15 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Проф. Ангелов: Проверките на храни и напитки у нас трябва да са значително повече

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 23 януари 2018 в 13:0039671
Проф. Ангелов Снимка: личен архив

Това лято в Пловдив ще се проведе семинар "Осигуряване на качеството и безопасността на храни, напитки и фуражи". Председател на организационния комитет е проф. Ангел Ангелов от Университета по хранителни технологии - Пловдив, водещ специалист по безопасност на храните.

Проф. Ангел Ангелов е учен и преподавател от Университета по хранителни технологии в Пловдив и част от Център за обучение по качество и безопасност на храните към същата институция. Представител е за България в Програмен комитет “Предизвикателства пред европейската биоикономика: продоволствена сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, мореплавателски, морски и вътрешноводни изследвания” на програмата за научни изследвания и иновации на Европейския съюз „Хоризонт 2020, участва в Експертен съвет по нанотехнологии към Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и в Global Harmonization Initiative, член на постоянната научно-експертна комисия по Селскостопански науки към Фонд „Научни изследвания“. Професионалната му копметентност е в областта на микробиология на храните, функционални храни, качеството и безопасността на храните. Най-новите му изследвания са фокусирани върху приложението на бързи аналитични методи в цялата хранителна верига.

Проф. Ангелов, може ли най-общо да се каже, че контролът на храните на българския пазар гарантира, че те са безопасни за здравето? Къде е границата между "безопасна" и "здравословна" храна? Може ли нормативно да се определи?

Убедено можем да твърдим, че българският потребител консумира храни и напитки, които са безопасни за неговото здраве. Разбира се, както в локален, така и глобален аспект никой оператор (производител) не е застрахован от евентуални проблеми, свързани с поява на опасности, които водят до хранителни заболявания.

Контролът на храните е организиран на няколко нива:

  1. производство, чрез системите за самоконтрол и вътрешно мониторингови програми;
  2. търговия в складове и магазини, чрез системи за добри търговски практики.

Това са задължения, съгласно Закона за храните, за всички оператори в хранителната верига. Решаващо значение обаче имат компетентните органи, които прилагат официален контрол на храните.

Реална оценка дали дадена храна е безопасна или опасна за здравето на консуматорите дават случите на хранителни заболявания. По общодостъпната информация в България тези случаи са десетки на годишна база, което отнесено към огромните обеми консумирани храни и напитки означава, че в България основно се консумират безопасни храни.

Относно понятието „здравословни храни“ трябва да се отбележи, че основната роля на храната е да доставя на човека вещества, които да спомагат за поддържането на нормален здравословен статус. Тези хранителни вещества навлизат в човешкия метаболизъм и действат в различни насоки. Не вярвам да има производители, които да произвеждат „вредна“ храна с включени съставки, които да водят до заболявания при хората. Храната не е единственият фактор, който формира здравословния начин на живот, тук се включват климатични фактори, фактори на околната среда, въздух, радиация, стрес и т.н.

Възможно ли е контролът на храните да стане по-мащабен?

Както казах, всеки един оператор задължително е включен в контрола на храните и той е разработил собствена система за самоконтрол, базирана на изискванията на редица нормативни документи – закони, директиви, регламенти, наредби, стандарти и др. Може да се желае по-широко присъствие на органите на официален контрол, но то е свързано със сериозно финансиране на тези дейности – апаратура, квалификация на персонала, обем на проби за изпитване и др. В тази връзка може да се запитаме дали е по-добре да се увеличават средствата на лекуване на заболявания, или да се дадат повече средства за профилактика и контрол.

Има ли храни на българския пазар, които не се проверяват? Ако да, защо?

Всички храни и напитки, които се предлагат на българския пазар, подлежат на контрол. Не се правят изключения.

При кои храни се откриват най-много отклонения от нормите в качеството?

Тук е мястото да се дефинира какво означава качество на храните. Перифразирано и по-разбираемо, качеството е степен на съответствие между стойностите на редица качествени показатели, които са си поставили операторите, и реално отчетените стойности по същите показатели в готовия продукт. От друга страна, се дискутира и степента на съответствие на качествените показатели с изискванията на потребителите. В тази връзка всеки оператор декларира, че предлага на пазара продукт, който е произведен и отговаря на изискванията на фирмен документ, който се нарича "Технологична документация" и в който са описани точните стойности на качествените показатели.

А сега на въпроса: не се наблюдава тенденция към група храни, при които да се отчитат сериозни отклонения от стойностите на качествените показатели, но се наблюдават случаи на отклонения при някои малки производители, които не могат добре да осмислят и осигурят постоянство в качеството на произвежданите храни.

Изравнени ли са нашите норми за качество и безопасност на храните с европейските? Вярно ли е, че един и същ продукт е с различно качество и състав в Европа и в България. Ако тези разлики са с основание, че "такъв е българският вкус", кой го е определил?

По този въпрос дискусията се води повече от година и се възприе мнението, че има разлики в състава и качеството на едни и същи продукти, предлагани в страните от Западна Европа и страните от Централна и Източна Европа. Засега Европейският парламент не е предприел никакви законодателни мерки в тази връзка, но Европейската комисия отдели два милиона евро за мерки срещу продажбите на идентични хранителни продукти с различни съставки в рамките на Съюза, които да се използват от националните органи за официален контрол. Дискутира се и разработване и одобряване на единна методология, по която да се направят изпитванията на храните в ЕС. Друго предложение е създаване на единен европейски орган за контрол на храните.

Това, че на етикета на един продукт пише "детска храна", гарантира ли, че е качествен?

Това, че една храна е детска, означава, че тя е произведена и се предлага преимуществено за една таргента група – в случая деца. Детският метаболизъм се различава значително от този на възрастните потребители и затова в състава на детските храни се добавят и някои съставки, които са жизнено необходими на децата за тяхното правилно развитие. В подобен аспект в последните години в глобален аспект се обръща особено внимание към разработването на „храни за пенсионери“, като се подготвя специален дизайн на храните, за да може да се въведат в метаболизма на възрастни хора необходимите им физиологични вещества.

Проверява ли се дали обявеното съдържание на етикетите отговаря на фактическия състав?

Преди да отговоря конкретно на въпроса, искам да подчертая, че в обществото е формирано недоверие към производителите на храни и голяма част от консуматорите се съмняват в истинността на посоченото в етикетите. Разбира се, че органите на официалния контрол имат решаващо значение в изграждането/разрушаването на това доверие и консуматорите трябва да са убедени във верността на техните действия и становища. Дебатът по отношение на етикетирането на храните започна в последни години, като последица от влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите.

В тази връзка се промени значително видът на етикетите, но е много трудно да се определят всички съставки в храните, които понякога могат да бъдат десетки. Но при сигнал за несъответствие между обявената информация на етикета и реалното съдържание на продукта може да се направи анализ на дадена съставка. Ако в България няма възможност за анализ на някоя специфична съставка, то общоприета практика е пробата да се изпраща в лаборатории на територията на ЕС.

Друг пример в това отношение е подадената информация чрез „фалшива новина“, че в лютеница е открито наркотично вещество, което категорично бе опровергано от БАБХ след провеждане на целенасочен анализ.

Има ли пропуски в изненадващите лабораторни проверки и анализи на държавата и при потребителските организации?

Не мисля, че има сериозни пропуски при изпитванията на храни и напитки. Те се извършват по добре усвоени процедури в акредитираните лаборатории на БАБХ или други акредитирани лаборатории. Проблемът е, че техният брой трябва значително да се увеличи.

Относно изпитванията на потребителските организации, трябва да се посочи, че те имат своето влияние върху избора на потребителите. Основен недостатък при тях е малката извадка на анализираните проби, начинът на вземане на пробите, качеството на провежданите анализи и достоверността на получените резултати. Показателно е, че в последно време те започнаха да правят анализ на информацията на етикета, а не анализ на съставките на продукта.

Оправдани ли са опасенията на много потребители, че ГМО и глутенът са опасни за здравето им? Създава ли се излишна истерия около продуктите?

Това са два отделни аспекта. Дискусията около ГМО се води от края на миналия век. Още тогава на пазара се предлагат първите храни, съдържащи ГМО или съставки от ГМО. И досега се предлагат и консумират огромен брой храни, съдържащи ГМО. За да осигури здравето на консуматорите, Европейският парламент издаде редица директиви и регламенти, които регулират използване на ГМО за хранителни цели в рамките на ЕС. Българското законодателство е напълно хармонизирано с посоченото по-горе, което дава сигурност на потребителите, че тяхното здраве е защитено.

До този момент, за двадесетгодишен период, не е публикувано научно доказателство или научно доказан случай на заболяване, свързано с консумиране на ГМО, напротив - в Китай и страни от Далечния Изток се отглежда и консумира т.н. „златен ориз“, който е ГМО и помага за преодоляване на недостига на витамин А в дневната диета на потребителите.

Относно глутена: 3-5% от населението има непоносимост към тази съставка в пшеницата и оттам - в брашното, хляба и хлебните изделия. За тях глутенът е опасен и предизвиква сериозни алергични реакции. Неслучайно тези съставки се отбелязват с акцент при обявяване на етикетите. За останалите потребители глутенът е безопасен и той е свързан с хилядолетната история на развитие на човечеството и консумирането на зърнени храни, хляб и хлебни изделия от дълбока древност.

Така че не е необходима истерия, а разумен научно обоснован диалог.

Показват ли "био" и "еко" храните (или "занаятчийските храни") отклонения в качеството и гарантирана ли е безопасността им?

Нормативната база относно производството на храни не прави разлика между различните наименования. Всички трябва да се произвеждат при спазване на изискванията за получаване на безопасни храни. Специално при занаятчийските храни отскоро се прилага и по-гъвкав подход за прилагане на процедурите за производство на безопасни храни.

Открита ли е салмонела в детските храни на българския пазар (по отношение на случая с Lactalis)? И защо се случва така, че първо от Европа ни сигнализират? Защо нашите органи не са открили опасността?

В началото искам да посоча, че проблемът не е с детски, а с бебешки храни – адаптирано мляко. В България не са предлагани и не са установени подобни храни.

Информацията от френските органи за официален контрол, че са произведени над 600 заразени партиди, които са над 12 милиона единични опаковки и те са предназначени за пазара на над 80 държави. Засега са регистрирани около 40 случая на заболявания във Франция и Испания. Заводът е затворен до доказване на отсъствие на салмонела и всички останали на пазара количества адаптирано мляко са иззети.

Вярно ли е, че нашите родители са се хранили с по-качествена храна?

Това е доста провокативен въпрос. Има 80-90-годишни потребители, чиито родители са живели преди век. Има и деца, чиито родители са се родили след промените през 1989 г. И всички са се хранили с наличната в този момент храна. Така че храната е свързана с развитието на обществото. Ако приемем, че обществото се е развивало в положителна посока, и храната трябва да е била качествена и полезна за консуматорите в даден момент на дадено място по света.

Какви иновативни методи се използват в България за проверка на храните? Има ли български разработки?

Органите за официален контрол използват референтни методи за изпитване на храни, които много трудно се променят, модифицират. На ниво самоконтрол в предприятията на хранителната индустрия обаче се прилагат редица иновативни подходи за осигуряване на качеството и безопасността на продуктите. Това е свързано главно с използването на бързи методи за анализ на храни и напитки. При тях има възможност резултатите да се получават в период от няколко секунди до няколко часа. На тази база могат да се вземат управленчески решения на приемане на дадена суровина, за започване на технологичния процес, за експедиция на партида готова продукция и др.

Най-често се използват молекулярно-генетични методи, които са много чувствителни, прецизни и точни и могат да докажат наличие/отсъствие на патогенни микроорганизми, да се докаже източника на зараза и др. Примери в това отношение са методите за пълен геномен анализ, метагеномиката, PCR, CRISPR и др.


Препоръчани материали
+ 3
- 4
Впечатляваща способност за нищоказване.
 
Още от : Новини
5 изненадващи факта за Коледа
5 изненадващи факта за Коледа
24 декември 2019 в 00:135428
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.