19 декември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Не е само в Китай: И Университетът в Харвард призна, че редактира човешки гени (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 декември 2018 в 09:4722890
Сперма. Снимка: Wikimedia Commons

След ожесточените дебати около един скорошен експеримент в Китай, за който се твърди, че са създадени близнаци, чиито гени са променени, за да ги предпазят от ХИВ, добре е да се знае, че и в Харвардския университет се правят изследвания за подобряване на следващото поколение хора, съобщава MIT Technology Review.

Вернер Нойхаусър (Werner Neuhausser), специалист по ин витро (IVF) в Института за стволови клетки в Харвард, твърди, че планира да започне да използва CRISPR, инструментът за редактиране на гени, за да промени ДНК кода в клетките на сперматозоидите. Целта е да се разбере дали е възможно да се създадат бебета с IVF с много по-малък риск за заболяване от болестта на Алцхаймер по-късно в живота им.

За да е ясно, експериментите не включват ембриони - няма опит да се направи бебе. Все още. Вместо това, изследователите се опитват да променят ДНК в сперматозоидите, събрани от клиниката по инвитро в Бостън.

Това все още е много базово и непубликувано изследване.

И все пак целта на проекта е сходна на работата в Китай и повдига същия основен въпрос:

Иска ли обществото деца с гени, приспособени да предотвратяват заболяванията?

Откакто бе обявено съществуването на бебета с редактирани гени с технологията CRISPR, медицински органи и експерти жестоко осъдиха отговорния за проекта китайски учен Хъ Циянкуи. Съществуват доказателства, че експериментите му, които вече са прекратени, са проведени по неетичен, измамен начин, който може да застраши децата, които е създал. Китайският заместник-министър на науката и технологиите Сю Нанпин (Xu Nanping) заяви, че тези действия "пресичат морала и етиката и са шокиращи и неприемливи".

На фона на осъждането обаче, най-важното бе, че технологията за промяна на наследствеността е реална. Тя се усъвършенства много бързо, има характеристики, които ще я направят безопасна и може да бъде оправдана скоро за много по-широко използване за създаване на генно модифицирани деца.

Това бе посланието, изнесено на конференцията за генно редактиране в Хонконг в сряда, 28 ноември, от декана на Харвардския медицински факултет Джордж Дейли (George Daley) (във видеото започва в 1:15:30).

Проектът на Харвард

Може да се използва редакция на зародишната линия, коментира Дейли - и евентуално би трябвало да се използва - за оформяне на здравето на утрешните деца. Чрез редактирането на зародишните клетки, ще бъде възможно да се отстранят мутациите, които причиняват рак в детска възраст или муковисцидоза. Други генетични редакции биха могли да дадат на децата защита срещу често срещани заболявания. Списъкът на потенциално приемливите гени за Дейли, които трябва да се редактират, е и CCR5 - самият ген, който бе променен в китайските близнаци.

В Харвард, заяви Дейли, че Нойхаусър и изследователят Денис Вон (Denis Vaughan) ще започнат да редактират сперматозоиди, за да променят ген, наречен ApoE, който е силно свързан с риска от Алцхаймер. Ако един човек наследи две копия на високорисковата версия на гена, има около 60% вероятност да получи болестта на Алцхаймер.

За да се промени ДНК в сперматозоидите, екипът използва нова версия на CRISPR, наречена "редакция на базите" (base editing), разработена от друг учен от Харвард Дейвид Лиу (David Liu). Вместо да отрязва участъци от двойната спирала, базисната редакция може да замени една генетична буква от, да речем, G към А. Едно такава молекулна подмяна е достатъчно, за да превърне най-рисковата версия на гена АроЕ в най-малко рискованата.

Това, което плаши

"Но къде всъщност е рискът? Че Нойхаусър никога не е искал да разкаже какво става в неговата лабораторията", коментира авторът на статията в MIT Technology Review Антонио Регаладо (Antonio Regalado).

Липсата на прозрачност е една от причините, поради които китайският експеримент е толкова тревожен. Това бе направено тайно и те пренебрегнаха китайските закони, забраняващи подобна практика. "Проблемът е, че това ще направи нещата много по-трудни за всички останали, които следват правилата, ако напреднат толкова далеч без съответните одобрения", отбелязва Нойхаусър. "Това е основната грижа. Не мисля, че изследването е противоречиво, но всеки ще се съгласи, че за момента не трябва да се крие от пациентите."

Дебатът вече привлече вниманието на регулаторите. Скот Готлиб (Scott Gottlieb), ръководител на Американската администрация по храните и лекарствата, вчера написа в Twitter, че "някои приложениа на науката трябва да се считат за незаконни и учените да бъдат изгонени. Използването на CRISPR за редактиране на човешки ембриони или клетки на зародишната линия трябва да бъдат изхвърлени". В интервю за BioCentury Готлиб посочи, че трябва да се прилага ограничение, ако клетките са "за размножаване".

Точно сега, Готлиб не може да изгони хора като Нойхаусър, които правят базисни изследвания. Но редактирането на сперматозоидите, подобно на миниатюрните ин витро ембриони, не е много законно в САЩ. Но това може да уплаши учените, да направи работата им по-трудна и да ги накара да продължат работата си в чужбина.

Нойхаусър вече работи под много ограничения. Публичното финансиране за изследване на ембриони от Националните институти по здравеопазване е забранено. В Масачузетс, за разлика от някои други щати, също е незаконно да се редактира ембрион само за да се изследва.

Това означава, че ако дойде време да се изпробва CRISPR спермата, за да се направи ембрион, изследването ще трябва да е далеч от Бостън. Нойхаусър посети Китай миналия месец, за да проучи възможностите за създаването на ембриони за изследване там. 

Засега ApoE е пример за лабораторен опит да се тества технологията и нейния потенциал. Все още не е сигурно дали промяната на този ген ще промени риска за детето да получи болестта на Алцхаймер по-късно в живота си. Все още няма доказателство, че ApoE е причината. "Това е един от основните рискови фактори за болестта на Алцхаймер, въпреки че никой не е показал причинно-следствена връзка", пояснява Нойхаусър. "Въпросът е да покажем принципа."

Но намаляването на риска от болестта на Алцхаймер през целия живот на новороденото ще бъде огромен прогрес.

Запазване на вида

"За лечение или предотвратяване на болести, почти всички са съгласни", коментира Нойхаусър.

Малък процент хора смятат за добра идея използването на технологията за увеличаване на ръста или промяна на цвета на очите. Нойхаусър признава, че някой може да направи и това в крайна сметка. "Както всяка технология, ще има злоупотреби", коментира ученият. "Но е важно да се върнем към един рационален подход, признавайки, че това има огромен потенциал и огромни рискове. Проблемът е, че когато хората се уплашат, нещата спират".

За тези, които искат да сложи край на тази линия на изследване, лекарите от Харвард имат един последен коз. Те казват, че редактирането на зародишните линии е важна технология, която може да спаси цивилизацията.

Какво ще стане, ако се появи нов вирус-убиец? Може би няма да имаме ваксина, но някои хора ще могат да му се противопоставят благодарение на гените си, както някои са се справили по-добре с  бубонната чума през средновековието. Не бихме ли искали да дадем генетичен антидот на всички членове на следващото поколение?

"Това е технология, която може да спаси вида, потенциално", казва Нойхаусър. В речта си в Хонконг Дейли посочи и потенциалната защита срещу бъдещи болести.

"Ние като вид трябва да запазим възможността да се изправим пред бъдещи заплахи, да поемем контрол", заяви деканът на Харвардския медицински факултет Джордж Дейли.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.