В аржентинска Патагония са намерени останки на тревопасен динозавър, който е отблъсвал хищниците с редици дълги бодли, разположени по гърба и шията му, живял преди 140 милиона години, съобщава phys.org.
Находката на новия вид диплодок, наречен Bajadasaurus pronuspinax, е описана в Scientific Reports.
В Културнонаучния център в Буенос Айрес бе показана реплика на неговия бодлив врат.
"Смятаме, че дългите и остри бодли, които наистина са много дълги и тънки, на шията и гърба на Bajadasaurus и Amargasaurus cazaui (друго вид от семейство dicraeosauridae) трябва да са били за защита от евентуални хищници", разказва Пабло Галина (Pablo Gallina) от Университета Маймонидес (Universidad Maimonides) и помощник изследовател в държавния съвет на научни и технически проучвания (council of scientific and technical investigations - CONICET).
"Смятаме, че ако са били само голи костни структури или покрити само с кожа, те биха могли лесно да бъдат счупени или прекършени при удар или когато са атакувани от други животни", добавя Галина. "Тези бодли трябва да са били покрити с кератинова обвивка, подобна на тези, която се срещат при много бозайници.

Bajadasaurus е част от по-голямото семейство на зауроподите, живяло от края на периода Триас (преди около 230 милиона години) до края на Късната Креда (преди 70 милиона години).
Bajadasaurus pronuspinax е открит в провинция Neuquen, Патагония, на около 1800 км южно от Буенос Айрес. Това е същият район, в който е намерен през 1993 година Giganotosaurus carolinii, считан за най-големия хищен динозавър за всички времена. Той е живял през късната част на периода Креда и би могъл да е преследвал Bajadasaurus.
CONICET заяви, че шиповете биха могли да се използват и за регулиране на температурата на динозаврите или дори да са по-сексуално привлекателни за потенциалния партньор. Bajadasaurus може да е имал месест гръб между бодлите, който е имал подобна роля като гърбицата на камилата.

Графика на новооткрития тревопасен динозавър отпреди 140 милиона години, открит в Аржентина, и други динозаври.

















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция