316
• Учебно-научна лаборатория „Метрология на йонизиращите лъчения“, каб. В23
• (ОТ 10 до 13 часа) Лаборатория А431 Експериментален практикум по „Основи на физиката“
• (ОТ 13 до 15 часа) Лаборатория А429 Експериментален практикум по „Основи на физиката“
• Лаборатория по експериментална физика за работа с учители и ученици, Препараториум (сграда А, фоайе вляво и в дъното на коридора)

10:00 – 15:00 Демонстрационни щандове във фоайето на сграда „А“
• Забавни физични експерименти – Демонстрации от всички области на физиката
• Демонстрационен щанд с научни експерименти и демонстрации на плазмени източници от катедра „Радиофизика и електроника“
• Демонстрации на нашите партньори от „Университет за деца“/„ScienceMeUp“
• Демонстрации на Студентски клуб „Моторни спортове и състезателно автомобилно инженерство“
• Светът на светлината отвътре – реално участие в експерименти, демонстрации от областта на фотониката и оптиката от катедра „Квантова електроника“ и щанд на Студентския клон на Optica към Софийския университет

ПРОГРАМА В
АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ НА СУ
В ПАРК „БОРИСОВА ГРАДИНА“
(От 12:00 до 16:00 часа)
12:00 до 14:00 часа – Възможност за наблюдения на Слънцето с телескоп (при хубаво време)

12:00 до 16:00 часа – Щандове с научни демонстрации и възможност за обиколка на Обсерваторията с гид

14:00 до 16:00 часа – Научно-популярни лекции от преподаватели и алумни на катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на СУ

14:00 – АСТРОНОМИЯТА – КЛЮЧ КЪМ МИНАЛОТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Валентина Александрова, кат. Астрономия
14:20 – ЖИВОТ НА МАРС
Моника Рангелова, студент-магистър, МП АПА
14:40 – ПО-ГОЛЕМИТЕ СПЪТНИЦИ ОТ ЛУНАТА
Галина Кацарова, кат. Астрономия
15:00 – ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЗЕМНИЯ МЕРИДИАН ПО ЕРАТОСТЕН
Владимир Дойчев, магистър-астроном
15:20 – ЗВЕЗДНИТЕ КУПОВЕ В МЛЕЧНИЯ ПЪТ
Мартин Тонков, студент-магистър, МП АА

"Когато чух новината, си казах: "О, имам едно малко парче от Партенона", разказва Тости-Кроче пред Art Newspaper, цитиран от Smithsonian Magazine. "Трябва да го върна."

Бащата на Тости-Кроче е Гаетано Тости-Кроче, италиански инженер по подводници, участвал във Втората световна война. През 1930 г. Гаетано посещава Атина с италианския флот. И на Акропола – хълмът на гръцката столица, покрит с древна архитектура – ​​той взема малко парче резбован мрамор близо до основата на Партенона, храм, построен за богинята Атина през V век пр.н.е.

Мраморният фрагмент тежи около килограм. Висок е около 7.5 см и широк 11.4 см, гравиран с част от лотосов цвят. Гаетано го донесъл у дома и когато той и семейството му емигрирали във Виня дел Мар, Чили, след войната, взел мрамора със себе си. Тости-Кроче разказва пред El País, че " парчето от Партенона" на баща му е заемало рафт в трапезарията им: "просто още едно украшение".

Когато родителите на Тости-Кроче починали през 1994 г., той наследил артефакта и в крайна сметка го занесъл в дома си във Вилярика, Чили. "Когато някой идвал в къщата ми за първи път, му показвал камъка и казвал: "Това е от Партенона", разказва Тости-Кроче пред Art Newspaper. "Някои ми вярваха, други не."

От 80-те години на миналия век гръцкото правителство се опитва да си възвърне от Британския музей колекцията от мраморни скулптури от Акропола. Известни още като "Мраморни плочи от Елджин" са група от релефни панели, статуи и фризови фрагменти от сградата на Партенона, датиращи от V век пр.н.е. В началото на 19 век, когато Атина все още е част от Османската империя, британският посланик в империята, лорд Елджин, събира мраморните плочи и ги отнася в Обединеното кралство.

Мраморна плоча, изнесена от лорд Елджин, Британски музей, Лондон: Западен фриз, II, 2. Кредит: Wikimedia Commons под  CC BY-SA 2.5

"Лорд Елджин е използвал незаконни и несправедливи средства, за да конфискува и изнесе скулптурите от Партенона, без реално законно разрешение за това, в крещящ акт на серийна кражба", заявява гръцкият министър на културата Лина Мендони в изявление през 2022 г., цитирана от Guardian.

Смята се, че тази статуя на лъв, който яде теле, е украсявала източния фронтон на Хекатомпедона. Кредит: Fcgsccac / Wikimedia Commons под CC BY-SA 4.0

Според изявление на гръцкото Министерство на културата, трогнат от усилията на Гърция да си върне историческия имот, Тости-Кроче се е свързал с гръцкото посолство в Чили миналия януари. Той е изпратил имейл до заместник-посланика на посолството Теодосиос Теос, твърдейки, че има парче от Партенона, след което е изпратил изображения и подробности, съобщава El País. В края на март Тости-Кроче е донесъл мраморното парче в посолството в Сантяго.

Месеци по-късно той получава писмо от директора на Гръцката археологическа служба, Олимпия Викату (Olympia Vikatou). Тя му благодарила и му предоставила подробности за мраморното парче:

Археолозите смятат, че вероятно е било част от улук на Хекатомпедон - най-старият монументален храм на Акропола, построен около 570 г. пр.н.е. по време на архаичния период на Гърция. Според El País Викату отбелязва, че улукът на храма е бил украсен с редуващи се овални палми и лотосови цветове.

Фрагменти от скулптура на змия, вероятно от източния фронтон на Хекатомпедон. Кредит: Fcgsccac / Wikimedia Commons под CC BY-SA 4.0.

"Оказа се, че фрагментът не е от Партенона, а от още по-стар храм" , разказва Тости-Кроче пред Art Newspaper.

Според изявлението, артефактът е бил предоставен на Ефората на антиките на град Атина. Теос се надява, че завръщането му "може да бъде пример за честност и смелост за други граждани в Чили или в чужбина да направят същото", коментира той пред El País.

Тости-Кроче отбелязва пред Art Newspaper, че когато е напуснал посолството, след като е предал мраморната колекционерска вещ на баща си, "изпитах особен вид удовлетворение. Дори не знам как да го опиша... Чувствах се сякаш съм направил нещо добро."

Източник: A Man Brought His Father’s ‘Piece of the Parthenon’ to Greek Officials. They Said It Was From an Even Older Temple in the Acropolis of Athens,  Smithsonian Magazine

Статия, публикувана в Nuclear Physics B, на екип, ръководен от Ричард Пинкак (Richard Pincak), изследва идеята, че всички фундаментални сили и свойства на частиците могат да възникнат от геометрията на скритите допълнителни измерения.

Според изследването, Вселената може да съдържа невидими измерения, сгънати в сложни седемизмерни форми, наречени като G₂-многообразия. Традиционно тези структури са били изучавани като статични. Но Пинкак и колегите му ги разглеждат като динамични: еволюиращи в процес, наречен поток G₂-Ричи (G₂–Ricci flow), където вътрешната геометрия се променя с времето.

"Както в органичните системи, като например усукването на ДНК или движението на аминокиселините, тези извънизмерни структури могат да притежават торзия (torsion), един вид вътрешно усукване", обяснява Пинкак.

"Когато ги оставим да еволюират във времето, откриваме, че те могат да се установят в стабилни конфигурации, наречени солитони. Тези солитони биха могли да предоставят чисто геометрично обяснение на явления като спонтанно нарушаване на симетрията."

В Стандартния модел на физиката на елементарните частици, полето на Хигс дава маса на W и Z бозоните. Но авторите предполагат, че масата може да възникне от геометрично торсионно движение в допълнителни измерения, без да се въвежда допълнително поле на Хигс.

Калибровъчните бозони действат като преносители  на фундаменталните взаимодействия в природата.

Таблица на фундаменталните взаимодействия
Фундаментални взаимодействия и сегашни теории за тях	Калибро-въчни Бозони	Частици, участващи във взаимодействието (примери)	Време (s)	Радиус (обхват) (м)	Относи-телна сила
Квантова хромодинамика (QCD)		Кварки (адрони)	10-23	10-15	1038
Квантова електродинамика (QED)		Заредените частици	10-23 ÷1016	∞	1036
Теория на електрослабите взаимодействия		Всички частици	10-12	10-18	1025
Обща теория на относителността (ОТО)		Всички частици	∞	∞	1
Гравитонът е хипотетична елементарна частица, която не е включена в Стандартния модел, но ако съществува, би трябвало да бъде калибровъчна. Илюстрациите са от: ETH Zurich, Institute for Particle Physics, превод Наука ОFFNews

"В нашата картина", отбелязва Пинкак, "материята възниква от съпротивлението на самата геометрия, а не от външно поле."

Теорията свързва торсионното (усукващото) движение с кривината на пространство-времето, предлагайки възможно обяснение за положителната космологична константа, която движи космическото разширяване. Авторите дори спекулират за нова частица, наречена "торстоун", която би могла да бъде наблюдавана в бъдещи експерименти.

Крайната цел е да се разшири визията на Айнщайн: ако гравитацията е геометрия, може би всички взаимодействия са геометрия.

Както отбелязва Пинкак, "Природата често предпочита прости решения. Може би масите на W и Z бозоните не идват от известното поле на Хигс, а директно от геометрията на седемизмерното пространство."

Справка: Richard Pinčák et al, Introduction of the G2-Ricci flow: Geometric implications for spontaneous symmetry breaking and gauge boson masses, Nuclear Physics B (2025). DOI: 10.1016/j.nuclphysb.2025.116959

Източник: Could mass arise without the Higgs boson?, Institute of Experimental Physics SAS

Изследванията, използващи радар, ултразвук и eлектрическа резистивна томография (ERT), доказват съществуването на две кухини, запълнени с въздух, под източната фасада, предоставяйки първоначални доказателства в подкрепа на хипотезата.

Работата е публикувана в списание NDT & E International.

От известно време структурата на гранитните блокове от източната страна на пирамидата на Микерин, висока над 60 метра, озадачава изследователите. Камъните са забележително полирани върху площ с височина около четири метра и ширина шест метра. Такива гладки камъни иначе се срещат само на това, което в момента е единственият вход към пирамидата, от северната страна. Изследователят Стийн ван ден Ховен (Stijn van den Hoven) за първи път през 2019 г. изказва предположението, че тук има евентуален допълнителен вход.

(a) северната страна на пирамидата на Микерин и (b) близък план на главния вход, и (c) полираната част на източната страна (предмет на интерес в това изследване). Кредит: NDT & E International (2025). DOI: 10.1016/j.ndteint.2025.103331

Сливането на изображения (Image Fusion) на всички измерени данни е ключово

Екип от от Университета в Кайро и Техническия университет в Мюнхен изследва източната страна на пирамидата на Микерин като част от изследователския проект ScanPyramids и открива две аномалии зад гладката фасада. Използвайки методи за безразрушителен контрол с георадар, ултразвук и електрическа резистивна томография, изследователите ясно идентифицират две кухини, запълнени с въздух. Това е първият път, когато са идентифицирани структурни аномалии зад отличителната фасада от източната страна.

Двете аномалии, запълнени с въздух, са разположени на дълбочина 1,4 метра и 1,13 метра зад външната фасада, с размери съответно 1 метър височина, 1,5 метра ширина и 0,9 метра на 0,7 метра. Такова прецизно определяне на запълнените с въздух кухини е възможно само чрез комбиниране на всички данни от измерванията. Методът Image Fusion, използван за това, е бил решаващ за потвърждаване на находката.

"Хипотезата за вход е много правдоподобна"

"След значителното потвърждаване на скрит коридор в пирамидата на Хеопс през 2023 г., ScanPyramids отново успя да направи важно откритие в Гиза", отбелязва Кристиан Грос (), професор по безразрушителен контрол в Техническия университет в Мюнхен.

"Методологията за тестване, която разработихме, позволява да се направят много точни заключения за естеството на вътрешността на пирамидата, без да се уврежда ценната структура. Хипотезата за друг вход е много правдоподобна и нашите резултати ни приближават с голяма стъпка към потвърждаването ѝ."

Справка: Khalid Helal et al, Detection of two anomalies behind the Eastern face of the Menkaure Pyramid using a combination of non-destructive testing techniques, NDT & E International (2025). DOI: 10.1016/j.ndteint.2025.103331

Източник: Air-filled anomalies in Menkaure Pyramid could indicate a new entrance, Technical University Munich

Тези дни из социалните медии се разпространява новината за голямо научно постижение на изследователи от Южна Корея. Съобщава се за микроиглен пластир, който може да стимулира зъбните стволови клетки да регенерират емайла и дори да образуват нови зъбни.

Новината дава надежда за пациентите: по-малко стъргане, по-малко импланти и повече биологични решения. Но преди да се зарадваме, е необходима доза критично мислене.

Най-старото съобщение във фейсбук е отпреди 3 дни от It's Science и то накратко описва изследването:

Пластирът доставя лекарство (Tideglusib) плюс растежни фактори чрез безболезнени микроигли, прилагани върху венеца в продължение на ~20 минути дневно.

Докладваните забележителни резултати от клинични изпитвания са:

Малки кариеси напълно са оздравяли за 4-6 седмици. Счупените зъби са възвърнали емайла в рамките на 8 седмици. При 30% от участниците са започнали да се образуват напълно нови зъби.

Декларираните предимства са без пробиване, без пломби, слаба болка и регенерираната тъкан е генетично собствената на пациента (следователно нисък риск от отхвърляне). Съобщени са планове за комерсиализация с прогнозни разходи (~300 щатски долара на зъб в ранен етап на комерсиализация).

Има ли достоверни научни доказателства зад тази новина?

Като източник на новината се посочва Стоматологичния факултет на Националния университет в Сеул и списание Science Translational Medicine за проучване върху микроиглената лепенка с Tideglusib. Но в споменатия Journal of Biomaterials Applications не намирам такава статия.

Но наистина има реални изследвания за регенерацията на зъби с употребата на Tideglusib.

В списъка на публикациите за изследванията на Стоматологичния факултет на Националния университет в Сеул има проучване от 2023 г. върху Tideglusib и напомня за разпространявата в социалните медии "новина".

Статията е публикувана в Journal of Biomaterials Applications под заглавието: "Tideglusib-incorporated nanofibrous scaffolds potently induce odontogenic differentiation", Nadia Tabassum, Saira Khalid et al; от учени от южнокорейския университет и от Пакистан. (https://doi.org/10.1177/08853282231190470). 

В случая се използва Tideglusib за стимулиране на възстановяването на дентина чрез инхибиране на GSK-3, но изобщо не става дума за цялостно решение за възстановяване на растежа на зъбите. Освен това проучването не е било върху пациенти, а върху клетъчни култури.

Графично резюме. Кредит: https://doi.org/10.1177/08853282231190470

"Анализът със сканираща електронна микроскопия показа, че нановлакната показват контролирани архитектурни характеристики, които ефективно имитират естествения извънклетъчен матрикс (ECM). UV-Vis спектроскопията показа, че Tideglusib е успешно включен и освободен по контролиран начин. И двата вида биомиметични нановлакнести матрици (PCLF-TG100, PCLF-TG1000) значително стимулираха клетъчната пролиферация. Освен това, тези скелета значително индуцираха експресията на дентиногенни маркери (ALP и DSPP) и биоминерализацията. За разлика от настоящите материали за покриване на пулпата, които стимулират възстановяването на дентина, описаните тук сложни полимерни скелетни системи с разтворими и неразтворими пространствено-времеви сигнали могат да насочат диференциацията на стволовите клетки и регенерацията на дентина. Следователно, биоактивният нановлакнест скелет, включващ малки молекули, предлага иновативен клиничен инструмент за тъканно инженерство на дентина", описват авторите резултатите си.

Както виждате, не се споменава "поникване на нови зъби".

Трудно ни е да се конкурираме по бързина с "научните инфлуенсъри" в социалните мрежи, но ние все пак сме малко по-внимателни.

"Те са социално силните хора на България, които чертаят бъдещето на света...“, се казва в пресъобщението.

Мисията на "Социално силните", казват създателите на филма, е да предизвика дебат за това какво общество искаме и какъв е пътят да го изградим. Как да „усилваме таланта“ на всеки от членовете му и да направим страната си място, където хората се чувстват успели и щастливи. Тема, която в контекста на изправената пред трудности образователна система и демографските предизвикателства пред България, акцентира върху важността на образованието и личната ангажираност като път към промяната.

Като своеобразно продължение на изключително успешния "Формулата на Тео", "Социално силните" ни запознава с някои от първите ученици на учителя Теодосий Теодосиев.

Героите на филма "Социално силните", своеобразно продължение на "Формулата на Тео", са освен учитрелят им Теодосий Теодосиев и:

• създателят на свръх екстремни камери, използвани от НАСА,  д-р Петко Динев,
• първият български златен медалист от олимпиада по физика, Александър Проданов.
• кандидатът за Нобеловата награда за физика, създал лаборатория за лазерно наблюдение на атоми, избран сред десетте най-обещаващи млади учени в света, проф. Теньо Попминчев
• участникът в екипа на Нобеловия лауреат Кип Торн и впоследствие ръководител на екип за финансово моделиране в най-голямата световна банка на Уолстрийт, д-р Павлин Савов 
• Иван Бъчваров,  преподавателят на братята Попминчеви;
• Александър Проданов, дългогодишен успешен участник в международни олимпиади по физика и астрономия;
• Маргулан Исмолдаев - студент по компютърни науки и физика в Масачузетския технологичен институт (САЩ).

"Който много е получил, много трябва и да даде" е тяхната философия и това е точният пример как да направим обществото си по-човечно, по-подкрепящо и по-хармонично.

Премиерата ще бъде на 18.11 в кино "Люмиер", като част от програмата на "Киномания", а от 5.12 ще тръгне в регулярно киноразпространение.

Защо е така? В някои животински групи видовете, които живеят на групи, имат по-голям мозък от самотните видове. Те трябва да се справят с бързо променящите се социални ситуации и следователно се нуждаят от по-мощен мозък. Освен това, бозайниците и птиците, които генерират собствена телесна топлина и следователно имат по-висока и по-стабилна телесна температура, имат по-голям мозък от повечето други гръбначни, чиято телесна температура се определя от температурата на околната среда. Но засега няма солидно обяснение за тази разлика. Нещо повече, дори в рамките на тези групи все още има големи разлики.

Мозъчната тъкан изисква постоянно количество енергия. За разлика от други органи, мозъкът не може просто да се изключи по време на сън или периоди на глад. Така че, когато мозъкът расте, организмът трябва да намери повече енергия, която да го снабдява.

Според "Хипотезата за скъпия мозък", мозъкът може да расте само ако сам произвежда допълнителната енергия или ако подобри шансовете на организма за оцеляване толкова много, че той може да си позволи да расте и да се размножава по-бавно. Това обяснява например защо видовете маймуни, които не е нужно да издържат на периоди на глад и по този начин загуба на енергия през цялата година, имат по-големи мозъци и защо мозъците на заседналите птици са по-големи от тези на прелетните птици.

Телесната температура влияе върху размера на мозъка

За разлика от други риби, много акули, като рифовата акула черноперка (Carcharhinus melanopterus), има едро потомство и живее в топли води. Това обяснява защо акулите имат мозъци, чийто размер се припокрива с този на топлокръвните гръбначни – птици и бозайници. Кредит: Imran Razik

Изследователи от Института за поведение на животните "Макс Планк" в Констанц са изследвали дали тези корелации се отнасят за всички гръбначни животни. Те са установили, че във всички групи гръбначни телесната температура има значително влияние върху размера на мозъка. Видовете, които могат да поддържат телата си постоянно топли, обикновено могат да си позволят по-големи мозъци, тъй като те са по-ефективни в топли среди. Това важи и за така наречените студенокръвни видове, които живеят в топли води или специално избират такива места.

Връзката между мозъчната маса и телесната маса при гръбначните животни, по класове. Видовете в тази графика са включените в това проучване. Моля, обърнете внимание, че символите за белодробни риби, целаканти и миксини представляват отделни видове. Кредит: Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2506145122

Освен това, според изследователите размерът на потомството също ограничава размера на мозъка в зряла възраст. Тъй като цената на големия мозък спрямо теглото е особено висока за младите животни, е добре в началото да се поддържа ниска стойност. Тези линии, които успяват едновременно да поддържат телата си топли и да произвеждат едри малки, имат най-големите мозъци за даден размер на тялото.

"Ние, хората, имаме късмета да бъдем топлокръвни. Освен това, нашите бебета са големи и се хранят с години. Това позволява да се случи еволюцията към най-големия мозък от всички гръбначни спрямо теглото", коментира Карел фон Шайк (Carel von Schaik,), ръководител на екипа в Института по поведение на животните "Макс Планк".

Следователно постоянно високата телесна температура е била предпоставка за еволюцията да създаде по-големи мозъци. Тази способност обаче първоначално се е развила по други причини – вероятно, за да могат бозайниците да останат активни през нощта, а птиците да летят на по-дълги разстояния. Едва тогава вратата за растеж на мозъка се е отворила. В еволюцията иновациите могат да имат неочаквани последици и да открият напълно нови възможности.

Справка: Zitan Song et al, Parental investment and body temperature explain encephalization in vertebrates, Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2506145122

Източник: Large brains require warm bodies and big offspring, Max Planck Society

Съвременната физика се основава на Стандартния модел, теория, която описва фундаменталните частици и техните взаимодействия. Този модел обаче има значителни пропуски. Той не може да обясни защо бозонът на Хигс е много по-лек от очакваното и, което е по-важно, не обяснява феномена на тъмната материя.

"Знаем, че няма жизнеспособен кандидат за тъмна материя в Стандартния модел на физиката", обясняват учени от Испания и Германия в своята статия., "така че този факт вече изисква наличието на нова физика."

Тъмната материя съставлява 75% от материята, но никога не е била наблюдавана досега.

Тъмната материя е хипотетична форма на материя, за която се смята, че съставлява по-голямата част от цялата материя във Вселената. Знаем за нейното съществуване само косвено – чрез гравитационното ѝ влияние върху видимата материя, галактиките и структурата на космоса. Без тази скрита маса галактиките просто биха се разпръснали.

Проблемът е, че тъмната материя не взаимодейства със светлината или електромагнитните полета, което я прави напълно невидима за нашите инструменти. Ето защо Стандартният модел, който успешно описва видимия свят, е безсилен тук.

Тъмната материя може да е резултат от изтласкването на фермиони в усукано пето измерение

Теоретичната концепция за "изкривено допълнително измерение" (WED - warped extra dimension) е представена за първи път през 1999 г., като модел на Рандал-Сандръм, където пространство с повече измерения има извита или "изкривена" геометрия. Това изкривяване не е равномерно и може да създаде голямо съотношение на енергийните мащаби, което помага да се обясни защо гравитацията е много по-слаба от другите фундаментални сили върху нашата 3D "брана". Смята се, че частиците на Стандартния модел са ограничени до тази брана, докато гравитацията може да се разпространява през изкривеното допълнително измерение.

Наскоро публикуваното изследване в The European Physical Journal C, е първото, което последователно свързва тази теория с проблема на тъмната материя във физиката на елементарните частици.

Ново проучване предлага елегантно решение на този проблем, свързвайки го с друга дългогодишна загадка – така наречения "проблем с йерархията" или защо бозонът на Хигс е толкова по-лек от характерния мащаб на гравитацията.

Теорията на учените предполага, че отговорите и на двата въпроса са скрити в петото измерение.

Авторите на изследването са изследвали масите на фермионите (клас частици, който включва всички частици, които изграждат материята като електрони и протони). Те предполагат, че тези частици могат да "комуникират" с петото измерение, като преминават през специални портали. Влизайки в това "извито допълнително измерение“ (WED), те се превръщат в "фермионна тъмна материя“ – невидими реликви, които изпълват нашата вселена.

Могат ли фермионите, пътуващи в различни измерения, да обяснят поне част от тъмната материя, която учените досега не са успели да наблюдават?

"Знаем, че няма жизнеспособен кандидат за тъмна материя в Стандартния модел на физиката", казват учените, "така че този факт вече изисква наличието на нова физика."

По принцип, ключов елемент от математиката създава огромни маси фермиони, които се проявяват в така нареченото петоизмерно изкривено пространство. Този "тъмен сектор" е един от възможните начини да се обясни огромното количество тъмна материя, което досега не е било откривано с помощта на традиционни измервания, предназначени за Стандартния модел на физиката. Фермионите, блокирани през портал към изкривено пето измерение, биха могли да "действат като" тъмна материя.

Как може да се наблюдава този вид тъмна материя, да се потвърди?

Най-важният въпрос за всяка теория за тъмната материя е как да се тества. В момента това е основната пречка пред десетки хипотези.

Авторите на статията твърдят, че тяхната теория може да бъде проверена.

Ако фермионите наистина "бягат“ в друго измерение, този процес би трябвало да генерира гравитационни вълни. Всичко, което е необходимо, за да се идентифицира фермионна тъмна материя в извитото пето измерение, е "подходящ тип детектор на гравитационни вълни“. С бързото развитие на подобни технологии в световен мащаб, отговорът на мистерията на тъмната материя може да е "точно зад ъгъла“.

Справка: 

Carmona, A., Castellano Ruiz, J. & Neubert, M. A warped scalar portal to fermionic dark matter. Eur. Phys. J. C 81, 58 (2021). https://doi.org/10.1140/epjc/s10052-021-08851-0 

New Test of the Gravitational 1/????2 Law at Separations down to 52  ????⁢m
J. G. Lee, E. G. Adelberger, T. S. Cook, S. M. Fleischer, and B. R. Heckel
Phys. Rev. Lett. 124, 101101 – Published 10 March 2020 DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevLett.124.101101 

Източник:

 Scientists Are Pretty Sure They Found a Portal to the Fifth Dimension, Popular mechanics

How a simple physics experiment could reveal the “dark dimension”, New Scientist

Началото на 10 ноември, 2014 г. ни бе ентусиазирано - работата на НаукаOFFNews стартира смело с три статии:

1. "Кривите огледала на Козирев" - актуална за онова време, смес от почти журналистическо разследване и коментар;
2. статията, която събра най-много прочитания, недостигнати от никоя друга и досега: "Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави" и  
3. една статия, предизвикващата полемика, но много важна за нас: "Не, нямате право на мнение!".

Потеглихме с младежки порив, който все още не ни е напуснал, макар че леко поулегнахме.

На този специален и за нас ден искаме да поздравим вас, нашите читатели, за подкрепата, която ни оказвате през годините, както и за критиките, коментарите и идеите, които ни дават стимул да се развиваме. А и да се стараем да ви представяме все повече важна и доказано обективна научна информация.

Благодарим и на всички наши външни автори, сътрудници и колеги - бивши и настоящи, a те не са малко - Калоян Константинов, Николаос Цитиридис, Мая Младенова, Емил Вълков, Антон Оруш, Николай Кереков, Недялка Аценова, Галина Викторова, Божан Божков, Йордан Стефанов, Катя Димитрова, Антония Петрова, Галина Мешкова, Диана Маркова, Боян Рашев, Роса-Виктория Гаммелтофт, Георги Гърков, Ивайла Сопотенска, Мариана Тодорова, д-р Иван Димов, Константин Чипев от Университета Стони Брук, Ню Йорк. И най-младият - студентът Деян Милков, който отрази едно важно събитие за нас.

Трябва да споменем с благодарност и респект и нашите партньори от Климатека и Horizon.

А за тези, които искат да станат научни журналисти или се колебаят, прочетете тази дописка: "Искате да сте научен журналист? Няма по-хубава професия от тази". И нека не ви звучи пресилено, ние мислим точно така.

Съвестта ще ви накара да бъдете точни, честно да посочите източника си, критично да прецените значимостта на изследването, да пресеете пиарите на университета или държавната институция, да разконспирирате "изключителните твърдения, които изискват изключителни доказателства", както казва Карл Сейгън (Extraordinary claims require extraordinary evidence).

Много внимавайте със сензациите, не бързайте. Науката обикновено върви с малки скучни стъпки.

Ако силите ви не достигат или се колебаете, потърсете някой специалист. Как ще го познаете? Научните му постижения са някакъв знак, но не забравяйте, че и учените са хора, с човешките си слабости и могат да грешат, особено ако се изказват извън своята област или имат някакъв интерес.

Честността към читателя изисква и да не казваме неща, които не разбираме. Тук идва най-хубавото - ще имаме възможност да научим още нещо. Ще ни помогне безкрайното вместилище на знания - интернет. Но в този океан ще ни е нужен компас - това е научният метод - той ще ни помогне да избегнем плитчините на псевдонауката.

Условията ни за работа бързо се променят. В социалните медии има вече много блогъри, които пишат за наука. Не се изкушавайте да се надпреварвате с тях - те винаги ще са преди вас. Ще загубим това състезание, но по-важно е, да не загубим доверието на нашите читатели. Ние поемаме отговорност за достоверността на това, което представяме.

Пряко засяга нашата работа и навлизането и усъвършенстването на изкуствения интелект, по-коректно е да се каже, Large Language Model (LLM). Ресурси като ChatGPT и Google Gemini стават все по-добри в генерирането на текст като качеството е близко до човешкото. Те са наистина мощен инструмент, но нека ги използваме само като инструмент - да ни съберат и анализират информация например. Невероятно бързи са и много е изкушаващо да ги използваме. Но не ви ли отблъскват вече тези тенекиено ярки и прекалено подредени стерилни илюстрации и текстове? Да не забравяме, че пишем за хората, затова е хубаво текстовете ни да си останат човешки.

Научният журналист може да предаде вярно и честно фактите, общата картина, процеса и смисъла на някакво научно усилие и ще си е свършил добре работата.

Но ако не приемете тази дейност като кауза, ще изпуснете много , ще изпуснете празника - да затупти сърцето ви с отброяването на старта на ракетата, вълнението да видите сянката на черна дупка за първи път или светлината от дълбоките звездни полета, тръгнала от зората на Вселената. Т ези вълнения ще бъдат вашият най-голям бонус. Защото неволно осъзнавайки, докато работим, нищожното място на човека във времето и пространството, няма как да не усетим и малко тъга.

Ще завърша с думите на американския астрофизик нобелист Стивън Уайнбърг от книгата му "Първите три минути":

"Опитът да се разбере Вселената е едно от малкото неща, които леко повдигат човешкия живот над нивото на ежедневния фарс и му придават оттенък на висока трагедия."

И макар че не ние открехваме тайните на природата, нека не забравяме, че може да ни чете някой малък Стивън Уайнбърг.

Статията е написана по поръчка на Мичо Таталович (Mićo Tatalović), председател на Асоциацията на британските научни писатели. Работил е като редактор на научни новини в Nature, New Scientist и SciDev.

Свръхпроводниците нямат електрическо съпротивление, което означава, че могат да провеждат електричество, без да губят енергия под формата на топлина, което ги прави изключително ефективни.

Но е доказано, че конвенционалните свръхпроводници работят само при изключително ниски температури. Неконвенционалните свръхпроводници, работещи при стайна температура, биха позволили на технологиите, от ЯМР апарати до ускорители на частици и квантови мрежи, да работят по-ефективно.

Материалът, наречен MATTG, се произвежда чрез подреждане на 3 тънки 1 атом листа графен заедно и усукването им под "магически ъгъл". Предишни изследвания на MATTG показват, че той има потенциал да бъде свръхпроводящ, но новото изследване, публикувано в Science, е първото, което го потвърждава директно.

Изследователите правят това, измервайки свръхпроводящата празнина на материала, което описва колко стабилно е свръхпроводящото състояние на материала при дадени температури.

Свръхпроводяща празнина еенергийната празнина, която се образува в свръхпроводник при или под критичната му температура, което представлява минималната енергия, необходима за разкъсване на електронните двойки (куперовите двойки), които осигуряват свръхпроводимостта. Тази празнина е фундаментално свойство на свръхпроводниците и размерът ѝ е максимален при абсолютната нула (0 K) и се свива с повишаване на температурата, изчезвайки напълно при критичната температура (Tc). 

"Когато един материал стане свръхпроводящ, електроните се движат заедно по двойки, а не поотделно, и има енергийна празнина, която отразява как са свързани", обяснява Джонг Мин Парк (Jeong Min Park), съавтор на изследването от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Принстънския университет в САЩ.

"Формата и симетрията на тази празнина ни разказват за основната природа на свръхпроводимостта."

Профилът на празнината е отчетливо различен от този на типичен свръхпроводник.

"Има много различни механизми, които могат да доведат до свръхпроводимост в материалите", отбелязва Шууен Сун (Shuwen Sun), другият съавтор на изследването от MIT.

"Свръхпроводящата празнина ни дава представа какъв механизъм може да доведе до неща като свръхпроводници при стайна температура, които в крайна сметка ще бъдат от полза за човешкото общество."

Изследователите измерват свръхпроводящата празнина, използвайки нов експериментален метод, който включва "тунелиране" на електрони между 2 слоя от трислойния графен, усукани под магически ъгъл. След като изпращат ток през MATTG, екипът проследява как се променя празнината при различни температури и магнитни полета.

Докато електроните преминават през свръхпроводници, те се сдвояват с други електрони в куперовски двойки. Тези двойки позволяват на електрона да се движи през материала без съпротивление и предотвратяват сблъсъка им един в друг и отлитането им като загуба на енергия.

"В конвенционалните свръхпроводници електроните в тези двойки са много далеч един от друг и слабо свързани", разказва Парк.

"Но в графена с магически ъгъл вече можехме да видим признаци, че тези двойки са много тясно свързани, почти като молекула. ​​Разбрахме, че има нещо много различно в този материал."

Докато конвенционалните свръхпроводници имат постоянен, плосък профил на празнината, изследователите откриват, че празнината за техия графенов материал е V-образна. Именно този уникален профил, предполагат авторите, предоставя доказателство, че материалът е неконвенционален свръхпроводник, отваряйки вратата към свръхпроводници при стайна температура.

Изследователите са уверени, че ако изучат добре един неконвенционален свръхпроводник, това може да им даде тласък на разбирането на останалите. Това познание може да ги насочи към проектирането на свръхпроводници, които работят при стайна температура например, което е нещо като Светият Граал на цялата област.

В конвенционалните свръхпроводници електроните се сдвояват чрез вибрациите на решетъчната структура на материала. Авторите обаче подозират, че този процес протича по различен начин в техните усукани листове графен.

"За тази система от графен, усукан под магически ъглов, има теории, обясняващи, че сдвояването вероятно възниква от силни електронни взаимодействия, а не от вибрации на решетката", обяснява Парк.

"Това означава, че самите електрони си помагат взаимно да се сдвоят, образувайки свръхпроводящо състояние със специална симетрия."

Екипът сега насочва вниманието си към тестване на други 2D усукани структури и материали с новия си метод.

"Този ​​директен поглед може да разкрие как електроните се сдвояват и конкурират с други състояния, проправяйки пътя за проектиране и контрол на нови свръхпроводници и квантови материали, които един ден биха могли да захранват по-ефективни технологии или квантови компютри", коментира Парк.

"Това ни позволява както да идентифицираме, така и да изучаваме основните електронни структури на свръхпроводимостта и други квантови фази, докато те се случват, в рамките на една и съща проба."

Справка: Pablo Jarillo-Herrero et al, Experimental evidence for nodal superconducting gap in moiré graphene, Science (2025). DOI: 10.1126/science.adv8376. www.science.org/doi/10.1126/science.adv8376

Източник: Physicists observe key evidence of unconventional superconductivity in magic-angle graphene, Massachusetts Institute of Technology

Те се надяват, че инструментът AeroMap, който ефективно визуализира връзката между геометричните свойства и аеродинамичните свойства, използван досега за състезателни автомобили, ще помочне на инженерите да оптимизират разработването на по-безопасни и по-икономични самолети, с по-малък разход на гориво.

Съпротивлението е аеродинамичната сила, която се противопоставя на движението на самолета във въздуха. Възможността за точно прогнозиране на съпротивлението в ранен етап на проектиране помага на инженерите да избегнат по-късни корекции, които могат да доведат до допълнително време и разходи. Надеждните ранни оценки могат също да намалят необходимостта от продължителни и скъпи тестове в аеродинамичен тунел или мащабни компютърни симулации.

AeroMap, софтуер, разработен от изследователи от Университета в Съри, оценява съпротивлението за различни конфигурации на крилото и тялото, работещи при скорости, близки до скоростта на звука.

AeroMap предоставя набори от данни до 10 до 100 пъти по-бързо

В проучване, публикувано в Aerospace Science and Technology, изследователите показват как AeroMap предоставя набори от данни до 10 до 100 пъти по-бързо от висококачествените симулации, предлагани в момента на пазара, като същевременно поддържа добра точност.

"Нашата цел е да разработим метод, който осигурява надеждни трансзвукови аеродинамични прогнози за редица конфигурации, без високите изчислителни разходи за симулации в пълен мащаб", коментира д-р Реджиш Джесудасан (Rejish Jesudasan), научен сътрудник в Университета в Съри и водещ автор на изследването.

"Като предоставя надеждни резултати по-рано в процеса на проектиране, AeroMap намалява необходимостта от скъпи редизайн и многократни тестове в аеродинамичен тунел. Той също така осигурява нивото на детайлност, от което инженерите се нуждаят, за да усъвършенстват концепциите по-ефективно и с по-голяма сигурност."

Подходът позволява на AeroMap да улови основните ефекти на съпротивлението

AeroMap комбинира редуцирана форма на уравненията на Навие-Стокс (вижте най-долу какво представляват уравненията на Навие-Стокс), които описват въздушния поток, с модел на тънкия граничен слой въздух, който се движи по повърхността на самолета.

Изследователският екип твърди, че този подход позволява на AeroMap да улови основните ефекти на съпротивлението без високите изчислителни изисквания на по-подробни симулации. В резултат на това той предоставя практичен инструмент за ранните етапи на проектирането на самолети, когато инженерите се нуждаят от резултати, които са едновременно надеждни и бързи.

Много съществуващи модели все още разчитат на емпирични методи, разработени преди няколко десетилетия. Въпреки че те остават широко използвани, те могат да бъдат по-малко точни, когато се прилагат към съвременни, високоефективни конструкции на крила. AeroMap е валидиран спрямо данни от аеродинамични тунели на НАСА, като резултатите показват близко съответствие между неговите прогнози и експериментални измервания, което показва неговата пригодност за устойчиво разработване на самолети, според прессъобщение.

Прогнозиране на свръхзвуковите характеристики на конфигурациите на самолетите

Проучването описва, че точното прогнозиране на характеристиките на аеродинамичното съпротивление в широк диапазон от конфигурации на крилото и тялото е от решаващо значение в ранните етапи на проектиране на свръхзвукови търговски транспортни самолети.

Изследователите представят рамката AeroMap за бързо генериране на аеродинамични карти на ефективността за оценка както на аеродинамични характеристики на конфигурациите на крилото и тялото както при проектни условия, така и при работа в условия, различни от първоначалната му, оптимизирана проектна схема. Последното се случва, когато се променят външни фактори като например вариации в натоварването или околната среда. Вместо да изчисляват за идеалните условия, инженерите анализират състоянието на самолета при тези променени, извънпроектни условия, за да разберат как ще се държи съоръжението и да го оптимизират.

Според изследователите прогнозите на рамката за началото на дивергенцията на съпротивлението при различни конфигурации на крилото и тялото подчертават важността на отчитането на взаимодействията между вискозната свиваемост и прогресията на ударната сила по обхват, фактори, които не се отчитат от метода на Корн-Лок-Мейсън.

"С изчислителни разходи, поне с един до два порядъка по-ниски от тези на висококачествените моделни изследвания, AeroMap е подходящ за проучвания на конфигурацията търговия в ранната фаза на проектиране", казват изследователите в проучването.

Справка: Enhancing rapid drag analysis for transonic aircraft configuration trade studies; Rejish Jesudasan, John Doherty, Simão Marques; Aerospace Science and Technology; Volume 168, Part A, January 2026, 110727; https://doi.org/10.1016/j.ast.2025.110727

Източник: Fast, accurate drag predictions could help improve aircraft design, University of Surrey

Идеята за международен ден на науката е предложена през 1999 г. по време на Световната конференция по въпросите на науката под егидата на ЮНЕСКО. През 2001 г. празникът е одобрен и от тогава се чества ежегодно в повечето страни по света.

"Честван на всеки 10 ноември, Световният ден на науката за мир и развитие подчертава значителната роля на науката в обществото и необходимостта от ангажиране на широката общественост в дебати по нововъзникващи научни въпроси. Той също така подчертава значението на науката в нашето ежедневие. Световният ден на науката за мир и развитие има за цел да гарантира, че гражданите са информирани за развитието на науката", заявяват от ЮНЕСКО.

Темата на празника за 2025 г. е "Доверие, трансформация и утре: Науката, от която се нуждаем за 2050 г."

През август 2023 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации обяви периода 2024–2033 г. за Международно десетилетие на науките за устойчиво развитие, подчертавайки съществената роля на науката за справяне с най-належащите предизвикателства пред света. Тази инициатива признава, че постигането на амбициите на Програмата до 2030 г. и след това ще изисква не само напредък в знанията и иновациите, но и по-силни партньорства между науката, политиката и обществото.

Изкуственият интелект като глобално предизвикателство

Като глобално предизвикателство ООН посочва развитието на изкуствения интелект (ИИ), очеставайки "светлините и сенките на ИИ", призовавайки за "поставяне на хората пред печалбата" и за "гаранция за етично управление на ИИ".

Както посочва Генералният секретар на ООН, Антонио Гутериш, "човечеството никога не трябва да бъде оставяно на "черната кутия" на алгоритъм", подчертавайки значението на човешкия контрол върху решенията за употреба на сила, за да се насърчи развитието и защитата на всички човешки права.

Организацията на обединените нации отбелязва четирите основни области на генеративния изкуствен интелект:

Мир и сигурност: Дезинформацията, задвижвана от изкуствен интелект, вече застрашава миротворческите и хуманитарни операции на ООН, излагайки на риск персонала и цивилното население. Над 70% от миротворците на ООН, участвали в скорошно проучване, заявиха, че невярната информация и дезинформацията сериозно са възпрепятствали способността им да изпълняват работата си.
Нарушения на правата на човека: Изкуственият интелект се използва за създаване и разпространение на вредно съдържание, включително материали за сексуално насилие над деца и порнографски изображения без съгласие, особено насочени към жени и момичета. ООН е дълбоко загрижена и за това, че антисемитското, ислямофобското, расисткото и ксенофобското съдържание може да бъде допълнително засилено от генеративния изкуствен интелект.
Демокрацията е в риск: Потенциалът на изкуствения интелект да манипулира избирателите и да влияе на общественото мнение по време на избори представлява сериозна заплаха за демократичните процеси по целия свят.
Подкопаване на науката и публичните институции.

С все по-широкото разпространение на технологиите за изкуствен интелект е необходимо глобално координирано управление на ИИ, за да се увеличат максимално ползите от него, като същевременно се управляват ефективно свързаните с него рискове.

Участие на гражданите в науката

Обосновката за отбелязване на Световния ден на науката за мир и развитие се корени във важността на ролята на науката и учените за устойчивите общества и в необходимостта от информиране и участие на гражданите в науката.

Участието на непрофесионалисти в науката, наричано още "гражданска наука", има вече важна роля в процеса на научни изследвания за генериране на нови знания. Гражданите могат да допринасят по различни начини, като например събиране и анализ на данни, и могат да участват в различна степен, от подпомагане на събирането на данни до участие в целия изследователски цикъл. Този подход е от полза както за обществото, така и за учените, защото подобрява ефективността на изследванията, повишава общественото доверие, предоставя нови прозрения и съгласува науката с реалните нужди.

В този смисъл, Световният ден на науката за мир и развитие предлага възможност да се покаже на широката общественост значението на науката в живота ѝ и да се ангажират с дискусии. Подобно начинание също така внася уникална перспектива в глобалното търсене на мир и развитие.

След това революционно откритие Уотсън става директор, президент и канцлер на лабораторията „Колд Спринг Харбър“ в Ню Йорк. Под негово ръководство лабораторията се разраства значително, превръщайки се в световен лидер в молекулярната биология. Той е и ръководител на Проекта за човешкия геном в продължение на две години, преди да се оттегли в знак на протест срещу опитите за патентоване на генни последователности.

Той се сблъсква с много противоречия през цялата си кариера. Самото откритие на структурата на ДНК е станало възможно благодарение на рентгенови изображения, направени от друга изследователка, Розалинд Франклин , чиято работа не е била призната в статията от 1953 г., донесла на Уотсън и Крик Нобеловата награда, а Уотсън е бил критикуван за омаловажаването на приноса ѝ.

Уотсън бе известен с пренебрежението си към други области на биологията и често е бил осъждан и порицаван от колеги за коментарите му както за други изследователи, така и за маргинализирани групи като цяло, което до 2007 г. води до пенсионирането му от "Колд Спринг Харбър".

Въпреки многобройните му противоречия, академичните му постижения го поставят сред най-важните учени на 20-ти век. Неговата работа отваря врата към изцяло нови области на изследване, давайки ни прозрения за това как се съхранява наследствената информация, връзките между видовете в дървото на живота и нови начини за лечение на генетични заболявания.

Източник: James Watson, co-discoverer of DNA’s double helix, has died aged 97, New Scientist

Най-осезаемо тези промени се наблюдават по Черноморието и в Тракийската низина, докато в планинските райони промяната е минимална. Климатека потърси за коментар агрономът Роман Рачков за това какво означава тази по-дълга есен за земеделието у нас.

Климатека потърси за коментар агрономът Роман Рачков как тази промяна се отразява на селскостопанските култури у нас и на земеделието ни като цяло, какви са позитивните страни, има ли рискове и негативни последици, както и начини да се адаптираме към тези промени в климата. 

Зимата отстъпва: първите мразове с до две седмици по-късно

Летният сезон в страната се удължава, есента се измества, а първите мразовити дни идват по-късно. В голяма част от страната първите температури под нулата се изместват с 5–15 дни по-късно спрямо 80–90-те години.

Районите, в които има най-голямо изместване напред във времето – с 10 до 15 дни са: Черноморието (особено Северното) – най-забележимо забавяне, вероятно заради по-топлата вода в морето, което задържа топлина; Тракийска низина – с удължен есенен сезон; Южна България (вкл. Хасковско и Кърджалийско) 

Умерено изместване (+5–10 дни) се наблюдава в Северна и Централна България – застудяването идва с около седмица по-късно, както и в Софийско поле и Предбалкана. 

Почти без промяна или по-ранно застудяване има във високопланинските райони (Рила, Пирин, Стара планина) – минимално изместване или стабилност на настъпването на отрицателни температури; в някои части на Западна България – вероятно заради локални микроклиматични ефекти, например високи полета с добри условия за инверсии и мъгли и съответно спадове на сутрешните температури..

Може да се обобщи, че промяната в периода на застудяване е широкообхватна и климатично значима — в голяма част от България мразовитите дни настъпват с поне една до две седмици закъснение. Това води до: по-къси зими, по-дълъг безмразов период и по-дълъг вегетационен сезон за растенията.

Агрономът Роман Рачков: Късните слани са шанс за по-добри добиви у нас

Климатичните промени са опасни за земеделието не толкова заради повишаването на средните температури, колкото заради нарастващата непредсказуемост и честота на екстремни явления. В този контекст, по-късното настъпване на първите есенни слани през последните години може да се разглежда като положителна тенденция за земеделието у нас. 

Еволюционно културите с произход от умерения пояс приключват вегетацията си не благодарение на настъпващото застудяване, а поради намаляването на деня. 

При така наблюдаваната промяна, типични за България култури, каквито са пиперът и патладжанът, иначе развиващи се като многогодишни култури в центровете си на произход, ще продължат да плододават и така земеделецът има шанс за допълнителен добив и доходи. При растениевъдните култури, един по-дълъг вегетационен период означава възможност за засаждане и отглеждане на втора култура за зърно – традиционна за страната ни. Примерно след прибирането на пшеницата да се отгледа и сорго от сортове с къс вегетационен период – такъв къс вегетационен период е примерно 90 дена, това означава, че като приберем пшеницата през юли, ще можем да приберем сорго в началото на октомври.

Късните сортове лози ще могат да натрупат повече захарност в гроздето, което също означава по-висок доход. 

По-малко сняг, повече рискове

Проблем за растенията и земеделието може да се окаже не по-кратката зима, а липсата на сняг.

Според данни към 2023 г., през последните три десетилетия в България се наблюдава ясно изразена тенденция към затопляне. Средната зимна температура се е повишила с около 0,6 °C на сезонна база, а през последното десетилетие темпът на затопляне се е ускорил между два и три пъти. Това показва засилване на климатичните промени и все по-чести прояви на необичайно топло време през зимните месеци.

Наблюдава се и намаляване на дните със снежна покривка, както и на т.нар. ледени дни, когато температурите остават трайно под нулата. Студените периоди стават по-кратки и не достигат характерните за края на XX век минимални стойности.

Недостатъчните студени дни оказват осезаемо влияние върху селското стопанство. Много от културите, особено зимните житни, зависят от определен брой дни с ниски температури, които спомагат за нормалното им развитие. Когато този период се съкращава или липсва, растенията не преминават през необходимата фаза на покой и закаляване, което ги прави по-уязвими към внезапни застудявания или пролетни слани.

Ако няма достатъчно сняг и валежи, ще има по-малко влага в почвите. Съчетано с липса на студени дни през зимата, това ще доведе до по-ниски добиви в овощарството.

Според проучване с данни от 8 метеорологични станции в България до 2018 г. последният пролетен мраз настъпва по-рано през последните десетилетия. Това може да създаде риск за растенията: при започнала вегетация пролетните слани водят до измръзване и тотална загуба на реколтата, нещо което наблюдавахме през тази година в някои райони на страната.

Въпреки това растенията притежават способността да се адаптират към ритмичните промени. Пшеницата, произхождаща от Месопотамия (днешен Ирак), е доказателство, че културите могат да се приспособят към по-топли и сухи условия — важно послание за бъдещето на земеделието у нас. Не е проблем приспособяването към промените, проблем са екстремните явления, които нямат ритмичност. Към тях нищо не може да се приложи, освен задължителното застраховане на посевите. При всяко едно положение, едно сложно сеитбообращение с различни култури би било по-стабилно и устойчиво спрямо сегашната ни земеделска система.

Зимите в България се скъсяват и първите мразове настъпват все по-късно – особено по Черноморието и в южните райони. Тенденция, която носи и ползи: по-дългият вегетационен период дава шанс за втори добив, но и изисква нови подходи в управлението на почвите и водните ресурси. Приспособимостта на растенията е доказана, но адаптацията на земеделието зависи от решенията, които взимаме днес.

В публикацията са използвани материали от:

1. climatebook.gr
2. https://www.climateka.bg/zashto-zimite-ne-sa-tova-koeto-byaha-pressclub/ 
3. CHARACTERISTICS OF FIRST AND LAST FROST OCCURRENCES AND THE LENGTH OF FROST-FREE SEASON IN BULGARIA, 2021

Източник: Първата слана идва все по-късно: как се отразяват по-кратките зими в България, Климатека

Току-що тя заобиколи Слънцето в своя перихелий и сега се появява отново в телескопите, след като е прекарала милиони години далеч от която и да е звезда.

Необичайната химия и странните траектории са интригуващи, но те не са доказателство, че кометата е извънземен кораб, а неразумните твърдения рискуват да замъглят това, което можем да научим.

Астрономите ни призовават да приемем "незнанието", вместо да запълваме всяка празнина с извънземни, за да можем да се съсредоточим върху солидни доказателства и физиката на кометата.

На 29 октомври комета 3I/ATLAS достигна най-близката си точка до Слънцето. Тази точка, наречена перихелий, бе на около 210 милиона километра от Слънцето или 1,4 пъти разстоянието между Слънцето и Земята и се намираше от противоположната страна на Слънцето спрямо Земята. Това означава, че Слънцето е блокирало кометата от нашия поглед от Земята. Вече има съобщения, че е била открита отново с помощта на наземни телескопи.

Кометата е третият междузвезден обект (оттук и "3I"), който е засичан да прелита през нашата Слънчева система.

Когато бе открит за първи път на 1 юли 2025 г. от Системата за последно предупреждение за астероиди на Земята (или ATLAS - Asteroid Terrestrial Last Alert System), един от първите въпроси, които хората си задаваха, бе "дали не са извънземни?".

Не за първи път въпросът за извънземните се повдига в контекста на ново астрономическо откритие. Но въпреки че може да е забавно, то може да отвлече вниманието от истинската (и много важна и интересна) наука и да подхрани дезинформацията.

Междузвездна комета 3I/ATLAS, заснетa от космическия телескоп Хъбъл на НАСА на 21 юли 2025 г. Кредит:  NASA, ESA, David Jewitt (UCLA); Image Processing: Joseph DePasquale (STScI)

Дълга история на спекулациите

Подобни спекулации за извънземни възникнаха, когато бяха открити първите два междузвездни обекта: 1I/2017 U1 'Oumuamua и кометата 2I/Borisov.

И това не се случва само с междузвездни обекти.

През 2019 г. Лора Никол Дрисен (Laura Nicole Driessen), постдокторант по радиоастрономия в Университета на Сидни, пише първата си публична статия за откритие, което е направила като докторант. Тя е открила радиовълна, идваща от двойна звездна система – първият обект, открит от телескопа MeerKAT, чиято яркост се променя с течение на времето. Въпреки че това нямаше нищо общо с извънземни, редакторът я моли да включи и малко спекулации за тях.

През 1967 г. Джоселин Бел Бърнел (Jocelyn Bell Burnell), тогава докторант, открива бързо повтарящ се радиоимпулд.

На шега го нарича LGM 1 от “Little Green Men” ("Малки зелени човечета"), но астрономите, работещи по него, всъщност не са смятали, че са открили извънземни. Те обаче са били силно обезпокоени от възможността медите, свързващи го с извънземните, да превърнат откритието им в евтина сензация и така да попречат на научните им изследвания.

Кометата 3I:ATLAS може да е посетител на 7 милиарда години

Тази грижа остава за астрономите и днес.

Кометата 3I/ATLAS е може би най-старото нещо, което някога сме виждали в нашата Слънчева система. Нашата Слънчева система се е образувала преди 4,6 милиарда години, докато последните изследвания сочат, че кометата 3I/ATLAS е на повече от 7 милиарда години.

Тя е прекарала голяма част от това време, препускайки през Вселената, само за да прекара няколко месеца в нашата Слънчева система. Когато кометата достига перихелий, това вероятно е най-голямото ѝ приближение до звезда от поне милиони години.

Изследванията показват, че кометата има повече въглероден диоксид във външните си слоеве, отколкото е наблюдавано в повечето комети в нашата Слънчева система. Тя също така има по-високо съотношение на никел към други елементи, отколкото е наблюдавано в местните комети.

Тези химически особености ни дават уникална представа за химичния състав на газовия облак, който е образувал звездната система, откъдето идва кометата.

Това е една от основните причини, поради които трябва да питаме за извънземни само когато всички други възможности са изчерпани. Когато говорим първо за извънземни, може да пропуснем цялата тази невероятна информация.

Както е казал астрономът Карл Сейгън (в преформулировката си на принцип на френския математик Пиер-Симон Лаплас), "изключителните твърдения изискват изключителни доказателства". Вярно е, че все още не можем да обясним напълно всеки детайл от кометата, но това, че не знаем всичко, не е доказателство за извънземни.

Прегърнете несигурността

Говоренето за извънземни оставя терен и за разпространение на дезинформация.

"Например имаше твърдения за неща като промени в траекторията и "скриване" зад Слънцето на кометата 3I/ATLAS. Въпреки липсата на доказателства в подкрепа на това, получих много въпроси в тази насока, когато говорих за кометата онлайн. Това показва колко лесно е да се генерира и разпространява дезинформация, когато говорим за "извънземни", коментира Лора Никол Дрисен в статия за The Conversation.

Има начини да се види кометата, докато е от другата страна на Слънцето. Например Европейската космическа агенция планира да наблюдава кометата, използвайки Mars Express, ExoMars Trace Gas Orbiter и Jupiter Icy Moons Explorer.

И ако искате да видите траекторията на кометата 3I/ATLAS и да разберете къде се намира тя в момента, вижте тук.

"Има много неща, които не знаем за кометата 3I/ATLAS и за Вселената. Нямаше да е много забавно да си астроном, ако вече знаехме всичко. Но когато има нещо неизвестно, ние, хората, обичаме да запълваме тази празнина."

"За астрономическите мистерии празнината обикновено се запълва с извънземни. Непознаването на всички отговори обаче не е доказателство за съществуването на извънземни. Това просто означава, че имаме работа за вършене", заключава Лора Никол Дрисен.

Авторът Лора Никол Дрисен , постдокторант по радиоастрономия, Университет на Сидни

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

Камерата за наблюдение на дивата природа е дистанционна камера, активирана от движение, използвана за наблюдение на дивата природа или за охрана. Тя автоматично заснема снимки или видеоклипове, когато сензор засече движение, често използвайки инфрачервена технология, за да работи при слаба светлина, без да предупреждава животните. Тези камери могат да бъдат полезен инструмент за наблюдение на дивата природа, лов и дори за целите на домашната сигурност в уединени райони.

В забележителен обрат на събитията за опазването на дивата природа на остров Принц Едуард, дългогодишен проект за мониторинг, използващ фотокапани, разкри вълнуваща изненада: завръщането на речната видра. Някога смятана за локално изчезнала поради прекомерен лов и унищожаване на местообитанията, тези неуловими същества са се завърнали на острова.

Пробивът идва благодарение на работата на изследователи, поставили 40 фотокапана около острова, които са заснели кадри на видрите. Констатациите са съобщени от Канадската радиоразпръсквателна компания (CBC) , отбелязвайки важен момент за природозащитниците.

Забележителното завръщане на речните видри

В продължение на години екипът за наблюдение на дивата природа е следил тенденции в екосистемите на острова, забелязвайки неща като лек спад в популациите на червени лисици и увеличение на наблюденията на койоти. Но нищо не ги е подготвило за откриването на речните видри, които не са били виждани в района от десетилетия. Случайно наблюдение през 2016 г. е породило надежди, но едва когато фотокапаните са потвърдили завръщането им, изследователите вече са имали повод за радост.

"Беше много вълнуващо", разказва Хана Мърнаган (Hannah Murnaghan), координатор на проекта за наблюдение на видри. "Иска ни се да беше малко по-близо до камерата, но се надяваме, че в крайна сметка ще заснемем някоя, ако е във водосборния басейн."

Фин, но въздействащ поглед върху опазването на околната среда

Според CBC, фотокапаните, чувствителни към движение и наблюдаващи целогодишно, са позволили на изследователите да съберат жизненоважни данни за дивата природа на острова. Тези камери са поставени на различни места, за да заснемат кадри на животни, докато се движат през естествената си среда. За видове като речните видри, които са трудни за проследяване, фотокапаните предоставят важна информация, която би било почти невъзможно да се получи по друг начин.

В случая с речната видра, тези камери са потвърдили това, на което изследователите са се надявали: видрите са се завърнали. Тези данни дават на учените по-задълбочено разбиране за поведението и движенията на видрите , информация, която може да насочи бъдещите усилия за опазване на вида.

Камера, закрепена на топола. Кредит: PICRYL - Public Domain Media

Речните видри: Те не са просто "сладки"

Въпреки игривия си външен вид, речните видри имат много по-значима екологична роля, отколкото мнозина биха предположили. Тези малки хищници консумират около една четвърт от телесното си тегло всеки ден, хранейки се с риба, ракообразни, дребни бозайници и дори влечуги. И все пак, въпреки добрия си апетит, те остават слаби, благодарение на бързия си метаболизъм.

Видрите също се смятат за "индикаторен вид", което означава, че тяхното присъствие сигнализира, че качеството на водата в средата им е достатъчно здравословно, за да ги поддържа. Ако видрите процъфтяват, това е ясен знак, че екосистемата се справя добре.

Източник: A Long-Lost Creature Captured for the First Time in Years by Trail Camera, Daily Galaxy

Разположението на очите на конете предлага биологично предимство, което им помага да бъдат в безопасност, защото те са плячка. Всъщност, разположението на очите сигнализира дали едно животно е хищник или плячка. Хищниците обикновено имат очи отпред на главите си, докато очите на плячката са разположени отстрани. Тъй като хората имат очи отпред на лицето си, технически те са хищници в света на конете.

"Представите си тигър или хищна птица - те трябва да се фокусират и да се прицелят в нещо, което се опитват да хванат за храна", обяснява Бо Уитакър (Beau Whitaker), ветеринарен лекар, спрезиалист по конете в конните болници Brazos Valley в Саладо, Тексас. "Те имат минимални слепи зони, така че могат да се фокусират директно върху това, което е пред тях."

Странично разположените очи на конете им осигуряват широко зрително поле – предимство при сканиране на околната среда за хищници. Въпреки че повечето домашни коне днес живеят в среда без хищници или редки срещи с хищници, те все още обработват визуалната информация така, сякаш оцеляването им зависи от нея.

Horses if their eyes were in the front
byu/wesmokeem inoddlyterrifying

Как ще изглеждат конете, ако очите им са отпред

Как виждат конете

Поради разположението на очите си, конете имат както монокулярно, така и бинокулярно зрение. Според катедрата по офталмология към Калифорнийския университет в Дейвис, монокулярното зрение е като панорамна гледка, при която всяко око вижда около 200-210 градуса дъга, докато конят не повдигне глава, при което зрителното му поле се стеснява до бинокулярно зрение от около 55-80 градуса.

Този широк периферен обхват на зрение им позволява да засичат фини движения много преди хищникът да ги достигне. Комбинацията от монокулярно и бинокулярно зрение им дава близо 350-градусово зрение около тялото. За сравнение, хората могат да виждат около 180 градуса, без да обръщат глава.

"Най-важното нещо, което трябва да се знае, е че конете имат сляпо петно ​​на около метър и половина пред себе си и директно зад себе си", обяснява д-р Уитакър. "Хората също имат малко сляпо петно, което е като черна дупка, но мозъкът ни запълва това, което се очаква да бъде там."

Въпреки че имат невероятно зрително поле, конете обработват информацията по различен начин от хората. Когато гледате даден обект, и двете очи виждат и обработват информацията едновременно. Очите на коня обаче обработват информацията независимо. Така че, когато видят нещо с лявото си око за първи път, дори ако дясното им око вече го е виждало, е все едно да виждат същия обект за първи път.

"Начинът, по който очите на конете се свързват с мозъка, означава, че те не учат холистично", разказва д-р Уитакър. "Хората, които работят с коне, вероятно са преживели това, при което често се налага да учите конете на нещо от двете страни на тялото им, за да могат да обработят информацията напълно."

Знаете ли, че те имат "страшни очи"?

Конете имат големи очи – най-големите от всички сухоземни бозайници, и имат превъзходно нощно зрение в сравнение с хората. Ретината им съдържа голям брой пръчици и уникална структура в окото, наречена тапетум луцидум (tapetum lucidum). Тази мембрана отразява видимата светлина обратно през ретината, което води до отлично нощно зрение и онзи хладен ефект на светене в тъмното. Хората нямат този допълнителен слой тъкан, така че нощното ни зрение не е толкова ефективно, но зрението ни като цяло е по-ясно.

Строеж на окото на бозайник (кон), tapetum lucidum. Кредит: Wikimedia Commons

"Конете обикновено имат добро нощно зрение, което им дава способността да виждат на дълги разстояния и да избягат от хищниците", разказва д-р Уитакър. "Ретината на коня има ослепителен, почти преливащ се вид – много повече, отколкото при хората. Този отразяващ слой помага на светлината да се отрази обратно в окото, подобрявайки нощното им зрение."

Структурата на окото на коня му позволява да забелязва дори леко движение на големи разстояния – предимство за безопасността им – но зрението му за обекти е ясно само на около 200 метра разстояние, отвъд което обектите започват да изглеждат размазани.

Конете имат големи очи – най-големите от всички сухоземни бозайници. Кредит:  Wikimedia Commons

Начинът, по който очите им възприемат цветовете, също е по-малко сложен, отколкото при хората. Дихроматичното им зрение ги ограничава до нюанси на синьо и зелено с леки вариации на тези нюанси, докато хората имат трихроматично зрение и могат да виждат и нюанси на червено и жълто.

Следващия път, когато видите кон…

Информацията как конете виждат може да направи комуникацията с тях по-безопасна и за хората, и за конете. Ако конят усети нещо, което го докосва, без да вижда или чува какво е то, естественият му инстинкт "бий се или бягай" може да се задейства.

Забележка: Винаги искайте разрешение от човека, който управлява коня, преди да се приближите, ако предварително не сте установили връзка с водача или собственика на коня.

"Когато сте около кон, не забравяйте, че той не може да вижда директно зад себе си или точно пред себе си", посочва д-р Уитакър. "Винаги е най-добре да се приближите отстрани, близо до областта на раменете му, и да говорите с него, за да му кажете, че сте там."

Източник: Why do horses have eyes on the side of their head?, Popular Science

Забележителни открития, публикувани в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, хвърлят съмнение върху дългогодишната теория, че мистериозна сила, известна като "тъмна енергия", отдалечава далечните галактики все по-бързо.

Вместо това, те не показват доказателства за ускоряваща се вселена.

Ако резултатите бъдат потвърдени, това би могло да отвори изцяло нова глава в стремежа на учените да разкрият истинската природа на тъмната енергия, да разрешат "напрежението на Хъбъл" и да разберат миналото и бъдещето на Вселената.

"Нашето проучване показва, че Вселената вече е навлязла във фаза на забавено разширяване в настоящата епоха и че тъмната енергия еволюира с времето много по-бързо, отколкото се смяташе досега", заявява водещият изследовател, професор Йънг-Ук Лий (Young-Wook Lee) от университета Йонсей в Южна Корея

"Ако тези резултати бъдат потвърдени, това би отбелязало голяма промяна в парадигмата в космологията след откриването на тъмната енергия преди 27 години."

През последните три десетилетия астрономите консенсусно смятаха, че Вселената се разширява с все по-голяма скорост, водена от невидим феномен, наречен тъмна енергия, който действа като един вид антигравитация.

Това заключение, базирано на измервания на разстоянията до далечни галактики с помощта на свръхнови тип Ia, спечели Нобелова награда за физика за 2011 г.

Екип от астрономи от Университета Йонсей обаче представи нови доказателства, че свръхновите от тип Ia, дълго време смятани за "стандартните свещи" на Вселената, всъщност са силно повлияни от възрастта на своите звезди-предшественици.

Дори след стандартизация на светимостта, свръхновите от по-млади звездни популации изглеждат систематично по-слаби, докато тези от по-стари популации изглеждат по-ярки.

Стандартни свещи (вляво) и стандартни линийки (вдясно) са две различни техники, използвани от астрономите за измерване на разширяването на пространството в различни времена/разстояния в миналото. Въз основа на това как величини като осветеност или ъглов размер се променят с разстоянието, може да се направи извод за историята на разширяването на Вселената. Използването на метода на свещите е част от стълбата на разстоянията, което дава 73 km/s/Mpc. Използването на линийката е част от метода на ранния сигнал, което дава 67 km/s/Mpc. Новото изследване показва, че на "стандартните свещи" не може да им се има доверие винаги. Кредит NASA/JPL-Caltech

Базирайки се на много по-голяма извадка от галактики гостоприемник от 300, новото проучване потвърди този ефект с изключително висока значимост (99,999% доверие), което предполага, че затъмняването на далечни свръхнови произтича не само от космологични ефекти, но и от ефекти на звездната астрофизика.

Когато това систематично отклонение се коригира, данните за свръхновите вече не съответстват на стандартния космологичен модел ΛCDM с космологична константа, заявяват изследователите.

Настоящата теория за Вселената е моделът ΛCDM, който приема съществуването на тъмна енергия (Λ) и студена тъмна материя (CDM).

Диаграмата на остатъците на Хъбъл преди (горе) и след (долу) корекцията за възрастово отклонение. Корекциите са приложени към данните за свръхнови от проекта Dark Energy Survey. След корекцията, наборът от данни вече не поддържа ΛCDM модела (червена линия) с космологична константа, а вместо това по-точно съответства на променлив във времето модел на тъмна енергия, предпочитан от комбинирания анализ, използващ само барионни акустични трептения и данни за космически микровълнов фон (синя линия). Кредит: Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (2025). DOI:10.1093/mnras/staf1685

Вместо това, той се съгласува много по-добре с нов модел, предпочитан от проекта "Инструмент за спектроскопия на тъмната енергия" (DESI - Dark Energy Spectroscopic Instrument), получен от барионни акустични трептения (BAO) – ефективно звукът на Големия взрив – и данни за космическия микровълнов фон (CMB).

Коригираните данни за свръхнови и резултатите само от BAO+CMB показват, че тъмната енергия отслабва и еволюира значително с времето.

По-важното е, че когато коригираните данни за свръхнови бяха комбинирани с резултатите от BAO и CMB, стандартният ΛCDM модел бе изключен с огромна значимост, казват изследователите.

Най-изненадващо от всичко е, че този комбиниран анализ показва, че Вселената не се ускорява днес, както се смяташе досега, а вече е преминала в състояние на забавено разширяване.

DESI е най-съвременен инструмент, който картографира отдалечени обекти, за да изучава тъмната енергия. Marilyn Sargent/Berkeley Lab

"В проекта DESI ключовите резултати са получени чрез комбиниране на некоригирани данни за свръхнови с измервания на барионни акустични трептения, което води до заключението, че макар Вселената да се забавя в бъдеще, тя все още се ускорява в момента", добавя професор Лий.

"За разлика от това, нашият анализ – който прилага корекцията за възрастово отклонение – показва, че Вселената вече е навлязла във фаза на забавяне днес. Забележително е, че това е в съответствие с независимо предсказаното от анализи само на BAO или BAO+CMB, въпреки че на този факт досега е обърнато малко внимание."

За да потвърдят допълнително резултатите си, екипът на Йонсей сега провежда "тест без еволюция", който използва само свръхнови от млади, едновременни галактики-домакини в целия диапазон на червено отместване. Първите резултати вече подкрепят основното им заключение.

В рамките на следващите пет години, с откриването на над 20 000 нови галактики, домакини на свръхнови, от обсерваторията "Вера Рубин", прецизните измервания на възрастта ще позволят много по-надежден и окончателен тест за космологията на свръхновите.

В обсерваторията "Вера Рубин", която се намира на планина в чилийските Анди, се намира най-мощната цифрова камера в света. Тя започна научна дейност тази година и би могла да отговори на жизненоважни въпроси за нашата слънчева система и по-широката вселена.

След Големия взрив и бързото разширяване на Вселената преди около 13,8 милиарда години, гравитацията я е забавила. Но през 1998 г. е установено, че девет милиарда години след началото на Вселената, нейното разширяване е започнало отново да се ускорява, водено от мистериозна сила.

Астрономите нарекли това тъмна енергия, но въпреки че съставлява около 70% от Вселената, то все още се смята за една от най-големите загадки в науката.

Миналата година данни от DESI в Тусон, Аризона показват, че силата, упражнявана от тъмната енергия, се е променила с течение на времето, доказателства за което оттогава нарастват.

Надеждата е, че с тези нови инструменти в арсенала си, астрономите ще бъдат по-добре подготвени да намират улики за това какво точно представлява тъмната енергия и как тя влияе на Вселената.

Справка: Junhyuk Son et al, Strong Progenitor Age-bias in Supernova Cosmology. II. Alignment with DESI BAO and Signs of a Non-Accelerating Universe, Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (2025). DOI: 10.1093/mnras/staf1685

Източник: Universe's expansion 'is now slowing, not speeding up': Evidence mounts that dark energy weakens over time, Royal Astronomical Society

Откритието разкрива артефакти, датиращи отпреди 2,75 до 2,44 милиона години, на обекта Наморотукунан, предлагайки безпрецедентна информация за най-ранните технологични иновации на човечеството.

Констатациите оспорват предишни предположения за ранните човешки способности. Вместо да изоставят занаята си по време на тежки суши, горски пожари и драматични промени в растителността, тези древни производители на инструменти усъвършенствали и предавали знанията си през безброй поколения, създавайки това, което изследователите описват като първите многофункционални "швейцарски ножове" на праисторическия свят.

Овладяване на технологиите през хилядолетията

Международният изследователски екип, ръководен от професор Дейвид Браун (David Braun) от университета "Джордж Вашингтон" и Института "Макс Планк", е разкопал три отделни археологически хоризонта, намирайки 1290 каменни артефакта. Тези инструменти принадлежат към културата Олдуан, най-ранното известно систематично производство на остри оръдия в поведенческия летопис на хоминините.

"Това място разкрива изключителна история за културна приемственост", обяснява Браун в съобщение на университета "Джордж Вашингтон".

"Виждаме, че това не е еднократна иновация – това е дългогодишна технологична традиция."

Артефактите показват, че ранните хоминини са разбирали основните принципи на скалната механика, като са избирали предимно финозърнести материали като халцедон и яспис, които създават предвидими модели на фрактури и остри режещи ръбове.

Анализът на ъглите на отчупване и ударните платформи показва, че производителите на инструменти са разбирали основните принципи на механиката на разрушаването. Острите ръбове и фрагменти съставляват между 79,4 и 94,2 процента от сбирките, което показва, че производството на режещи ръбове е основният технологичен фокус.

Инфографика на изследването, показваща карта на езерото Туркана и къде са открити инструментите, хоминините в района и развитието на каменните инструменти с течение на времето. Кредит: Braun et al. 2025/ Nature

Екологични катаклизми

Откритията са особено забележителни, защото съвпадат с изключителна климатична нестабилност. Използвайки датиране на вулканична пепел, палеомагнитен анализ и микроскопска идентификация на растителни фосили, изследователите са реконструирали екологична времева линия, свързваща ранното производство на инструменти с големи климатични трансформации между 2,75 и 2,2 милиона години.

Преди 2,75 милиона години районът на Наморотукунан е бил известен с буйни влажни зони с изобилие от палми и блатна растителност, със средногодишни валежи, достигащи приблизително 855 милиметра годишно. Но преди около 2,8 до 2,7 милиона години, околната среда се е променила драстично, тъй като бреговата линия на палеоезерото се е отдръпнала заради нарастващата безводност.

"Записите от фосилни останки на растения разказват невероятна история: ландшафтът се е променил от буйни влажни зони до сухи, обхванати от пожари пасища и полупустини", разказва Рахаб Кинянджуи (Rahab Kinyanjui) от Националните музеи на Кения и Института Макс Планк. "С промяната на растителността, производството на инструменти е останало стабилно. Това е устойчивост."

Средногодишните валежи са спаднали до под 300 милиметра годишно, докато доказателствата за горски пожари в ландшафтен мащаб са се увеличили значително.

Реплика на каменен инструмент от олдуанската култура. Кредит: Gerbil/CC BY-SA 3.0

Диетични иновации и оцеляване

Трайният характер на технологията за каменни инструменти предполага, че тези сечива са осигурявали важни предимства за оцеляване по време на стресови ситуации в околната среда. Следи от транжиране, идентифицирани върху костни образци в рамките на комплекс на 2,58 милиона години, показват, че хоминините са използвали инструменти с остри ръбове, за да извличат месо от големи трупове на бозайници, което значително разширява хранителните им възможности.

"В Наморотукунан, следите от изрязване свързват каменните инструменти с консумацията на месо, разкривайки разширена диета, която е оцеляла в променящите се пейзажи", отбелязва Франсис Форест (Frances Forrest) от университета Феърфийлд. Тази гъвкавост в храненето вероятно е превърнала екологичните предизвикателства в еволюционни възможности, позволявайки на популациите, занимаващи се с изработка на инструменти, да имат достъп до висококачествени източници на протеини.

"Нашите открития показват, че използването на инструменти може да е било по-обща адаптация сред нашите предци примати", коментира Сузана Карвальо (Susana Carvalho), научен директор в Национален парк Горонгоса и старши автор на изследването, публикувано в Nature Communications.

Дан Палку (Dan Palcu), автор-кореспондент и старши учен в GeoEcoMar и Университета в Утрехт, разсъждава по темата:

"Наморотуканан предлага рядка перспектива върху един променящ се свят, отдавна отминал – реки, променящи коритата си, пожари, суша – и непроменени инструменти. В продължение на приблизително 300 000 години един и същ занаят се запазва – може би разкривайки корените на един от най-старите ни навици: използването на технологии, които ни създават усещане за стабилизираме срещу промяната."

Изследването показва, че преди 2,75 милиона години хоминините вече са усвоили производството на остри каменни инструменти, което предполага, че произходът на олдуанската технология може да е дори по-стар. Последователните технологични подходи в продължение на стотици хиляди години показват, че знанието е било успешно предавано през безброй поколения, формирайки трайно наследство, което е поставило основата за цялото последващо човешко технологично развитие.

More information: David R. Braun et al, Early Oldowan technology thrived during Pliocene environmental change in the Turkana Basin, Kenya, Nature Communications (2025). DOI: 10.1038/s41467-025-64244-x

Източник: 2.75-million-year-old stone tools may mark a turning point in human evolution, George Washington University

• Загубите на пчелни семейства през зимата в някои райони достигат до 70% – в Плевенско и дори 100% в Русенско, основно заради „гладна смърт“ и объркан зимен цикъл.
• Сушата през 2025 г. – една от най-тежките – намалява хранителната база на пчелите и води до по-слаб медодобив.
• Между 600 и 800 вида диви пчели в България губят своите местообитания и източници на храна.
• Разминаването между цъфтежа на растенията и активността на опрашителите застрашава цели видове.
• Пчеларите са с по-ниски добиви, болести и несигурност в занаята, някои успяват да се адаптират с традиционни методи срещу горещините.

Климатът винаги е оказвал влияние върху пчелите и растенията, но през последните години промените стават все по-осезаеми и непредсказуеми. Необичайно топли зими, последвани от суша и горещи лета, поставят на изпитание както дивите, така и медоносните пчели – които по нашата територия са между 600 и 800 вида. Все по-честите екстремни явления, комбинирани с болести, пестициди, липса на храна и неправилна грижа водят до тревожно висока смъртност. В резултат на това цели пчелни семейства са застрашени, а заедно с тях – и голяма част от растенията, зависими от пчелното опрашване. Загубите само през изминалата зима в някои райони са приблизително 70%. Какво споделят от личния си опит за тези промени и тревожни тенденции пчеларите и агрономите? Има ли какво да направим?

Рязка суша и горещини: лятото, което лиши пчелите от храна

През 2025 г. рязкото засушаване се превърна в една от основните причини за намаляване храната за пчелите. По данни от Националния институт по метеорология и хидрология, тазгодишното лято беше едно от най-сухите от средата на 20-ти век насам. Това постави България в класацията сред 10-те най-засегнати от горски пожари държави в Европа (според Европейската информационна система на горските пожари). 

^{Фиг 1. Източник: Ecovarna.info}

Освен намаляването на хранителните ресурси, високите температури доведоха до притеснения в пчелния сектор. През летните месеци, с повишаването на температурите, пчеларите алармираха за по-слаб медодобив. Причината е по-малкото отделяне на нектар от растенията, което отслабва и пчелните семейства. Това намалява и шансовете им за оцеляване през зимата. 

Въпреки че тази година не се наблюдават масови щети по кошерите от пожарите, в отделни райони има случаи на изгорели или пострадали пчелини.

С повишаването на температурите дивите пчели претърпяват големи загуби на местообитания. Докато за медоносните се грижат пчеларите, дивите трябва сами да се приспособяват към променливата околна среда. В резултат на повишените температури, намаляват местата, подходящи за тяхното обитаване и размножаване . 

Топлите зими и гладната смърт: когато природата обърква пчелите 

Правилното зазимяване на пчелите е изключително важно за тяхното оцеляването през зимата. Тази година обаче – в резултат на постоянната смяна на температурите през зимния сезон – повечето пчелари не успяват да предотвратят голямата смъртност на медоносни пчели. В Плевенския регион загубите достигат 70%, а в област Русе – дори до 100%. Сред основните причини са т.нар. гладната смърт поради недостатъчно хранителни запаси в кошерите, както и топлата зима, която подлъгва опрашителите да търсят цъфтящи растения, когато на практика липсват такива. За разлика от медоносните пчели/видове, поколението на земните пчели тази зима е пострадало значително по-малко от обичайното. 

Климатичният стрес и болестите в кошера

Според агронома Роман Рачков, термичният стрес при медоносните пчели, предизвикан от повишаването на температурите, води до отслабване на имунната им защита. Това улеснява развитието на инфекциите в кошера, които ако не се контролират навреме, могат да застрашат голяма част от пчелните семейства. Подобен ефект се наблюдава и при някои видове диви пчели. Основната разликата е, че медоносните са частично хетеротермни: чрез съвместната дейност на семейството те могат да контролират температурата в кошера, докато дивите са ектотермни и зависят в по-голяма степен от външни източници на топлина, за да регулират телесната си температура. Бомбусите са сред видовете диви пчели, при които това явление е доказано – излагането им на термичния стрес намалява възможността да опрашват и да се възпроизвеждат. 

^{Фиг. 2 Източник: Ecovarna.info}

Крехкият баланс, който се руши

Повишаването на температурите предизвиква по-ранен или по-късен цъфтеж на някои видове растения, точно когато пчелите са в зимен покой или все още не са достигнали своя пик на активност. Фенологичното разминаване влияе както на медоносните, така и на дивите пчели, но ефектът е значително по-голям при дивите, тъй като те не се подпомагат от пчелари. Това разминаване може да доведе до застрашаване или дори до изчезване на някои видове. 

Едно красиво пролетно цвете и неговата единствена пчела
Съсънката (Pulsatilla vulgaris) е красиво, ранно пролетно диворастящо цвете от семейство Лютикови. Тя се опрашва само от един вид дива пчела (Osmia bicolor). Когато – поради промените в климата, има разминаване в периода на излитането на пчелата и на цъфтежа, опрашването на съсънката не може да се случи. Така популацията на растението вече е застрашена от изчезване. В някои страни цветето е включено в червените списъци на застрашени видове, защото местообитанията ѝ изчезват и опрашителите намаляват.

Гласът на пчеларите: професия на ръба на оцеляване 

Климатичните промени, наред с други фактори, изправят българските пчелари пред дилема: дали да продължат със своя занаят или да си потърсят друга алтернатива за изхранване. Въпреки че тази година Държавен фонд ,,Земеделие“ подпомага пчеларите, като изплаща близо 6 млн. лева на подалите заявки, интересът към пчеларството все още остава нисък. Прогнозите за тази година са усвоените средства да са около 5%. 

В сектора остават и пчелари, които продължават да се радват на професията, сблъсквайки се с редица предизвикателства. Един от тях е Красимир Костов от шабленското село Езерец, който вече над 25 години се грижи за 150 кошера в основния си пчелин и още 11 – в по-малък. Негова запазена марка е изразът ,,Когато обичаш пчелите – ставаш пчелар не веднъж, а няколко пъти“. 

Промяната в климата, която забелязва Красимир Костов, се изразява в нетипичната за сезона студена пролет. През последния април на два пъти валя сняг, придружен от т.нар. замръз, което доведе до измръзване на овощни дръвчета и растителност. Това повлия и на пчелите. Силните пчелни семейства реагират по-благоприятно на промените в климата, докато по-слабите са значително по-уязвими. Негативно влияние оказа и постоянната смяна на топли и студени периоди през зимата. 

През студената пролет имаше голям брой отпаднали семейства, а през зимата – и голяма смъртност. За някои семейства се оказа проблем, но пък имаше пчелари, които нямаха тези затруднения.

Пчеларят обяснява, че горещото лято е причина за по-малко отделяне на нектар от растенията. Не липсва цъфтяща растителност, но високите температури ограничават времето, през което растенията дават нектар, а това неизбежно се отразява на медодобива. При по-кратък период за събиране на нектар първи реагират силните пчелни семейства, които успяват да съберат част от необходимите запаси, разказва още Костов. 

^{Фиг. 3: Източник на снимката: Ecovarna.info}

За естествените защити и адаптация на пчелите 

Пчелите проявяват естествена защита срещу термичния стрес. Те стоят в кошера или остават на закрито и не събират мед и прашец, когато е твърде горещо или няма нектар. При наличие на цъфтяща растителност в горещите периоди, излизат само за по един до два часа. Когато няма нектар или прашец, те облитат само с конкретна цел, като засичане на координация на младите пчели или за очистване на организма. 

Пчелите са създадени така, че да се адаптират към промените в температурата. Дори при внезапни застудявания или затопляния, структурата на кошера, с една пчела майка и десетки хиляди работници, позволява бързо и ефективно реагиране на природните амплитуди, допълва Костов.

^{Фиг. 4: Източник на снимката: Ecovarna.info}

Този тип организация в семействата им дава възможност на пчелите за кратък период от десетина дни или две седмици да натрупат хранителни запаси, които да осигурят оцеляването им за по-дълъг период. Пчелите се загнездват и събират полен с цел да компенсират колебанията в околна среда. 

За пчеларите този адаптационен механизъм създава и проблеми. природните амплитуди и кратките периоди за събиране на нектар могат да доведат до по-малък медодобив. Това се отразява както на пчеларите, така и на пчелите. 

През изминалата година шабленският пчелар губи около 50% от пчелните си семейства. Тази година обаче пчелите му са в добро състояние. Смята че климатът се отразява и на двете основни болести по пчелите – вариатозата и нозематозата. И все пак основният фактор за оцеляването и доброто състояние на пчелните семейства остава правилното селектиране и грижата за здравето им. 

Пчеларят потвърждава: климатичните промени оказват влияние върху занаята. В Северна Добруджа добивите на мед са намалели, а по-ниската продукция затруднява пчеларите да планират бюджета си и това прави професията по-несигурна. Той отчита и тенденция към уедряване на пчелините и отпадане на по-малките. Големите производители, които се занимават професионално с пчеларство, успяват да реализират добри добиви. Някои компенсират краткия период на нектароотделяне чрез подвижно пчеларство, като преместват част от кошерите на друго място, за да удължат сезона. Това обаче изисква добра организация. 

“При всички случаи добивът на мед в Северна Добруджа е намалял. Естествено това поставя под въпрос рентабилността на професията,” смята Костов. 

Малки стъпки с голямо значение за опрашителите

Климатичните промени оказват голямо влияние върху опрашването, възпроизвеждането и оцеляването на тези толкова важни за нас опрашители. Но въпросът е какво можем да направим ние, хората, за да се справим с този сериозен проблем за биоразнообразието. 

Старите трикове, с които пчелите преживяват жегите

Красимир Костов използва няколко по-старомодни, но ефективни подхода, за да предпази пчелите си от горещините. Един от тях е боядисването на кошерите в бяло, срещу яркото слънце и така намалява прегряването им. Друг метод е разширяването на дъната на кошерите и увеличаване на входовете, за да влиза повече въздух. В краен случай пчеларят поставя мрежа вместо табла, която да осигури допълнително проветряване. 

Пчеларят Костов никога не забравя да осигури на пчелите си достъп до прясна вода. Някои негови хитринки включват кошерите да бъдат разположени близо до дървета, осигуряващи рехава сянка, както и да са на места с течение. Препоръчва зелена, добре окосена земя около кошерите, която да спомага за охлаждането на пчелните семейства. 

Бомбички със семена – малки топки с голяма сила
Един забавен, лесен и ефективен начини да помогнем на природата са т. нар. бомбички със семена (seed bombs) – малки топчета от почва и местни семена, които могат да се хвърлят в градината, по поляни или в градски пространства. Те съдържат смес от диви цветя, подходящи както за медоносни, така и за диви пчели.
Някои неправителствени организации у нас вече предлагат подобни бомбички и акции, които позволяват на всеки от нас с малки, но реални действия да подкрепи опрашителите – вижте например кампанията „Отгледай дъгата“.

Пчелите са сред най-чувствителните индикатори за климатичните промени – загубата им е предупреждение за дълбоки процеси в природата. Българските пчелари вече усещат последствията. С грижа, адаптация и подкрепа можем да се съхраним не само пчеларството, а и балансът в екосистемите. Опазването на опрашителите е не просто професионална кауза, а въпрос на обща отговорност към бъдещето.

Източник: Климатичен капан: Пчелите у нас оцеляват все по-трудно, Климатека

Автори на публикацията са Йоанна Иванова и Роман Рачков. Статията е създадена в рамките на Климатична лаборатория, инициирана от Асоциация на европейските журналисти и Климатека.

Едва ли може просто да отидете в част от Вселената на 7 милиарда светлинни години разстояние (т.е. 7 милиарда години назад във времето) и да използвате термометър, за да разберете колко е топло. И въпреки това изследователите са успели: измерили са температурата на Вселената преди 7 милиарда години.

За да е ясно: говорим за температурата на фоновото лъчение във Вселената, а не на звездите и мъглявините. Това лъчение е добре познатото космическо микровълново фоново лъчение (CMB) и в момента има температура от 2.72548±0.00057 K, малко над абсолютната нула.

Използвайки Atacama Large Millimeter/submillimeter Array (ALMA) - астрономически интерферометър от 66 радиотелескопа в Чили - астрономите измерват PKS1830−211, квазар с червено отместване z = 2.507. Директно между квазара и Земята се намира междинна галактика с червено отместване z = 0.89, което съответства на разстояние от седем милиарда светлинни години.

Измерванията показват, че температурата на CMB по това време е била 5.13 ± 0.06 K, приблизително два пъти по-топла от сегашното CMB. Това съвпада с теоретичните прогнози за това колко топло би трябвало да бъде по това време.

Според моделите температурата се повишава пропорционално на червеното отместване (1 + z ). Чрез наблюдение на абсорбционни линии в светлината от квазара, те успяват да измерят температурата. Атомите и молекулите в междинната галактика са повлияни от CMB, което от своя страна води до абсорбционни линии в спектъра на квазара зад него (вижте също изображението по-горе).

Изследователите от университета Кейо в Япония успяват да изведат температурата на реликтовото лъчение по това време, която се оказа 5,13 K.

A New Precise Measurement of the Cosmic Microwave Background Radiation Temperature at $z=0.89$ Toward PKS1830-211. Tatsuya Kotani et. al. https://arxiv.org/abs/2509.20760

[image or embed]

— AstroArxiv (@astroarxiv.bsky.social) September 26, 2025 at 6:23 AM

Справка:Tatsuya Kotani et al; A New Precise Measurement of the Cosmic Microwave Background Radiation Temperature at z = 0.89 toward PKS1830–211; Published 2025 October 29 • © 2025. The Astrophysical Journal, Volume 993, Number 1 DOI 10.3847/1538-4357/ae0a1e

Източник: Press Releases, ALMA Confirms a Hotter Early Universe with Record-Precision Measurement of the CMB ―The most accurate CMB temperature measurement far beyond the Milky Way reinforces the standard model of cosmology, 

Многослойната мрежа по протежение на стена близо до входа на пещерата е дом на колония от приблизително 69 000 паяка Tegenaria domestica (известен също като домашен паяк) и 42 000 паяка Prinerigone vagans. Смята се, че това е първият документиран случай на образуване на колониална мрежа и за двата вида.

Паякообразен мегаполис

Изследователи, включително членове на Чешкото спелеоложко дружество, са изследвали серни пещери през 2022 г., за да наблюдават подземния подземен живот. В една от пещерите те са открили огромния мегаполис на паяците и са съобщили за него на други учени, които са направили няколко посещения на място, за да научат повече за необичайната колония.

Екипът идентифицира двата вида чрез ДНК тестове и изучаване на тяхната морфология. И двата вида обикновено живеят по единично, така че откриването им да съществуват едновременно в колония е голяма изненада, както няколко изследователи подробно описват в статия, публикувана в списание Subterranean Biology.

Местоположение на серните пещери в каньоните Вромонер и Пиксария по поречието на река Сарандапоро в северозападна Гърция и югоизточна Албания (A) и местоположението на четирите серни пещерни района в Албания (B), т.е. (1) пещерата Залес, (2) каньонът Холтас, (3) каньонът Лангарица и (4) районът на река Сарандапоро на границата с Гърция. Кредит: Diversity 2024, 16(8), 477; https://doi.org/10.3390/d16080477

За да оценят размера на колонията, авторите на изследването преброили отделни фуниевидни мрежи в произволни участъци и екстраполирали плътността. След измерване на дължината и ширината на покритата с мрежата част от стената, те изчислили площта на повърхността на 106 квадратни метра.

Изследователите също искали да разберат как паяците оцеляват и какво е движещата сила на колониалното им поведение. Серните пещери са уникална и сурова среда за живот, защото няма слънчева светлина и има високи нива на токсичния газ сероводород.

Използвайки анализ на стабилни изотопи, често срещан инструмент в екологията за картографиране на хранителни вериги, екипът открива, че паякообразните не са се хранили с насекоми, долитащи от външната страна на пещерата. Вместо това, цялата хранителна верига се захранва от сероокисляващи микроби, които виреят в пещерната система и се консумират от малки хирономидни мухи (нехапещи мушици), които се излюпват от водата. Тези малки насекоми лесно се улавят в мрежата, осигурявайки изобилен и непрекъснат източник на храна.

Фронтален изглед на колониалната паяжина. Кредит: Subterranean Biology (2025). DOI: 10.3897/subtbiol.53.162344

Генетична изолация

Друго ключово откритие е, че паяците, живеещи в пещерата, са генетично различни от същия вид, живеещ точно извън нея. Това предполага, че те са били изолирани, докато се адаптират към уникалната среда на пещерата. В крайна сметка екипът заключава, че комбинацията от тази генетична изолация и техния източник на храна е основната причина тези типично самотни паяци да развият колониално поведение.

"Нашите открития разкриват уникален случай на случайна колониалност при този космополитен паяк, вероятно обусловена от изобилието на ресурси в хемоавтотрофна пещера, и предоставят нови прозрения за адаптацията и трофичната интеграция на повърхностните видове в сулфидни подземни местообитания", пишат изследователите.

Справка: István Urák et al, An extraordinary colonial spider community in Sulfur Cave (Albania/Greece) sustained by chemoautotrophy, Subterranean Biology (2025). DOI: 10.3897/subtbiol.53.162344

Източник: Sulfur cave spiders build an arachnid megacity and possibly the largest-ever spider web, Paul Arnold, Phys.org

Ново проучване, ръководено от изследователи от Държавния университет на Пенсилвания и публикувано в Nature Geoscience, изследва химическите отпечатъци в субфосилна дървесина или консервирани дървета от цяла Северна Америка, за да разбере как растенията реагират на ниските нива на въглероден диоксид (CO₂) и по-ниските температури през последния ледников период, преди около 20 000 години.

Изследователите установили, че с понижаването на температурата и нивата на CO₂, дърветата на много места са увеличили фотодишането си, процес, подобен на затруднено дишане при растенията и знак, че те потенциално губят енергия и отделят въглероден диоксид обратно в атмосферата.

Увеличеното отделяне на CO₂ може неволно да е поддържало климата достатъчно топъл с достатъчно въглерод в атмосферата, за да оцелеят растенията – действайки като вид естествена ръчна спирачка, помагаща за поддържането на обитаемата среда на Земята.

"Когато мислим за това какво ще се случи с изменението на климата, един от големите въпроси е: Ако продължим да увеличаваме атмосферния CO₂, как ще реагира растителният свят?", посочва Макс Лойд (Max Lloyd), доцент по геонауки в Университета на Пенсилвания и водещ автор на статията.

"Открихме ясна връзка между промените в климата и реакциите в биосферата. С намаляването на нивата на CO₂ в атмосферата и температурите, много растения стават по-малко ефективни при фиксирането на въглерод, което от своя страна забавя по-нататъшното извличане на CO₂ от атмосферата. Съществува естествена обратна връзка, която едва сега започваме да разбираме."

За да проучат как са се справили растенията по време на последния ледников период, който е продължил отпреди около 115 000 до 12 000 години, Лойд и колегите му са използвали нова техника за реконструкция на скоростта на фотодишане в древни дървета.

Фотодишането е процесът, при който растенията поемат кислород и отделят въглероден диоксид, като по същество отменя част от работата на фотосинтезата, процесът, чрез който растенията произвеждат енергия от слънчева светлина и въглероден диоксид.

Новата техника използва химичен процес, който измерва в дървесината молекули с множество редки разновидности, наречени групирани изотопи (тежки изотопи, свързани с други тежки изотопи). Изотопите имат сходни химични свойства, но различни физични свойства, а групираните изотопи действат като пръстов отпечатък за фотодишане, обяснява Лойд.

Сравнявайки изотопни анализи от дървета през ледниковия период със съвременните дървета, екипът установява, че дърветата от по-топлите региони по време на ледниковия период са имали по-високи нива на фотодишане от съвременните си аналози, което предполага, че ниските нива на CO₂ през последния ледников период значително са възпрепятствали продуктивността на растенията, са намалили количеството въглерод, което те са могли да съхраняват в дървесината и почвите, и са докарали растенията до бедствено положение.

Някои от ключовите проби в изследването са взети от катранените ями Ла Бреа в Южна Калифорния, където изследователите са анализирали древна хвойнова дървесина, консервирана в катрана. Екипът е открил ясни признаци на повишено фотодишане в пробите, което означава, че дърветата са освобождавали CO₂ обратно в атмосферата почти толкова бързо, колкото са го поглъщали.

"Сравнително недостатъчно проучените растителни фосили в катранените ями Ла Бреа са отличен ресурс за разбиране на реакциите на растенията към изменението на климата, не само в миналото, но и в бъдещето", отбелязва Ригън Дън (Regan Dunn), помощник-заместник-директор на катранените ями и музея Ла Бреа и съавтор на статията. "Ние едва сега започваме да разбираме какво могат да ни кажат тези древни растения."

Констатациите помагат да се обясни защо предишни проучвания са установявали, че нивата на атмосферен въглероден диоксид никога не са падали под прага от около 185 до 210 части на милион по време на ледниковите периоди, коментира Лойд.

"Доколкото ни е известно, сега за първи път можем да тестваме дългогодишната хипотеза, че повишеното фотодишане е помогнало за поддържането на атмосферния въглероден диоксид на такива нива преди десетки хиляди години", заявява Лойд. "Проверката на това изискваше да се направят измервания на дървета, които наистина са растяли по това време."

Той добавя, че фотодишането е ключов контрол върху количеството въглерод в атмосферата. Във време, когато цари усещането за неотложност за моделиране на климатични сценарии, Лойд посочва, че е жизненоважно да се разбере и отчете ефектът на растенията върху атмосферата. Един от начините да гледаме напред е да се обърнем към миналото и да проучим как биосферата на Земята може да се е саморегулирала в предишни времена на климатичен стрес.

"Опитваме се да разберем как растенията реагират на драматични промени в техния свят, като разглеждаме време, когато климатът се е променял сравнително бързо", обобщава Лойд.

Справка: Isotopic evidence for elevated photorespiration during the last glacial period, Nature Geoscience (2025). DOI: 10.1038/s41561-025-01841-x.

Източник: Ancient trees' inefficient photorespiration may have helped stabilize Earth's atmosphere during last ice age, Pennsylvania State University

Организатори на събитието са  Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България,  и катедра „Физика“ при  МГУ „Св. Иван Рилски". 

Питали ли сте се някога колко са вирусите на планетата? А задавали ли сте си въпроса какво ще се случи, ако всички те вкупом изчезнат? Не, не бързайте да си го пожелавате.

Защото, ако се случи, веднага след това и ние ще си отидем. Колкото и невероятно да звучи на пръв поглед, вирусите са абсолютно необходими за живота на Земята и ни носят много повече полза, отколкото вреда.

Между другото, вируси се съдържат дори в нашия геном, при това далеч не от вчера, а от милиони години. И присъствието им неведнъж ни е спасявало и ни е направило такива, каквито сме.

Нека хвърлим светлина върху биологичната роля на вирусите; върху играта на котка и мишка, на която играем с тях от зората на човечеството; върху превъплъщенията им, които с напредъка в науката и технологиите стават все повече и обещават да ни подкрепят в борбата с устойчивостта към антибиотиците и раковите заболявания.

И още, откъде идват и как възникват новите вируси? Живи ли са изобщо? Защо търсят баланс между прекалената си изменчивост и стремежа да бъдат по-консервативни?

Елате, за да поговорим заедно с проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките (ИЕМПАМ – БАН) за тангото на еволюцията, което танцуваме с вирусите. Всеки ден, откакто свят светува.

Радостина Александрова. Кредит: личен архив на Радостина Александрова

Професор д-р Радостина Александрова е завършила като първенец на випуска специалността „Биохимия и микробиология“ (днес „Молекулярна биология“) в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация  „Вирусология“. Доктор е вирусология и е професор по морфология. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 200 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 13 глави в книги и учебници, над 650 участия в научни форуми, над 140 научнопопулярни статии и повече от 700 медийни изяви, свързани с популяризиране на знания в областта на биомедицината. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.  Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011 – 2014) на СУ „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет (от 2023 г.); води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на 7 научноизследователски проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“ към МОН, както и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в чужбина. Представител е на България в 7  акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST). Организирала е провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, вкл. международни или с международно участие. Ръководител е на 40 дипломанти и 10 докторанти, 8 от които вече успешно са защитили дисертационния си труд, както и на десетки  постдокторанти и специализанти от страната и чужбина. От месец май 2025 г. е член на Постоянната научно-експертна комисия към Фонд „Научни изследвания“ към МОН.

Подготвила е 10 епизода на тема: „История на медицината през 20 век“, подкаст на списание „БГ Наука“; създател е на сайт за популяризиране на наука, както и на страница във Фейсбук – „Минути за наука с Радостина Александрова“.

Автор на две книги с кратки разкази:  „Записки между редовете“, изд. „Елестра“, 2021, ISBN: 978-619-7292-18-3; и „Откраднати мигове“, изд. „Елестра“, 2024, ISBN: 978-619-7292-38-1.

Видове разтвори за контактни лещи

На пазара се предлагат няколко основни типа разтвори за контактни лещи, които се различават по действие, състав и предназначение. Изборът зависи от типа лещи (меки, твърди, силиконово-хидрогелови), честотата на носене и индивидуалната чувствителност на очите. Ето какви биват:

1. Мултифункционални разтвори

Универсални формули, които почистват, дезинфекцират и съхраняват лещите в една стъпка. Подходящи за ежедневна употреба – осигуряват оптимален баланс между комфорт, стерилност и лесна поддръжка.

2. Разтвори на базата на водороден прекис

Използват 3% пероксид за дълбоко почистване и стерилизация без консерванти. Идеални са за хора с алергии или чувствителни очи, но изискват неутрализация преди поставяне.

3. Разтвори за твърди контактни лещи (RGP)

Обикновено съдържат по-високи концентрации на буферни и овлажняващи агенти, за да осигурят защита и комфорт при твърди контактни лещи.

Тези три категории покриват почти всички нужди на потребителите – от ежедневна грижа до специфични случаи при повишена чувствителност.

Основни съставки и тяхната функция

В състава на тези разтвори има ключови вещества с различни роли – от почистване до хидратация. Таблицата по-долу обобщава най-често срещаните съставки и тяхното действие.

Когато тези компоненти са балансирани, рискът от раздразнение и алергични реакции е минимален. При наличие на чувствителност или сухота, експертите съветват да се избират безконсервантни формули.

Кога да изберете разтвор с водороден прекис?

Разтворите с водороден прекис (H₂O₂) осигуряват дълбоко почистване, като унищожават бактерии, вируси и гъбички без остатъци от химикали. Те са препоръчвани при:

• чувствителност към консерванти;
• често натрупване на белтъци и мазнини;
• продължително носене на контактни лещи.

След почистване се извършва задължителна неутрализация – чрез катализатор, който превръща пероксида във вода и кислород. Пропускането на тази стъпка може да предизвика парене или дразнене на роговицата. Този тип формула е най-подходящ за периодично, дълбоко почистване, например веднъж седмично.

Важно: Никога не изплаквайте лещите с неутрализиран пероксид и не го поставяйте директно в окото.

Сертификация и безопасност

Всички разтвори за контактни лещи, които се продават в ЕС, трябва да имат CE маркировка по EU MDR. Това гарантира:

• стерилност и безопасност при употреба;
• доказана ефективност на активните съставки;
• прозрачна информация за производител и срок на годност.

Според Европейската агенция по лекарствата (EMA), сертифицираните офталмологични продукти преминават през задължителни тестове за биосъвместимост и микробиологична чистота.

При съмнения за раздразнение, сухота или замъглено зрение е препоръчителна консултация с офталмолог или оптик.

Изригването идва от т. нар. активно галактическо ядро ​​(AGN - active galactic nucleus) – свръхмасивна черна дупка в центъра на галактика, която активно поглъща материя – на близо 20 милиарда светлинни години разстояние, което го прави едно от най-отдалечените събития на приливни разрушения, откривани някога. Всъщност, не са откривани много от тези събития на приливни разрушения в AGN, защото присъщите промени в яркостта в близост до активни черни дупки затрудняват определянето дали изригването е TDE или нещо друго.

"Знаем какво представляват активните ядрени ядра (AGN) от около 60 години и знаехме, че са много променливи, но не разбирахме променливостта", обяснява Матю Греъм (Matthew Graham) от Калифорнийския технологичен институт. "Сега имаме милиони AGN и все още не разбираме променливостта" в излъчването.

Това събитие, наречено "Супермен" заради невероятната си яркост и мощност, би могло да помогне за демистифицирането на тези космически обекти.

"Супермен" е забелязан за първи път през 2018 г., но тъй като няма начин да се измери разстоянието му от Земята, астрономите са предположили, че това е просто ярък, но не и неочакван взрив от сравнително близка галактика. Едва през 2023 г. последващи наблюдения разкриват, че изригването е много по-далечно, което прави присъщата му яркост далеч по-висока, отколкото първоначално са смятали изследователите.

Първоначалното изригване е увеличило яркостта на активния ядрено тяло (AGN) с повече от 40 пъти, което го прави 30 пъти по-мощно от предишното най-силно изригване, наблюдавано някога от AGN. Греъм и колегите му са установили, че най-вероятната причина е разкъсването на масивна звезда, която е поне 30 пъти по-голяма от масата на Слънцето, но вероятно и много по-голяма.

В областта около всяка активна свръхмасивна черна дупка има пръстен от материал в процес на колапс, наречен акреционен диск. Плътността на материала в тази област би трябвало да произвежда огромни звезди, но това никога не е наблюдавано директно.

"Ако нашата интерпретация, че това е акреционен диск, е правилна, тогава това доказва съществуването на такива масивни звезди в тази среда, което сме подозирали", разказва Греъм.

"Преди си мислехме, че активна свръхмасивна черната дупка просто ще има своя газов диск и ще си стои там и ще бълбука. Но това е много по-жизнерадостна и динамична среда", отбелязва той.

Изучаването на "Супермен", докато той продължава да избледнява, би могло да ни помогне да се разбере тази среда по-задълбочено.

Това би могло да позволи да се изгради модел на TDE в AGN, който би могло да се използва за търсене на още.

"Често, ако видим, че TDE изглежда се намира в едно от тези AGN, ние всъщност не знаем дали това е просто активното галактическо ядро, което действа, или наистина имаме TDE, така че е наистина чудесно да имаме нещо, което не е двусмислено по този начин", споделя Вивиан Балдасаре (Vivienne Baldassare) от Държавния университет на Вашингтон. "Това ще бъде наистина важно за опитите за намиране на бъдещи TDE и разплитане на различни източници на променливост в AGN."

Справка: Nicholas Luber et al; Caught in the Cosmic Web: Evidence for Ram Pressure Stripping of a Low-mass Galaxy by the Cosmic Web; Published 2025 October 27 2025; The Astrophysical Journal Letters, Volume 993, Number 1; DOI 10.3847/2041-8213/ae0b5e

Източник: Brightest black hole flare ever caused by huge star being ripped apart, New Scientist

Новото изследване, представено в Proceedings of the National Academy of Sciences, е предназначено да проучи как плазмените струи се излъчват от блазари.

Вместо просто обяснение обаче, изследователите са открили нещо в ЦЕРН, което може да оспори Стандартния модел на физиката.

Блазари и гама лъчи

Заобиколени от свръхмасивни черни дупки, блазарите са галактики, които излъчват струи от частици и радиация, движещи се със скорост, близка до скоростта на светлината. Струите от тази активност произвеждат гама лъчи, наблюдавани от Земята.

Релативистичните електрон-позитронни плазми са повсеместни в екстремни астрофизични среди, като например магнитосферите на черни дупки и неутронни звезди, където се очаква акреционно-захранваните струи и пулсарните ветрове да бъдат обогатени с електрон-позитронни двойки.

В много случаи се смята, че тяхната роля в динамиката на такива среди е фундаментална, но поведението им се различава значително от типичните електронно-йонни плазми поради симетрията материя-антиматерия на заредените компоненти.

Докато тези гама лъчи преминават през космоса, те се разсейват от звездните фонови лъчи, произвеждайки електрон-позитронни двойки. От своя страна тези двойки би трябвало да се разсейват от микровълновото фоново лъчение, за да се преобразуват в гама лъчи с по-ниска енергия, но подобна активност никога не е наблюдавана.

Художествено изображение на черна дупка, излъчваща струя гореща плазма. Международен екип от учени, ръководен от Катедрата по физика в Оксфордския университет, е генерирал експериментално плазмени "огнени топки", откривайки нова граница в лабораторната астрофизика. Кредит: NASA/JPL-Caltech

Изследователите отдавна обсъждат защо това е така, но досега експерименталната неспособност да се произвеждат големи количества позитрони в квазинеутрални лъчи е ограничила разбирането на плазмите на електрон-позитронните двойки до прости числени и аналитични изследвания, които са доста ограничени.

Но сега, неотдавнашната работа в ЦЕРН представя първите експериментални резултати, потвърждаващи генерирането на високоплътни, квазинеутрални, релативистични електрон-позитронни двойки струи, използвайки лъч с енергия 440 GeV/c в ускорителя Super Proton Synchrotron (SPS).

И благодарение на тези резултати може би най-накрая има отговор.

Предложени са две основни хипотези, които обясняват проблема.

Едната е, че слабите междугалактически магнитни полета отклоняват гама лъчите с по-ниска енергия извън нашата линия на видимост.

Другата идея е, че тъй като материята е толкова разредена в областите на пространството, през които лъчите пътуват, те губят стабилност. Ако това се случи, то би довело до малки флуктуации в потока на струите, което би довело до по-нататъшна дестабилизация и разсейване на енергията им.

Експериментът Fireball (ognena topka), инсталиран в HiRadMat. Кредит: Gianluca Gregori

Създаване на плазмени огнени топки в ЦЕРН

Зад последните тестове стои сътрудничество между изследователи между Оксфордския университет и Централния лазерен център на Съвета за научни и технологични съоръжения, работещ в съоръжението HiRadMat на ЦЕРН.

След генериране на електрон-позитронните двойки с помощта на суперпротонния синхротрон, изследователите ги прокарват през еднометрова околна плазма, за да създадат лабораторен модел на двойки, задвижвани от блазар, движещи се през междугалактическа плазма. Това позволява на учените да следят отблизо случващото се, измерват профила на струята и сигнатурите на магнитното поле, за да видят как те влияят на нестабилността на лъча и плазмата.

КАК РАБОТИ: Протон (най-вляво) от ускорителя Super Proton Synchrotron (SPS) в ЦЕРН се сблъсква с въглеродни ядра (малки сиви сфери). Това произвежда поток от различни частици, включително голям брой нестабилни неутрални пиони (оранжеви сфери). Разпадайки се, те излъчват високоенергийни гама лъчи (жълти вълнообразни стрелки), които след това взаимодействат с електрическото поле на танталовите ядра (големи сиви сфери) и генерират електрон-позитронни двойки, което води до образуването на електрон-позитронно плазмено огнено кълбо. Поради тези каскадни ефекти, един протон може да генерира много електрони и позитрони, което прави производството на тази двойка плазма изключително ефективно. Кредит: University of Rochester Laboratory for Laser Energetics illustration / Heather Palmer

Резултатите са съвсем различни от очакванията на екипа.

Струята е била забележително устойчива, поддържайки тесен, успореден път без значителни смущения или самогенерирани магнитни полета. От този резултат екипът предполага, че нестабилностите между струята и плазмата са твърде слаби, за да обяснят липсващите гама лъчи, което показва, че в междугалактическата среда се крие магнитно поле, останало от ранната Вселена.

"Нашето проучване демонстрира как лабораторните експерименти могат да помогнат за преодоляване на разликата между теорията и наблюдението, подобрявайки разбирането ни за астрофизичните обекти от сателитни и наземни телескопи", коментира водещият автор професор Джанлука Грегори (Gianluca Gregori) от Оксфордския университет.

Преосмисляне на ранната Вселена

"Ако наистина има междугалактическо магнитно поле с достатъчна сила, тогава кръговите пръстени от емисия ("двойки ореоли") би трябвало да могат да се открият около блазарите, наблюдавани от обсерваторията "Масив от черенковски телескопи (CTAO - Cherenkov Telescope Array Observatory), която вече е в процес на завършване на обекти в Чили и Канарските острови", посочва Грегори пред The ​​Debrief.

Ефект на Черенков

През 1934 г. Павел Черенков и Сергей Вавилов забелязват, експериментирайки с гама лъчи, че когато те попаднат в течност предизвикват в нея слабо, но забележимо излъчване, защото високоенергийните фотони избиват електрони и ги ускоряват до скорости по-високи от скоростта на светлината във вода. Този ефект, наречен ефект на Черенков, широко се прилага днес за откриване на космически лъчи и за улавяне на неутрино.

Анимация на лъчението на Черенков. Източник: wikimedia 

Скоростта на светлината в някаква среда е винаги по-ниска от скоростта на светлината във вакуум, но нищо не пречи на бързи частици като електроните да се движат по-бързо от нея в същата среда. Това се случва например, в охлаждащата течност на ядрен реактор, когато през водата преминават електрони с висока енергия, избити от орбитите си от гама лъчите. Те се движат със скорост, по-голяма от скоростта на светлината във вода. Ефектът на Черенков е оптичният еквивалент на ударната вълна, която причинява свръхзвуков самолет във въздуха.

За да засече кратък импулс от Черенковско лъчение, детекторът трябва да може да заснема изображения със скорост от приблизително един милиард кадъра в секунда. Чувствителността му обаче му позволява да засече дори единични фотони.

Резултатът има последици далеч отвъд това отделно явление. Той също така оспорва преобладаващото схващане, че ранната Вселена е била силно еднородна, оставяйки малко място за зараждане на такова магнитно поле. Преобръщането на подобни очаквания би изисквало нова физика извън Стандартния модел и екипът се надява, че следващото поколение обсерватории ще предостави по-добро потвърждение на техните открития.

"Ако бъдещите наблюдения със CTAO потвърдят нашите открития, единствената възможност е магнитното поле да е с първичен произход", обяснява Грегори. "Наличието на магнитни полета обаче предполага токове, а токове изискват нееднородности, които е трудно да се създадат в ранната Вселена. Така че може да е необходима нова физика."

"Например случайните колебания в плътността на тъмната материя и обикновената материя може да не се синхронизират, ако тъмната материя е съставена от хипотетични частици, наречени аксиони", добавя Грегори. "Това би могло да доведе до еквивалента на термоелектричния ефект (колебанията в температурата и електронната плътност произвеждат ток)."

Продължаване на изследването на Вселената в ЦЕРН

"Друга важна тема за изучаване е как се произвеждат космическите лъчи", отбелязва Грегори. "Има теория, че релативистичните струи са един от основните двигатели за ускоряване на космическите лъчи. Но повечето механизми за ускоряване на частиците изискват магнитни полета. В бъдещи експерименти ще разгледаме по-подробно как космическите лъчи могат да бъдат ускорени в тези системи."

Грегори и колегите му все още намират много информация, която остава да бъде проучена от подобни текущи експерименти в ЦЕРН, което ще предостави на изследователите по-задълбочен поглед върху фундаменталните процеси, лежащи в основата на нашата вселена.

"Беше много забавно да бъда част от иновативен експеримент като този, който добавя ново измерение към граничните изследвания, провеждани в ЦЕРН", коментира професор Субир Саркар (Subir Sarkar) от Катедрата по физика в Оксфордския университет. "Надяваме се, че нашият поразителен резултат ще събуди интереса в общността на плазмената (астро)физика към възможностите за изследване на фундаментални космически въпроси в земна лаборатория за физика на високи енергии."

Справка: Charles D. Arrowsmith et al, Suppression of pair beam instabilities in a laboratory analogue of blazar pair cascades, Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2513365122. On arXiv: DOI: 10.48550/arxiv.2509.09040

Източници: 

Scientists recreate cosmic 'fireballs' to probe mystery of missing gamma rays, University of Oxford

New Physics May Be Needed”: How a Gamma-Ray-Tracing Plasma Fireball Experiment at CERN Put Cracks in the Standard Model, Ryan Whalen, The Debrief

Pioneering lab-generated plasma ‘fireballs’, University of Oxford - Department of Physics

Техните открития, публикувани в престижното списание Nature Communications, показват, че тъмната материя се държи по начин, съвместим с конвенционалните гравитационни закони, но въпреки това допускат възможността за фини отклонения и все още неизвестни взаимодействия, които биха могли да намекнат за нова физика.

Обикновената материя се подчинява на четири добре познати сили: гравитация, електромагнетизъм и силни и слаби сили на атомно ниво. Но какво да кажем за тъмната материя? Невидима и неуловима, тя би могла да бъде подчинена на същите закони или да се управлява от пета, все още неизвестна сила.

Дали тъмната материя се подчинява на същите закони на гравитацията

Централно място за разбирането на новите резултати играе ролята на гравитацията, как тя се проявява в космологични мащаби. Обикновената материя, съставена от атоми и молекули, гравитира към области с плътна маса, образувайки структури като звезди, галактики и клъстери. Това клъстериране възниква, защото самото пространство-време е изкривено от маса-енергия, създавайки гравитационни кладенци, в които материята естествено пада.

Общата теория на относителността на Айнщайн предоставя математическата рамка, описваща как гравитацията оформя Вселената като цяло. Допълнително, класическата флуидна динамика, капсулирана в уравненията на Ойлер, определя как полетата на скоростта на обикновената материя реагират на тези потенциални кладенци. Дали тъмната материя се съобразява със същите хидродинамични принципи е предмет на интензивен дебат, с последици, които се простират до ядрото на физиката на елементарните частици и космологията.

В това новаторско проучване, екипът, ръководен от UNIGE, се стреми директно да оцени дали тъмната материя проявява движение, аналогично на обикновената материя, под влиянието на тези гравитационни потенциали.

Методологията се основава на изследване на скоростите на далечни галактики, съставени предимно от ореоли от тъмна материя, обгръщащи видими структури. Ако тъмната материя взаимодейства единствено чрез гравитация, тогава движенията на галактиките би трябвало да съответстват на прогнозите от уравненията на Ойлер в рамките на изкривената пространствено-времева тъкан.

Обратно, ако хипотетична пета сила действа изключително върху тъмната материя, това би предизвикало измерими отклонения в профилите на галактическата скорост спрямо дълбините на гравитационните кладенци.

"Ако тъмната материя не е подложена на пета сила, тогава галактиките – които са предимно съставени от тъмна материя – ще попаднат в тези кладенци като обикновена материя, управлявана единствено от гравитацията. От друга страна, ако действа пета сила върху тъмната материя, тя ще повлияе на движението на галактиките, които след това биха попаднали в кладенците по различен начин. Като сравняваме дълбочината на кладенците със скоростите на галактиките, можем да проверим за наличието на такава сила", обяснява Камий Бонвин (Camille Bonvin), доцент в катедрата по теоретична физика в Природонаучния факултет на UNIGE и съавтор на изследването.

Новият анализ включва прецизно сравнение между наблюдаваните скорости на галактиките и изведените гравитационни потенциални кладенци, картографирани чрез мащабни изследвания.

Уравненията на Ойлер все още са валидни

Използвайки най-съвременни космологични данни, включително измервания на червено отместване и ефекти на гравитационно лещиране, изследователите реконструират дълбочината на тези кладенци на огромни космически разстояния.

Резултатите разкриват забележително съответствие: галактиките, доминирани от тъмна материя, попадат в гравитационни кладенци с динамика, съответстваща на хидродинамичните уравнения на Ойлер и прогнозите на Общата теория на относителността.

Този резултат предполага, че поне в рамките на настоящите наблюдателни граници, тъмната материя изпитва гравитация по почти същия начин като обикновената материя.

Вратичката за пета сила е все още открехната

Карта на разпределението на галактиките, наблюдавана от колаборацията DESI, от която е възможно точно да се измерят скоростите на галактиките. Кредит: DESI Collaboration/NOIRLab/NSF/AURA/R. Proctor.

Въпреки резултатите, изследването не отхвърля напълно възможността тъмната материя да бъде повлияна от допълнителни сили.

Според Настасия Грим (Nastassia Grimm), първият автор и бивш постдокторант в UNIGE, сега свързан с Университета в Портсмут, всяка такава пета сила трябва да е изключително слаба - по-малко от 7% от силата на гравитацията - в противен случай нейните ефекти биха се проявили в сравненията скорост-дълбочина.

Тази горна граница поставя строги ограничения върху спекулативните модели, предлагащи нови взаимодействия в тъмния сектор, което ефективно стеснява спектъра на жизнеспособни теории за тъмната материя. 

Последиците от тези открития са дълбоки както за теоретичната физика, така и за наблюдателната космология. Първо, потвърждението, че тъмната материя се подчинява на уравненията на Ойлер в космологични мащаби, подкрепя фундаменталните предположения, залегнали в основата на моделите за формиране на структури в голям мащаб.

Тези модели симулират как първичните флуктуации са еволюирали в космическата мрежа от галактики, наблюдавани днес. Второ, ограниченията на петата сила насочват физиците на елементарните частици за усъвършенстването на кандидатите за тъмна материя, от слабо взаимодействащи масивни частици (WIMP) до аксиони и отвъд тях, като гарантират, че тези модели остават съвместими с астрофизичните наблюдения.

С поглед напред, стремежът за по-нататъшно изясняване на природата на тъмната материя зависи от предстоящи експериментални и наблюдателни кампании. Забележително е, че изследванията от следващо поколение, като например Legacy Survey of Space and Time (LSST), проведено от обсерваторията "Вера Рубин", заедно с Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), обещават безпрецедентна чувствителност към фините сили, влияещи върху тъмната материя.

Тези инструменти ще изследват струпването на галактики и полетата на скоростта с изключителна прецизност, потенциално откривайки пета сила, слаба едва 2% от силата на гравитацията. Такива възможности биха могли да предскажат промяна в парадигмата, разкривайки нови взаимодействия, които досега са били неоткриваеми.

Справка: Nastassia Grimm et al, Comparing the motion of dark matter and standard model particles on cosmological scales, Nature Communications (2025). DOI: 10.1038/s41467-025-65100-8

Източници:

Dark matter does not defy gravity, study suggests , University of Geneva

Dark Matter Conforms to Gravity, New Findings Reveal, Bioengineer