Ретроспективно проучване на 766 пациенти, представено на 14 септември на 43-ия конгрес на Европейското дружество на катаракталните и рефрактивните хирурзи (ESCRS), установява, че мнозинството от тях могат да разчетат допълнителни два, три или повече параграфа от очната таблица, използвана за тестване на зрителната острота за близко виждане (таблицата на Jaeger), след използване на специално формулирани капки за очи. Това подобрение се поддържа до две години.

Таблицата на Jaeger

"Най-значимият ни резултат показа бързи и трайни подобрения в зрението наблизо и за трите концентрации. Един час след първите капки пациентите имаха средно подобрение от 3,45 параграфа от таблицата на Jaeger. Лечението също така подобри фокуса на всички разстояния", заявява д-р Беноци каза пред Конгреса.

"Впечатляващо е, че 99% от 148 пациенти в групата с 1% пилокарпин са постигнали оптимално зрение за близко виждане и са били в състояние да прочетат два или повече допълнителни параграфа. Приблизително 83% от всички пациенти са поддържали добро функционално зрение за близко виждане на 12 месеца. Важно е, че не са наблюдавани значителни нежелани събития като повишено вътреочно налягане или отлепване на ретината."

В групата с 2%, 69% от 248 пациенти са били в състояние да прочетат три или повече допълнителни параграфа на таблицата на Jaeger, а в групата с 3%, 84% от 370 пациенти са могли да прочетат три или повече допълнителни параграфа.

Подобрението в зрението на пациентите се е запазило до две години, със средна продължителност от 434 дни. Нежеланите странични ефекти са били леки, като най-честите са били временно замъглено зрение, което се е наблюдавало в 32% от случаите, дразнене при поставяне на капките (3,7%) и главоболие (3,8%). Нито един пациент не е прекратил лечението.

Честите нежелани странични ефекти на пилокарпин могат да включват също зачервяване на очите, сълзене на очите, замъглено зрение, слабо или тъмно зрение, чувствителност към светлина или проблеми с промяната на фокуса между обектите, виждане на светлинни проблясъци или "мушици" в зрението и в редки случаи отлепване на ретината.

"Почти всички пациенти са имали положителни подобрения в остротата на зрението за близко виждане, въпреки че степента на подобрение е зависела от състоянието на зрението им преди лечението в началото. Нашето проучване разкри, че оптималните концентрации на пилокарпин могат да бъдат индивидуализирани в зависимост от изходната тежест на пресбиопията, оценена чрез първоначалните оценки по таблицата на Jaeger. Пациентите с по-лека пресбиопия са реагирали най-добре на 1% концентрации, докато тези с по-напреднала пресбиопия са се нуждаели от по-високи концентрации от 2% или 3%, за да постигнат значително зрително подобрение", разказва д-р Беноци.

Тази комбинирана терапия предлага безопасна, ефективна и добре поносима алтернатива на традиционното лечение на пресбиопия. Тя значително намалява зависимостта от очилата за четене, предоставяйки удобен, неинвазивен вариант за пациентите, въпреки че тези капки за очи може да не елиминират нуждата от очила при всички хора, смята д-р Беноци.

"Важно е да се отбележи, че това лечение не е предназначено да замени хирургическите интервенции, а по-скоро да служи като ценно решение за пациенти, които се нуждаят от безопасни, ефективни и персонализирани алтернативи и търсят свобода от неудобството на очилата. Специалистите по грижа за очите вече разполагат с доказателствено базирана фармакологична опция, която разширява спектъра от грижи за пресбиопията отвъд очилата и хирургията."

Освен групата пациенти в това проучване, д-р Беноци има и други пациенти, които са получавали лечението повече от десет години. Д-р Беноци планира по-нататъшни изследвания, за да измери подобренията в качеството на живот на пациентите и да проучи основните физиологични механизми на капките за очи.

Силните страни на проучването включват големия брой включени пациенти и дългия период на проследяване. Това е първата систематична оценка, сравняваща три различни концентрации на пилокарпин в комбинация с диклофенак. 

Справка: Abstract number: ESCRS25-FP-3944, 'Dose-dependent efficacy and safety of pilocarpine-diclofenac eye drops for presbyopia: a real-world single-center study," by Giovanna Benozzi et al. Free paper session on 'Miscellaneous topics in cataract and refractive surgery', 16:30-18:00 hrs CEST, Sunday, September 14, https://pag.virtual-meeting.org/escrs/escrs2025/en-GB/pag/presentation/570375

Източник: European Society of Cataract and Refractive Surgeons. "Daily eye drops could make reading glasses obsolete." ScienceDaily. ScienceDaily, 15 September 2025.

По време на периода "Земя-снежна топка", когато планетата е била изцяло покрита с лед през криогенския и едиакарския период на неопротерозойската ера, ледените покривки не само са покривали планетата, но и са се движили активно. Дебелият пласт лед е остъргвал скалната основа, издълбавал е долини и е оставял след себе си слоеве от смесени отломки, които по-късно са се утаили в котловините.

Учените забелязват следи от това действие в Шотландия и Ирландия. Техните седиментни скали улавят спиранията и началото на древни климатични промени, които бележат края на глобалното захлаждане и завръщането към откритите морета.

Как ледниците променят земната кора

Екипът показва, че големите ледени покривки са направили нещо повече от това да стоят на мястото си. Климатичните модели показват, че дори при условия на почти глобално замръзване, дебел плаващ морски лед се движи от полюсите към екватора.

Отделен анализ показва, че морските ледници не са били статични, а са се движили със значителни скорости, докато са транспортирали тежки товари от скали и седименти.

Това движение увеличава ерозията и спомага за насочването на смлените минерали към масивни наводнения, след като ледът започва да се топи.

Ледниците са причинявали ерозия и са пренасяли скали. Когато ледът се стопил, са настъпили мащабни наводнения на крайбрежните зони, и метали като уран, молибден и др. са били отмити в океаните и химичният състав на морската вода се е променил.

Цирконови улики

Геолозите са анализирали цирконови кристали в пясъчници в Шотландия и Ирландия. Цирконът съдържа информация за възрастта, така че позволява на геолозите да проследят откъде са дошли седиментите и колко дълбоко е проникнала ерозията.

Пробите включват детритни зърна, които са парчета от по-стари скали, носени от реки и лед в нови слоеве. Възрастта им е разпределена повече в слоеве, свързани с ледникови периоди, което показва, че ерозията е засегнала по-дълбока, по-стара кора тогава.

Екипът също така датира циркониевите кристали, за да разграничи по-млад материал от по-стари източници.

По-широкият диапазон на възрастите в ледниковите хоризонти показва по-дълбока ерозия, съответстваща на влажен лед, който се е плъзгал, изтърквал и след това е освобождавал потоци по време на топенето.

До суша и море

Тези наводнения не са донесли само пясък. Те са донесли уран и други метали, които взаимодействат с кислорода и сулфида в морската вода, променяйки химичния баланс на океанската повърхност и морското дъно.

Данни от химични сигнали в древни скали показват, че кислородът в океаните се е повишил след един от големите ледникови периоди в ранния едиакарски период.

Това увеличение съвпада с времето, когато животните започват да стават по-сложни и да се разпространяват.

Учените могат да проследят тези промени, използвайки следи от метали като уран и молибден, които реагират на количеството кислород в морската вода.

Моделите в тези метали разкриват, че кислородната и биологичната активност са се променяли в продължение на стотици милиони години, от края на прекамбрия до палеозойската ера.

Защо ледът е важен за живота на Земята

Океаните реагират на това, което реките носят. Излишният фосфор от млади вулканични скали увеличава растежа на простия живот, докато метали като уран и молибден показват как кислородът е достигнал до плитките морета, където са живели първите животни.

Проучването свързва тази верига от земната кора до бреговата линия. То показва как механичната ерозия, химическото изветряне и движението на седиментите са предизвикали заедно промени в морската вода, които да поддържат нововъзникващите екосистеми.

Изследователите обясняат, че техните открития показват как природните системи на Земята, от сушата до океаните и климата, са тясно свързани.

Според учените, циклите на заледяване и топене не само са променили ландшафта, но и са възстановили химическата основа на океаните, правейки възможна появата на сложни форми на живот. Констатациите са особено актуални в контекста на съвременните климатични промени, показвайки как глобалните преструктурирания могат да повлияят на фундаменталните процеси в биосферата

Справка: The Neoproterozoic glacial broom; C.L. Kirkland; R.A. Strachan; D.B. Archibald; J.B. Murphy; Geology (2025) 53 (5): 435–440. https://doi.org/10.1130/G52887.1

Източник: Scientists discover how melting ice released the elements that created life on Earth, Adrian Villellas, Earth.com 

Не е новина, че когато ядем или пием, изпитваме не просто вкус, а по-скоро "вкусово-ароматно усещане". Това произтича от комбинация от вкус и мирис, когато ароматите от храната навлизат в носа през устата, феномен, известен като ретроназално обоняние.

Учени от Института Каролинска откриват, че мозъкът интегрира тези сигнали по-рано, отколкото се смяташе досега – още в инсуларната кора, която понякога се нарича вкусова кора – преди сигналите да достигнат фронталната кора, която контролира емоциите и поведението ни.
Откритието е описано в списание Nature Communications.

Комбинация от мирис и вкус

"Открихме, че вкусовата кора реагира на свързаните с вкуса миризми, сякаш са истински вкусове. Това откритие дава възможно обяснение защо понякога усещаме вкусове само чрез миризма, например в ароматизирана вода, и е още едно напомняне за това колко мощно миризмите и вкусовете работят заедно, за да направят храните привлекателни и по този начин допринасят за преяждането с определени храни", обяснява неврологът Путу Агус Хорисантоно (Putu Agus Khorisantono), водещ автор на изследването.

Експериментите са включвали 25 здрави възрастни, които първоначално са били обучени да разпознават сладки и солени вкусове чрез комбинации от вкус и мирис. Това е било последвано от две сесии с функционален магнитен резонанс (fMRI), по време на които на участниците е бил представен или безвкусен аромат, или вкус без мирис. Изследователите са обучили алгоритъм да разпознава модели на мозъчна активност за сладки и солени вкусове и след това са тествали дали същите модели могат да бъдат идентифицирани, когато на участниците са представени само аромати.

Хранителни навици

Оказва се, че ароматите, възприемани като сладки или солени, не само активират същите области на вкусовата кора, както самите вкусови усещания, но и генерират подобни модели на невронно кодиране. Това припокриване е особено забележимо в области на вкусовата кора, свързани с интеграцията на сензорните впечатления.

"Това показва, че мозъкът не обработва вкуса и миризмата поотделно, а създава единно преживяване на вкуса и аромата във вкусовата кора. Този механизъм може да е важен за формирането и промяната на нашите вкусови предпочитания и хранителни навици", заключи водещният автор на изследването, Янина Зойберт (Janina Seubert).

Миризмите в магазина

Изследователите планират да проучат дали същият механизъм се отнася и за ортоназалните миризми, тези, които идват през носа.

"Искаме да знаем дали моделът на активност във вкусовата кора се променя от "солено" към "сладко", когато се преместим от щанда със сирена към щанда със сладките печива в супермаркета", разказва Хорисантоно. "Ако е така, това би могло да окаже значително влияние върху избора ни на храна."

Последиците от изследването са широкообхватни. То не е само за борба с преяждането, но и за разработване на технологии за виртуална реалност, които възпроизвеждат вкусове и миризми дигитално, и за подпомагане на тези, които са загубили обонянието си след COVID-19, както и на пациенти след химиотерапия, която често нарушава възприятието за вкус и аромат.

Справка: Khorisantono, P.A., Veldhuizen, M.G. & Seubert, J. Tastes and retronasal odours evoke a shared flavour-specific neural code in the human insula. Nat Commun 16, 8252 (2025). DOI: 10.1038/s41467-025-63803-6

Източник: When Smell Becomes Flavor: The Brain’s Hidden Trick, Tech Explorist

Това не са били прости селски празненства, а сложни логистични операции, изискващи координация в огромни територии, и те разкриват, че Европа от бронзовата епоха е била далеч по-свързана, отколкото някой си е представял.

Огромни праисторически сметища, някои от които покриват площи, еквивалентни на пет футболни игрища, съдържат останките от тези колосални събития, свързани с изграждането на социалнйи мрежи от бронзовата епоха. В Потърн в графство Уилтшир, в Югозападна Англия, археолозите откриват доказателства за приблизително 15 милиона костни фрагмента, свидетелство за пиршества в почти невъобразим мащаб между 1000 и 500 г. пр.н.е.

Използвайки авангарден изотопен анализ, изследователите откриват, че всеки географски регион оставя различни химически подписи във водата и храната, които се запечатват трайно в животинските кости. Чрез разчитане на тези молекулярни отпечатъци учените могат да проследят индивидуални пътувания, извършени преди хилядолетия – и резултатите са впечатляващи.

В Потърн свинското месо е било предпочитаното месо, като прасета са били транспортирани чак от Северна Англия за мащабни празненства. Всяко сметище е имало свой собствен характер – Рънимийд е специализиран в добитък, докаран от отдалечени региони, докато Ийст Чизънбъри, само на около 15 км от Стоунхендж, се е фокусирал върху местно отглеждани овце, но въпреки това е привличал стотици хиляди животни

Карта на проучените обекти.

Ерата на епичното забавление

"Във време на климатична и икономическа нестабилност хората в Южна Великобритания се обърнали към пиршествата – вероятно е имало епоха на пиршества между бронзовата и желязната епоха", обяснява Ричард Маджуик (Richard Madgwic) от университета в Кардиф.

Тези събития послужили като мощни инструменти за изграждане на взаимоотношения между общностите по време на бурни времена, когато важността на бронза намалява и хората са преминавали към икономики, базирани на желязо.

Но доказателствата за пиршества представляват само едно парче от много по-голям пъзел, разкриващ Европа от бронзовата епоха като изненадващо космополитен свят. Три новаторски проучвания, публикувани този месец, показват, че хора, животни и благородни метали са се премествали на огромни разстояния, създавайки социални мрежи, които са се простирали от Сардиния до Скандинавия.

Възстановка. Опитване на храна от бронзовата епоха. Кредит: Hans Splinter (CC BY-ND 2.0)

Металите и мигрантите разказват древни истории

В Германия, елитни гробни места около Седин разкриват действителна човешка миграция в изключителен мащаб. Изследователи, анализиращи кремирани останки от монументалните гробни могили, открили, че повечето знатни личности, погребани там, изобщо не са били местни жители. Анализът на стронций от изотопи на костичките на вътрешното ухо, които се формират в ранна детска възраст и запазват географските си характеристики дори след кремация, показа, че тези елити от бронзовата епоха произхождат от региони, отдалечени като Южна Скандинавия, Централна Европа и евентуално Северна Италия.

"Това се отразява във факта, че повечето погребани индивиди показват неместен, чуждестранен стронциев подпис", отбелязва Кристиан Кристиансен (Kristian Kristiansen) от Университета в Гьотеборг. Констатациите показват, че Седин е функционирал като основен международен център между 900 и 700 г. пр.н.е., привличайки елитни мигранти от цяла Европа.

Междувременно, малки бронзови воини от Сардиния разкриха свои собствени тайни за древните търговски мрежи. Тези сложни статуетки, наречени бронзети, изобразяващи воини с рогати шлемове, високи едва десет сантиметра, са изработени от културата на нурагите между 1000 и 800 г. пр.н.е. Използвайки революционен многокомпонентен подход, анализиращ изотопите на мед, калай, олово и осмий, учените проследиха географския произход на суровините им с безпрецедентна прецизност.

"Резултатите показват, че бронзетите са били правени предимно от мед от Сардиния, понякога смесена с мед от Иберийския полуостров", обяснява Даниел Бергер (Daniel Berger) от Центъра за археометрия "Кърт-Енгелхорн", който е разработил аналитичния метод.

Изненадващо, въпреки наличието на местни източници на калай, сардинските металообработващи са внасяли калай от Испания и Португалия, което предполага сложни търговски преференции, а не просто наличие на ресурси.

Бронзети в стил Ута-Абини от Сардиния. Кредит: https://doi.org/10.1371/journal.pone.0328268 

Връзките са дори по-дълбоки от търговията с метали. Тези отличителни рогати шлемове, украсяващи сардински бронзови воини, изглеждат забележително подобни на артефакти, открити в Дания и Швеция, което намеква за културен обмен, обхващащ целия континент. Приликата със скандинавските петроглифи и известните шлемове Виксо предполага, че това не са били случайни дизайнерски решения, а доказателство за споделени художествени традиции.

Комбинираните доказателства сочат, че късната бронзова епоха не е била време на културна изолация, а на безпрецедентна свързаност.

Независимо дали чрез логистика на празненствата с транспортиране на свине през цяла Англия, или миграционни модели, довеждащи чужденци до германски гробища, или търговски мрежи, пренасящи испански калай до сардински работилници, европейците от бронзовата епоха са изграждали взаимоотношения и са обменяли стоки на разстояния, които биха респектирали дори съвременните организатори.

Това изследване трансформира нашите представи за праисторическото европейско общество, разкривайки сложни мрежи, които са положили основите на класическата цивилизация. Оказва се, че бронзовата епоха е първата наистина свързваща епоха в Европа – и всичко е започнало с някои наистина впечатляващи трапези.

Справка:

1. “Multiproxy analysis unwraps origin and fabrication biographies of Sardinian figurines” published in PLOS ONE https://doi.org/10.1371/journal.pone.0328268
2. “Diverse feasting networks at the end of the Bronze Age in Britain” published in iScience
3. “A Late Bronze Age foreign elite? Investigating mobility patterns at Seddin, Germany” published in PLOS ONE https://doi.org/10.1371/journal.pone.0330390

Източник: Ancient Party Animals: Bronze Age Feasts Drew Crowds From Across Europe, ScienceBlog.

Резултатите оспорват начина, по който учените моделират формирането на Земята, тъй като преди се е смятало, че водната активност върху астероидите се е случвала само в най-ранните моменти от формирането на Слънчевата система.

"Открихме, че Рюгу е запазил непокътнат запис на движението на водата, доказателство, че течностите са се движили през скалите му до много по-късно, отколкото очаквахме", разказва доцент Цуйоши Иидзука (Tsuyoshi Iizuka) от Токийския университет, Япония.

"Това променя представата ни за дългосрочната съдба на водата в астероидите. Водата се е задържала дълго време и не е била изчерпана толкова бързо, колкото се смяташе."

Около 71% от земната повърхност е покрита с вода, която е била от решаващо значение за произхода и еволюцията на живота. Източникът на огромните количества вода на Земята обаче остава неясен.

Една от водещите хипотези предполага, че макар водородът и кислородът вече да са съществували на планетата, водата е дошла и от въглеродните астероиди, които са се разбивали в Земята и са донесли вода под формата на лед.

Проби, събрани от Рюгу през 2018 г. от космическия апарат Hayabusa 2 на Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA), са помогнали на изследователите да направят още една стъпка към запълване на празнините в историята за произхода на живота на Земята.

Радиоактивният лутеций-176 се разпада до хафний-176 с период на полуразпад от 37,1 милиарда години, така че измерването на съотношението на единия изотоп към другия може да помогне на учените да измерят геоложките процеси.

Когато изследователите изследвали пробите от астероиди, те откриват, че съотношението на хафний-176 към лутеций-176 е по-високо от очакваното.

"Това бе истинска изненада!", разказва Иизука. "Мислехме, че химическият състав на Рюгу ще наподобява някои метеорити, които вече са изследвани на Земята. Но резултатите бяха напълно различни."

Изследователите смятат, че по-високото съотношение на хафний показва, че може да е имало течност, протичаща през скалата, която е измила лутеция.

Схема, показваща как според изследователите еволюцията на Рюгу се е развивала в продължение на поне един милиард години. Кредит: 2025 Iizuka et al. (CC-BY-ND)

"Трябваше внимателно да изключим други възможни обяснения и в крайна сметка стигнахме до заключението, че системата Lu-Hf (лутеций-хафний) е била нарушена от късен поток на течност", казва Иизука.

"Най-вероятното началото е дадено от удар върху по-големия родителски на Рюгу астероид, който е раздробил скалата и е разтопил заровения лед, позволявайки на течната вода да проникне през тялото на астероида."

Според изследователите, това необичайно съотношение предполага, че астероидите, сблъскали се със Земята преди милиарди години, може да са носили повече вода, отколкото учените са смятали преди това.

Те предполагат, че тези скалисти тела може да са носили до 2 или 3 пъти повече вода, отколкото прогнозират настоящите модели, което би довело до значителни промени в океаните и атмосферата на Земята.

"Това предполага, че градивните елементи на Земята са били далеч по-влажни, отколкото сме си представяли", казва Иизука.

"Това ни принуждава да преосмислим началните условия за водната система на нашата планета."

Сега изследователите планират да сравнят тези резултати с проби от астероида Бену, събрани от космическия апарат OSIRIS-REx на НАСА.

"Въпреки че е твърде рано да се каже със сигурност, моят екип и други биха могли да надградят това изследване, за да изяснят нещата, включително как и кога нашата Земя е станала обитаема", коментира Иизука.

Справка: Iizuka, T., Shibuya, T., Hayakawa, T. et al. Late fluid flow in a primitive asteroid revealed by Lu–Hf isotopes in Ryugu. Nature (2025). https://doi.org/10.1038/s41586-025-09483-0 

Източник: Evidence of flowing water found on asteroid Ryugu, Сosmos magazine

Промените са в ход: Икономическият национализъм и митата заместват глобализацията; ремилитаризацията се ускорява в Европа и Източна Азия, което усложнява съюзите. Макар САЩ да остават геополитически център, вече не са единствени; Китай се стреми към китайскоцентричен ред; Русия действа по-скоро като агресор, отколкото като архитект на някакъв нов ред; Глобалният Юг (напр. Индия, Бразилия, Индонезия) се опитва да се позиционира равноотдалечено между големите световни сили.

Какво следва: Непрекъснати сблъсъци и промяна на позициите; ключовият тест е дали великите сили могат да управляват съперничеството чрез споделени интереси (климат, пандемии) или да се плъзнат към по-широк конфликт (Арктика, киберпространство, космос, океани).

Това са основните изводи от статия, публикувана в The Conversation от Джон Рени Шорт, почетен професор по публична политика, Университет на Мериленд.

Парад в чест на 70-годишнината на "Великата Победа" на Китай над Япония. Си Дзинпин разговаря с Путин. Кредит: Wikimedia Commons

На 3 септември 2025 г. Китай отбеляза 80-годишнината от победата си над Япония, показвайки внимателно организирано събитие, на което 26 световни лидери получиха възможност да се насладят на впечатляващата военна мощ на Пекин.

Демонстрацията на сила беше умишлена и отново разпали дебат в западните медии дали сме на прага на китайско-центричен "нов световен ред", който да замени доминирания от САЩ международен  "ред, основан на правила".

"Но като човек, който пише за геополитика, вярвам, че вече сме там. Може да е в процес на промяна и САЩ все още имат голяма роля в нея, но е започнал нов световен ред – и с развитието си той ще изглежда все по-различно от това, което замества", пише проф. Джон Рени Шорт.

Кратка история на промените в световния ред

Глобалната история може да се разбира като възход и падение на различни порядки, определени като доминиращите властови отношения на дадена епоха и съпътстващите ги институции и норми.

От 1815 до 1880 г. Великобритания е безспорната световна суперсила, с империя и флот, обхващащи целия свят. Периодът от 1880 до 1945 г. е период на имперски съперничества, тъй като други страни – предимно европейски и САЩ – се стремят да копират успеха на Великобритания и да заменят нейното господство. Това е заменено от двуполюсния свят на две конкуриращи се суперсили, Съветския съюз и САЩ, който бележи периода от 1945 до 1991 г.

Падането на Съветския съюз бе началото на кратък период, от 1991 до 2008 г., на еднополюсен свят, съсредоточен върху глобалното господство, военната мощ и икономическата мощ на САЩ. С отстъплението на глобалния комунизъм САЩ увеличават влиянието си и това на международния ред, основан на правила, който помогнаха да се установи след 1945 г., чрез институции като Световната търговска организация, Световната банка и Международния валутен фонд.

Берлин, Германия, март 1990 г. Берлинската стена между Източна и Западна Германия пада през 1989 г. Кредит: Wikimedia Commons

Това не продължава дълго предвид продължителната война срещу тероризма, фиаското от инвазията в Ирак, дългата окупация на Афганистан и накрая световната финансова криза от 2008 г., която подкопа силата на САЩ и отслаби вътрешната подкрепа за ролята на Вашингтон като световен полицай.

Към многополюсен свят

През последните години се появи нов многополюсен свят с поне четири различни източника на сила.

САЩ остават централно място в този световен ред. Те имат късмета с огромната си територия, динамична икономика и стратегическия лукс на големи океани на изток и запад и много по-малки сили на север и юг. САЩ имаха глобално военно присъствие в предишния двуполюсен и еднополюсен ред. Но цената на това имперско пренапрягане накара Вашингтон да прехвърли бремето на разходите към бившите си съюзници, което води до нова милитаризация в Европа и Източна Азия, където повечето страни сега се стремят да увеличат военните си разходи.

Наблюдава се и промяна в икономическите договорености. В еднополюсния ред САЩ стимулираха споразуменията за свободна търговия и икономическа глобализация. Това довежда до глобално изместване на производството, което от своя страна създава популистка реакция в онези страните, където това ограничава работните места в производството.

Сега икономическият национализъм се превръща в много по-често срещан от свободната търговия. Дълго време защитници на уж отворените пазари, САЩ сега са водещи във възраждането на тарифните бариери до нива, невиждани на световната сцена от десетилетия.

Военните преструктурирания и нарастващите търговски бариери ще направят все по-трудно изграждането на трайни съюзи. В краткосрочен план САЩ могат да използват съществуващата си мощ в своя полза, но в дългосрочен план други страни вероятно ще се откажат от прекалената си зависимост от САЩ. Американският век, който издателят магнат Хенри Лус описва през 1941 г., на практика е приключил.

Китай сега е равностоен конкурент на САЩ както по икономическа, така и по военна мощ. Все по-често, под силното ръководство на Си Дзинпин, Китай открито се стреми към по-китайскоцентричен световен ред с институции и съответстваща глобална договореност. За тази цел той изгражда ос на съпротива срещу доминирания от САЩ световен ред. Русия, страдаща от постимперски синдром, е важен член, но не и равностоен партньор.

Руската мощ се ограничава до установяването на евразийска сфера на влияние в бившите съветски републики и подкопаването на либералните демокрации. Но в това отношение Русия е по-скоро разрушител, отколкото архитект на новия ред.

И тогава е Европа, изправена пред това, което британският премиер Киър Стармър нарича "предизвикателство на поколенията, що се отнася до националната сигурност", тъй като САЩ се отдалечават от Европа към Индо-Тихоокеанския регион, точно когато Русия представлява по-сериозна заплаха за Европа, особено за най-източните ѝ държави.

Европа се ремилитаризира след десетилетия на демилитаризация. Швеция и Финландия се присъединиха към НАТО съответно през 2023 и 2024 г. През следващите десетилетия Европа може да се очертае като независим източник както на икономическа, така и на военна сила с различен дневен ред от този на САЩ – по-склонна да се конфронтира с Русия, по-малко склонна да подкрепя Израел и може би по-склонна да взаимодейства с Китай.

Но и трите центъра на силата – САЩ, Китай и Европа – ще се борят с подобни и уникални вътрешни предизвикателства.

Всички те имат бавно развиващи се икономики и застаряващо население. САЩ са изправени пред нарастващо неравенство и политическа нестабилност, докато преминават от либерална демокрация към конкурентен авторитаризъм. Китай има неизпитана армия, надвиснала демографска криза, колеблива икономика и предстояща борба за наследяването на властта.

И накрая, Европа е обзета от националистически популизъм и нарастващи разходи за социални помощи, точно когато военните разходи се очаква да се увеличат.

Развитието на глобалния Юг

Това тройно разделение странно напомня на тристранното глобално разделение в романа на Джордж Оруел "1984", където Океания, Евразия и Източна Азия водят постоянна война на променящи се съюзи.

Но Оруел е писал във време, когато голяма част от това, което сега се нарича Глобален Юг, е било под неформалния или формалния контрол на суперсилите. Това вече не е така в Глобалния Юг, особено в случая с по-големите страни като Бразилия, Индия и Индонезия.

Глобалният Юг все още не е сплотен блок, а по-скоро неформално споразумение от независими участници, които са склонни да се разграничат от големите сили.

Един променящ се свят

И все пак нищо от тази нова глобална реалност не означава, че нещата вече са преопределени. Всъщност, новият световен ред е в състояние на разрушителен поток, който обещава години на затруднения в развитието. Както САЩ, така и Китай се нуждаят от съюзници, а страните от Глобалния Юг ще продължат да се предпазват от конкуренцията между съперничещите си сили.

Хората не искат Трета световна война. Демонстрация в Лондон 2023 г. Кредит: Wikimedia Commons

Поради това светът е в процес на постоянни сблъсъци, тъй като големите сили търсят съюзи, докато се справят с вътрешния натиск. В това хаотично статукво остават много въпроси: Кой ще бъде най-ефективен в изграждането на трайни съюзи? Ще се справи ли Китай с вътрешните си предизвикателства? Ще се овладее ли Европа? Ще продължи ли Русия с разрушителните си методи? Може ли САЩ след Тръмп, Русия след Путин и Китай след Си да насочат света в съвсем различна посока?

И има един голям въпрос, над всички останали: Могат ли големите сили да контролират съперничеството си чрез споделени глобални интереси, като борбата с изменението на климата, замърсяването на околната среда и пандемичните заплахи? Или нарастващият конфликт в новооспорваните райони на Арктика, киберпространството, космоса и океанската сфера, както и в продължаващите геополитически горещи точки, ще даде тласък на открит конфликт?

Всички световни порядки имат край. Надеждата е, че старият ред ще го направи с хленчене, а не с гръм и трясък.

Аворът Джон Рени Шорт (John Rennie Short) е почетен професор по публична политика, Университет на Мериленд. Той е получил стипендия Фулбрайт за изучаване на геополитиката на Южнокитайско море.

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

Приблизително 30% от хората по света са засегнати от метаболитно-асоциирана мастна чернодробна болест, състояние, за което доскоро липсваше целенасочена терапия. Учените са идентифицирали генетичен фактор, който влошава заболяването, и е важно да се отбележи, че одобреното от здравните регулатори съединение, което е доказано най-ефективно срещу този фактор, е витамин B3.

Това важно откритие е на изследователска група от учени, работещи в няколко китайски научни института. Тяхната работа разкрива критичната роля на микроРНК-93 (miR-93), молекула, експресирана в черния дроб като генетичен регулатор, влияещ върху началото и прогресирането на метаболитно-асоциирана мастна чернодробна болест (MASLD).

Роля на miR-93 в чернодробната функция

MiR-93 е вид РНК, открита в хепатоцитите, която потиска активността на специфични целеви гени. Изследователите са открили необичайно високи нива на miR-93 както при хора със стеатозна чернодробна болест, така и в експериментални животински модели. Молекулярните изследвания показват, че miR-93 предизвиква натрупване на липиди, възпаление и фиброза, като блокира експресията на SIRT1, ген, необходим за регулиране на липидния метаболизъм в чернодробните клетки.

Когато с техники за редактиране на гени изследователите блокират производството на miR-93 при мишки, наблюдават значително намаляване на натрупването на мазнини в черния дроб, заедно с подобрена инсулинова чувствителност и маркери за чернодробна функция. А мишките, модифицирани да свръхекспресират miR-93, показали по-тежки нарушения в чернодробния метаболизъм.

Витамин B3 като кандидат за лекарство

Освен това, скринингът на 150 лекарства, одобрени от FDA, разкрива, че ниацинът (витамин B3) най-ефективно потиска miR-93. Мишките, третирани с ниацин, показват значително намаляване на чернодробните нива на miR-93 и забележително повишаване на активността на SIRT1. Активираният SIRT1 възстановява нарушените пътища на липидния метаболизъм, като по този начин нормализира хомеостазата на чернодробните липиди.

"Това проучване прецизно изяснява молекулярния произход на метаболитно-асоциирана мастна чернодробна болест и демонстрира потенциала зао използване на вече одобрено витаминно съединение за модулиране на този път, което има високо транслационно клинично значение".

"Като се има предвид, че ниацинът е добре установено и безопасно лекарство, използвано за лечение на хиперлипидемия, той е обещаващ кандидат за комбинирани терапии, насочени към miRNA пътищата при метаболитно-асоциирана мастна чернодробна болест", обяснява изследователският екип.

Справка: “Hepatic miR-93 promotes the pathogenesis of metabolic dysfunction-associated steatotic liver disease by suppressing SIRT1” by Yo Han Lee, Jinyoung Lee, Joonho Jeong, Kieun Park, Bukyung Baik, Yuseong Kwon, Kimyeong Kim, Keon Woo Khim, Haneul Ji, Ji Young Lee, Kwangho Kim, Ji Won Kim, Tam Dao, Misung Kim, Tae Young Lee, Yong Ryoul Yang, Haejin Yoon, Dongryeol Ryu, Seonghwan Hwang, Haeseung Lee and Jang Hyun Choi, 12 April 2025, Metabolism. DOI: 10.1016/j.metabol.2025.156266

Източник: Could a Simple Vitamin Reverse the World’s Most Common Liver Disease?, JooHyeon Heo, Ulsan National Institute of Science and Technology

Констатациите са споделени в скорошна статия, публикувана от Daily Mail, и те повдигат нови въпроси за това какво всъщност представляват тези мумии.

Нов поглед към древните останки

Всичко започва, когато Джошуа Макдауъл, бивш прокурор и настоящ адвокат, решава да разгледа по-отблизо една от най-обсъжданите мумии. Тази конкретна, наречена Мария, има удължена глава и само по три пръста на всяка ръка. Но това, което наистина привлича вниманието на Макдауъл, е това, което той открива под микроскоп.

Заедно с трима независими съдебни медицински експерти той забелязва нещо странно. Пръстовите отпечатъци на мумията нямат нито една от очакваните шарки – никакви примки, никакви спирали, никакви арки. Само прави, чисти линии.

"Това не бяха традиционни човешки пръстови отпечатъци", разказва Макдауъл пред Daily Mail. "Не видяхме никакви примки или спирали по отпечатъците на пръстите на ръцете или на краката."

Това е сериозно доказателство, идващо от някой, който е прекарал години в изследване на пръстови отпечатъци в съдебни дела. Той дори заявява, че това "не са класически пръстови отпечатъци", което ни кара да се запитаме: какво са представляват?

Честно казано, Макдауъл все пак не твърди, че са извънземни. Той признава, че е "изключително преждевременно" да се прави подобна крачка. Отпечатъците може да изглеждат странно просто заради начина, по който е била запазена кожата. Някои изследователи смятат, че телата са били погребани в диатомеи – вид водорасли, които предотвратяват гниенето – което би могло да е деформирало кожата с течение на времето.

Additional photos of toes and fingers of Nazca mummy Sebastian' showing ridges/dermatoglyphs. Luckily, on some of his finger and toe pads we were able to get some good images of his prints. Many of the bodies' toes and fingers are too worn to see individual prints. pic.twitter.com/59kXVORWCA

— Josh McDowell (@pikespeaklaw) August 25, 2025

Скандална презентация в Мексико

Ако името Наска ви звучи познато, то вероятно се дължи на известните линии Наска в Перу. Там се предполага, че са открити и тези странни малки мумии. През септември 2023 г. мексиканският журналист и ентусиаст на НЛО Хайме Маусан представя две от тях по време на изслушване в Конгреса в Мексико. Да, пълна правителствена презентация за това, което той твърди, че са 1000-годишни нечовешки същества .

Мосан не се сдържа. Той каза, че това изобщо не са мумии, а непокътнати тела – и че учените са ги изследвали "задълбочено". Той твърди, че лаборатория в Националния автономен университет на Мексико (UNAM) е датирала останките чрез въглероден анализ и че над 30% от ДНК-то се е оказало "неизвестно". Освен това, той съобщава, че телата са съдържали импланти от редки метали, а едно дори е имало яйца вътре.

Хайме Маусан свидетелства под клетва, че двете сбръчкани сиви тела с три пръста на всяка ръка са "същества, които не са на хора, които не са част от нашата земна еволюция“, според Томас Греъм от Guardian. Маусан казва, цитиран от USA Today, че телата са доказателство, че някога извънземен живот е посещавал Земята.

 Video showing CT-scans of tridactyl humanoid "Non-Human" body with elongated skull found in Nazca with Tridactyl Non Human fetus inside womb.

These "Alien" mummies were verified to be authentic by multiple Universities and recently by Doctors/Scientists in U.S.#Ufotwitter pic.twitter.com/EyhVRZCziP

— T R U T H P O L E (@Truthpolex) June 27, 2024

"Позволете ми да кажа, че всичко това са пълни глупости", коментира за Live Science Рафаел Бохалил-Пара (Rafael Bojalil-Parra), професор от Метрополитен автономен университет в Мексико Сити. "Това, че нашият Конгрес дава форум на този самопровъзгласил се уфолог, е отражение на антинаучното настроение, което преобладава в страната ни днес".

Повече може да научите за този случай в статията: "Мексиканските "извънземни мумии" са показани от доказан фалшификатор (видео)"

Официалният отговор: Не, не са извънземни

През януари 2024 г. властите на страната обявяват, че така наречените мумии са просто кукли, направени от човешки и животински кости, хартия, лепило и метал. С други думи, не са извънземни, а просто странна смесица от различни неща. Съдебният археолог Флавио Естрада (Flavio Estrada) съобщава пред репортери, че телата не са на извънземни, потвърждавайки по-ранното заключение на правителството.

Специалистите също така посочват, че удължените черепи – характеристика, често цитирана като доказателство за извънземен произход – са известен резултат от древни андски практики за оформяне на глави, често срещани в няколко предколумбови култури в Перу. Кристофър Хийни (Christopher Heaney), историк, специализиран в Латинска Америка, подчертава, че това, което изглежда "извънземно" днес, може просто да са човешки останки, оформени от културни ритуали и природни процеси през векове.

И така, какво виждаме?

Дори и с всички официални опровержения, някои изследователи не са напълно убедени. Проблемът с пръстовите отпечатъци прави нещата малко по-сложни. Освен това, двама режисьори, работещи по документален филм за мумиите, казват, че рентгеновите сканирания показват вътрешни структури, които не съответстват на това, което може да се очаква от домашно направена имитация.

Те не ги наричат ​​и извънземни. Но предполагат, че останките може да са доказателство за нов или неизвестен вид, или може би дори резултат от генетична манипулация – умишлена или естествена, никой не знае със сигурност.

Източник: Scientists Split As Peru’s “Alien Mummies” Dismissed As Dolls—But Fingerprint Data Raises New Doubts,  Daily Galaxy

Квантови материали, диракови електрони, линейна лентова дисперсия

Уникалните физични свойства на материалите са в центъра на интереса на учените, занимаващи се с материалознание. Сред тях квантовите материали - вещества с поведение, при което др проявяват квантово-механичните ефекти. Това води до необичайни електронни, магнитни или оптични свойства, неописани от класическата физика. Тези материали, сред които са свръхпроводници и топологични изолатори, са от съществено значение за разработването на бъдещи квантови технологии и усъвършенствани оптични сензори.

Напоследък привличат все по-голямо внимание квантовите материал с фотоноподобни електрони. Тези електрони се държат сякаш са безмасови и се движат със скоростта на светлината, като по-скоро приличат на фотони, отколкото на конвенционални електрони. Електроните с такива свойства са наречени диракови електрони, защото са описани от уравнението на Дирак, фундаментално уравнение в релативистичната квантова механика, което включва спина на електрона и предсказва съществуването на антиматерия.

Системите с фотоноподобни електрони показват линейна лентова дисперсия, при която енергията на материала е право пропорционална на неговия импулс (за разлика от по-често срещаната квадратична дисперсия, често наблюдавана в нетопологични системи, където енергията е пропорционална на квадрата на импулса).

Kвантовите материали, дефинирани от техните фотоноподобни електрони, представляват интерес заради уникалните им електронни свойства, като например температурно-независимо съпротивление, сякаш не са нито метални, нито неметални вещества.

Учени разкриват тайната на квантовата материя

Междувременно, универсалните характеристики на магнитното поведение на тези квантови материаливсе още не са открити.

С тази задача сега се заема японски екип от японския Университет Ехиме. Вниманието на учените е насочено към физичните свойства на няколко нови органични системи с диракови електрони органичните при стайна температура. Те ги изследват с помощта на рентгенов структурен анализ на монокристали, измервания на електрическо съпротивление и магнитна възприемчивост (χ) и изчисления на линейната структура.

Всички изследвани органични комплекси показват приблизително линейна зависимост между температурата и χ, която е пряко свързана с линейната лентова дисперсия въз основа на предложените от нас модели. В някои органични съединения с пренос на заряд обаче те се трансформират между стандартни и диракови електрони в зависимост от температурата

"Наблюдавахме процеса на интерконверсия на диракови и стандартни фермиони, използвайки органични соли за пренос на заряд. Пробите са уникални с това, че съставките (донорният и акцепторният вид) са особено близки една до друга по енергия, което води до чувствителни към температура взаимодействия с пренос на заряд в твърдите състояния", пишат изследователите.

Така след теоретично и експериментално изследване екипът открива универсални характеристики на магнитното поведение на тези квантови материали.

Констатациите ще ускорят разбирането и приложението на квантовите материали, което ще даде възможност за развитие на усъвършенствани информационни и комуникационни технологии, които други материали не могат да постигнат.

Справка: 

1. Universal Features of Magnetic Behavior Originating from Linear Band Dispersion: α-BETS₂X and α′-BETS₂Y (BETS = Bis(ethylenedithio)tetraselenafulvalene, X = IBr₂, I₂Br, Y = IBr₂, ICl₂); Sakura HiramotoKoki FunatsuKensuke KonishiHaruhiko DekuraNaoya TajimaToshio Naito; The Journal of Physical Chemistry Letters 2025, 16, 35, 9116–9123 https://doi.org/10.1021/acs.jpclett.5c02197  Published August 26, 2025
2. Band Structure Evolution during Reversible Interconversion between Dirac and Standard Fermions in Organic Charge-Transfer Salts; Ryuhei Oka, Keishi Ohara, Kensuke Konishi, Ichiro Yamane, Toshihiro Shimada and Toshio Naito; 
   Magnetochemistry 2023, 9(6), 153; https://doi.org/10.3390/magnetochemistry9060153 

Източник: Electrons that act like photons reveal a quantum secret, Ehime University

Когато космическият телескоп "Джеймс Уеб" за първи път започва работа през 2022 г., астрономите очакваха да надникнат в космическата зора и да станат свидетели на раждането на първите галактики. Вместо това те откриват нещо, което не би трябвало да съществува: малки червени точки, разпръснати по древното небе като космически конфети, всяка от които сякаш изпълнена с невъзможни количества звездна светлина.

Тези загадъчни обекти, наречени от изследователите "малки червени точки", изглеждали твърде масивни и зрели за толкова ранна епоха в космическата история. Ако наистина са били галактики, пълни със звезди, както първоначално се е предполагало, те биха съдържали стотици милиарди звезди с маси като на слънцето, натъпкани в региони, по-малки от околностите на нашата слънчева система.

"Нощното небе на такава галактика би било ослепително ярко", коментира Биндзие Уан (Bingjie Wang), сега сътрудник на НАСА за "Хъбъл" в Принстънския университет. "Ако това тълкуване е валидно, то предполага, че звездите са се образували чрез необикновени процеси, които никога преди не са били наблюдавани."

Но ново изследване, публикувано в списание Astronomy & Astrophysics, предполага, че тези космически обекти изобщо не са галактики. Те може да са нещо далеч по-странно: "черни дупки" – масивни черни дупки, обвити в плътни, светещи обвивки от водороден газ, които имитират звездна атмосфера. Наричат ги още "квазизвезди" - неистински звезди.

Сравнение на размерите на хипотетична квазизвезда/черна дупка (диаметър ~10 милиарда километра или ~7187 слънчеви диаметъра, маса от 1000+ слънчеви маси) и няколко известни гигантски звезди: Stephenson 2-18 (~2150 слънчеви диаметъра), VY Canis Majoris (~1420 слънчеви диаметъра, ~17 слънчеви маси), Бетелгейзе - Betelgeuse (~887 слънчеви диаметъра, ~11,6 слънчеви маси), Pistol Star (~306 слънчеви диаметъра, ~27,5 слънчеви маси), Ригел - Rigel (~78,9 слънчеви диаметъра, ~23 слънчеви маси) и R136a1 (~35,4 слънчеви диаметъра, ~265 слънчеви маси). Кредит: Wikimedia Commons

Откритие, което създаде проблеми

Откритието става благодарение на изучаването на обект, наречен от изследователите "Клиф" (вертикални скали) – особено екстремен пример, разположен на 11,9 милиарда светлинни години разстояние. Използвайки близо 60 часа време на телескопа "Джеймс Уеб", международен екип, ръководен от Анна де Грааф (Anna de Graaff) от Института по астрономия "Макс Планк", анализира светлината от този далечен маяк.

Видяното се противопоставя на конвенционалното обяснение. Обектът показва спектрална характеристика, наречена Балмеров скок (Balmer break, Balmer jump), която е два пъти по-силна от всеки друг източник с високо червено отместване, наблюдаван преди това – толкова драматичен сигнал, че изключва нормални звездни популации като източник.

"Екстремните свойства на "Клифа" ни принудиха да се върнем към чертожната дъска и да измислим изцяло нови модели", обяснява де Грааф.

Светлинният подпис на обекта изглежда зловещо подобен на този на една-единствена, много студена звезда, а не на цяла галактика. Но звезди с такъв размер просто не могат да съществуват в природата, което води изследователите до радикално нова интерпретация.

Звездни самозванци

Моделът "черна дупка-звезда" предполага, че това, което астрономите виждат, всъщност не е звезда в традиционния смисъл. Вместо това, вероятно представлява свръхмасивна черна дупка, която активно се храни с околната материя, като получената енергия нагрява дебела обвивка от турбулентен водороден газ около нея. Тази конфигурация създава външния вид на гигантска звездна атмосфера, като същевременно се захранва от гравитационен колапс, а не от ядрен синтез.

"По принцип разгледахме достатъчно червени точки, докато не видяхме една, която имаше толкова много атмосфера, че не можеше да се обясни с типичните звезди, които бихме очаквали от галактика", разказва Джоел Лея (Joel Leja), доцент по астрофизика в Държавния университет на Пенсилвания и съавтор на статията.

"Това е елегантен отговор наистина, защото си мислехме, че е малка галактика, пълна с много отделни студени звезди, но всъщност е една гигантска, много студена звезда."

Тази интерпретация елегантно разрешава няколко загадки, които измъчват астрофизиците. Обектите на практика не показват рентгеново излъчване и нямат горещи прахови сигнатури, типични за активните черни дупки, но въпреки това показват широки емисионни линии, свидетелстващи за бързо движение на газ около масивни централни обекти.

Плътната газова обвивка в модела на черна дупка естествено обяснява както липсата на рентгеново лъчение – радиацията се абсорбира от околния материал – така и необичайните спектрални свойства, които са затруднявали изследователите, опитващи се да съобразят конвенционалните модели на галактики.

Космически растеж

Ако това бъде потвърдено, квазизвездите (звездите - черни дупки) биха могли да решат друга космическа загадка: как свръхмасивните черни дупки са станали толкова големи и толкова бързо в ранната Вселена. "Джеймс Уеб" вече е открил доказателства за изненадващо масивни черни дупки в млади галактики, което повдига въпроси за това как са постигнали такива размери за толкова ограниченото налично време.

Конфигурацията на квазизвезда е била предсказана теоретично като механизъм за бърз растеж на черните дупки, осигуряващ начин на тези космически чудовища да се натрупват ефективно, поддържайки постоянен прием на заобикалящ ги газ. Вместо да бъдат кратка, нестабилна фаза, тези обекти може би представляват неизвестна досега, но важна глава в космическата еволюция.

Откритието получава допълнителна достоверност от скорошното идентифициране на втори, почти идентичен обект на още по-голямо разстояние, което предполага, че тези явления може да са по-често срещани, отколкото се смяташе първоначално. Двата обекта се различават само два пъти по яркост, въпреки че са разделени от милиарди светлинни години и космическо време.

Дали тези квазизвезди представляват липсващи звена във формирането на галактики или изцяло нов клас космически явления, предстои да се определи. Изследователският екип вече е осигурил допълнително време на телескопа "Джеймс Уеб", за да изучи тези загадъчни обекти по-подробно, обещавайки още разкрития за бурната младост на Вселената.

Засега малките червени точки служат като смиряващо напомняне, че космосът все още крие изненади, способни да преобърнат най-фундаменталните ни предположения за това как се формират и еволюират небесните обекти. В безкрайния космически мрак тези мънички маяци продължават да оспорват всичко, което астрономите са смятали, че знаят за ранната Вселена.

Справка: A remarkable ruby: Absorption in dense gas, rather than evolved stars, drives the extreme Balmer break of a little red dot at z = 3.5, Anna de Graaff et al;  Astronomy & Astrophysics Volume 701, September 2025; DOI: https://doi.org/10.1051/0004-6361/202554681; Published online 10 September 2025

Източник: Black Hole Stars May Solve James Webb’s Little Red Dot Mystery,  ScienceBlog

Учените смятат, че тези далечни роднини на хората може да са практикували погребални ритуали 100 хиляди години преди появата на съвременните хора или неандерталците.

Работата започва през 2013 г. под ръководството на антрополога Лий Бергер (Lee R Berger). Поради тесните проходи на пещерата, достъпни само през криволичещи шахти, Бергер набира екип от ниски, слаби и добре подготвени антрополози, които "не трябва да имат клаустрофобия". Тяхната задача е да се спуснат 30 метра надолу и да изследват над 100 метра дълга топография на коварна и на моменти невъзможно тясна пещерна система.

Първоначалното съобщение за находката през 2015 г. бе посрещнато с удивление и известен скептицизъм, защото бе невъзможно да си представим откриването на нов вид хоминин, не чрез една-единствена кост или фрагментиран череп, а чрез съкровище от над 1500 добре запазени фосилизирани кости от минимум 15 индивида, много от които съчленени на място, погребани в пещера, която е била необезпокоявана вероятно повече от 300 000 години.

Екипът нарича област в камерата Диналеди "Кутия с пъзели", съдържаща изобилие от необичайно запазени фосили, които изглежда са били поставени умишлено.

Въпреки този изключително висок брой образци, класификацията им спрямо други видове Homo остава неясна. Homo naledi има уникална конструкция на тялото - с стъпала, китки и ръце, подобни на тези на съвременния човек, но бедрата и раменете са по-близки до формата на по-древните австралопитеци. С дребно тяло, с приблизителна височина под 1,5 метра и мозък с размерите на 3-месечно съвременно човешко бебе, той стои доста различно от другите известни хоминини от своето време.

Класификацията на  Homo naledi спрямо други видове Homo остава неясна. Кредит S.V. Medaris, UW Madison

Последващите разкопки през 2017-18 г. в "Преддверието на хълма" (Hill Antechamber) и камерата Диналеди (Dinaledi Chamber) разкриват още фосили на зъби и съчленени кости, включително останки на деца и възрастни.

Някои скелети са запазили пълни анатомични връзки - например стъпалото и глезена са все още прикрепени към крака.

Анализът на седиментите не показва доказателства за пренос с вода или свлачища, които биха могли естествено да отложат костите в тези камери. Вместо това, фосилите изглежда са били умишлено поставени там и бързо покрити от седименти, преди телата да се разложат напълно.

Карта на подсистемата Диналеди и детайли, показващи площта на залата Диналеди и преддверието на хълма. Кредит: L. R. Berger et al., eLife (2025). DOI: 10.7554/eLife.89106.3.

Липсващите следи, че това е резултат от естествени процеси, говори, че това са погребения на индивиди, които имат ритуали, култура.

Авторите на изследването твърдят, че костите не биха могли да бъдат поставени от хищници или случайни геоложки събития. Освен това няма доказателства за обитаване в пещерите, което допълнително подкрепя аргумента, че те са били използвани предимно като погребални пространства.

Изкопаните фрагменти са показани в тъмносив цвят, в допълнение към частите от мандибулата, които са недвусмислено разпознаваеми в рамките на обекта. Кредит: eLife (2025). DOI: 10.7554/eLife.89106.3

Археолозите все още са изправени пред предизвикателства при идентифицирането на доказателства за културни погребения. Много предишни твърдения, особено по отношение на неандерталците, са били поставени под въпрос при по-внимателно разглеждане. Но доказателствата от "Изгряващата звезда" се характеризират с броя на участващите индивиди, липсата на контакт с вода или животни и ясното пространствено разделяне на останките от околните седименти.

Констатациите са важни.

Преди се е смятало, че умишленото погребение е уникално за съвременните хора, свързано със символично мислене, ритуали и дори духовни вярвания.

Сега Homo naledi, който е бил висок около 122 см с мозък три пъти по-малък от нашия, може да отложи произхода на погребалната практика с повече от 100 000 години назад.

Пренасянето на тела в дълбоки, тесни пещери е изисквало сътрудничество, планиране и може би използването на огън за навигация в пълния мрак, което предполага когнитивна сложност, неочаквана за вид, толкова отдалечен от съвременните хора.

Остава и въпросът защо са се катерили и пълзели до мястото на погребението в абсолютна тъмнина, за да пренесат телата на мъртвите толкова дълбоко в опасната пещера?

Докато пещерите са единствените известни останки на Homo naledi, ежедневието и културата им остават загадка.

Може би най-интригуващият аспект на находката е, че тя изобщо съществува. Неоткрит досега човешки вид, който някога е ходил по Земята, е съществувал достатъчно дълго в региона, за да погребва мъртвите си поколения наред, и го е направил над 100 хиляди години по-рано от първите съвременни доказателства за човешки погребения.

Справка: Lee R Berger et al, Evidence for deliberate burial of the dead by Homo naledi, eLife (2025). DOI: 10.7554/eLife.89106.3

Източник: New Homo naledi evidence supports intentional burial practices, Justin Jackson, Phys.org

Нов анализ на дългогодишни истории на слушане на музика установява, че вкусът ни постепенно се стеснява с възрастта. По-младите харесват широк диапазон от жанрове и изпълнители, но до средна възраст много от нас се връщат по-често към познати парчета.

Професор Алън Саид (Alan Said) и неговият екип от Университета в Гьотеборг анализират 15 години данни, за да покажат как поведението при слушане на музика се променя с възрастта, свързвайки го с персонализацията и афинитетът към разнообразието.

Екипът използва набор от данни от Last.fm, който свързва възпроизвеждания от множество услуги в един профил. Тъй като много потребители сами посочват възрастта си при регистрация, наборът от данни позволява моделиране, свързано с възрастта, през годините. Той включва над 2 014 милиарда събития на слушане на музика от повече от 120 000 потребители между 2005 и 2020 г., плюс метаданни за песни и потребители, които позволяват внимателен анализ.

Музикалният вкус се променя с възрастта

Психологията отдавна описва повишаване тежестта на личната памет за музика от юношеството и ранната зряла възраст.

Изследванията показват, че разпознаваемостта, предпочитанията и емоциите достигат пик за песните от тези години и дори разкриват вторичен пик за музиката на родителите.

Изследванията върху потребителското поведение добавят още един аспект. Класически изследвания отбелязват, че любимата популярна музика често отразява вкусове, оформени в края на юношеството и ранната зряла възраст, модел, който помага да се обясни защо песните от тези периоди се усещат трайно важни.

Новите открития отговарят на тези модели, без да свеждат слушането на музика от по-възрастните хора до просто носталгия. Много по-възрастни слушатели все още опитват нови изпълнители, но се връщат по-често към песните, които са били важни в младостта им.

Тийнейджърите са склонни да споделят много любими неща с връстниците си. С възрастта припокриването намалява, тъй като вкусовете стават по-индивидуализирани.

Музикалните пътешествия стават по-лични

Авторите описват разширяване на вкуса за музиката от юношеството до ранната зряла възраст, след което свиване към по-личен профил по-късно в живота. Този обрат към личната история не спира новите открития, но измества баланса към повтарящи се изпълнения на утвърдени фаворити.

Анализът, свързан с възрастта, на повече от 40 000 потребители на Last.fm, за период от 15 години, е преброил 542 милиона възпроизвеждания на повече от един милион песни. Това са достатъчно данни, за да се проследят тенденциите през целия жизнен цикъл. Тези числа обясняват защо заключенията са важни.

Екипът идентифицира ясна закономерност сред по-възрастните хора.

"Повечето 65-годишни не се впускат в музикални изследвания“, отбелязва професор Саид.

Същите данни показват, че слушателите на средна възраст продължават да слушат нови изпълнения. Те просто се връщат към по-ранни лични фаворити по-често, отколкото по-младите слушатели.

Препоръки 

Проучването подчертава значението на системите за препоръки, които се адаптират към жизнения етап. Една единствена стратегия за всички рискува да пропусне това, което различните групи всъщност искат, особено когато по-старите профили отразяват уникални, дълбоко лични истории.

Системите, съобразени с възрастта, могат да се справят по различен начин с изследването и подбора на съдържанието в различните етапи от живота. За по-младите слушатели новото може да играе по-голяма роля, докато за по-възрастните слушатели моделите могат да наблягат повече на дългосрочните фаворити и все пак да извеждат на преден план свеж материал, който отговаря на установените предпочитания.

Оценката за дълъг период от време също е важна за дизайна на системата. Надлъжният профил на слушане разкрива модели, които краткосрочните тестове не могат да уловят, включително как разнообразието и уникалността се променят през десетилетията.

Наборите от данни от продължителен период и различни възрасти позволяват правилното оценяване на тези избори.

Изграждане на саундтрак за цял живот

По-младите слушатели могат да се възползват от широка палитра музика, която идва естествено. Разнообразието сега изгражда библиотеката, от която ще черпите по-късно, и може да изостри вкуса ви за това кои музиканти ви пасват най-много.

Ако сте на средна възраст или по-възрастни, не е проблем да се придържате към личния си канон. Все още можете да изпробвате премерен поток от нови песни, които се вписват в историята ви, а след това да запазите тези, които ви допаднат, за да може да продължите да се учите.

Изводът за подхода на индустрията е прост. Екипите за препоръки трябва да тестват стратегии, които съчетават ново и познато по различен начин в зависимост от възрастта, и трябва да измерват успеха в многогодишен план.

Човешкият извод е също толкова ясен. Личният музикален саундтрак се свива с възрастта, но остава жив, а внимателният дизайн може да му помогне да остане такъв, без да налага нежелана промяна.

Справка: Soundtracks of Our Lives: How Age Influences Musical Preferences; Arsen Matej Golubovikj, Bruce Ferwerda, Alan Said, Marko Tkalcic; UMAP Adjunct '25: Adjunct Proceedings of the 33rd ACM Conference on User Modeling, Adaptation and Personalization; Pages 93 - 97; https://doi.org/10.1145/3708319.3733673

Източник: Music taste broadens in youth but narrows with age, Jordan Joseph, Earth.com

Десет години след откриването на първата гравитационна вълна, колаборацията LIGO-Virgo-KAGRA на 10 септември обяви откриването на GW250114 - вълна в пространство-времето, която носи безпрецедентна информация за природата на черните дупки и фундаменталните закони на физиката.

Проучването потвърждава предсказанието на професор Стивън Хокинг от 1971 г., че когато черните дупки се сблъскват, общата площ на хоризонта на събитията на получената черна дупка е по-голяма от сумата на отделните черни дупки и тя не може да се свие.

Изследванията също така потвърждава природата на черните дупки така, както ги е определил новозеландският математик Рой Кер със своя набор от уравнения, разработени през 1963 г., елегантно обясняващи как изглеждат пространството и времето близо до въртяща се черна дупка. Метриката на Кер предсказва ефекти като "влачене" на пространството и още по-удивителните цикли, които свързват безкрайно много "независими" пространства в черната дупка. Те могат да бъдат и "други" вселени, и отдалечени части на нашата Вселена. В получените по този начин пространства има затворени времеподобни криви - един пътешественик във времето може по принцип да попадне в миналото си, т.е. да срещне себе си.

Публикувайки своите открития в Physical Review Letters, международната група изследователи, включително експерти от Университета в Бирмингам, отбелязват, че GW250114 е открит със съотношение шум/сигнал от 1:80. Тази яснота позволи прецизни тестове на Общата теория на относителността и термодинамиката на черните дупки.

"GW250114 е най-силното гравитационно вълново събитие, което сме засекли досега, бе като шепот, превръщащ се във вик", коментира Герайнт Пратен (Geraint Pratten), член на Кралското общество в университета в Бирмингам и член на екипа на LVK. "Това ни даде безпрецедентна възможност да подложим теориите на Айнщайн на едни от най-строгите възможни тестове – потвърждавайки едно от пионерските предсказания на Стивън Хокинг, че когато черните дупки се сливат, комбинираната площ на техните хоризонти на събитията може само да расте и никога да се свива."

Ляв панел: Честота и време на затихване (полуживот) на различните тонове на звънене, измерени в GW250114. Черните маркери показват стойностите, предсказани за черна дупка на Кер. Десен панел: гравитационен вълнов сигнал (долна спирала), излъчван от остатъчната черна дупка (долна сфера) в различните тонове, за числена симулация, съответстваща на измерените параметри на GW250114. Кредит: Dr. Keefe Mitman (Cornell University), Prof. Harald Pfeiffer (Albert Einstein Institute, Potsdam)

GW250114 е засечен от двата детектора на Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO) в САЩ. LIGO работи в координация с два международни партньора - детектора за гравитационни вълни Virgo в Италия и KAGRA в Япония, образувайки мрежа за лов на гравитационни вълни, наречена LVK (LIGO, Virgo, KAGRA).

Екипът на LVK, който включва членове на Университета в Бирмингам, успява да установи, че GW250114 е генерирана от сблъсъка на две черни дупки с маса около 32 пъти по-голяма от тази на нашето слънце.

LIGO открива гравитационна вълна, преминаваща през Земята на всеки няколко дни, но GW250114 се оказа специална. Данните показват, че първоначалните черни дупки са имали обща повърхност приблизително с размера на две Българии (240 000 квадратни километра), докато крайната площ е била около 400 000 квадратни километра.

През 70-те години на миналия век Хокинг и физикът Джейкъб Бекенщайн (Jacob Bekenstein) стигат до заключението, че площта на черната дупка е пропорционална на нейната ентропия или степен на безпорядък, което проправя пътя за по-късна новаторска работа в областта на квантовата гравитация, която се опитва да обедини двата стълба на съвременната физика: Общата теория на относителността и квантовата физика.

След като черните дупки се слеят, по време на това, което физиците наричат ​​фаза на "звънене", последната черна дупка вибрира, излъчвайки гравитационни вълни със специфични честоти, подобни на характерните звуци, които би издала камбана, когато се удари в нея, "гласовете" на черната дупка.

Решението на Рой Кер предсказва, че черната дупка и нейните "гласове" се описват еднозначно само с две числа: масата и спина (скоростта на въртене) на черната дупка. Последиците от този революционен резултат отличават черните дупки от всички други космически обекти: една звезда може да бъде описана с много голям набор от сложни характеристики, докато черните дупки, по-тежки от милион пъти нашето слънце, са описани само с две прости числа - маса и спин.

Инфографика, представяща напредъка на обсерваториите за гравитационни вълни – едно от най-прецизните измервателни машини, създавани някога от човечеството – в наблюдението на космически сблъсъци на черни дупки, като регистрираните сигнали са показани в долния панел. Съвременните телескопи също наблюдават с все по-голяма прецизност тези събития, създавайки красивите изображения, показани в горния панел.

"Като се има предвид яснотата на сигнала, произведен от GW250114, за първи път успяхме да различим два "тона" от "гласовете" на черните дупки и да потвърдим, че те се държат според предсказанието на Кер, получавайки безпрецедентни солидни доказателства, че природата на черните дупки се определя от уравненията на Кер", коментира Грегорио Каруло (Gregorio Carullo), доцент в университета в Бирмингам и координатор на един от екипите за анализ на LVK.

Резултатите са публикувани почти точно десет години след първото забележително наблюдение на гравитационни вълни. На 14 септември 2015 г. на Земята пристигна сигнал, носещ информация за двойка отдалечени черни дупки, които са се спирализирали и са се слели заедно.

"Откриването на двойна черна дупка с параметри, подобни на тези на GW150914, но три пъти "по-шумна", само десетилетие след революционното откритие, се дължи на огромните технологични подобрения на нашите инструменти, проправящи пътя за прецизна астрономия с гравитационни вълни", коментира Патриша Шмит (Patricia Schmidt), доцент в Университета в Бирмингам и съпредседател на аналитичния екип на LVK.

"Изключителното съотношение сигнал/шум на GW250114 показва колективния напредък в инструментариума за гравитационни вълни в нашата общност", добавя Амит Сингх Убхи (Amit Singh Ubhi), част от екипа по инструменти в Бирмингам, допринесъл за ключовия хардуер, който направи възможно подобно откритие.

"Тази безпрецедентна яснота ни позволява да изследваме еволюцията на черните дупки с несравнима прецизност, демонстрирайки влиянието на най-съвременните технологии върху нашето разбиране за фундаменталните закони на природата."

Справка: GW250114: testing Hawking's area law and the Kerr nature of black holes, Physical Review Letters (2025). DOI: 10.1103/kw5g-d732

Източник: Hawking and Kerr black hole theories confirmed by gravitational wave, University of Birmingham

Сега техническите подробности зад това откритие бяха публикувани в статия в Nature, която, въпреки доста скромната си формулировка, в крайна сметка може да се окаже сред най-значимите в историята на науката.

В крайна сметка: може да е живот, но няма да знаем със сигурност, докато не върнем пробите на Земята. Perseverance вече е събрал фрагмент от съответната скала – просто трябва да отидем и да го вземем.

НАСА и Европейската космическа агенция всъщност съвместно работят по мисия за кацане до Марс, прибиране на пробите от скали, събрани от Perseverance, и доставянето им на Земята. Това би включвало пробата от скалата, която е обект на изследването на Nature. Мисията, известна като "Връщане на проби от Марс" (Mars Sample Return), обаче се сблъска с проблеми поради нарастващите разходи.

В средата на 2024 г. роувърът Perseverance се натъкна на блок от древна кал, наречен Cheyava Falls, отличаващ се с тухленочервения си оттенък. Тази скала е отложена от вода преди около четири милиарда години. Докато повечето марсиански скали изглеждат червени поради покритие от окислен (железен) железен прах, Cheyava Falls е червен изцяло – тривалентното желязо (Fe III) се намира в самата скала.

a, Орбитално контекстно изображение. Бялата линия и стрелките показват посоката на движението на ровера от южния контакт между формацията Margin и долината Neretva до зоната на разкритието Bright Angel и след това до зоната на разкритието Masonic Temple. Оранжевите триъгълници показват местоположението на научните цели, обсъдени в статията. b, Мозайка от изображение от Mastcam-Z 360°, гледаща контакта между светло оцветената формация Bright Angel (на преден план) и топографски по-високо разположената формация Margin от канала на долината Neretva. Нагоре по склона, на около 110 м разстояние, е показано приблизителното местоположение на работното пространство Beaver Falls (съдържащо целите Cheyava Falls, Apollo Temple и Steamboat Mountain, както и пробата от Sapphire Canyon). Надолу по склона, на около 50 м разстояние, е показано и приблизителното местоположение на целевия Grapevine Canyon. В далечината, от южната страна на долината Neretva, едва се вижда зоната на разкритието на Масонския храм. NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS.

По-интригуващо е, че Cheyava Falls е осеян с десетки малки бледи петънца, обикновено с диаметър по-малък от милиметър. Тези петънца са оградени с тъмен, богат на фосфор минерал, който също се появява като малки точки, наречени от изследователите "макови семена", разпръснати между другите петънца. С този минерал са свързани следи от древни органични съединения. (Органичните съединения съдържат въглерод и са фундаментални за живота на Земята, но съществуват и при липса на биология.)

Какво общо има това с живота?

Всички живи организми на Земята използват енергия чрез окислително-редукционни (редокс) реакции – прехвърляне на електронни частици от химични вещества, наречени редуктори, към съединения, наречени оксиданти. На Земята например структури, наречени митохондрии в животинските клетки, прехвърлят електрони от глюкоза (редуктор) към кислород (оксидант). Някои скални бактерии използват други видове органични съединения вместо глюкоза и железен оксид вместо кислород.

Когато тривалентното желязо (Fe III) се редуцира до различна форма, двувалентно желязо, то става разтворимо във вода и или се отмива, или реагира, за да образува нови, по-светли минерали. Резултатът е, че много червени скали и седименти на Земята съдържат малки избелени петна – "редукционни петна" – поразително подобни на тези, открити в Cheyava Falls. Всъщност, роувърът Perseverance впоследствие забелязва по-светли петънцаи, които силно напомнят на редукционни петна, на място, наречено Serpentine Rapids, но прекарва твърде малко време там, за да ги анализира и, за съжаление, не събира никакви проби.

Скалата, наречена Serpentine Rapids, също показва характеристики, напомнящи за редукционни петна. Кредит: NASA JPL-Caltech

Новата статия в Nature се основава на резюмета, представени на Конференцията за лунни и планетарни науки, проведена в Хюстън през март 2025 г., но с повече подробности и добавена тежест на експертна оценка. Тя потвърждава, че бледите петна са свързани с органична материя и че съдържат двувалентно желязо и сяра – по-специално минерал железен сулфид.

Най-правдоподобното тълкуване е, че редокс реакциите са протичали в скалата след нейното образуване, прехвърляйки електрони от органична материя към тривалентното желязо (Fe III) и сулфат и образувайки обезцветени зони, където Fe III е бил изчерпан.

Скалата, известна като Cheyava Falls, има характеристики, които биха могли да се образуват при наличието на микробен живот. Кредит: NASA JPL-Caltech

Забележително е, че тези реакции – особено редукцията на сулфати – обикновено не протичат при ниските температури, които тази скала е преживявала през историята си. Освен ако не са замесени микроби. Микробното окисление на органичната материя може също да доведе до образуването на фосфатни минерали, като тези, открити при Cheyava Falls.

Без да се изследват тези проби в лаборатории на Земята, може да зсе каже малко за това какво се е случило при Cheyava Falls преди четири милиарда години. Въпреки това, няма напълно задоволително небиологично обяснение, което да обясни пълния набор от наблюдения, направени от Perseverance.

Новата статия върши добра работа, изяснявайки това, разглеждайки възможностите една по една. Но в астробиологията липсата на небиологично обяснение не е мястото, където свършва откриването на живот – а там, където то започва. Историята ни казва, че когато не можем да се сетим за небиологично обяснение за нещо, обикновено това не означава, че такова няма. Просто все още не сме се сетили за него.

Земна скала: Червен туф с редукционни петна. Кредит: UK Virtual Microscope

И така, какво се случва след това?

Първо, астробиолозите по целия свят трябва да проучат кои окислително-редукционни реакции, включващи желязо, сяра, органични съединения и фосфат, могат да се случат със и без биологични фактори при условия, характерни за Cheyava Falls.

Второ, НАСА и други космически агенции трябва да осигурят смело ръководство на мисията "Връщане на проби от Марс". Да, тя ще бъде скъпа – вероятно десетки милиарди долари – но резултатът може да бъде най-важното научно откритие, правено някога.

Справка: Joel A. Hurowitz et al, Redox-driven mineral and organic associations in Jezero Crater, Mars, Nature (2025). DOI: 10.1038/s41586-025-09413-0

Източник: Signs of ancient life may have been found in Martian rock—new study, Sean McMahon, The Conversation

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

Минилуните обаче се различават от квазилуните като 2025 PN7, тъй като минилуните временно обикалят около Земята, а квазилуните само привидно го правят. В момента има шест други известни квазилуни: 164207 Кардея (2004 GU9), 469219 Камо'оалева (2016 HO3), 277810 (2006 FV35), 2013 LX28, 2014 OL339 и 2023 FW13.

Астрономи от обсерваторията Pan-STARRS в Хавай откриват новата квазилуна, наречена "2025 PN7", на 2 август 2025 г. Изследването им е публикувано наскоро в Research Notes of the AAS. Използвайки системата Horizons на JPL и инструментите на Python, те са анализирали орбиталните данни и ги сравняват с други Арджуни и квазиспътници.

Екипът установява, че 2025 PN7 е била в квазиорбита вече около 60 години и вероятно ще бъде наблизо още около 60 години, преди да се отдалечи. В сравнение с други квазилуни, този период е сравнително кратък. Квазилуната Камо'оалева има очаквана околоземна орбита от около 381 години, докато общото време за 2025 PN7 е 128 години.

Учените са наясно с тези квазиспътници от 1991 г., когато за първи път откриват 1991 VG – за който някои по онова време са смятали, че е междузвездна сонда.

Осцилиращата траектория на квазилуната 469219 Камоалева, гледана от Земята, докато обикаля около Слънцето. Проследената траектория на Камоалева я прави да изглежда като постоянен спътник на Земята. Кредит: NASA / JPL-Caltech

Авторите на изследването обясняват:

"Повече от три десетилетия по-късно вече е широко прието, че подобни обекти са естествени и представляват вторичен астероиден пояс, който заема региона, в който системата Земя-Луна обикаля около Слънцето, определяйки динамичния клас Арджуна. Арджуните с най-подобни на Земята орбити могат да претърпят временни залавяния като минилуни на нашата планета."

Панелът картографира известните квази-спътници в динамичния контекст на астероидния пояс Арджуна: Кардея (златна точка), Камо'оалева (червено), 277810 (оранжево), 2013 LX 28 (жълто), 2014 OL 339 (виолетово), 2023 FW 13 (розово) и 2025 PN 7 (лайм). Медианната стойност на λr в годишния интервал (2000, 2050) е показана като λr∗, еквивалентната стойност за голямата полуос е a*. Research Notes of the AAS (2025). DOI: 10.3847/2515-5172/ae028f

Квазилуните не са уникални за Земята. Други планети, луни и дори астероиди могат да имат квазилуни. Например, Венера, Юпитер, Сатурн, Нептун, Плутон и астероидът Церера имат поне по една известна квазилуна. Първата открита квазилуна, Зоозве, обикаля около Венера. Тя е получила уникалното си име поради историческо неправилно тълкуване на оригиналния ѝ идентификатор, 2002 VE68.

Минилуни: Кратки посетители на Земята

Минилуните се различават от квазилуните по това, че те наистина обикалят около Земята, но само за кратко време.

Пътят на симулирана минилуна, временно заснет от Земята. Кредит:The Atlas Project

Обикновено съществуват по-малко от година, тези обекти са малки и трудни за откриване. Досега са открити само четири и нито един не е останал в орбита. Някои предполагаеми мини-луни се оказаха космически отломки, като например космическия кораб "Гая" (Gaia) или ракетни степени от мисиите "Чан'ъе 2" (Chang’e 2) и "Лунар Проспектор" (Lunar Prospector).

Когато се наблюдава от Земята, квазилуната Круитн следва жълтата пътека, която изглежда не обикаля около Слънцето. Орбитите на квазилуната Круитн и Земята в течение на една година (от септември 2007 г. до август 2008 г.). Местоположението на Круитн е обозначено с червената кутия, тъй като е твърде малък, за да се види от това разстояние. Земята е бялата точка, движеща се по синия кръг. Бледожълтият кръг в центъра е нашето Слънце. Синият кръг представлява пътя на Земята, докато се върти обратно на часовниковата стрелка около Слънцето. „Камерата“ се върти заедно със Земята, така че изглежда, че Земята не се движи. Червената пътека представлява пътя, който Круитн поема, докато се върти около Слънцето. Тъй като камерата се върти заедно със Земята, Круитн изглежда се движи по път с форма на боб. Тази илюзия е известна като орбита на подкова. Кредит: Jecowa/Wikimedia Commons

Призрачни луни: мит или реалност?

Призрачните луни, ако съществуват, са облаци прах, които споделят земната орбита, оставайки напред или назад, докато пътуваме около Слънцето. Известни като "облаци на Кордилевски", тези потенциални призрачни луни са съобщени за първи път през 60-те години на миналия век и предварително потвърдени през 2018 г.

Художествено изображение на облака на Кордилевски в нощното небе (със значително подобрена яркост) по време на наблюденията. Кредит: Royal Astronomical Society

Въпреки това, няма консенсус относно тяхното съществуване и те могат да се появяват и изчезват въз основа на влиянието на Слънцето и други планети.

Рискове от сблъсък

Първоначално учените смятали, че някои квазилуни представляват значителен риск от сблъсък със Земята. За щастие, това вече не е така. Сегашните квазилуни, с размери от 10 до 300 метра , биха могли да причинят регионални щети, ако се сблъскат със Земята. Въпреки това, нито една известна квазилуна не е на път към сблъсък със Земята в обозримо бъдеще. Техните орбити са достатъчно добре проучени, така че всеки потенциален удар би бил предсказан много преди да се случи.

Минилуните, от друга страна, понякога са удряли Земята. Около 1% от всички минилуни в крайна сметка навлизат в нашата атмосфера, но повечето са малки и изгарят, преди да достигнат повърхността. Вероятността опасно голяма минилуна, с диаметър около 1 километър, да удари Земята е изключително ниска, като се смята, че се случва веднъж на милиард години.

Квазилуните и минилуните дават ценна информация за нашия космически квартал. Тези космически тела могат да произхождат от Главния астероиден пояс, от удари върху Луната или от разпадане на по-големи обекти с подобни орбити. Изучаването им може да помогне на учените да разберат природата на астероидите и да оценят потенциалните заплахи, които те представляват за Земята.

Квазилуните, поради своята близост и размер, са идеални цели за изследване и изучаване. Те са по-лесни за посещение и потенциално пренасочване в сравнение с други астероиди. Например, китайската мисия Tianwen-2, планирана за изстрелване през 2025 г., има за цел да посети квазилуната 469219 Камоалева. Мисията ще събира проби и ще анализира повърхността на астероида. В бъдеще квазилуните, обикалящи около други светове, биха могли да служат като платформи за научни наблюдения, предоставяйки уникална гледна точка за изучаване на телата, около които обикалят.

Бъдещи изследвания биха могли да разкрият още квазиспътници или минилуни. Проследяването на тези обекти близо до Земята може да е важно за планетарната защита и бъдещи космически мисии - вероятно дори за минен добив на астероиди в по-далечно бъдеще.

Справка: Carlos de la Fuente Marcos et al, Meet Arjuna 2025 PN7, the Newest Quasi-satellite of Earth, Research Notes of the AAS (2025). DOI: 10.3847/2515-5172/ae028f

Източници:

Scientists find quasi-moon orbiting the Earth for the last 60 years—and it's not the first one, Krystal Kasal, Phys.org

Earth has 7 strange quasi-moons, minimoons, and two ghost moons, Brighter Side of News

През 2019 г. техен апарат заснема малко розово същество, плуващо на над 3 километра под повърхността, край бреговете на Калифорния. След допълнителни изследвания става ясно, че това е представител на досега неизвестен вид – наречен "грапава риба охлюв" (Careproctus colliculi).

Семейство с над 400 вида

Рибите охлюви принадлежат към семейство Liparidae. Обикновено имат голяма глава, желеподобно тяло с хлабава кожа и тясна опашка. Много от тях разполагат с вендуза на корема, която им позволява да се закрепват за морското дъно или да се возят върху по-големи животни като дълбоководни раци. Видовете, обитаващи плитки води, често се прикрепват към скали и водорасли, свивайки се като охлюви.

Учените са описали над 400 различни вида риби охлюви по целия свят. Те живеят в разнообразни морски среди – от плитки приливни басейни до най-дълбоките океански падини, издържайки на чудовищно налягане, леден студ и постоянна тъмнина.

Всъщност именно риба охлюв държи рекорда за най-дълбоководно открита риба.

Рибата-охлюв (Careproctus colliculi) има отличителен розов цвят, гръдни перки с дълги лъчи и уникална неравна текстура. Кредит: 2019 MBARI

Откритието на три нови вида

Екипът на доц. Макензи Джерингер (Mackenzie Gerringer) от Държавния университет на Ню Йорк в Дженесио (SUNY Geneseo) изследва подробно събраните екземпляри. 

Екипът използва образни методи, морфология и генетика, за да ги сравни с други известни видове.

С микроскопия, микрокомпютърна томография (micro-CT) и прецизни измервания учените събират подробни данни за големината, формата и характеристиките на трите риби, което позволява да ги разграничат от всички известни видове. Освен това секвенират ДНК на екземплярите, за да определят мястото им в еволюционното дърво на Liparidae. Резултатите потвърждават, че три риби са нови за науката.

CT сканиранията са публикувани в MorphoSource, а генетичните данни – в GenBank (PV300955–PV300957 и PV298545–PV298546).

Рибата охлюв (Careproctus colliculi) има отличителен розов цвят, гръдни перки с дълги лъчи и уникална неравна текстура. Кредит: 2019 MBARI

Освен грапавата риба охлюв, учените описват още два нови вида.

Ето кои са трите нови вида:

• Грапава риба охлюв (Careproctus colliculi) - розова, с кръгла глава и големи очи, широки гръдни перки с удължени горни лъчи и грапава текстура;
• Тъмна риба охлюв (Careproctus yanceyi) – с изцяло черно тяло и хоризонтална уста.
• Изящна риба охлюв (Paraliparis em) – с удължено странично сплескано черно тяло, без характерната вендуза и се отличава с ясно наклонена челюст.

Значението на подобни открития

Подобни находки показват колко малко все още знаем за океанските дълбини. Новите видове не само разширяват познанията ни за биологичното разнообразие, но и помагат да разберем как животът успява да оцелее в толкова екстремни условия. Според учените дълбините на океана са своеобразна лаборатория за еволюцията – свят, в който любопитството и технологиите вървят ръка за ръка.

Справка: Mackenzie E. Gerringer et al, Descriptions of Three Newly Discovered Abyssal Snailfishes (Liparidae) from the Eastern Pacific Ocean, Ichthyology & Herpetology (2025). DOI: 10.1643/i2024069

Източник: Advanced underwater technology reveals a new species of deep-sea snailfish, Monterey Bay Aquarium Research Institute

"Дишащият" кристал, открит от учени от Националния университет в Пусан в Корея и Университета в Хокайдо в Япония, се състои от стронций, кобалт и желязо, и разбира се - кислород, който липсва на някои места в т.нар. "ваканции".

Преходните метални оксиди се отличават с огромен диапазон от електрически свойства, които могат да бъдат настройвани от изолационни до свръхпроводящи. Това означава, че те могат да намерят приложения в толкова разнообразни области, като съхранение на енергия, катализа и електронни устройства.

Сред различните параметри на материала, които могат да бъдат настроени, са "кислородните ваканции" - точкови дефекти в кристалната решетка на метален оксид, където липсва кислороден атом. Всъщност, подреждането на тези ваканции може да доведе до нови структурни фази, които са многообещаващи за програмируеми устройства, управлявани от кислород.

Специфично за елементите поведение

В новата работа екип изследователи, ръководен от физика Хьонгджийн Джийн (Hyoungjeen Jeen) от Пусан и материалолога Хиромичи Охта (Hiromichi Ohta) от Хокайдо, е изследвал SrFe_0.5Co_0.5O_x. Изследователите избират този материал, тъй като той принадлежи към семейството на топотактичните оксиди - материали, които претърпяват структурни фазови преходи, като същевременно запазват атомното подреждане и кристалната ориентация на оригиналния материал.

Изследваните досега топотактични оксиди, съдържащи кобалт, са крехки и лесно се чупят по време на химични реакции, посочва Джийн.

Екипът успява да създаде уникална платформа от твърд разтвор на епитаксиален (тънък кристален слой върху кристален субстрат, който приема неговата атомна структура и ориентация) SrFe_0.5Co_0.5O_2.5, в който както кобалтовите, така и железните йони са в една и съща химическа среда.

"По този начин успяхме да тестваме кой йон е по-подходящ за редукционни реакции и дали запазва структурната си цялост", отбелязва Джийн пред Physics World.

"Открихме, че нашият материал показва специфично за елементите редукционно поведение и обратими редокс реакции."

Изследователите са създали своя материал, използвайки техника на импулсно лазерно отлагане, идеална за епитаксиален синтез на многоелементни оксиди, която им е позволила да отгледат кристали SrFe_0.5Co_0.5O_2.5 в които железните и кобалтовите йони са разположени на случаен принцип в кристала. Това произволно разположение е ключово за способността на материала многократно да освобождава и абсорбира кислород.

"Все едно да дадем на кристала "бели дробове", за да може да вдишва и издишва кислород по команда", отбелязва Джийн.

Стабилен и повтаряем

Тази проста картина на дишане произтича от разликата в каталитичната активност на кобалта и желязото в съединението, обяснява Джийн. Кобалтовите йони предпочитат да губят и да получават кислород и тези йони са основните места за редокс активност - способността на веществото да претърпява окисление. Тъй като обаче железните йони предпочитат да не губят кислород по време на редукционната реакция, те служат като стълбове в тази архитектура. Това позволява стабилно и повтаряемо освобождаване и усвояване на кислород.

Досега повечето материали, които абсорбират и освобождават кислород по такъв контролиран начин, бяха или твърде крехки, или функционираха само при изключително високи температури. Новият материал работи при по-екологични условия и е стабилен.

"Това откритие е поразително по два начина: редуцират се само кобалтови йони и процесът води до образуването на изцяло нова и стабилна кристална структура", обяснява Джийн.

Изследователите също така показват, че материалът може да се върне в първоначалната си форма, когато кислородът бъде въведен отново, като по този начин доказват, че процесът е напълно обратим.

"Това е важна стъпка към реализирането на интелигентни материали, които могат да се самонастройват в реално време", обяснява Охта. "Потенциалните приложения включват разработване на катод за междинни горивни клетки с твърд оксид, активна среда за термични транзистори (устройства, които могат да насочват топлината като електрически ключове), интелигентни прозорци, които регулират топлинния си поток в зависимост от времето и дори нови видове батерии."

В бъдеще Джийн, Охта и колегите им имат за цел да проучат по-детайлно потенциала на материала за практически приложения.

Справка: Lee, J., Seo, YS., Pitike, K.C. et al. Selective reduction in epitaxial SrFe_0.5Co_0.5O_2.5 and its reversibility. Nat Commun 16, 7391 (2025). https://doi.org/10.1038/s41467-025-62612-1 

Източник: ‘Breathing’ crystal reversibly releases oxygen, Physics World

В скорошно проучване, публикувано в European Journal of Nutrition, група изследователи изследват връзката между съставния индекс на рисковите фактори, свързани с начина на живот (LSRI - Lifestyle Risk Factor Inde), и честотата на захарен диабет тип 2 (T2DM) в мултиетническа популация.

Предистория

Всеки 1 на 10 възрастни в световен мащаб живее с диабет, а до 2045 г. се очаква над 780 милиона души да бъдат засегнати, като повече от 90% ще имат диабет тип 2. Както генетичните, така и модифицируемите фактори на начина на живот, като тютюнопушене, физическа активност, нездравословно хранене и алкохол, влияят на диабет тип 2. Диабетът тип 2 е свързан с различни усложнения, като хронично бъбречно заболяване, увреждане на очите, периферна невропатия (причиняваща ампутация на долните крайници) и значително по-висока обща и сърдечно-съдова смъртност, както и слепота и ампутации на крайници.

Проучванията показват, че комбинирането на тези поведения в индекс на начина на живот може по-добре да предскаже риска от заболяване, отколкото оценяването им поотделно. Предишни проучвания обаче са се фокусирали върху кратки периоди на проследяване. Значителното икономическо въздействие на диабет тип 2, както чрез преки медицински разходи, така и чрез косвени разходи, като намалена работоспособност и продължителност на живота, подчертава необходимостта от ефективна превенция. Следователно са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере как комбинираните поведения, свързани с начина на живот, влияят върху риска от диабет тип 2 в различните популации с течение на времето.

Относно проучването

Настоящото проспективно кохортно проучване използва данни от Многоетническата кохорта (MEC), която включва 215 903 възрастни на възраст 45-75 години от Хавай и Калифорния, представляващи пет етнически групи: афроамериканци, местни хора от Хавай, латиноамериканци, японоамериканци и европейски американци. След изключване на участници с непълни данни, тези с диабет тип 2 в началото на проучването и етнически групи извън петте основни групи, за анализ остават 165 383 души.

Изследователите са използвали базов въпросник, за да съберат данни за демографски данни, индекс на телесна маса (ИТМ), тютюнопушене, консумация на алкохол, физическа активност и хранителни навици. Определянето на етническата принадлежност е било базирано на класиране по приоритет, когато е било докладвано смесено потекло. Трябва да се отбележи, че данните за факторите, свързани с начина на живот, са били събрани в началото и не са били актуализирани с оглед на промените във времето.

Случаите на диабет тип 2 са идентифицирани чрез самоотчетени диагнози, употреба на лекарства и данни за искове от Medicare до 2016 г. Основната експозиция е LSRI, комбиниран резултат (0-4), който присъжда по една точка за всяко от следните: непушене в момента, извършване на ≥150 минути умерена до интензивна активност седмично, консумация на по-малко от 2 (мъже) или 1 (жени) алкохолни напитки на ден и спазване на поне 3 от 7 кардиометаболитни диетични препоръки.

Тези седем хранителни препоръки включват: ≥3 порции плодове на ден, ≥3 порции зеленчуци на ден, ≥3 порции пълнозърнести храни на ден, ≥2 порции риба на седмица, ≤1,5 ​​порции рафинирани зърнени храни на ден (като само 3% от участниците отговарят на това ръководство), ≤1 порция преработено месо на седмица (24%) и ≤1,5 ​​порции непреработено червено месо на седмица (само 6% спазват изискванията).

За изчисляване на коефициентите на риск (HR) и доверителните интервали (CI) с корекция за възраст, образование и ИТМ са използвани модели на Кокс. Проведени са подгрупови анализи по пол и етническа принадлежност, за да се изследват вариациите в рисковите асоциации на диабет тип 2.

Честотата на диабет тип 2 е обратнопропорционална на резултатите по LSRI. Участниците, получили 4 точки, са имали 16% по-нисък риск от диабет тип 2 в сравнение с тези с резултат 0-1 (коефициентът на риска (HR) = 0,84; 95% CI: 0,80-0,88), дори след коригиране за ИТМ. Всяко увеличение с 1 точка по LSRI е било свързано с 6% намален риск от развитие на диабет тип 2 (HR = 0,94; 95% CI: 0,93-0,95). Кредит: Jacobs, S., Klapp, R., Shvetsov, Y.B. et al. 

Резултати от проучването

При средно проследяване от 17,2 години, 44 518 участници (27%) са развили инцидентен диабет тип 2. Най-голямата етническа група са били японоамериканци (29%), следвани от европейски американци (27%), латиноамериканци (22%), афроамериканци (16%) и местни хавайци (7%). Средният резултат по LSRI е бил 2.73, като повечето участници са получили 2 или 3 точки.

Въпреки че само 22% от участниците спазват насоките за придържане към диетата, най-високото придържане е сред умерените потребители на алкохол (86%), следвани от тези, които не пушат (84%), и тези, които спазват препоръките за физическа активност (81%).

Спазването на повечето отделни хранителни компоненти е много ниско, с изключение на приема на риба. За справка, само 3% от участниците са изпълнили препоръката за въздържане от употреба на рафинирани зърнени храни и само 6% за необработено червено месо, със средно спазване на препоръката за плодове (24%), зеленчуци (22%) и преработени меса (24%), и най-високо спазване на препоръката за риба (73%).

Сред отделните компоненти, липсата на тютюнопушене и адекватната физическа активност показват силна обратна връзка с диабет тип 2 във всички модели, докато умерената консумация на алкохол е изненадващо свързана с 19% повишен риск. Важно е да се отбележи, че групата с " умерената консумация на алкохол" (≤1 напитка на ден за жени, ≤2 за мъже) включва и въздържатели.

Придържането към диетата, макар и ниско, е слабо свързано с намален риск от диабет тип 2 в модели, изключващи ИТМ, но не и в модели, коригирани по ИТМ. Анализите на чувствителността, използващи LSRI, съставен само от тютюнопушене и физическа активност, дават подобни или малко по-силни обратни асоциации с диабет тип 2, което показва, че тези два фактора са основните двигатели на съставния индекс.

При изследване на различни етнически групи, по-високите резултати по LSRI корелират значително с по-нисък риск от диабет тип 2 сред афроамериканците (27% намаление за най-високия спрямо най-ниския LSRI), латиноамериканците (18%) и европейските американци (14%). Въпреки това, не е установена значима връзка сред японоамериканците или коренните хавайци след корекция на ИТМ. Придържането към физическата активност е значително по-ниско сред латиноамериканците и афроамериканците, докато придържането към диетата като цяло е лошо във всички групи, като само консумацията на риба надвишава 50%.

ИТМ има по-силна връзка с риска от диабет тип 2, отколкото LSRI. Участниците, категоризирани като затлъстели (ИТМ над 30 kg/m²), бяха над три пъти по-склонни да развият диабет тип 2 в сравнение с тези с нормално тегло. Ефектът на ИТМ също варира в различните етнически групи, като е особено изразен при японо-американците и коренните хавайци, вероятно поради разлики в разпределението на висцералните мазнини.

Заключения

В обобщение, това проучване подчертава стойността на комбинирането на модифицируеми навици в начина на живот, като непушене, физическа активност, умерена консумация на алкохол и здравословно хранене, в съставен LSRI за оценка на риска от диабет тип 2. По-високият LSRI резултат е свързан със значително по-ниска честота на диабет тип 2, особено сред афроамериканските, латиноамериканските и европейско-американските групи. Не всички фактори, свързани с начина на живот, обаче имат еднакво влияние и ИТМ играе по-силна роля при прогнозиране на риска от диабет.

LSRI не е бил свързан с риск от диабет тип 2 при японо-американци или местни хавайци след корекция на ИТМ, което подчертава важността на отчитането на физиологичните различия, като например разпределението на висцералната мастна тъкан, при развитието на диабет тип 2 в тези групи.

Ключово ограничение е, че LSRI приема еднаква тежест на всеки компонент, което може да не отразява точно истинското му значение за риска от диабет тип 2, а начинът на живот е оценяван само в началото, а не с течение на времето. Тези открития показват необходимостта от културно съобразени стратегии за обществено здраве, които насърчават устойчивите подобрения в начина на живот, като същевременно се справят със затлъстяването, за да намалят ефективно захарния диабет тип 2 (ЗД тип 2) сред различните популации.

Справка: Jacobs, S., Klapp, R., Shvetsov, Y.B. et al. Prospective association of a Lifestyle Risk Factor Index with type 2 diabetes in the Multiethnic Cohort. Eur J Nutr (2025), DOI: 10.1007/s00394-025-03721-x, https://link.springer.com/article/10.1007/s00394-025-03721-x

Източник: What matters more for diabetes risk: lifestyle or body weight?, News medical.net

Твърди се, че отделни части от неща са били анализирани от водещи учени в Харвард и други институции, а резултатите доказват, че атомните им съотношения са различни от тези на земните елементи.

Тези твърдения са много спорни, но си представете, че космически кораб наистина падне от небето и се разпадне на парчета. Какво се случва?

За съжаление, този сценарий се е разигравал няколко пъти и това може да са опасни събития.

Катастрофата с "Чалънджър" през 1986 г. и катастрофата с "Колумбия" през 2003 г. са най-тежките от тях. Усилията за извличане на разпръснатите фрагменти от совалките са продължили много месеци. Хиляди парчета са били открити в опит да се сглоби пъзелът, за да се разбере какво е причинило тяхната гибел.

Но има десетки други примери за космически кораби, паднали на Земята, и части от тях, намерени за анализ. Всеки ден поне един проследен космически обект отново навлиза в земната атмосфера. Добрата новина е, че повечето от тях са много малки и изгарят, преди да достигнат повърхността. Някои по-големи могат да се фрагментират и разпаднат, така че да оцелеят само малки парчета. Повечето по-големи космически кораби могат да бъдат изведени от орбита, така че да паднат безопасно в океана, далеч от населените места.

Но не всички.

Например, на 11 май 2020 г. китайската ракета-носител Long March 5B извърши неконтролирано повторно влизане в атмосферата, което го прави четвъртият по големина подобен инцидент след Skylab, "Салют 7" и "Колумбия". В докладите се отбелязва, че китайската ракета е прелетяла директно над Ню Йорк, преди да се спусне в Атлантическия океан.

"Космос 954"

През 1978 г. руският шпионски спътник с ядрен реактор "Космос 954" пада в Канада. 

Задвижван от течен натриево-калиев термоемисионен конвертор, задвижван от ядрен реактор BES-5, съдържащ около 50 кг високообогатен уран (над 90% уран-235 ), спътникът е бил предназначен за дългосрочно наблюдение в орбита, но няколко месеца след изстрелването си се отклонява от проектната си орбита, траекторията му на полета става все по-нестабилна.

На тайни срещи съветски служители предупреждават американските си колеги, че са загубили контрол над апарата и че системата, предназначена да изведе отработената активна зона на реактора в безопасна орбита, се е повредила. В края на януари 1978 г. Космос 954 навлиза в земната атмосфера, насочвайки се от североизток към Западна Канада.

"Космос 954" е разузнавателен спътник, изстрелян от Съветския съюз през 1977 г., задвижван от ядрен реактор BES-5, съдържащ около 50 кг високообогатен уран. Сателитът е бил част от програмата RORSAT на Съветския съюз, серия разузнавателни спътници, които са наблюдавали океанския трафик, включително надводни кораби и ядрени подводници, използвайки активен радар. Неизправност предотвратява безопасното отделяне на бордовия му ядрен реактор. Когато спътникът отново навлиза в земната атмосфера на следващата година, той разпръсква радиоактивни отломки над Северна Канада. Кредит: Wikimedia Commons

Въпреки че като цяло са слабо населени, Северозападните територии на Канада имат множество малки села и няколко по-големи населени места. Така че, когато пада радиоактивен руски шпионски спътник, това е сериозен проблем.

На 19 януари 1978 г. американците уведомяват Канада и други страни, че "Космос 954" може да падне на тяхна територия. Той е проследен от Северноамериканското командване за аерокосмическа отбрана (NORAD) и други системи, така че когато достига земята, американски екип за реагиране при извънредни ситуации с радиация пристига със самолет в Едмънтън, Алберта, малко след първия удар. На следващия ден американски самолети U2 и KC135 вземат проби от въздуха на голяма височина.

Снимка на фрагмента, наречен "кюнецът", от руския шпионски сателит на замръзналото езеро. Кредит: Atomic Energy Control Board of Canada

Първото откриване на радиация е на 27 януари 1978 г. на езерото Грейт Слейв. Най-големият фрагмент, наречен "рогата", е открит от любители натуралисти. Това е най-голямото извлечено парче, а също и най-далечното открито на изток. Три дни по-късно, на замръзналото езеро Грейт Слейв е открито голямо парче, наречено "кюнецът".

В крайна сметка са открити и възстановени над три хиляди отделни части от руския шпионски сателит, включително над хиляда в и около селището Форт Смит с население от около 2500 жители.

Фрагментът "рогата" се състои от шест пръта с дължина около 90 см, прикрепени към плоча, като цялото парче тежи около 18 кг. То е било част от контролен блок на реактора, като прътите са служели за регулиране на самия реактор. Изследванията показват, че фрагментът е радиоактивен при около 15 R (рентгена)/час.

Фрагментът "кюнецът" е дълъг около 30 см и не е радиоактивен.

Операция "Утринна светлина". Членовете на екипа, облечени в специално проектирани арктически дрехи, започват старателния процес на претърсване на района с ръчни детектори за радиация.  Кредит: Wikimedia Commons

Усилията за извличане на радиоактивен материал от спътника са наречени "Операция Утринна светлина". Обхващайки обща площ от 124 000 квадратни километра, съвместният канадско-американски екип претърсва района пеша и по въздух във Фаза I от 24 януари 1978 г. до 20 април 1978 г. и Фаза II от 21 април 1978 г. до 15 октомври 1978 г. В крайна сметка те успяват да извлекат 12 големи парчета от спътника, 10 от които бяха радиоактивни. 

Тези парчета показват радиоактивност до 1,1 сиверта на час, но въпреки това съставляват само приблизително 1% от 50-те кг гориво от обогатен уран.

Най-радиоактивните открити парчета са стоманени плочи, показващи обезпокоителните 500 R/час, което "е достатъчно, за да убие човек... останал в контакт с парчето в продължение на няколко часа" (Benkö, Marietta (1985). Space law in the United Nations. Martinus Nijhof, pp. 50, 78.)

Събрани са и малки радиоактивни частици с диаметър едва 0.075 мм.

Стрелката сочи към радиоактивни частици от "Космос 954", сравнени с размера на монета. Кредит: Atomic Energy Control Board of Canada

Най-голямото безпокойство предизвиква опасността за здравето на хората, живеещи в региона. След пълната оценка на човешката популация е установено, че нивата на радиация са изолирани и представляват нисък риск. Въпреки това е предприета мащабна операция, за да се локализира и извлече колкото е възможно повече от съветския спътник. Смята се, че само около 10 до 20% от спътника са паднали на Земята непокътнати. Останалата част е изгоряла в атмосферата.

Операцията по почистване е струвала приблизително 14 милиона долара по цени от 1978 г., а като страничен полезен резултат е, че са научени много неща за съветските космически технологии.

Канадското правителство фактурира Съветския съюз за над 6 милиона канадски долара съгласно условията на Договора за космическото пространство, който задължава държавите за щети, причинени от техните космически обекти. СССР в крайна сметка плаща 3 милиона канадски долара обезщетение.

Падането на руския шпионски спътник "Космос 954" се превърна в тест за това какво да се прави в случай на неконтролирано повторно влизане на спътник в атмосферата, особено такъв с ядрен реактор на борда.

Случаят е чист късмет. Ако бе паднал над по-населен район и повечето от компонентите на атомния реактор не бяха изгорели в атмосферата, опасността можеше да бъде много по-голяма.

В началото на 1983 г. друг руски шпионски спътник с ядрен двигател, "Космос 1402", претърпява катастрофална повреда и пада на Земята, разпръсквайки радиоактивен материал в атмосферата. По-късно, през юли 2008 г., построеният през 80-те години руски "Космос 1818" започва да изпуска радиоактивна охлаждаща течност. Над тридесет обекта, повечето от които се смятат за микросфери от твърд радиоактивен натриево-калиев метал, падат от "Космос 1818" и все още са на висока околоземна орбита. Очаква се той да навлезе в земната атмосфера през 2045 г.

Все още има спътници от същия клас, конструкции и оборудване там горе. Някои от тях несъмнено ще паднат обратно на Земята в един момент.

Някои от по-значимите повторни влизания:

• Скайлаб (1979): Първата американска космическа станция, с маса от 74 тона, е разпръснала над 500 отломки из австралийската пустош.
• Колумбия (2003): Орбиталният апарат на космическата совалка, тежащ 82 тона, се разпадна над Тексас и Луизиана, трагичен инцидент със значителен брой възстановени фрагменти.
• Зенит-3Ф (2018): Корпус на втора степен на ракета "Зенит-3Ф" с маса над 5 тона е сред големите обекти, които се завърнаха неконтролирано в атмосферата от 2008 до 2017 г.
• Салют 7/Космос 1686 (1991): Съветската космическа станция с прикрепен тежък модул се разпадна над Аржентина, открити са големи фрагменти.
• Тиенгун-1 (2018): Китайската космическа станция бе друго голямо неконтролирано събитие за повторно влизане в атмосферата между 2008 и 2017 г.
• Мир (2001): 135 тона, 19 м дължина
• Космос 954 (1978): 4 тона, 6 м дължина
• Космос 1402 (1983): 1,5 тона, 6 м дължина, пада на две части, с разлика от няколко седмици
• Тиенгун-2 (2019): 4 тона 10 м дължина
• Long March 5B (2020): 20 тона, 24 м дължина

Източник: 

Old Radioactive Russian Spy Satellites Fall to Earth, and More Will Soon Follow, The Debrief

Космос-954, wikipedia

Основна разлика между съвременната и ранната Вселена е разпространението на металичността. В астрономията елементите, по-тежки от водорода и хелия, се наричат ​​метали. Тези по-тежки елементи се произвеждат от масивни звезди, докато Големият взрив е произвел почти само водород и хелий. Така че едно поколение звезди е трябвало да живее и да умре, преди Вселената да натрупа повече метали.

Астрономите често търсят области на звездообразуване с по-ниска металичност, за да разберат какво е било звездообразуването в ранната Вселена в сравнение с това как протича то в наши дни. Една от средите с по-ниска металичност е външната част на Млечния път. Повечето спирални галактики имат отрицателен градиент на металичност, което означава, че колкото по-далеч е дадена област от галактическия център, толкова по-ниска е общата ѝ металичност. Това е по няколко причини, включително факта, че галактическият център е по-плътно населен със звезди. Това означава, че там има повече масивни звезди, произвеждащи метал, отколкото във външната галактика.

Тази фигура от статия от 2023 г. илюстрира обратния градиент на металичност в Млечния път. Той е групиран от звезди с различна възраст. Кредит: Lian et al. 2023 NatAstr

Екип японски астрономи работи с телескопа ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array), за да наблюдава външните области на звездообразуване в Млечния път. Те откриват протозвездни струи, много подобни на струите около звездите дълбоко във вътрешността на галактиката. Резултатите им са публикувани вThe Astrophysical Journal . Водещият автор е Токи Икеда (Toki Ikeda) от университета Ниигата в Япония.

Изследователите са проучили единична област на звездообразуване, съдържаща множество кандидати за протозвезди. В рамките на тази област се фокусират върху една от кандидатите за протозвезди, наречена Sh 2-283-1a SMM1. Тя е на около 26 000 светлинни години от Слънцето и на около 51 000 светлинни години от центъра на Млечния път. Тази област съдържа само около 33% от тежките елементи, които се намират близо до Слънцето.

Тази фигура от изследването показва позициите на целевия за изследването регион за образуване на звезди в Галактиката и близкоинфрачервените цветни композитни изображения на целите. (а) Позициите на целите са представени като жълти правоъгълници. Фонът е художествена концепция за Млечния път (R. Hurt/NASA/JPL-Caltech/ESO). (b) Позициите на кандидатите за целеви протозвезди са обозначени с червени кръгове. Броят на източниците е обозначен, когато са оградени няколко източника. Кредит: Ikeda et al. 2025. ApJ

"Представяме първото откриване на пространствено разрешени протозвездни изтичания и струи (джетове) във външната част на Галактиката", пишат авторите.

Както джетовете, така и емисиите са колимирани (успоредно подравнени) и авторите откриват, че джетовете имат множество куршумообразни структури. Те откриват и две други характеристики, които привличат вниманието им. Едната е скоростта на потока, която "линейно се увеличава с отместването на позицията от центъра на ядрото", обясняват авторите.

Изследователите също така откриват "непрекъснатите компоненти на скоростта на периодичните потоци (структури, подобни на гръбнак), които могат да показват епизодични събития на изхвърляне на маса". Интервалите между тези събития на изхвърляне са между 900 и 4000 години.

Епизодичните изхвърляния на маса са важна част от растежа на протозвездите. Те регулират звездната маса, изчистват околния материал близо до звездата и оформят звездната среда. Събитията вероятно са причинени от нестабилност в акреционния диск на протозвездата, който може да инжектира големи количества материал наведнъж в звездата. Бързият скок в акрецията създава по-мощни магнитни полета около звездата, които задействат джетовете и изтичащите потоци. Според астрофизиците тези събития са неразделна част от процеса на образуване на звезди, така че откриването им в среди с ниска металичност, подобни на древната Вселена, прави силен паралел между съвременната и древната Вселена.

Тази фигура от изследването обяснява някои от откритията. (а) показва джет с червено изместване, който се отдалечава от нас, и (b) показва джет с синьо изместване, който се движи към нас. Белите кръстове са "куршумите" в струите, които представляват епизодични събития на изхвърляне на маса. Тези събития са неразделна част от образуването на звезди. Кредит: Ikeda et al. 2025. ApJ

"Чрез анализиране на джетовете и изтичането на потоци материя от протозвезда, намираща се толкова далеч в Галактиката, можем да видим, че същата физика, която формира звездите близо до Слънцето, действа и в среди с ниско съдържание на металичност. Това откритие отключва уникална възможност за фундаментално развитие на разбирането ни за това как се раждат звездите в различни космически среди", разказва водещият автор Икеда.

Тъй като за първи път се засичат джетове и изтичания на толкова голямо разстояние от центъра на галактиката, сега за първи път може да се направи паралел между съвременната Вселена с по-висока металичност и древната Вселена с по-ниска металичност.

"Тези характеристики съвпадат с тези на близките протозвездни системи, което показва, че ранното звездообразуване в среди с ниска металичност, като например външната Галактика, наподобява това във вътрешната Галактика", обясняват изследователите.

Въпреки че физическите характеристики на джетовете и изтичането на потоци материя са подобни на тези на протозвездите в среди с по-висока металичност по-близо до галактическия център, химията е различна.

"За разлика от физическите прилики, съотношението N(SiO)/N(CO) в джетовете изглежда е по-ниско от измереното в протозвездните източници с ниска маса във вътрешната галактика", пишат авторите.

Това показва, че химичните свойства са различни в тази част на Вселената, както и свойствата на праха. Когато газът с висока скорост в джетовете се сблъсква с друга материя, тази енергия може да предизвика химични реакции. SiO е един от резултатите от тези химични реакции, тъй като силикатният прах е често срещан и в изобилие в космоса. Съотношението N(SiO)/N(CO) показва колко SiO има в линията на видимост в сравнение с CO.

SiO и CO са допълващи се начини за проследяване на ударните вълни в джетовете.

Изследователите не са очаквали да открият такава чиста струйна структура във външната част на Галактиката. Още по-голяма изненада е, че протозвездата съдържа сложни органични молекули, което открива нови възможности за изучаване на звездообразуването в по-примитивни среди.

Изследователите са открили CH₃OH (метанол), CH₃OCH₃ (диметилов етер) и други органични молекули като формалдехид.

Химическите следи, открити от екипа, биха могли да се отнасят до условията за образуване на звезди в ранната Вселена.

"Настоящите резултати показват, че най-ранните процеси на звездообразуване не се различават съществено, поне физически, в среда с ниска металичност на външната галактика", заключават изследователите.

Справка: Toki Ikeda et al 2025 ApJ 988 111; DOI 10.3847/1538-4357/ade235

Източник: The Universe's Early Star Formation Wasn't Much Different Than Now, Evan Gough, Universe Today

Екип астрономи за първи път откри нарастваща планета извън нашата Слънчева система, вградена в разчистена празнина на многопръстенов диск от прах и газ.

Екипът, ръководен от астронома от Университета на Аризона Леърд Клоуз (Laird Close) и Ришел ван Капелвийн (Richelle van Capelleveen), докторант по астрономия в обсерваторията в Лайден, Холандия, открива уникалната екзопланета, използвайки екстремната адаптивна оптична система MagAO-X на Университета на Аризона, разположена на телескопа "Магелан" в Чили, "Големия бинокулярен телескоп" (Large Binocular Telescope - LBT) на Университета на Аризона в Аризона и "Много големия телескоп" (Very Large Telescope - VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили.

Резултатите им са публикувани в The Astrophysical Journal Letters.

В продължение на години астрономите наблюдават няколко десетки диска от газ и прах, образуващи планети, обграждащи млади звезди. Много от тези дискове показват пролуки в пръстените си, което подсказва за възможността те да са "изчистени" от близки зараждащи се планети или протопланети, подобно на пътеки, разчиствани от снегорин. И все пак, до момента са открити само около три реални млади, нарастващи протопланети, всички в празнините между звездата-домакин и вътрешния ръб на околния ѝ протопланетен диск. До това откритие не са били наблюдавани протопланети в забележимите пролуки на диска, които изглеждат като тъмни пръстени.

"Написани са десетки теоретични статии за това, че тези наблюдавани пролуки в дисковете са причинени от протопланети, но никой не е открил безспорно такава до днес", заявява Клоуз, професор по астрономия в Университета на Аризона.

Той нарича откритието "голямо събитие", защото липсата на открития на планети на места, където би трябвало да бъдат, е накарала мнозина в научната общност да се позоват на алтернативни обяснения за модела на пръстените и пролуките, открит в много протопланетни дискове.

"Мнозина се съмняваха, че протопланетите могат да се образуват тези празнини, но сега знаем, че всъщност могат", допълва Клоуз.

Преди 4,5 милиарда години нашата Слънчева система е започнала като точно такъв диск. Прахът се е сливал на бучки, абсорбирайки газ около себе си, и така са започнали да се формират първите протопланети. Как точно се е развил този процес обаче, все още е до голяма степен неясен. За да намерят отговори, астрономите са потърсили други планетарни системи, които все още са в начален стадий на развитие, т.е. във вид на протопланетни дискове или дискове, в които се формират планети.

Екипът на Клоуз се възползва от адаптивна оптична система, една от най-мощните по рода си в света, разработена и построена от него и негови колеги, наречена MagAO-X, което е съкращение от "Magellan Adaptive Optics System eXtreme". Тази система драстично подобрява остротата и разделителната способност на изображенията на телескопите, като компенсира атмосферната турбуленция – явлението, което кара звездите да трептят и да се размазват.

Подозирайки, че в пролуките на протопланетните дискове се крият невидими планети, екипът на Клоуз изследва всички дискове с пролуки и ги изследва за специфично излъчване на видима светлина, наречено като водород алфа или H-алфа.

"Докато планетите се формират и растат, те абсорбират водороден газ от околната среда и когато този газ се стоварва върху тях като гигантски водопад, идващ от космоса, и удря повърхността, той създава изключително гореща плазма, която от своя страна излъчва този специфичен H-алфа сигнал", обяснява Клоуз. "MagAO-X е специално проектиран да търси водороден газ, падащ върху млади протопланети, и по този начин можем да ги открием."

Екипът използва 6,5-метровия телескоп "Магелан" и MagAO-X, за да изследва WISPIT-2, диск, открит наскоро от ван Капелвийн с VLT. Наблюдаван в H-алфа светлина, групата на Клоуз попадна на точния ъгъл. Точка светлина се появява в пролуката между два пръстена на протопланетарния диск около звездата.

Освен това екипът наблюдава втора кандидат-планета в "празнината" между звездата и вътрешния ръб на диска от прах и газ.

Системата WISPIT 2, видяна от телескопа Магелан в Чили и Големия бинокулярен телескоп в Аризона. Протопланетата WISPIT 2b се появява като лилава точка в безпрашна празнина между ярък, бял пръстен от прах около звездата и по-слаб, външен пръстен, обикалящ на около 56 пъти средното разстояние между Земята и Слънцето. Другата потенциална планета, CC1, се появява като червен обект вътре в безпрашната пролука и се оценява на около 15 разстояния Земя-Слънце от своята звезда. Кредит: Laird Close, University of Arizona

Според Клоуз, планетата, обозначена като WISPIT 2b, е много рядък пример за протопланета в процес на натрупване на материал върху себе си. Нейната звезда, WISPIT 2, е подобна на слънцето и има приблизително същата маса. Кандидатът за вътрешна планета, наречен CC1, има около девет маси на Юпитер, докато външната планета, WISPIT 2b, тежи около пет маси на Юпитер. Тези маси са изведени отчасти от топлинната инфрачервена светлина, наблюдавана от телескопа LBT.

Така биха изглеждали нашите собствени Юпитер и Сатурн, когато са били 5000 пъти по-млади, отколкото са сега според астрономите. Планетите в системата WISPIT-2 изглеждат около 10 пъти по-масивни от нашите собствени газови гиганти и по-разпръснати. Но общият вид вероятно не е толкова различен от това, което близък "извънземен астроном" би могъл да види на "бебешка снимка" на нашата Слънчева система, направена преди 4,5 милиарда години.

CC1 може да обикаля на около 14-15 астрономически единици - като една астрономическа единица е равна на средното разстояние между Слънцето и Земята, което би я поставило по средата между Сатурн и Уран, ако бе част от нашата слънчева система, според Клоуз. WISPIT-2b е по-далеч, на около 56 астрономически единици, което в нашата слънчева система би я поставило далеч отвъд орбитата на Нептун, около външния ръб на Пояса на Кайпер.

Втора статия, публикувана паралелно и ръководена от ван Капелвийн и Университета в Голуей, описва подробно откриването на планетата в инфрачервения светлинен спектър и откриването на многопръстенова система с адаптивната оптична система SPHERE на 8-метровия телескоп VLT.

"За да видят планетите в мимолетното им време на младост, астрономите трябва да открият млади дискови системи, които са рядкост", обяснява ван Капелевен, "защото това е единственият момент, в който те наистина са по-ярки и лесно откриваеми. Ако системата WISPIT-2 бе на възрастта на нашата Слънчева система и използвахме същата технология, за да я наблюдаваме, нямаше да видим нищо. Всичко щеше да е твърде студено и твърде тъмно."

Справка:

1. Laird M. Close, Richelle F. van Capelleveen, Gabriel Weible, Kevin Wagner, Sebastiaan Y. Haffert, Jared R. Males, Ilya Ilyin, Matthew A. Kenworthy, Jialin Li, Joseph D. Long, Steve Ertel, Christian Ginski, Alycia J. Weinberger, Kate Follette, Joshua Liberman, Katie Twitchell, Parker Johnson, Jay Kueny, Daniel Apai, Rene Doyon, Warren Foster, Victor Gasho, Kyle Van Gorkom, Olivier Guyon, Maggie Y. Kautz, Avalon McLeod, Eden McEwen, Logan Pearce, Lauren Schatz, Alexander D. Hedglen, Ya-Lin Wu, Jacob Isbell, Jenny Power, Jared Carlson, Emmeline Close, Elena Tonucci, Matthijs Mars. Wide Separation Planets in Time (WISPIT): Discovery of a Gap Hα Protoplanet WISPIT 2b with MagAO-X. The Astrophysical Journal Letters, 2025; 990 (1): L9 DOI: 10.3847/2041-8213/adf7a5

2. Richelle F. van Capelleveen, Christian Ginski, Matthew A. Kenworthy, Jake Byrne, Chloe Lawlor, Dan McLachlan, Eric E. Mamajek, Tomas Stolker, Myriam Benisty, Alexander J. Bohn et al.; WIde Separation Planets In Time (WISPIT): A Gap-clearing Planet in a Multi-ringed Disk around the Young Solar-type Star WISPIT 2; The Astrophysical Journal Letters, Volume 990, Number 1; DOI: 10.3847/2041-8213/adf721

Източник: A growing baby planet photographed for first time in a ring of darkness, University of Arizona. 

Този рядък момент предлага нов поглед към тайния свят на един от най-неуловимите хищници на Земята.

Черните ягуари

Черните ягуари не са отделен вид, а цветова вариация на ягуар (Panthera onca). Тъмната им козина идва от генетична характеристика, наречена меланизъм, която ги кара да произвеждат повече пигмент от обикновено.

Въпреки че козината им изглежда почти изцяло черна, ако се вгледате внимателно на правилната светлина, все още можете да видите известните розеткови шарки на ягуара, скрити под тъмното оцветяване.

Учените смятат, че тази адаптация помага на черните ягуари да се слеят с тъмните сенки на тропическите гори, което им дава предимство при дебнене на плячка.

Въпреки загадъчния си външен вид, черните ягуари имат същото мощно телосложение и ловни способности като своите петнисти роднини. Тяхната потайност и сила ги правят върховни хищници, което означава, че те се намират на самия връх на хранителната верига.

Кредит: Amazon Biodiversity and Carbon (ABC) Expeditions

Ягуарите и техните модели на чифтосване

Ягуарите обикновено живеят самотно, което ги прави трудни за наблюдение. По време на експедицията в Амазонка ABC (Amazon Biodiversity and Carbon), изследователи са записали шестминутно видео, показващо меланистична женска с петнист мъжки.

"Ударихме пословутия джакпот и заснехме първия по рода си видеокадър на черен ягуар, който се чифтосва с петнист мъжки в дивата природа", заявява професор Карлос Перес (Carlos Peres) от Университета на Източна Англия (UEA).

"Шестминутната сцена разкрива ухажване и копулация и ако се бяха преместили с няколко метра, щяхме да пропуснем всичко!"

Първо чифтосване на диви ягуари

Кадрите предоставят поглед към поведение, рядко срещано извън плен.

"За първи път е заснет меланистичен ягуар, който се чифтосва в дивата природа", подчертава постдокторантът Томас Луйпарт (Thomas Luypaert) от Норвежкия университет по науки за живота.

Подобни наблюдения са от решаващо значение, тъй като размножаването на ягуарите все още е слабо проучено в естествена среда. Повечето предишни знания идват от зоологически градини, където стресът или несъвместимостта на партньорите могат да нарушат естествените инстинкти.

Ягуарите имат подобни модели на чифтосване

Записаното събитие показва много от същите етапи, наблюдавани при ягуари в зоопарковете.

Изследователите отбелязали приближаването на мъжкия, клякането, качването, възприемчивостта и движенията на таза на женската – всички съвпадащи добре документирани последователности.

Някои поведения, като пърхане с опашка, ръмжене и търкаляне на женските след чифтосване, добавят още подробности.

Интересното е, че проучването предполага, че дори с разликите в козината, както черните, така и петнистите ягуари показват сходни модели на чифтосване.

Тази последователност подкрепя идеята, че ухажването на ягуарите е дълбоко вкоренено и устойчиво при различни условия.

Някои поведения, като пърхане с опашка, ръмжене и търкаляне на женските след чифтосване, добавят още подробности. Скрийншот от видеото. Кредит: Amazon Biodiversity and Carbon (ABC) Expeditions

Време и сигнали

Записът разкрива подробности относно времето. Двете чифтосвания са се случили в бърза последователност, разделени от малко повече от три минути.

Такива кратки интервали са в съответствие с пика на женската плодовитост, когато честият полов акт може да помогне за задействане на овулацията.

Акустичните сигнали също играят роля. Мъжките вокализации към края на чифтосването съвпадат с известни сигнали за еякулация.

Междувременно, търкалянето на женската след второто копулиране предполага успешна интромисия – критичен детайл за оценка на репродуктивните резултати.

Оцеляване чрез измама

Един интригуващ детайл са доказателствата за лактация при женската, което подсказва, че може би вече има малки. Ако е така, чифтосването ѝ може да представлява псевдоеструс, поведение, при което женските се чифтосват не за зачеване, а за защита.

"Ако женската наистина е кърмела, това може да означава, че е използвала стратегия "криеница и флирт", която е чифтосване, за да обърка бащинството и да защити малките си", обяснява Луйпарт. "Това е възможност, която не можем да изключим."

Това съвпада с други сведения за ягуари, които се чифтосват, докато отглеждат малките си. Като объркват мъжките относно бащинството, женските могат да намалят риска от убийство на новородени.

Любовта между ягуарите.  Скрийншот от видеото. Кредит: Amazon Biodiversity and Carbon (ABC) Expeditions

Комуникация и поведение на ягуара

Меланизмът, причинен от мутация в гена MC1R, се среща при около 10% от ягуарите. Той е по-често срещан във влажна среда, където тъмната козина може да подобри камуфлажа и терморегулацията.

Докато някои проучвания показват, че меланизмът може да повлияе на поведението чрез свързани генетични черти, изследователите не са открили очевидна разлика.

Комуникацията при ягуарите разчита на повече от визуални знаци, като ароматът и звукът вероятно осигуряват непрекъснатост на ухажването.

Тази единична среща носи тежест далеч отвъд новината. Тя валидира изследвания на подението в плен, предлага критерии за програми за размножаване ex situ и предоставя нов контекст за опазването на ягуарите.

"Разбирането на това как ягуарите се държат в естествената си среда е от съществено значение не само за науката, но и за подобряване на програмите за опазване и развъждане в световен мащаб", обяснява Луйпарт.

Камерите променят науката

Отвъд ягуарите, тази работа подчертава силата на технологиите. Фотокапаните позволяват на учените да заснемат редки моменти, без да безпокоят дивите животни.

"Капаните за снимки направиха революция в начина, по който изучаваме животните", отбелязва Луйпарт. "Без тях този момент щеше да остане напълно незабелязан."

Изследователите се надяват да разширят тези наблюдения, за да видят дали меланизмът влияе върху репродуктивния успех или социалната динамика.

"Това е само една точка от данните, но тя отваря вратата към задаване на по-широки въпроси", посочва Луйпарт.

Тази среща с ягуар илюстрира как всеотдайните усилия за мониторинг могат да разкрият изключителни прозрения, да засилят практиките за опазване на природата и да разкрият поведения, скрити преди в гората.

Източник: Rare and elusive black jaguars were captured mating on video for the first time ever, Earth.com

Статията, публикувана в Molecular Biology and Evolution, разкрива еволюционно ускорен тип човешки неврон, който потенциално е в основата на високата разпространеност на аутизма при хората.

Световната здравна организация изчислява, че около едно на 100 деца има аутизъм в световен мащаб. В САЩ едно на 31 (3,2%) деца е диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър. (За България няма окончателна национална статистика за процента на децата, диагностицирани с аутизъм. Липсата на официална статистика затруднява измерването на нуждата от специализирани грижи и услуги за подкрепа на деца, диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър.)

От еволюционна гледна точка, много учени смятат, че аутизмът и шизофренията може да са уникални за хората. Много рядко се срещат поведения, които модат да бъдат свързани с тези разстройства, при примати. Освен това, поведенията, свързани с тези разстройства, обикновено включват когнитивни характеристики, като например произвеждане и разбиране на говор, които са или уникални, или много по-сложни при хората.

С развитието на секвенирането на РНК на отделни клетки стана възможно да се дефинират специфични типове клетки в мозъка. С публикуването на по-големи масиви от данни от изследователи става ясно, че мозъкът на бозайниците съдържа изумителен набор от типове невронни клетки.

Освен това, мащабни секвениращи проучвания са идентифицирали обширни генетични промени в мозъка, уникални за Homo sapiens - геномни елементи, които не са се променили много в еволюцията на бозайниците като цяло, но са еволюирали бързо при хората.

Докато предишни изследвания са установявали, че някои типове клетки са останали по-постоянни по време на еволюцията от други, факторите, които движат тези разлики в еволюционната скорост, остават неизвестни.

Авторите на новото изследване използват наскоро публикувани набори от данни за междувидово едноядрено РНК секвениране от три различни области на мозъка на бозайници. Те откриват, че най-разпространеният тип неврони от външния слой на мозъка, L2/3 IT невроните, еволюира изключително бързо в човешкия род в сравнение с други маймуни.

Изненадващо, тази ускорена еволюция е била съпроводена с драматични промени в гените, свързани с аутизма, което вероятно е било обусловено от естествен подбор, специфичен за човешкия род. Изследователите обясняват, че въпреки че резултатите категорично предполагат естествен подбор за гени, свързани с разстройства от аутистичния спектър, причината, поради която това е дало ползи за физическата форма на човешките предци, е неясна.

Отговорът на този въпрос е труден, защото не знаем какви специфични за човека характеристики на когнитивните функции, анатомията на мозъка и невронната свързаност са дали на човешките предци предимство в естествения подбор, но изследователите тук предполагат, че много от тези гени са свързани със забавяне на развитието, така че тяхната еволюция може да е допринесла за по-бавното постнатално развитие на мозъка при хората в сравнение с шимпанзетата.

Освен това, способността за произвеждане и разбиране на говор, уникална за хората, често е засегната от аутизъм и шизофрения.

Възможно е бързата еволюция на гените, свързани с аутизма, да е дала предимство в естествения подбор, като е забавила постнаталното развитие на мозъка или е увеличила способността за език. По-дългото време за развитие на мозъка в ранното детство е било от полза за човешката еволюция, защото е довело до по-сложно мислене.

"Нашите резултати показват, че някои от същите генетични промени, които правят човешкия мозък уникален, са направили хората и по-невродиверсични", заявява водещият автор на изследването Александър Стар (Alexander L. Starr).

Справка: Alexander L Starr et al, A General Principle of Neuronal Evolution Reveals a Human-Accelerated Neuron Type Potentially Underlying the High Prevalence of Autism in Humans, Molecular Biology and Evolution (2025). DOI: 10.1093/molbev/msaf189

Източник: How evolution explains autism rates in humans, Oxford University Press

Използвайки поуките от мисията DART на НАСА, изследователите разработват карти на вероятностите, които да насочват по-безопасни стратегии за удар.

Отклонението на астероид може да има обратен ефект

Изборът на правилното място за удар на космически кораб в повърхността на опасен астероид, за да го отклони, трябва да се извършва с голямо внимание според ново изследване, представено на съвместната среща EPSC-DPS2025 тази седмица в Хелзинки. Безразборният удар в повърхността му рискува астероидът да бъде изхвърлен в "гравитационна ключова дупка", която да го изпрати обратно към Земята по-късно.

"Дори ако умишлено избутаме астероид далеч от Земята с космическа мисия, трябва да се уверим, че той няма да се отклони в една от тези "ключови дупки" след това. В противен случай ще се изправим пред същата заплаха от удар отново в бъдеще", посочва Рахил Макадия (Rahil Makadia), сътрудник на НАСА за космически технологии в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн, който представя резултатите на срещата EPSC-DPS2025.

През септември 2022 г. мисията DART (Double Asteroid Redirection Test) на НАСА, мисията за тест за пренасочване на двойни астероиди, удари малкия астероид Диморф, който е в орбита около по-големия астероид Дидим. DART бе "кинетичен импактор" - на практика снаряд, който се заби в астероида с достатъчно енергия, за да го избута в нова орбита, като по този начин доказа, че е възможно да се отклони астероид, който може да е на път на сблъсък със Земята.

Мисията на Европейската космическа агенция, наречена "Хера", ще проследи удара на DART, когато тя достигне Дидим и Диморф през декември 2026 г.

Мястото, където DART ще се сблъска с Диморф, не е било от голямо значение, тъй като системата Дидим е твърде масивна, за да бъде отклонена към сблъсък със Земята. Въпреки това, за друг опасен астероид, обикалящ около Слънцето, дори малка промяна в орбитата му може да го изпрати в гравитационна ключова дупка.

Ефектът на ключовата дупка се случва в малка област от пространството, където гравитацията на планетата може да промени орбитата на преминаващ астероид, така че той да се върне по курс на сблъсък с тази планета на по-късна дата. По този начин гравитационната ключова дупка отключва по-опасни орбити.

Ако мисия с кинетичен удар, подобна на DART, тласне опасен астероид така, че той да премине през гравитационна ключова дупка, това само отлага опасността.

"Ако астероид премине през една от тези "ключови дупки, движението му през Слънчевата система ще го насочи по траектория, която ще го накара да удари Земята в бъдеще", заявява Макадия.

Следователно, номерът е да се намери най-доброто място на повърхността на астероид, в което да се сблъска космически кораб, така че тази вероятност да бъде сведена до минимум.

Всяка точка от повърхността на астероида има различна вероятност да го изпрати през гравитационна ключова дупка след отклонение от кинетичен импактор. Поради това екипът на Макадия е разработил техника за изчисляване на вероятностни карти на повърхността на астероид. Техният метод използва резултатите от DART като ориентир, въпреки че всеки астероид, със свои собствени характеристики, ще бъде леко различен.

Първо трябва да се определят формата на астероида, топологията на повърхността (хълмове, кратери и др.), въртенето и масата му. В идеалния случай това би се направило с космическа мисия за среща с астероида, която би създала изображения и данни с висока резолюция. Това обаче може да не е възможно за всички опасни астероиди, особено ако времето между откриването и удара върху Земята е кратко.

"За щастие, целият този анализ, поне на предварително ниво, е възможен само с помощта на наземни наблюдения, въпреки че е за предпочитане мисия за среща", отбелязва Макадия.

Чрез изчисляване на последващата траектория на астероида след кинетичния удар и определяне на кои траектории биха били най-опасни, учените могат да изчислят къде ще бъде най-безопасното място за удар на повърхността на астероида.

"С тези карти на вероятностите можем да отблъскваме астероидите, като същевременно им предотвратяваме връщането им на опасната траектория, защитавайки Земята в дългосрочен план", посочва Макадия.

Източник: Hit the wrong spot and an asteroid returns on a collision course, Europlanet

Това е първата демонстрация, че декодирането на цветовете е възможно, използвайки невронни данни от различни хора, а не само от един и същ индивид. Констатациите подчертават, че макар субективните преживявания да се различават, мозъчните процеси, лежащи в основата на възприятието за цветове, са забележително сходни между отделните хора.

"Дали даден цвят предизвиква сравнима невронна активност при двама различни наблюдатели? Дали цветовете предизвикват специфични за зоната модели на реакция?", пишат авторите в статията, публикувана в The Journal of Neuroscience. "За да отговорим на тези въпроси, ние предвидихме какъв цвят вижда някой въз основа на мозъчната му активност, използвайки само познания за цветните реакции от мозъците на други наблюдатели."

Изследователите от Университета в Тюбинген, Германия, са анализирали данни от функционален магнитен резонанс (fMRI), получени от 13 жени и 2 мъже участници с нормално зрение.

Участниците е трябвало да гледат екран, който на случаен принцип показва цвят – червен, зелен или жълт – и да натискат бутон, когато усещат, че яркостта на цветния стимул се е увеличила или намалила.

Изследователите са използвали подход, наречен "моделиране на споделени реакции", за да определят кои мозъчни реакции към определени цветове са често срещани сред участниците. След това те са показали, че е възможно да се използват данните, получени от други участници, за да се предскаже цветът и яркостта на стимулите, наблюдавани от друг индивид.

"Не можем да кажем, че червеният цвят на един човек изглежда по същия начин като червения цвят на друг. Но е ново откритие, че някои сензорни аспекти на субективното преживяване се запазват в мозъците на хората", отбелязва съавторът д-р Михаел Банер (Michael Bannert) от Университета в Тюбинген, Германия.

Справка: Large-scale color biases in the retinotopic functional architecture are region specific and shared across human brains; Michael M. Bannert, Andreas Bartels; Journal of Neuroscience 8 September 2025, e2717202025; DOI: 10.1523/JNEUROSCI.2717-20.2025

Източник: Your Red Is My Red: Shared Brain Codes for Color, Neuroscience News

Уличната храна представлява сърцето на местната кулинарна култура - тя е достъпна, автентична и често пъти по-вкусна от ресторантските версии на същите ястия. Въпреки това, консумирането на улична храна носи определени рискове, които могат да превърнат вашето мечтано пътуване в кошмар от хранителни отравяния и стомашни проблеми.

Разпознаване на безопасните уличните търговци

Първата стъпка към безопасна улична храна при пътуване е умението да оценявате търговците и тяхната работа. Качествените уличните готвачи третират храната си със същото уважение като професионалните шефове в ресторантите, въпреки по-скромната си обстановка.

Наблюдавайте оборота на храната при различните търговци. Заведенията с постоянна опашка от местни клиенти обикновено предлагат по-свежа храна, тъй като продуктите се сменят постоянно. Избягвайте местата, където храната стои дълго време без да се продава, особено в горещи климатични условия.

Избор на подходящи видове улична храна

Рискове при уличната храна варират значително в зависимост от вида на ястието и начина на неговото приготвяне. Някои категории храна са по своята природа по-безопасни от други поради начина на готвене и съхранение.

• Горещо приготвената храна, която се сервира веднага след готвене, представлява най-малък риск. Високите температури унищожават повечето бактерии и патогени, а непосредственото консумиране не позволява на микроорганизмите да се размножат. Супи, задушени ястия, прясно изпечени хлебчета и ястия от скара влизат в тази категория.

• Пресните салати, суровите зеленчуци и фруктовете, които не могат да бъдат обелени, носят по-висок риск особено в региони с въпросително качество на водата. Листните зеленчуци могат да задържат бактерии по повърхността си, които са трудни за премахване дори при миене. Ако все пак искате да опитате такива ястия, търсете места с висока хигиена и бърз оборот.

• Млечните продукти и сладкарските изделия изискват специално внимание, особено в горещи климатични условия. Сладоледите, кремовете и сиренето могат да се развалят бързо при неподходящо съхранение. Избирайте само места, които имат подходящо охлаждане и видимо свежи продукти.

• Морските продукти в уличната храна изискват най-голяма внимателност. Рибата и морските дарове трябва да бъдат изключително свежи и готвени при високи температури. Понякога е по-добре да избегнете морските продукти от улични търговци, освен ако не сте в крайбрежен район с доказано качество.

Подготовка на стомаха и имунната система

Подготовката за улична храна в чужбина започва още преди заминаването на пътуването. Градуалното изграждане на толерантност към различни видове храна може да намали риска от стомашни разстройства по време на пътуването.

Пробиотичните добавки могат да помогнат за укрепване на чревната флора и повишаване на устойчивостта към чужди бактерии. Започнете да ги приемате поне две седмици преди пътуването и продължете по време на престоя. Естествените източници на пробиотици като киселото мляко, кефирът и квашеното зеле също са полезни.

Хидратацията играе ключова роля в поддържането на здравословната чревна функция. При пътуване в горещи климати организмът губи повече течности, което може да наруши храносмилането и да направи стомаха по-чувствителен към нови храни. Пийте много чиста вода, но внимавайте с водата от чешми в страни с въпросително качество.

Избягвайте алкохола в комбинация с непозната улична храна, особено в първите дни от пътуването. Алкохолът може да наруши стомашната киселинност и да намали естествената защита на организма срещу вредни микроорганизми. След като се адаптирате към местната храна, можете постепенно да въвеждате и алкохол.

Носете със себе си основни медикаменти за стомашни проблеми. Пробиотици, средства против диария, електролитни разтвори и болкоуспокояващи могат да ви спасят при леки хранителни разстройства. Консултирайте се с лекар преди заминаване относно подходящите медикаменти за вашата дестинация.

Специфични предпазни мерки по региони

Хигиена и улична кухня варира драстично между различните части на света, което изисква адаптиране на стратегията за безопасност според конкретната дестинация. Всеки регион има своите особености, рискове и традиции, които трябва да вземете предвид.

Югоизточна Азия е известна със своята фантастична улична храна, но също и с високите температури и влажност, които ускоряват развитието на бактерии. В страни като Тайланд, Виетнам и Индонезия търсете места с високо ниво на хигиена и избягвайте сурови зеленчуци и фрукти, които не можете сами да обелете. Пийте само бутилирана вода и избягвайте леда, освен ако не сте сигурни в качеството му.

Латинска Америка предлага разнообразие от остри и екзотични вкусове, но също така и предизвикателства свързани с различни стандарти за хигиена. В Мексико, Перу и Бразилия внимавайте с млечните продукти и суровите морски дарове. Традиционните ястия като тако, севиче и асаи могат да бъдат безопасни, ако се приготвят правилно, но изискват внимателна оценка на заведението.

Африка предлага уникални кулинарни преживявания, но изисква най-голяма предпазливост поради различните стандарти за хигиена и качество на водата. В страни като Мароко, Египет и Кения се фокусирайте върху горещо приготвената храна и избягвайте всичко сурово. Традиционните ястия като тажин или injera обикновено са безопасни, тъй като се готвят при високи температури.

Основни правила за различни региони:

1. Азия – избягвайте суровите зеленчуци и леда, фокусирайте се върху горещата храна

2. Африка – пийте само бутилирана вода и избягвайте всичко сурово или недоварено

3. Латинска Америка – внимавайте с млечните продукти и суровите морски дарове

4. Близкия Изток – избягвайте животински продукти при високи температури

5. Индия – започнете с по-меки ястия и постепенно увеличавайте остротата

Насладете се на световната кухня без притеснения

Уличната храна е един от най-автентичните начини да се докоснете до културата и традициите на местата, които посещавате. С правилните знания и предпазни мерки можете да се наслаждавате на тези кулинарни приключения без да заплашавате здравето си.

Помнете, че малко здрав разум и наблюдателност могат да направят разликата между незабравимо гастрономическо преживяване и неприятни здравословни проблеми. Започнете с малки стъпки, изберете внимателно заведенията и винаги слушайте интуицията си. Така ще можете да откривате вкусовете на света с увереност и удоволствие.

Изследователите са използвали стотици хиляди компютърни симулации, за да изследват останките от тези древни магнитни полета, които все още се намират в космическата мрежа милиарди години по-късно.

Магнетизмът е естествена сила, генерирана от движението на електрически заряди, и съществува от ранните дни след Големия взрив, когато младата вселена е била пълна с блъскащи се електрически заредени частици. Експертите отдавна подозират, че първоначалните магнитни полета, създадени от тези частици, известни като първични магнитни полета, са били много по-слаби от тези, създадени от сложни космически обекти, които съществуват днес, като звезди, черни дупки и планети .

Но в новото проучване, публикувано на 13 август в списание Physical Review Letters, изследователите разкриват, че тези първични полета може да са били още по-слаби, отколкото са си представяли преди. Използвайки подробни компютърни симулации, екипът ограничава горната граница на магнитната сила на тези полета и установява, че те вероятно достигат максимум от 0,00000000002 гауса, което е милиарди пъти по-слабо от стандартен магнит за хладилник (~100 гауса).

Такива магнитни полета са "сравними с магнетизма, генериран от [електрическата активност на] невроните в човешкия мозък", пишат изследователите в изявление.

Въпреки слабостта си, останки от тези магнитни полета все още се намират в междугалактическата космическа мрежа - загадъчна, разпростираща се структура, която прониква в цялата позната вселена - и това е ключово за новите открития.

Изследователите едва сега започват да картографират космическата мрежа. Тази анимация показва как би изглеждала тя, ако можехме да се движим през нея по-бързо от скоростта на светлината. Кредит: NASA/NCSA University of Illinois Visualization by Frank Summers, Space Telescope Science Institute, Simulation by Martin White and Lars Hernquist, Harvard University

Космическата мрежа е обширна мрежа от призрачни нишки, които свързват всички галактики във Вселената като гигантска 3D паяжина. Все още има много неща, които не знаем за космическата мрежа, включително от какво всъщност е направена. Въпреки това, през последните години учените започват да изобразяват тази гигантска структура и да я картографират подробно.

Една от най-големите мистерии около космическата мрежа е защо тя има свои собствени магнитни полета. Това е особено объркващо в региони на пространството между галактиките, където мрежата е откривана в големи празни пространства.

"Нашата хипотеза бе, че този [магнетизъм] може да е наследство от събития, случили се в космически епохи по време на раждането на Вселената", заявяват водещият автор на изследването Мак Павичевич (Mak Pavičević), докторант в Международното училище за напреднали изследвания (SISSA) в Триест, Италия, и съавторът Матео Виел (Matteo Viel), астрофизик в SISSA. "Това се опитахме да установим с нашата работа."

Техният екип смята, че най-ранните първични магнитни полета биха могли да бъдат обхванати от първоначалната инфлация на Вселената и по-късно да се преплетат с космическата мрежа, докато тя е нараствала в разширяващите се пространства между галактиките.

В проучването, изследователите са използвали приблизително 250 000 компютърни симулации, базирани на данни от наблюдения на космическата мрежа, за да реконструират тази предполагаема поредица от събития, което им позволява да определят "строги ограничения върху интензитета на магнитните полета, образувани в най-ранните моменти на Вселената", отбелязват Павичевич и Виел.

Тези открития са все още теоретични, тъй като в момента няма начин за директно наблюдение на първичните магнитни полета. Изследователите обаче твърдят, че резултатите съответстват на последните открития относно космическия микровълнов фон (CMB), който е радиацията, останала от Големия взрив, въпреки че не е ясно за кои конкретни открития се отнасят.

Изследователският екип също така отбелязва, че продължаващите наблюдения на космическата мрежа с телескопа Джеймс Уеб (JWST) биха могли да им позволят да създадат по-мощни симулации, за да проверят допълнително хипотезата си в бъдеще.

Справка: Constraints on Primordial Magnetic Fields from the Lyman-???? Forest; Mak Pavičević, Vid Iršič, Matteo Viel, James S. Bolton, Martin G. Haehnelt, Sergio Martin-Alvarez, Ewald Puchwein and Pranjal Ralegankar; Phys. Rev. Lett. 135, 071001 – Published 13 August, 2025; DOI: https://doi.org/10.1103/77rd-vkpz ; 

Източник: The universe's first magnetic fields were 'comparable' to the human brain — and still linger within the 'cosmic web', Harry Baker, Llive Science

Тези констатации може да са крайни и част от "шума", който Льоб вдига за търсенето на извънземен разум, е предназначен да подхрани интереса към един легитимен проект - проектът "Галилео", който ръководи.

Представяме ви една негова статия за The Debrief, която, както казват англичаните, трябва да се приемем с щипка сол, но определено не е пресолена. И безспорно с оригинални идеи и любопитна.

В лекции, изнесени в Университета на Илинойс през 1948 и 1949 г., математикът и физик Джон фон Нойман предлага абстрактен модел на самовъзпроизвеждащи се автомати, които генерират копия на себе си. По същество идеята на фон Нойман е да проектира машина, чиято сложност може да нараства автоматично, подобно на биологичните организми при естествен подбор, с мутации между поколенията. Неговото прозрение за развиващия се трансфер на информация към потомство, отделен от стабилната самовъзпроизвеждаща се машина, предшества откриването на двойноспиралната структура на молекулата на ДНК и разбирането за това как тя се транслира и репликира в живите клетки.

Човек може да си представи земната биология като представяне на самовъзпроизвеждащите се автомати на фон Нойман. Но може ли тази концепция да бъде реализирана и в "извънземна" среда?

Три десетилетия след лекциите на фон Нойман, друг преподавател в Института за напреднали изследвания към Принстън, Фрийман Дайсън, е вдъхновен от тази визия и предлага концепцията за "Астрококошка" в книгата си "Нарушаване на Вселената". Дайсън си представя космически кораб с тегло един килограм, представляващ смесица от биология, микроелектроника и изкуствен интелект, система, която произвежда ... самовъзпроизвеждащите се сонди на фон Нойман в космоса.

Астрококошката на Дайсън може да бъде изстреляно от Земята с химически двигател, след което да събира "хранителни вещества" от околностите на планетите от Слънчевата система и да снася яйца, от които да се излюпят нови Астрококошки. Той се фокусира върху изследването на Слънчевата система с комуникация обратно към Земята, но концепцията му може да бъде разширена до по-широк контекст на нашия космически квартал в Млечния път. Тя добавя функцията за репликация към концепцията за автономни космически сонди, замислена в статия от 1960 г. на Роналд Брейсуел.

Когато Дайсън е обмислял идеята, малките космически кораби с усъвършенствана автономна електроника са се смятали за спекулативен мисловен експеримент. Но този месец НАСА е обявила нов кръг от възможности чрез инициативата за изстрелване на CubeSat (CSLI) на агенцията за разработчиците на CubeSat да провеждат научни изследвания и технологични демонстрации в космоса, използвайки миниатюрни спътници с килограмова маса.

Миналата година екип от учени, свързани отчасти с Института Уис в Харвардския университет, създава първите в историята самовъзпроизвеждащи се живи роботи под формата на синтетични многоклетъчни сглобки, които се възпроизвеждат кинематично. Към момента нашите технологии не ни позволяват да конструираме автономни, самовъзпроизвеждащи се роботи, които биха оцелели в суровите условия на космоса, но постигаме напредък, който може да ни позволи да постигнем това в бъдеще. По-специално, комбинацията от 3D печат и изкуствен интелект (AI) би могла потенциално да доведе до автономни системи, които се доближават до визията на фон Нойман по способността си да еволюират в отговор на обратна връзка от околната среда и да произвеждат варианти с подобрено качество на себе си. Наричам тези системи астронавти с AI.

В галактически мащаб сондите трябва да бъдат автономни, тъй като трябва да се адаптират към непредвидени заплахи в непосредствената си среда за период от време, много по-кратък от времето за пътуване на светлината на сигналите от техните изпращачи. Последното е десетки хиляди години през диска на Млечния път. Това наподобява необходимостта от автономност на потомство, което се отдалечава от родителите си в дива среда.

С неограничени ресурси, съществуването на самовъзпроизвеждащи се сонди би могло да доведе до експоненциален растеж на галактическа популация от устройства, която да запълни всички обитаеми планети в галактиката Млечен път в рамките на един милиард години. Времето за пътуване на химически ракети по диаметъра на целия диск на Млечния път е половин милиард години, което оставя достатъчно време за процеса на репликация около планетите.

Точно както при биологичната еволюция, технологичните вариации в отговор на различни среди биха могли да доведат до променящи се характеристики на сондите на различни места и във времето. Можем също така да си представим паразитни репликатори, способни да използват екзопланети, носещи живот, за да правят свои копия, точно както вирус.

Живеем ли в галактическа среда, която съдържа самовъзпроизвеждащи се сонди? Най-добрият начин да разберем е да се огледаме.

Първите два междузвездни обекта, идентифицирани от астрономите през последните пет години, CNEOS 2014-01-08 и 'Оумуамуа, изглеждаха различно от познатите астероиди или комети от Слънчевата система. Освен това, преди година директорът на Националното разузнаване докладва на Конгреса на САЩ за неидентифицирани въздушни явления (UAP). Възможно ли е някой от тези обекти да представлява самовъзпроизвеждаща се сонда? Не знаем, но би било интересно да се провери. Това е обосновката зад проекта "Галилео", който има за цел да търси агностично необичайни обекти близо до Земята.

Междузвездните Астропилета, ако съществуват, са се излюпили от технологични яйца и тези яйца са снесени от предишни поколения Астропилета, така че ако открием както астропилета, така и техните яйца, може да се запитаме какво е било първо? Но точно както при познатия проблем с кокошката и яйцето, вероятният отговор ще е, че е имало нещо съвсем различно, което е предшествало цикъла кокошка-яйце и се е превърнало в тях.

Ако хората изстрелят в космоса самовъзпроизвеждащи се устройства, те ще представляват преход от естествен подбор към технологичен подбор. Интересният въпрос е дали някой друг в галактиката Млечен път вече е направил този преход преди милиарди години. Нека разберем.

Източник: What Came First: the Astro-Chicken or the Cosmic Egg?, Avi Loeb, The Debrief

Преди време ви съобщихме, че самовъзпроизвеждаща се форма на изкуствен живот е възникнала от дигитална "първична супа" от произволни данни, въпреки липсата на ясни правила или цели за насърчаване на такова поведение. Изследователите на Google твърдят, че са наблюдавали появата на "саморепликатори" от несаморепликиращи се парчета код в експеримент, симулиращ какво се случва, когато се оставят куп кодови низове сами за милиони поколения.

Това изследване далеч не е първият опит за дигитално имитиране на живота: например, симулации като играта "Живот" (Game of Life), която има мрежа от клетки, които са или "живи", или "мъртви" и се управляват от прости правила, стигат до някакво организирано поведение. 

По-долу може да си поиграете на играта "Живот".

Играта "Живот" е създадена от Джон Конуей, математик от Кембридж, който смятал, че нашата вселена може да се представи като клетъчен автомат. Играта наподобява зараждането,упадъка и развитието на съвкупност от живи организми. Правилата са следните: Всяка клетка може да бъде или жива или мъртва. Изменението състояниетой в момент (t+1) се определя от състоянието на съседите й в момент t. Живот – Всяка клетка с два или три съседни живи клетки остава жива за следващото поколение. Смърт – Всяка клетка с четири или повече съседни умира от пренаселване. Всяка клетка без съседи или с единствен съсед загива от самота. Зараждане – Всяка празна клетка с точно три съседни живи клетки – ни повече, ни по-малко – е родилна клетка. В нея на следващия ход (t+1) се "ражда" клетка. Важно е да се разбере, че всички раждания и умирания стават едновременно.
Изпробвайте играта! Опитвайте свои комбинации и готови фигури!

Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации, и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, различна концепция за това, как възникват мутациите.

Последиците за биологията, медицината, компютърните науки и може би дори за разбирането ни за произхода на самия живот са потенциално широкообхватни.

Случайната мутация е генетична промяна, чиято вероятност за възникване не е свързана с нейната полезност. Едва след като тези предполагаеми случайности възникнат, естественият подбор ги проверява, като отделя полезното от вредното. Повече от век учените са убедени, че поредица от такива случайности се е натрупала с течение на времето, една по една, за да създаде разнообразието и великолепието на живота около нас.

Но все пак никога не е било възможно да се изследва директно дали мутациите в ДНК възникват произволно или не. Мутациите са редки събития спрямо размера на генома, а техническите ограничения са попречили на учените да видят генома достатъчно подробно, за да проследят отделните възникващи естествено мутации.

За да преодолеят това, проф. Ади Ливнат (Adi Livnat) от Университета в Хайфа, директор на лабораторията "Сагол" за еволюционни изследвания, водещият автор д-р Даниел Меламед (Daniel Melamed) и екипът им са разработили нов ултраточен метод за откриване и наскоро са го приложили към една известна HbS мутация, която предпазва от малария, но причинява сърповидно-клетъчна анемия при хомозиготни хора (индивиди, които имат два доминантни или два рецесивни генетични фактори, произлизащи от зиготи с еднакви наследствени фактори).

.Резултатите показват, че мутацията на HbS не възниква произволно, а се е появявала по-често точно в гена и популацията, където е била необходима.

Сега те съобщават за същия неслучаен модел във втора мутация с еволюционно значение.

Новото проучване изследва възникването (de novo) на мутация в човешкия ген APOL1, която предпазва от форма на трипанозомоза, заболяване, което опустошава Централна Африка в исторически план и доскоро е причинявало десетки хиляди смъртни случаи там годишно, като същевременно увеличава риска от хронично бъбречно заболяване при хора с две копия.

Ако мутацията APOL1 възниква случайно, тя би трябвало да възниква със сходна скорост във всички популации и едва след това да се разпространява под натиска на болестта трипанозомоза. Ако обаче се генерира неслучайно, всъщност може да възниква по-често там, където е полезна.

Резултатите подкрепят неслучайния модел: мутацията възниква много по-често при жителите на Субсахарска Африка, които са се сблъсквали с ендемични заболявания в продължение на поколения, в сравнение с европейците, които не са се сблъсквали, и то в точното геномно място, където тя осигурява защита.

"Новите открития оспорват фундаментално идеята за случайна мутация", заявява Ливнат.

От случайна мутация до естествено опростяване

В исторически план съществуват две основни теории за това как протича еволюцията – случайни мутации и естествен подбор, и ламаркизъм – идеята, че индивидът директно усеща средата си и по някакъв начин променя гените си, за да ѝ подхождат. Ламаркизмът не е успял да обясни еволюцията като цяло, така че биолозите са стигнали до заключението, че мутациите трябва да са случайни.

Новата теория на Ливнат се отдалечава от тези две концепции, като вместо това предлага две неразривни сили в основата на еволюцията. Докато добре познатата външна сила на естествения подбор осигурява годност, вътре в организма действа непозната досега вътрешна сила, която обединява генетична информация, натрупана през поколенията, по полезни начини.

За илюстрация, вземете мутациите чрез сливане, вид мутация, при която два преди това отделни гена се сливат, за да образуват нов ген (фюжън ген, Fusion gene). Що се отнася до всички мутации, се смяташе, че сливанията възникват случайно: един ден генът се премества погрешно на друго място и случайно се слива с друг ген, от време на време, което води до полезна адаптация.

Но екипът на Ливнат наскоро показа, че гените не се сливат произволно. А, гените, които са еволюирали, за да бъдат използвани заедно многократно в продължение на поколения, са тези, които е по-вероятно да се слеят.

Тъй като геномът се сгъва в 3D пространство, привеждайки гени, които работят заедно, на едно и също място по едно и също време в ядрото с отворен хроматин, молекулярните механизми сливат тези гени, а не други. Взаимодействие, включващо сложна регулаторна информация, която постепенно се е развивала в продължение на поколения, води до мутация, която я опростява и "вгражда" в генома.

В статията те твърдят, че сливанията са специфичен пример за по-обща и обширна вътрешна сила, която се прилага при различните видове мутации. Вместо локални инциденти, възникващи на произволни места в генома, несвързани с друга генетична информация, мутационните процеси обединяват множество смислени части от наследствена информация по много начини.

По-ранните мутации влияят върху възникването на по-късни, образувайки огромна мрежа от влияния през еволюционното време.

"Предишни проучвания са изследвали честотата на мутациите като средни стойности в различните геномни позиции, маскирайки вероятностите за отделни мутации. Но нашите проучвания показват, че в мащаба на отделните мутации всяка мутация има своя собствена вероятност и причините и последствията от мутацията са свързани", отбелязва Ливнат.

"Във всяко поколение възникват мутации въз основа на информацията, натрупана в генома до този момент, и тези, които оцеляват, стават част от тази вътрешна информация."

Този огромен набор от взаимосвързана мутационна активност постепенно се усъвършенства през поколенията върху мутации, свързани с дългосрочния натиск, което води до дългосрочни насочени мутационни реакции към специфични екологични натоварвания, като например маларията и мутациите на HbS и APOL1, защитни от трипанозома.

Новата генетична информация възниква на първо място, твърдят те, като следствие от факта, че мутациите опростяват генетичната регулация, като вграждат еволюиралите биологични взаимодействия в готови единици в генома. Тази вътрешна сила на естественото опростяване, заедно с външната сила на естествения подбор, действат в еволюционно време като комбинирани сили на пестеливост и съответствие, генерирайки кооптируеми елементи, които сами по себе си имат присъща склонност да се обединяват в нови, възникващи взаимодействия.

"Кооптируемите елементи се генерират чрез опростяване под натиск за изпълнение и след това се ангажират с възникващи взаимодействия – източникът на иновации е на системно ниво", коментира Ливнат. "Разбрана в правилния времеви мащаб, индивидуалната мутация не възниква произволно, нито пък изобретява нещо само по себе си."

Предефиниране на начина, по който работи еволюцията

Потенциалната дълбочина на еволюцията от тази нова перспектива може да се види чрез изследване на други мрежи.

Например механизмът на сливане на гени – при който гените, използвани многократно заедно през еволюционното време, е по-вероятно да се слеят чрез мутация. Това отразява мнемоничен процес, означаващ разделяне на части и групиране, "чункинг" (chunking), един от най-основните принципи на когнитивната психология и обучението, при който малки отделни части от набор от информация, които многократно се срещат заедно, в крайна сметка се обединяват в едно смислено цяло по-късно в паметта.

И все пак сливанията са само един пример за по-широк принцип: разнообразните мутационни процеси реагират на натрупаната информация в генома, комбинирайки я през поколенията в опростени инструкции. Този възглед преобразува мутациите не като изолирани случайности, а като значими събития в по-голям, дългосрочен процес.

Кредит: Daniel Melamed et al, De novo rates of a Trypanosoma -resistant mutation in two human populations, Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2424538122

Източник: Mutations driving evolution are informed by the genome, not random, study suggests, University of Haifa

Според изявление на Мехмет Ерсой, министър на културата и туризма на Турция, при разкопки в могилата Аччана – мястото на древния анадолски град Алалах, който е бил столица на царство Мукиш и е запазен в руини, датиращи отпреди 4000 години – наскоро е открита малка глинена плочка, покрита с клинопис. Изследователи, изучаващи плочката, са стеснили произхода ѝ до някъде през 15 век пр.н.е., през късната бронзова епоха.

Представители на Министерството на културата и туризма провеждат проучването на находката, заедно с доцента от университета "Джонс Хопкинс" Джейкъб Лауингер (Jacob Lauinger) и докторантката Зейнеп Тюркер (Zeynep Türker).

Първоначалните разшифровки на акадския клинопис включват подробности за голяма покупка на мебели. Според изявлението на министерството, лингвистите все още работят по надписа, но дешифрираните редове описват покупките на голям брой дървени маси, столове и табуретки. Експертите постепенно събират повече информация за купувачите и продавачите, участвали в сделката, като по този начин постигат напредък към разшифроването на прозорец към икономическите процеси в града.

Малкото парче глина е с размери само 4,2 сантиметра на 3,5 сантиметра, дебело е само 1,6 сантиметра и тежи 28 грама. Но въпреки малкия си размер, плочката ще помогне да разкрие много по-голяма картина на тези места от бронзовата епоха, предоставяйки полезна информация за "икономическата структура и държавната система на късната бронзова епоха", коментира Ерсой.

Изследователите са дешифрирали части от акадския клинопис и са определили, че плочката по същество е касова бележка за покупка на мебели. Кредит: Kültür ve Turizm Bakanı 

По онова време Алалах е бил разположен по търговски път, което му е дало ролята на търговски център в допълнение към статута му на столица. В региона е имало и други подобни открития, включително друга клинописна плочка, която описва подробно покупката на цял град (и вероятно мебелите в него), открита през 2023 г.

Районът, който съдържа руини, датиращи отпреди 4000 години, е разкопан за първи път от британския археолог Леонард Уули през 30-те години на миналия век. Но, както се вижда от мебелите от глинени плочи, все още има много какво да се открие за тези наистина древни руини.

Източник: Archaeologists Uncovered a Mysterious Ancient Tablet With Major Historical Implications, Рopular Мechanics