Чужда звезда посети Слънчева система преди 70 000 години и ефектът е още забележим

Точно когато хората напускаха Африка, нашата Слънчева система имаше посетител

НаукаOFFNews Последна промяна на 22 март 2018 в 13:11 11780 1

Преди около 70 000 години, когато човечеството мигрира от Африка, една звезда премина покрай нашата Слънчева система. Известна е като звездата на Шолц, тя не е много голяма - има само 9% от масата на Слънцето, разказва ScienceAlert.

През 2015 г., когато астрономите откриха, че този съсед ни е посетил, те предположиха, че не е оказал много въздействие върху нашата Слънчева система.

Но изследователи от Кеймбридж вече показаха, че това изобщо не е така - всъщност и днес можем да видим въздействието на това посещение.

Констатациите са представени в Scientific Reports.

По-подробният анализ на позициите на обектите в Облака на Оорт подтикна някои астрономи да преосмислят това заключение - оказва се, че тази невероятно близка среща с преминаващата звезда всъщност е оставила леки гравитационни отпечатъци върху крайните външни граници на Слънчевата ни система.

Астрономи от Университета в Кеймбридж и от Университета Complutense в Мадрид анализираха позициите на около 340 обекта във външната Слънчева система с широки орбити и откриха, че няколко десетки от тях не са точно там, където са очаквали.

"По принцип може да се очаква тези позиции да са разпределени равномерно в небето, особено ако тези обекти са в Облака на Оорт", коментира главният автор на изследването  Карлос де ла Фуенте Маркос (Carlos de la Fuente Marcos) от Университета Complutense в Мадрид.

"Но това, което открихме, е много различно: статистически значимо натрупване на радианти".

Ако върнем часовника назад и поставим обектите на фона на съзвездието "Близнаци", се вижда, че червеното джудже, наречено звезда на Шолц, вероятно е причината за тяхното фино преразпределение.

Точно сега, малкият, невероятно блестящ обект, звездата на Шолц, е на около 20 светлинни години.

Но само преди 70 000 години тя се е отъркала нежно по външния ръб на нашата Слънчева система, някъде на около 0,8 светлинни години от нас.

Превеждайки това в мерки, които лесно можем да си представим, то е равно на разстояние от 7.6 трилиона километра или около 50 000 AU (1 AU е разстоянието от Земята до Слънцето)

Това са големи числа, но в галактически план това е притеснително навлизане в нашето лично пространство. Дифузната външна обвивка на Слънцето от замръзнал материал, наречена Облак на Оорт, достига до 100 000 AU.

Нещо повече, тази близка среща се е случила преди около 70 000 години, когато хората от вида Хомо сапиенс напускат Африка, предприемайки миграция, която в крайна сметка ще покрие земното кълбо.

Между другото, въпреки че в момента на звездата на Шолц е бледо червено джудже, при преминаването си през Облака на Оорт, вероятно е увеличила яркостта си хиляди пъти. Възможно е, нашите предци да са гледали звездата на Шолц преди 70 хиляди години за няколко минути или дори часове..

Но това, което не биха видели, е един малък неин спътник - звезда кафяво джудже около две трети от масата на звездата на Шолц и приблизително 6,2% от масата на Слънцето.

Звездата на Шолц и партньора й - кафявото джудже (на преден план) по време на преминаването им през Слънчевата система преди около 70 хил. години. Слънцето се вижда отляво на втори план. Автор: Michael Osadciw/University of Rochester

Докато изучаваха многобройните орбити с отклонения, екипът открива и няколко комети на траектории, които имат за начало орбита около друга звезда.

По-нататъшните разследвания биха могли да дадат повече подробности на техния действителен произход, но повдигат някои интересни въпроси за това, каква част от материала на нашата Слънчева система идва от друго място в галактиката.

Някои астрономи предполагат, че тъмно близначе на собственото ни Слънце може да предизвикало някои неприятности, преминавайки преди 65 милиона години - точно когато парче скала направи живота на динозаврите много по-труден.

Изследването на това, как звездните ни съседи засягат нашата Слънчева система, може да има значителни последствия за потенциални бъдещи срещи.

В рамките на всеки един милион години може да има колкото 600 звезди, преминаващи през 16,3 светлинни години от нашето Слънце. Това е един трафик с висока плътност и знанието как гравитационното им въздействие влияе върху орбитите на материала във външния край на Слънчевата система може да бъде полезно.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15914

1

поп Дръвчо

26.03 2018 в 21:43

Че никой не я е видял, това е сигурно. При максималното си приближаване е имала 11-та величина. Даже и нормалните за тоя вид джуджета избухвания не могат да я докарат до 6.