ДНК на неандерталци, денисовци и австралийци е открита в древни южноамериканци

Най-ранните хора, заселили Южна Америка, са имали генетичен материал от няколко изчезнали евразийски древни вида хора, разкрива ново изследване. Освен ДНК на неандерталци и денисовци, тези древни мигранти са имали гени и от далечни страни като Австралия и Папуа Нова Гвинея, което повдига редица интригуващи въпроси за моделите на ранната човешка миграция.

"Между Австралазия* и Северна и Южна Америка има цял Тихи океан и все още не знаем как тези геномни сигнали на предците са се появили в Централна и Южна Америка, без да оставят следи в Северна Америка", коментира авторът на изследването Андре Луис Кампело душ Сантуш (Andre Luiz Campelo dos Santos).

*^{Австралазия е регион в Океания, който обхваща Австралия, Нова Зеландия, остров Нова Гвинея и съседните им острови в Тихия океан}

Изследователите анализират геномите от останките на двама човека от Североизточна Бразилия, живели преди около 1000 години. Чрез съпоставянето им с други ранни геноми от Северна и Южна Америка и съвременни световни геномни данни авторите на изследването успяват да хвърлят светлина върху начина, по който хората за първи път са се разпространили в Южна Америка.

Използвайки ДНК от два древни човешки индивида, открити в два различни археологически обекта в Североизточна Бразилия - Педра ду Тубарао и Алкобаса - и мощни алгоритми и геномни анализи, изследователи от Флоридския атлантически университет в сътрудничество с Университета "Емори" разгадаха дълбоката демографска история на Южна Америка на регионално ниво с някои неочаквани и изненадващи резултати.

Така например резултатите показват ясна връзка между двата генома от североизточна Бразилия и индивид, живял в югоизточна Бразилия преди 9000 години. Тези древни заселници са били свързани и с други отдавна починали хора от далечни страни като Уругвай и Панама.

Въз основа на тези открития изследователите предполагат, че първите хора, пристигнали в Южна Америка, са мигрирали на юг покрай тихоокеанското крайбрежие. След като достигнали южната част на континента обаче, поне една група се отделила от основното население и се насочила на изток към място, наречено Лагоа Санта, на атлантическото крайбрежие на Бразилия.

Въз основа на възрастта на най-старите човешки останки в този регион авторите на изследването стигат до заключението, че "разделянето е станало преди най-малко 10 000 години". След като достигат Лагоа Санта, различните групи започват да се придвижват на север и на юг, като в крайна сметка създават атлантически миграционен маршрут, който преди около 1000 години свързва Панама и Уругвай.

Следователно тези открития за първи път потвърждават, че Южна Америка първоначално е била населена от вълна на юг покрай тихоокеанското крайбрежие, преди вторична вълна да се придвижи на север покрай атлантическото крайбрежие.

_{Карта, показваща ранните миграционни модели в Южна Америка, започващи с южна вълна по тихоокеанското крайбрежие, преди да се придвижи на изток към Бразилия и накрая на север и на юг към Панама и Уругвай. Кредит: Florida Atlantic University}

Удивително е, че изследователите откриват и денисовски и неандерталски предци сред древните жители на Панама и Уругвай. За тяхна изненада обаче те отбелязват по-голямо количество денисовска, отколкото неандерталска ДНК в тези геноми.

Денисовците са група изчезнали хора, идентифицирани за първи път по ДНК последователности от кост на пръст, открити около 2008 г. 

"Феноменално е, че предците на денисовците са стигнали чак до Южна Америка", коментира авторът на изследването Джон Линдо (John Lindo). "Смесването трябва да е станало много преди това, може би преди 40 000 години. Фактът, че денисовската линия се е запазила и нейният генетичен сигнал е попаднал в древен индивид от Уругвай, който е само на 1500 години, предполага, че става въпрос за голямо смесване между популация от хора и денисовци."

_{Древен произход на Южна Америка и Панама. Радиусът на кръговата диаграма отразява дела на споделените архаични локуси в индивидите. Кредит: Andre Luiz Campelo dos Santos et al. Proceedings of the Royal Society B. DOI: 10.1098/rspb.2022.1078}

Въпреки че Северна и Южна Америка е последният континент, заселен от хората, малко се знае за това как и кога са пристигнали първите хора. И докато резултатите от това проучване хвърлят нова светлина върху движението и произхода на тези ранни заселници, предоставените прозрения показват, че генетичната история на региона може да е по-сложна, отколкото някога сме си представяли.

Изследването е прието за публикуване в The Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, а препринтът е достъпен за преглед в bioRxiv.

Справка: Andre Luiz Campelo dos Santos, Amanda Owings, Henry Socrates Lavalle Sullasi, Omer Gokcumen, Michael DeGiorgio, John Lindo. Genomic evidence for ancient human migration routes along South America's Atlantic coast. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, 2022; 289 (1986) DOI: 10.1098/rspb.2022.1078

Източник: 

Neanderthal, Denisovan And Australasian DNA Found In Ancient South Americans, IFLScience

Ancient DNA analysis sheds light on the early peopling of South America, Florida Atlantic University

Още по темата

09/12/2017

Животът

Историята на миграцията на човека от Африка трябва да се пренапише

29/01/2017

Животът

Цялата миграция на света в eдна интерактивна карта

19/08/2016

Земята

Северна и Южна Америка са един континент отпреди 2.8 млн години (видео)

07/04/2016

Човекът

Хората се разпространяват в Южна Америка като плевели