Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
17 декември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Проф. Теньо Попминчев пред НаукаOFFNews: Създадохме швейцарско ножче от светлина

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 28 ноември 2017 в 00:0925740
Лазерният физик Теньо Попминчев. Снимка: Личен архив на проф. Теньо Попминчев

Професор Теньо Попминчев, заедно със своя брат Димитър, са създатели на първия рентгенов лазер със свръхкъси импулси, а също и на нов метод в нелинейната оптика. Тяхното революционно откритие, направено в лаборатория в САЩ, намира вече приложения във фундаменталната наука и индустрията, нанотехнологиите, бъдещата наноелектроника, за създаване на следващата генерация свърхбързи микропроцесори и хардискове, за ранната диагностика на болести и т.н.

През 2016 година проф. Теньо Попминчев става носител на наградата „Питагор” за значим принос на български учен, работещ в чужбина. Определен е и от списание Science News сред десетте най-перспективни млади учени в света.

Наскоро съобщихме за рентгенов лазер, създаден в ЕТН Цюрих, с измерени рекордно къси импулси, който може да улови движението на електроните, създаден на базата на патент на българина. Обърнахме се към проф. Теньо Попминчев за коментар за това постижение.

Има ли връзка разработката на швейцарските учени с Вашата?

Накратко, това е направено на базата на нашите ранни открития, статии и патент. Трябва да уточня – това не е нов по същество лазер. 

С професор Вьорнер сме приятели. Тяхната статия показва метод за измерване на свръхкъсите импулси, които предсказах. Ново е самото измерването на лъчението във времето. То потвърждава тези предсказания за времевата продължителност на импулсите от рентгенова светлина, които са безпрецедентно къси.

Усилени рентгенови импулси, идеални за динамични снимки във време-пространството с безпрецедентна резолюция. Кредит: Tenio Popmintchev/popmintchev.ucsd.edu

Какви са предимствата на Вашата технология?

Рентгеновите импулси се произвеждат от аппарат, който е с лабораторни размери, а не с големината на футболен стадион като първите прототипи, основаващи се на други физични принципи или с мащабите на ускорител на елементарни частици с дължина 1-2 километра. "Светкаците" от светлина на тази рентгенова камера са по-бързи от движението на електроните, което не може да се постигне посредством друг физичен принцип до днес. Същевременно поради природата на рентгена да вижда изклчително малки обекти имаме камера, която вижда свръх бързи процеси във лимита на времето и пространството. Тази комбинация прави рентгеновият лазер уникален. Като бонус това е и един вид Volkswagen за масовия изследовател, индустрията, военните технологии - евтина и изключително практична технология.

С какво се занимавате сега - изследвате, преподавате?

Преподаването е удоволствие и е от порядъка на по-малко от 1% от научната работа на един професор. Въпреки че е предизвикателство да се преподава на повече от 360 студента на семестър. Основното са изследванията и финасирането им, което заема останалите 999% от работата. Да - с една девятка повече!

Възможността да работя върху следващи стъпки и нови направления, сега съвместно с моят брат, Димитър Попминчев, е изключителна привилегия и за двама ни.


Братята Теньо и Димитър Попминчеви.

Обичам малко повече фотоните, отколкото електроните и сега работя върху лазерен рентген с произволни класически и квантови свойства. Това е уникално швейцарско ножче от светлина, което дава цял комплект от оптични инструменти за нови открития в микро- и макросвета на по-приложно ниво непосредствено в момента и в био- и нанотехнологиите и медицината на 21-ви век.

Къде се използва Вашият метод?

Лабораторията на професор Вьорнер не е единствената лаборатория, която използва моите технологии. Прекрасното е, че има много други лаборатории по света, които продължават да ги усвояват - топ лаборатории в Berkeley, Stanford, MIT, институти в Токио, Барселона, Цюрих, Мюнхен, Берлин, Шанхай, Пекин, Милано, Канбера и много други.

А Вашата технология използва ли се в Европейският проект XFEL (European x-ray free electron laser), най-големият в света лазер със свободни електрони? ("Най-мощният рентгенов лазер в света произведе първия си изстрел")

За сега не, но има планове - XFEL се базира на друга физика, основаваща се на ускоряване на електрони в колометрични тунели. Моите технологии са комплементарни и ще се изполват за подобряване на свойствата на тяхното лъчение.

Въпреки че яркостта на нашето швейцарско ножче е много по-малка, превъзходството на природата на лъчението е в ненадминатата времева синхронизация между светлинни лазерни импулси с дъга от цветове, простиращи се от инфрачервената област на спектъра, през видимата, ултравиолетовата и ренгеновата област. Нещо много повече от лазер!

Лазер с диапазон, който може да се пренастройва, с един видим или невидим цвят или с дъга от цветове. И това далече не е всичко. Имаме потенциален източник далеч по-добър, отколкото сме мечтали. Сега започваме да правим и рентген с първите чисто квантови свойства - без класическо описание или аналог, свързани до известна степен и с принципите на Нобеловата награда за физика от 2016 г. Приложенията се разщиряват към фармацевтиката и контрол на лекарствата, магнитни геометрични структури от ново поколение, пренос на голямо количество информация на разстояния по-далечни отколкото конвенционалните лазери биха могли да се справят.

Какво ще кажете за средата за развитие на науката в България? 

Оригиналната рентгенова тръба, използвана от Вилхелм Рентген, за да направи първата медицинска снимка на ръката на жена си, използвайки нелазерно лъчение.

Снимка: Личен архив на проф. Теньо Попминчев

Изключително съм оптимистичен за науката в България и искам да помогна. Нещата започват да се ускоряват. От доста време има достъп до европейски фондове. Границата на възможностите е само в границите на въображението на изследователя, на упорития му труд и е въпрос на време, тоест възможностите са безгранични! Естествено е и когато "летвата се вдигне над олимпийските рекорди" да има все повече резултати направени в България на световно ниво. Все повече българи пътуват или работят във лаборатории на челната вълна на технологиите и знаят какво неимоверно количество усилия се изискват и са калибрирани.

По-конкретно, с група професори в Софииски Университет и бъргари от три континента, подадохме заявка за проект за център за компетентност в София, спонсориран по европейски програми, и се надяваме да направим първи стъпки и тук. Аз вече имам спечелен и европейски проект от 1.5 милиона евро работещ във Виена, който е в рамките на най-престижната програма за млади учени с цел да им даде летящ старт, за да могат да се конкурират с елитни утвърдени групи в Европа. Този проект ефективно дава път за професура и има опцията и да се премести в произволна европейска страна, включително България.

Как става финансирането на науката при Вас?

При мен в Сан Диего е постоянна конкуренция и непрекъснато писане на проектопредложения. Конкуренцията в Съединените щати и Европа е огромна - съревноваваме се с таланти от цял свят, със институти с квази-неограничени финанси и потенциал от хора, както и свръхамбициозни азиатски тигри като Китай, където науката експоненциално набира скорост.

Днес, науката е като бизнес - трябва да намериш финансирането сам. Разходи от порядъка на милион на година за заплати на персонал и консумативи. без да се включва новата аппаратура, са често срещана необходимост. Трябва да селектираш талантите сред аспирантите и да им осигуриш заплати от проекти. Спонсорирането на апаратура остава най-предизвикателно особено за федералния бюджет, но затова има и частни фондации, компании и военно изследователски агенции. Трябва да намериш топ сътрудници от цял свят - теоретици и експериментатори. Продуктът на "този бизнес" е ново знание, статии, патенти и, естествено, в някои случаи високотехнологични продукти, продаваеми посредством собствена компания или лицензирани от други. Най-безценни, естествено, си остават идеите, но не по-малко важно, може би бих прозвучал и грубо, е обаче и спечелването на проекти, за да се финансира материализирането на идеите.

Снимка: Личен архив на проф. Теньо Попминчев

Смятате ли да работите в България?

Посетих София Тех Парк и няколко български компании. Проучвам възможности за лабораторни пространства с чисти стаи и висок контрол на параметри, както и среда от екипи със сходна експертиза и потенциално научно-политическо лоби, което да има научните показатели, за да може да се конкурира за европейско финасиране. Надявам се и да се намерят спонсори, бизнесмени, меценати, които да помогнат с лаборатории и инвестиции - както в София, така и в Сан Диего. Това е честа практика в Щатите, което осигурява достъп до първа ръка студенти-специалисти и естествено достъп до информация на зараждащи се технологии за индустрията, национални и военни лаборатории, които са на над университетско ниво.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Българският принос в световната наука

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.