27 ноември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Безпристрастно за пожарите в Австралия

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 януари 2020 в 07:43 145142
Кредит: USDA.

Йордан Кошев e магистър по биология, доктор по зоология и главен асистент по екология и опазване на екосистемите в секция "Биомониторинг и екологичен риск" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

18 години работи в сферата на Консервационната биология и по - конкретно в проучване и опазване на бозайниците. Публикувал е повече от 25 научни статии и глави от книги в български и световни научни журнали, цитирани над сто пъти от чужди автори.

Изразеното лично мнение на автора е резюме на научни и научно-популярни публикации и не ангажира по никакъв начин ИБЕИ и БАН.

История на пожарите в Австралия

Преди появата на европейските заселници съществува практиката аборигените (които заселват континента преди около 40000 г.) в определени периоди на годината да подпалват тревната растителност с цел израстване на нова по-свежа такава и подпомагане изхранването на дивеча, който ловуват. Европейските заселници запазват тази практика не само за целите на животновъдството, но и умишлено предизвикват т.нар. „контролирани пожари“ като по този начин се стремят да отнемат предварително „горивото“ на по-мащабни пожари през пожароопасния сезон, който е в периода от октомври до март. Постепенно растителността се е приспособила към тази практика на хората, като са се оформили специфични екосистеми под въздействието на огъня.

Историята на пожарите не започва и свършва само с аборигените и европейските заселници. Всъщност палеографските записи показват нарастване на изгорената биомаса в последните 200 години. Нещо повече, показват пряка връзка между промените на климата (в миналото) и изгорялата биомаса. При по-студени периоди има по-малко пожари, а при по-топли и сухи периоди има увеличаване на изгорялата биомаса. Ако се запази модела на повишаване на температурата, който наблюдаваме, ще има увеличение на пожарите и съответно изгорената биомаса (виж Фиг.1) (Money et al. 2012 ; стр.18)


Фиг. 1. Изменчивост на пожарите в Австралайзия (обобщено понятие за Австралия, Нова Зеландия, Нова Гвинея и др.), изчислена от изгорената биомаса, основана на анализа на 224 овъглени седиментни записи. (по Money et al. 2012 , Fig. 1.10 a, b).

В Уикипедия съществува специална статия за пожарите в Австралия. Използвайки данните от Уикипедия блогъри ( линк ) продуцират графика, на която се показани всички екстремни пожари. На първо място изпъква пожарът от 1974 - 1975 г. когато са засегнати 117 млн. ха (15% от площта на континента) със само 3 човешки жертви. Забележително е, че на второ и трето място по площ са пожари след 2000 г. Според Уикипедия пожарът от 1974 - 1975 г. не е имал въздействие и голяма част от щетите са открити едва след време посредством дистанционни методи. Относно условията, при които е възникнал този пожар се споменава, че предходните две години са били дъждовни и избуялата висока тревна растителност е изсъхнала и впоследствие изгоряла ( линк ). Наистина данните показват увеличени валежи и по-ниски температури от средното, но не само преди, а и по време на пожароопасния период, което поставя обяснението под съмнение (виж Фиг. 4 и 5). За пожара от 1974 - 1975г. не се откриват данни в научни публикации, вкл. такива не са цитирани в Уикипедия , с изключение на доклад на Ellis et al. (2004). Авторите не обръщат внимание на пожарите от 1974 - 1975, като на нещо извънредно, но в началото на историческия преглед предупреждават, че има много несъответствия и пропуски в наличната информация (стр. 339, Приложение D) и обобщават, че последиците за пожарите от изменението на климата вероятно ще доведат до значителни икономически, социални и екологични разходи. Поради тази причина агенциите за управление на пожарите и земята проучват мерки, които може да смекчат въздействието на пожарите (стр.119-120 в Ellis et al. (2004)).

Пожарът от 2019 - 2020г. вероятно ще бъде вторият по площ пожар в съвременната история на Австралия. По настоящем пожарите започват с месец по-рано от обикновено - през септември. Пожарният сезон по принцип се очаква да приключи през март 2020. Изчисленията за момента (към 14.01.2020г.) са динамични и единствен достъпен източник е Уикипедия, където общата площ на пожарите за всички австралийски щати е изчислена на 186 000 км 2 с 2779 изгорели домове и 30 човешки жертви ( линк ).



Прогнозираха ли учените нарастване на пожарите в Австралия?

Първите прогнози за влиянието на увеличените количества на CO2, неговото влияние върху климата и влиянието върху пожарите са от преди 30 години (линк). Моделите прогнозират увеличаване на CO2 и предсказват увеличаване на опасността от пожари в голяма част от Австралия ( Beer, Williams 1995 , Lucas et al. 2007 , Clarke et. al. 2011 ). В доклад от 2008г., поръчан от Австралийското правителство, се предупреждава, че климатичните промени ще доведат до по-ранно стартиране на пожароопасния сезон и той ще бъде по-интензивен около 2020 г. ( линк ). Опасността от пожари няма да бъде еднаква на цялата площ на страната и може да се обобщи като несигурна ( Bradstock 2010) . Климатичните сценарии за района на Сидни до 2050г. прогнозират 20 – 84 % увеличение на потенциалните пожароопасни дни ( Bradstock et al. 2009 ).



Промените в климата на Австралия благоприятстват ли развитието на пожарите?

На сайта на Метеорологичната агенция към Австралийското правителство има достъпна и изчерпателна информация за промените в климата на континента ( линк ). Относно пожарите от 2019г. (които продължават и при списването на тази публикация) в официално изявление на Метеорологичната агенция се казва „ 2019г. беше едновременно най-топлата и най-суха година в Австралия. Рекордно топлата и суха година е един от ключовите фактори, влияещи на скорошните и настоящите пожароопасни условия в големи части на страната. Другият ключов фактор е, че климатът в Австралия се е затоплил с повече от градус от 1910г. насам “ (Фиг. 2, 3 и 5) ( линк ).

Фиг. 2. Отклонения в температурата на морската повърхност и над сушата в австралийския регион. Отклонения от средния климатологичен период 1961-1990 г. Източник: Climate Change of Australia, използвани данни на Bureau of Meteorology и Australia's N ational S cience A gency - CSIRO ( link ).

Фиг. 3. Средна аномалия на годишната температура в Австралия за периода 1910-2019. Отклонения от средния климатологичен период 1961-1990 г. Източник: Bureau of Meteorology, Australian government ( линк )

Фиг. 4. Аномалията на средната температура за 110-годишен период за всяка календарна година, в сравнение със средната стойност за стандартния референтен период 1961 - 1990г. (Източник: Bureau of Meteorology, Australian government , Линк )

Климатичните данни показват неравномерност на валежите от 1900 до 2000г., и рязко намаляване след 2000г. ( линк ). Според Метеорологичната агенция 2019г. е била с 40 % по-малко валежи (277,6 mm) от средните за 1961 - 1990 , което я превръща в най-сухата година за целия период за който има данни (1900 - 2019) (Фиг. 5).


Фиг. 5. Валежите в Австралия за 120-годишен период за всяка календарна година в децилни групи. (Източник: Bureau of Meteorology, Australian government, линк ).

Климатичните модели, свързани с увеличаването на CO2, освен повишаване на температурата прогнозират и неравномерно засушаване на континента (Фиг. 5). В отделни райони ще има увеличено количество на валежите, а в други - недостатъчно. Австралийските климатолози предполагат, че пожарният сезон ще започва по-рано, ще завършва малко по-късно и като цяло пожарите ще бъдат по-интензивни. Въз основа на тези промени във времето се предвижда сезонът на пожарите да започне по-рано в районите с равномерни и зимни валежи, което потенциално ще доведе до по-дълъг пожароопасен сезон. Този ефект се увеличава с течение на времето, но трябва да бъде пряко наблюдаван около 2020г. (Lucas et al. 2007 , Clarke et. al. 2011 ).

В югоизточна Австралия промените в климата довеждат до по-горещ и по-сух климат (Фиг. 4 и 5). По-малко валежи в този район водят до по-голямо изпарение на влагата в растителността и тя става по-лесно запалима (Yebra et al. 2013 ).



Въздействие на пожарите върху биологичното разнообразие на Австралия

Биоразнообразието на Австралия намалява през последните няколко десетилетия. Така например континентът-държава има най-високия процент на изчезнали бозайници в света. Страната поддържа богато и впечатляващо разнообразие от бозайници, с над 300 местни вида торбести бозайници. При първоначалното заселване на континента с аборигените се установява дивото куче динго. След това с европейските заселници навлизат и други чужди видове плацентни бозайници, които изместват, конкурират и буквално унищожават местните видове, което води до тяхното постепенно изчезване.

Около 34 вида и подвида местни бозайници са изчезнали в Австралия през последните 200 години, което е най-високата загуба на видове в сравнение с други региони на света. На официалната страница на Университета в Сидни (8.01.2020г.) е публикувана прогноза на проф. Крис Дикман, че повече от 1 млрд. животни, от които 800 милиона бозайници (без прилепи), птици и влечуги са засегнати от пожарите през 2019г. Според проф. Дикман, който е бивш президент на Австралийското териологично дружество, оценките са изключително занижени, понеже се опират на най-ниските възможни стойности. Изчисленията се базират на доклад от 2007 г. за смъртността на тези групи животни при пожари, с цел разчистване на растителността в Нов Южен Уелс. За да изчислят въздействието на пожарите, авторите използват оценки за плътността на животните, като след това са умножили оценките за плътност с размера на площите, одобрени/пострадали от опожаряване ( линк ). Този метод на математическо екстраполиране е широкоизползван в биологията.

В момента не могат да се оценят загубите за биоразнобразието, но се предполага, че някои изключително редки видове (главно дребни торбести бозайници) са особено застрашени - Isoodon obesulus, Potorous longipes, Pseudomys oralis, Petaurus australis и др. ( линк ). Пожарите не просто изгарят директно животните, но унищожават тяхната храна, местообитания и екокоридори. Птиците губят дърветата, на които гнездят, плодовете и безгръбначните, с които се хранят. Торбестите бозайници, дори и да успеят да се спасят от пожара, след това загубили своите естествени укрития, няма къде да се скрият от дивите котки и лисици, и стават тяхна лесна плячка. Много животни умират от жажда в сушата, високите температури и пожарите.



Непосредствени причини за възникване на пожарите. Комплексност на факторите и възможни решения. Дезинформация.

Последователно за пожарите бяха обвинени:

а) природозащитници, които са попречили на контролираното изгаряне на растителността. Теза, която беше твърдо отхвърлена, защото локални протести не са повлияли на действията на правителството ( линк );
б) злоумишлени подпалвачи изцяло виновни за пожарите. Естествено такива случаи има, но полицията отхвърли обвиненият за 183 умишлени палежа в щата Виктория ( линк );
в) Представяне на пожарите като нормален природен процес, и спекулации с възможността да се дължат на птици като основен фактор за разпространението на пожарите, както твърди оспорвано научно изследване (от 2017г.) основано на свидетелски показания, но не и на преки наблюдения или записи (видео, фотографии) при което се предполага, че в много редки случаи три вида хищни птици са пренасяли и пускали на разстояние от около 46 м от вече бушуващ огън горящи или тлеещи пръчки ( Bonta et al. 2017 , линк ). До момента подобно поведение не е доказано и дори да е факт, едва ли има отношение към огромния размер на сега наблюдаваните пожари.

Всички тези неоснователни обвинения и дезинформацията са успешно продуцирани и разпространявани от фалшиви профили и маргинални медии, с цел умишлено насочване и манипулиране на обществено мнение. В дъното на тази дезинформация се оказва, че стоят консервативни (подкрепящи правителството и неговата политика против климатичните промени) австралийски медии, с цел отхвърляне на очевидни закономерности относно пожарите и тяхната връзка с промените в климата (линк , линк, линк ).

Междувременно в австралийското общество не спират дискусиите за причините за пожарите и методи за превенция и бъдещи мерки.

Господстващото мнение за лесен и бърз начин за решаване на проблема е чрез продължаване на политиката с контролирани пожари, като нещо нормално и необходимо (линк). Но все повече изследователи смятат, че увеличаването на средната температура в Австралия удължава пожароопасния сезон, а от там „прозорецът“ за подпалване на контролирани пожари намалява, защото те трябва да се случат при подходящи условия (влажност, температура и вятър), така че да не излязат извън контрол.

Налага се мнението, че пожароопасният индекс (FFDI - Forest Fire Danger Index) не може да бъде проверен на практика и не отговаря на днешните реалности. Също старите гори с високи корони на дървета са по-устойчиви на силни пожари, защото короните не могат да бъдат достигнати от огъня. Но такива типове гори стават все по-малко. При увеличена средна температура, контролираните пожари няма да се решение на проблема и са необходими нови комплекси мерки за превенция и контрол ( Lindenmayer et al. 2011 , Zylstra 2011)).

Научните институции са изолирани при вземането на решения и техните предупреждения за нарастване на пожарите не са взети предвид (виж по-горе). Едно от основните неща, от които ще се нуждае Австралия в бъдеще ще бъде повече наука и по-малко политика и риторика (линк).



Заключение

Основните изводи, които можем да направим за пожарите в Австралия са следните:

  1. Пожарите са свързани с нарастването на средната температура и неравномерно намаляване на валежите, което пък е свързано с повишаване на концентрацията на парниковите газове, в световен мащаб.

  2. 2019г.е била най-горещата и най-сухата за целия период на наблюдения, което е непосредствена причина за повишаване на опасността от пожари.

  3. Преди 30 години множество анализатори и прогнозни модели са предупредили за подобен ход на развитие на ситуацията при увеличаване на концентрацията на CO2.

  4. Промененият климат прави пожарния сезон по-дълъг и прозорецът за контролирани пожари става все по-кратък. Отделно, успехът на тези превантивни действия се поставя под въпрос при подобно развитие на климатичната обстановка, видът и възрастта на горите, повишените температури и ниска влажност и т.н.

  5. Общественото мнение се манипулира съвсем целенасочено, с цел дезинформация и извличане на политически и финансови дивиденти от консервативни кръгове в Австралия.

  6. Необходимо е политиците по-често да се вслушват в мнението на учените относно прогнозите и планираните мерки за превенция така, че политиката за защита и намаляване щетите от пожари да бъде успешна.



Настоящата статия няма претенции да изчерпа всички гледни точки и взаимозависимости на проблема, а по-скоро да покаже колко сложен е той. За съжаление до момента практиката показва, че предлагането на лесни и прости популистки решения на сложни проблеми най-често се оказва погрешно.

________
*Статията под заглавие "Безпристрастно за пожарите в Австралия" е любезно предоставена от автора й, Йордан Кошев, магистър по биология, доктор по зоология и главен асистент по екология и опазване на екосистемите в секция "Биомониторинг и екологичен риск" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

Използвана литература

Beer T., Williams A. 1995. Estimating A ustralian forest fire danger under conditions of doubled carbon dioxide concentrations. Climatic Change 29: 169–188. ( link )

Bonta et al. 2017. Intentional Fire-Spreading by “Firehawk” Raptors in Northern Australia. Journal of Ethnobiology 37(4), 700-718. ( link )

Bradstock et al. 2009. Prediction of the probability of large fires in the Sydney region of south-eastern Australia using fire weather. International Journal of Wildland Fire 18: 932-943. ( link )

Bradstock R.A. 2010. A biogeographic model of fire regimes in Australia: current and future implications. Global Ecology and Biogeography 19: 145-158. ( link )

Clarke et al. 2011. Regional signatures of future fire weather over Eastern Australia from Global Climate Models. International Journal of Wildland Fire 20: 550–562. ( link )

Ellis et al. 2004. National Inquiry on Bushfire Mitigation and Management, Commonwealth of Australia, Canberra. (link).

Lindenmayer et al. 2011. Newly discovered landscape traps produce regime shifts in wet forests. PNAS 108: 15887–15891. ( link )

Lucas et al. 2007. Bushfire Weather in Southeast Australia: Recent Trends and Projected Climate Change Impacts". Consultancy Report prepared for Australia's national science research agency (CSIRO). ( link )

Money et al. 2012. The prehistory of fire in Australia. In: Bradstock et al. (eds.): Flammable Australia: fire regimes, biodiversity and ecosystems in a changing world. Cambridge University Press, 333 p. ( link )

Yebra et al. 2013. A global review of remote sensing of live fuel moisture content for fire danger assessment: Moving towards operational products. Remote Sensing of Environment 136: 455–468. ( link )

Zylstra P. 2011. Rethinking the fuel - fire relationship. In: Thornton R (ed). Proceedings of Bushfire CRC & AFAC 2011 Bushfire Cooperative Research Centre, 87–99. (link)


+ 0
- 1
Да, наистина си струва англоезичните възклицания да си знаят гьола, и да си бълбукат само в него.
WOW
Рейтинг : 3060
24.01 2020 в 21:22 1
+ 4
- 28
Статията е обратното на твърдението на заглавието. Авторът навярно е чувал поговорката всяка жаба да си знае гьола, е да знаеш вярно е и по-добре си стой в локвата на зоолозите! Да се спори с материал който е накъсан и противоречив няма смисъл, но поне едно нещо. Знаеш ли кога се увеличава биомасата, факт цитиран по-горе. Ще дам и отговора - когато има повече влага/валежи! И ако не се оползотворява/гори, става като в Австралия.Опитите да се търси световен климатичен апокалипсис от станалото показва само пристрасност, т.е обратното на горното заглавие, лицемерие, или незнание или пък комбинация от трите.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.