Акад. Ангел Попов - българинът с пионерни изследвания в областта на полупроводниците

Ваня Милева Последна промяна на 27 септември 2017 в 16:30 19471 1

В навечерието на нобеловата седмица ще ви запознаем с наш учен, който е от малцината наши сънародници, номинирани от международния Нобелов комитет за предлагане на кандидати за Нобелова награда по физика.

Това е акад. Ангел Попов, почетен член на Съюза на учените в България, изявен преподавател и изследовател, създател на уникална физична технология на полупроводникови кристали, който наскоро навърши 75 години.

Неговите пионерни изследвания в областта на полупроводниците, област, смятана за стратегическа, са били публикувани в западни издания с 3-5 години закъснение, заради което постиженията на българската наука са останали неизвестни или с непризнат приоритет.

Днес, 27 септември, в салона на БАН академик Ангел Попов представи новата си монографична книга, издадена на английски език, със заглавие: „Functional semiconductor structures with heterostructural transition region“ („Функционални полупроводникови структури с хетеропреходни съгласуващи области“). В нея се разглежда получаването, изследването и приложенията на А3В5* твърди полупроводникови разтвори с хетероструктури или възможни комбинации с други полупроводникови материали. Като основа са използвани 20 оригинални публикации на автора с негови сътрудници, представящи нови физични модели с участието на точкови структурни дефекти и формиране с тяхно участие на електрически активни клъстери и комплекси. 

*А3В5 e категория, която включва бинарни съединения на елементите от III и V групи от периодичната система, които са полупроводници. Такива са: галиев антимонид, индиев антимонид, алуминиев арсенид, галиев арсенид, алуминиев нитрид, борен нитрид, алуминиев фосфид и др.

'III-V' compounds (Binary) 5
B
13
Al
31
Ga
49
In
   81   
Tl
7
N
BN AlN GaN InN TlN
15
P
BP AlP GaP InP TlP
33
As
BAs AlAs GaAs InAs TlAs
51
Sb
BSb AlSb GaSb InSb TlSb
83
Bi
BBi AlBi GaBi InBi TlBi
Key: Polyatomic nonmetalsDiatomic nonmetalsMetalloidsPost-​transition metals Atomic number in black above element

Целта на тези изследвания е създаване на нови материали за полупроводниковата електроника и конструиране на уникални функционални полупроводникови прибори. На практика това означава създаване на наноматериали за фукционалната наноелектроника. 

Технологиите, използвани за тези материали, дълго са били професионална тайна, но в монографията те са намерили своето място и най-важното е, че представените изследвания са били в крак с изследванията на водещите световни лаборатории.

На събитието присъстваха академик Юлиан Ревалски, председател на Българска академия на науките, проф. д.фз.н. Николай Витанов, зам.-ректор на Софийския университет, проф. Иван Лалов, бивш ректор на СУ и още много представители на академичната общност. С много топли думи и цветя академик Ангел Попов бе поздравен от колегите си. 

Пред НаукаOFFNews академик Ангел Попов заяви, че е доволен от научната си кариера: "Цял живот съм се занимавал с това, на което съм се посветил - образование, живот и развитие - и намерих удовлетворение, реализирах се от най-ниското стъпало до най-високото". Очаквайте утре пълния текст на интервюто.

Емблематичната книга на акад. Ангел Попов: "Дълбоки центрове в А-3 В-5 - полупроводници"

Академик Ангел Попов е автор на над 150 научни публикации, предимно в международни издания, 4 монографии и съавтор в 2 монографии. Броят на цитиранията му надминава 230. Оценка за научната му и публикационната му активност са международното признание, както и признанието му у нас, получено при избора му за действителен член на БАН, връчването на Почетния знак „Марин Дринов“ на лента на Академията и Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента на СУ Св. „Климент Охридски“.

Изследователската дейност на акад. А. Попов е фокусирана в областта на полупроводниковата електроника, технологията и изследването на полупроводниковите материали, дълбоки примесни състояния в полупроводниците, нанотохнологията и наноматериалите.

Особено важна е работата на акад. А. Попов в широкомащабна програма за изследване на деградиционни процеси в електронните и контакторни елементи и в изолационни материали и има конкретен принос към контрола и управлението в АЕЦ „Козлодуй“.

Участва в българската научна космическа програма „Шипка“ на втория български космонавт Александър Александров и под негово ръководство е осъществен на орбитална станция „Мир“ първият успешен експеримент за получаване на суперйонни кристали в условия на микрогравитация, наречен „Климент-Рубидий“. 

Акад. А. Попов е член на Американската физикотехническа асоциация. Включен е в енциклопедиите „Кой кой е в Америка“ и „Кой кой е в света“. През 1996, 2000, 2002 и 2008 г. е номиниран от международния Нобелов комитет за предлагане на кандидати за Нобелова награда по физика.

Полупроводниците, които бяха в основата на прогреса на технологиите на 20-ти век.

Ангел Сашев Попов е роден на на 4 март 1942 г. в Габрово. Потомък (седмо поколение) е на габровския родолюбец и благотворител, радетел за българското образование Радион Умников. Завършва през 1960 г. престижната Априловска гимназия със златен медал (1960). Висшето си образование завършва с магистърска степен по физика на полупроводници и диалектрици в Електротехническия университет „А. С. Попов“ в Ленинград, където защитава и кандидатска дисертация. През 1968 г. с конкурс постъпва на работа като стажант н.с. във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, през 1990 г. защитава дисертация за „доктор на физическите науки“, като преминава последователно през научните звания н.с. III-I ст., ст.н.с. II ст., доцент и професор по физика на полупроводниците, като в продължение на десет години е ръководител на катедра „Физика на полупроводниците“. Бил е зам.-ректор по научноизследователската и административната дейност на СУ „Св. „Климент Охридски“, съпредседател на НИС и член на УС на Университетската печатница на нашата Алма Матер. Бил е член на Националната комисия на ЮНЕСКО, СНС по радиофизика и квантова електроника към ВАК, на Комисията по природни науки и на НЕК по физика към Националния фонд „Научни изследвания“, Националния съвет по метрология и на Консултативния съвет към АЕЦ „Козлодуй“.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!