28 ноември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

10 вдъхновяващи жени от историята на науката и математиката

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 08 март 2022 в 00:00 89200

На 8 март хората по целия свят се събират, за да отпразнуват и защитават постиженията на жените и прогреса на равенството между половете на Международния ден на жената.

Обединявайки нашата любов към науката и този важен ден, ние отдаваме почит на онези забележителни жени учени, които проправиха пътя за днешните жени, работещи успешно в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката или т.нар. STEM.

Ада Лъвлейс (1815-1852)

Кредит: Wikimedia Commons

Ада Лъвлейс е самоук математик от 19-ти век и е смятана от някои за „първият компютърен програмист в света“.

Лъвлейс израства увлечена от математиката и машините. На 17-годишна възраст се среща с английския математик Чарлз Бабидж на събитие, където той демонстрира прототип за предшественик на неговата „аналитична машина“, първият компютър в света. Очарована, Ловлейс решава да научи всичко, което може за машината.

През 1837 г. Лъвлейс превежда от френски документ, написан за аналитичната машина. Заедно с превода си тя публикува свои собствени подробни бележки за машината. Бележките, които са били по-дълги от самия превод, включват формула, която тя създава за изчисляване на числата на Бернули. Някои казват, че тази формула може да се счита за първата компютърна програма, писана някога.

Еми Ньотер (1882-1935)

Амалия Еми Ньотер (Amalie Emmy Noether) е един от големите математици от началото на 20-ти век и нейните изследвания са помогнали да се положат основите както на съвременната физика, така и на две ключови области на математиката.

Ньотер, еврейка, извърши най-важната си работа като изследовател в университета в Гьотинген, Германия, между края на 1910-те и началото на 1930-те години.

Най-известната й работа се нарича теорема на Ньотер, свързана със симетрията (вж "Пространствено-времеви трансформации и закони за съхранение. Теорема на Ньотер."). Тя полага основата за по-нататъшна работа, която стана необходима за съвременната физика и квантовата механика.

По-късно тя помага за изграждането на основите на абстрактната алгебра - работа, за която е най-високо ценена сред математиците - и има основополагащ принос в редица други области.

Еми Ньотер е един от математиците, допринесли за развитието на общата теория на относителността. След като получил работата ѝ, Айнщайн пише на Хилберт: "Вчера получих от фрау Ньотер една много интересна работа за инвариантите. Впечатлен съм, че такива неща могат да бъдат разбрани по един обобщен начин, старата гвардия в Гьотинген трябва да вземе няколко урока от фрау Ньотер! Тя изглежда разбира нещата."

През април 1933 г. Адолф Хитлер изключва евреите от университетите. За известно време Ньотер обучава студенти в дома си, преди да последва други еврейски немски учени като Алберт Айнщайн в Съединените щати. 

Повече за работата на Еми Ньотер може да научите в "Как Еми Ньотер с една проста теорема обясни Вселената".

Мария Гьоперт Майер (1906-1972)

Кредит: Store norske leksikon / Public Domain-Merket 1.0

През 1963 г. физикът-теоретик Мария Гьоперт Майер става втората жена, спечелила Нобелова награда по физика, 60 години след като Мария Кюри печели наградата.

Гьоперт Майер е родена на 28 юни 1906 г. в Катовиц, Германия (днес Катовице, Полша). Въпреки че жените от нейното поколение рядко посещават университет, Гьоперт Майер постъпва в университета в Гьотинген в Германия, където се потопява в сравнително новата и вълнуваща област на квантовата механика.

До 1930 г., на 24-годишна възраст, тя получава докторска степен по теоретична физика. Омъжва за американеца Джоузеф Едуард Майер и се премества с него, за да може той да работи в университета Джон Хопкинс в Балтимор. Университетът не я назначава, (това е времето на депресията), но тя все пак продължава да работи по физика. Когато се преместват в Колумбийския университет в Ню Йорк, тя работи по отделянето на урановите изотопи за проекта за атомна бомба.

По-късното ѝ изследване в Чикагския университет върху архитектурата на ядрата - как различните орбитални нива държат различни компоненти на ядрото в атоми - ѝ донася Нобелова награда, която тя споделя с двама други учени.

Рита Леви-Монталчини (1909-2012)

Бащата на Рита Леви-Монталчини, човек с викториански възгледи, е против тя да следва висше образование, за него единственото призвание на жените е да бъдат съпруги и майки. Но Леви-Монталчини се противопоставя и в крайна сметка работата й върху фактора на растеж на невроните ще й донесе Нобелова награда по физиология или медицина .

Пътят към успеха не е бил лесен. Родена в Италия през 1909 г., Леви-Монталчини постъпва в медицинско училище, където завършва с отличие медицина и хирургия през 1936 г. След това започва да учи неврология и психиатрия, но изследванията й са прекъснати от Втората световна война. Без да се притеснява, тя създава изследователска лаборатория в дома си, където изучава развитието на пилешки ембриони, докато не се налага да изостави работата си и да се укрие във Флоренция, Италия.

След войната тя приема позиция във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, където тя и нейните колеги откриват, че вещество от тумор на мишка стимулира растежа на невроните, когато е поставено в пилешки ембриони. Колегата й от лабораторията Стенли Коен успява да изолира веществото, което двамата изследователи наричат фактор на растеж на невроните (nerve growth factor, NGF). По-късно той споделя Нобеловата награда с Леви-Монталчини през 1986 г.

Мариам Мирзахани (1977-2017)

Мариам Мирзахани е математик, известен с решаването на трудни, абстрактни проблеми в геометрията на криви пространства. Тя е родена в Техеран, Иран, и е свършила най-важната си работа като професор в Станфордския университет между 2009 и 2014 г.

Работата й помага да се обясни естеството на геодезичните линии през криви повърхнини, която има практически приложения за разбиране на поведението на земетресенията и дава отговори на дългогодишни загадки в областта.

През 2014 г. тя стана първата - и все още единствената - жена, която печели медала "Фийлдс", най-престижната награда по математика. Всяка година медалът "Фийлдс" се присъжда на няколко математици на възраст под 40 години на Международния конгрес на математиците на Международния математически съюз.

Мирзахани получава медала си една година след като е диагностицирана с рак на гърдата, през 2013 г., ракът я погубва на 14 юли 2017 г., на 40-годишна възраст.

Животът на Мирзахани е едно важно напомняне, че математиката не се интересува кой си, от къде си, на какъв език говориш, цвета на кожата ти или от какъв пол си - тя е универсален език, който принадлежи на всички нас.

Повече за работата на Мариам Мирзахани може да научите в "Какво откри Мирзахани, жената с най-престижната награда за математика"

Мирзахани продължава да влияе в своята област, дори след смъртта си. През 2019 г. нейният колега Алекс Ескин печели наградата от 3 милиона долара за пробив в математиката за революционна работа, върху която е работел с Мирзахани, „теорията на вълшебната пръчица“. По-късно същата година Breakthrough Prize дава нова награда в чест на Мирзахани, която ще отива за обещаващи млади жени математици.

Сюзън Соломон (родена 1956 г.)

Кредит: NOAA / Wikimedia Commons

Сюзън Соломон е атмосферен химик, автор и професор в Масачузетския технологичен институт, който в продължение на десетилетия е работил в Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA). По време на работата си в NOAA тя е първата, която предполага, с помощта на своите колеги, че хлорфлуорвъглеводородите (CFC) са отговорни за антарктическата дупка в озоновия слой.

Тя ръководи екип през 1986 и 1987 г. до Макмърдо Саунд на Южния континент, където изследователите събират доказателства, че химикалите, освободени от аерозоли и други потребителски продукти, взаимодействат с ултравиолетовата светлина, за да премахнат озона от атмосферата.

Констатациите от нейната работа довеждат до Монреалския протокол на ООН, който влиза в сила през 1989 г., забранявайки CFC в цял свят. Счита се за един от най-успешните екологични проекти в историята, а дупката в озоновия слой се е свила значително след приемането на протокола.

Карън Уленбек (родена през 1942 г.)

Карен Уленбек говори в Института за напреднали изследвания. Кредит: Andrea Kane

През 2019 г. тази американска математичка става първата жена, която получава наградата "Абел", една от най-престижните математически награди. Уленбек я печели за своя новаторски принос към математическата физика, анализа и геометрията.

Тя се счита за един от пионерите в областта на геометричния анализ, който е изучаването на форми с помощта на частни диференциални уравнения (производни или скорости на промяната на множество различни променливи, често обозначени с x, y и z). А методите и инструментите, които тя разработи, се използват широко в цялата област.

Уленбек има и огромен принос към калибровъчната теория, набор от уравнения на квантовата физика, които определят как трябва да се държат субатомните частици.

Калибровъчната теория се прилага в голяма част от съвременната теоретична физика и е неразделна част от най-съвременните изследвания в областта на физиката на частиците, Общата теория на относителността и теорията на струните. Работата й поставя основите на един от основните етапи на физиката на 20-ти век, обединяването на две от четирите основни природни сили: електромагнетизма и слабата ядрена сила.

Важен принос представлява и работата й върху вариационното смятане, изучаването на това как малките промени в едно количество могат да помогнат да се намери минималната или максималната стойност на други количества. Един пример за това са издуващите се мехурчета, които винаги коригират формата си така, че повърхността им да бъде сведена до минимум. Прогнозирането на сравними структури в по-високите измерения е огромно предизвикателство, но работата на Уленбек значително помогна и тук.

Уленбек винаги е проправяла пътя за жените в математиката. Пленарната й лекция на Международния конгрес на математиците през 1990 г. бе първата, прочетена от жена след времето на Еми Ньотер през 1932 година.

Повече за работата на Карън Уленбек може да научите в "Какво откри първата жена, носител на математическия Нобел, наградата Абел".

Джейн Гудол (родена през 1934 г.)

Джейн Гудол с шимпанзето Фройд от Гомбе. Кредит: Den Store Danske, lex.dk / Public domain-mærke 1.0

Джейн Гудол (Jane Goodall) е легендарен приматолог, чиято работа с диви шимпанзета промени начина, по който виждаме тези животни и връзката им с хората.

През 1960 г. Гудол започва своето изследване на шимпанзетата в гората Гомбе в Танзания. Увличайки се в работата си с животните, тя прави няколко революционни открития, включително, че шимпанзетата създават и използват инструменти - черта, за която преди се смяташе, че е уникално човешка, според National Geographic. Тя също така установява, че животните показват сложно социално поведение, като алтруизъм и ритуално поведение, както и жестове на привързаност.

През 1965 г. Гудол печели докторска степен по етология от университета в Кеймбридж, превръщайки се в един от малкото хора, на които някога е било разрешено да учат в университета на ниво завършване, без първо да получат бакалавърска степен. През 1977 г. Гудол основава института "Джейн Гудол", за да подпомага изследванията и защитата на шимпанзетата.

Дороти Ходжкин (1910-1994)

Кредит: Wikimedia Commons

Дороти Ходжкин, английски химик, печели Нобелова награда по химия през 1964 г. за откриване на молекулярните структури на пеницилина и витамин В12.

От много млада възраст Ходжкин се интересува много от кристалите и химията. Приятел на семейството, работещ като почвовед, успява да насърчи интереса й, като й предлага реагенти и минерали. 

Като дете е изпратена от Египет в Англия да учи, където посещава училище, което забранява на момичетата да се записват в STEM предмети. Въпреки това, Ходжкин и нейният приятел се противопоставят с петиция, настояваща да запишат химия, а не „битова наука“, и успяват. Благодарение на смелостта си Ходжкин следва степен по химия в Оксфорд през 1928 г., последвана от докторска степен.

Студентка в Оксфордския университет, тя става една от първите, които изучават структурата на органичните съединения с помощта на метод, наречен рентгенова кристалография. В следдипломното си обучение в Университета в Кеймбридж тя разширява работата на британския физик Джон Дезмънд Бернал върху биологичните молекули и помага да се направи първото рентгеново дифракционно изследване на пепсин.

Когато й е предложена временна изследователска стипендия през 1934 г., тя се връща в Оксфорд, оставайки там, докато се пенсионира. Тя създава рентгенова лаборатория в Музея по естествена история на Оксфорд, където започва изследванията си върху структурата на инсулина.

През 1945 г. тя успешно описва подреждането на атомите в структурата на пеницилина, а в средата на 1950-те тя открива структурата на витамин В12. През 1969 г., близо четири десетилетия след първия си опит, тя определя химическата структура на инсулина.

Мария Кюри (1867 - 1934)

Кредит: Wikimedia Commons

Като носител на две Нобелови награди и първата жена, спечелила Нобелова награда, Мария Кюри е потенциално най-известната в историята жена в STEM. Поради финансовата борба на семейството си, Кюри е трябвало да посвети голяма част от времето си, за да осигури и дори финансира медицинските изследвания на сестра си със споразумението, че услугата по-късно ще бъде върната. Тя също така прекара време в четене на полски на работнички ев нещо като „безплатен университет“. Нейният постоянен стремеж е бил да направи знанията достъпни и стремеж да внуши любов към ученето за всички.

През 1891 г., в началото на 20-те си години, Кюри се мести в Париж, за да продължи да учи физика и математика, на които баща й е бил учител. Там тя става в крайна сметка професор по обща физика във Факултета по природни науки в Сорбоната като първата жена, заела тази позиция.

Заедно със съпруга си, когото среща в университета, Кюри изследва спонтанната радиация и техните изследвания водят до изолирането на полоний и радий, за което са удостоени с Нобелова награда за физика през 1903 г.

В своята индивидуална работа Кюри изучава интензивно терапевтичните свойства на радия за облекчаване на болката, за което печели Нобелова награда за химия през 1911 г., след което основава лаборатория за радиоактивност в родния си град.

Източници

20 amazing women in science and math, Live Science

History’s Top 5 Most Influential Women in Science, Technology, Engineering and Mathematics (STEM), twisted science


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Разни
6 знака, че лъжете себе си
15 септември 2022 в 00:01
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.