"Слактивистите" са важна част от протестите и решаването на социалните проблеми, твърдят група специалисти по съвременни медии от университета в Ню Йорк в свое изследване.
Но нека първо уточним какво е "слактивист". Терминът идва от съчетаването на две английски думи - "slacker" (безделник; отпуснат, застоял човек - бълг.) и "activism" (активност - бълг.). Слактивистите са тези, които подкрепят дадена кауза само онлайн. Може да харесат дадена публикация за него, може да агитират приятелите си в социалната мрежа да се включат в определено събитие, свързано с нея, може и да променят профилната си снимка така, че да изразява тяхната подкрепа. И до тук - рядко ще ги видите на протест или митинг. Пасивната активност на "героите в креслото" често е обект на сарказъм от страна на околните.
Немалко разпространено е мнението, че слактивизмът заменя реалните действия и на практика не води до промените, които са целта на дадена социална кампания, която те иначе подкрепят.
Наскоро след терористичните актове в Париж подобна дискусия се водеше и у нас за фейсбук подкрепата със слагането на френски знамена върху профилните снимки.
Според изследователите обаче въпросните слактивисти са важна част от обществото, заради това, че разпространяват информация за различни акции и променият дневния ред на широки слоеве на обществото, както и заради това, че правят вътрешните събития в техните страни видими за чуждестранните средства за масова информация.
Учените анализирали публикации в Туитър по три големи теми. Първата тема била вълненията в Турция против застрояването на парк "Гези" на площад "Таксим" в Истанбул. По нея те събрали 30 019 710 туита с ключови за протеста хаштагове, изпратени от 2 908 926 потребители от 31 май до 29 юни 2013 г.
Втората тема била формулирана под лозунга "Обединени за глобална промяна", като в нея влизало движението "Възмутените" в Испания и "Окупирай" в САЩ. Туитовете по тази тема били 606 625 от 125 219 потребители от 30 април до 30 май 2012 г. Тази кауза не постигнала голям успех, защото организаторите не успели да мобилизират големи групи хора за протестите и съответно да привлекат общественото внимание.
Като трета и контролна тема изследователите взели връчването на наградите "Оскар" през 2014 г. заедно с публичните дебати за увеличаването на минималната работна заплата в САЩ (2014-2015). По тази голяма тема им се наложило да използват над 10 милиона публикации в Туитър от 5 милиона потребители.
За съобщенията по всяка тема изследователите изградили схема на "ретуитването" (кой чия публикация и в какъв ред е споделил отново/препратил), като също измервали нивото на обхват на всеки потребител във въпросната схема. Чрез вградената в съобщенията информация за местопожението на публикуващия, учените отделяли "истинските активисти", които присъствали на протеста, и останалите, които не присъствали нито веднъж, но разпространявали информация за събитията чрез "ретуитване". Всичко това им позволило да изградят цялостен няколкостепенен модел на всички потребители и циркулиращите сред тях потоци информация, включително тяхната посока и интезивност.
Станало ясно, че в този модел изпъква неголяма ядро от активисти, които присъстват на всички събития и генерират огромно количество информация. Именно тази информация се подхваща от многочислените "диванни войски". Те активно я препращат и така я разпространяват по-далеч. Най-интересното в резултатите се оказало това, че, въпреки общоприетото мнение, че слактивизмът е безполезен, именно тази група потребители има критично важно значение за популяризирането на някои събитие.
Слактивистите значително усилват информационния поток, като така създават по-силно "ехо". Всъщност, ако потребителите от ядрото не получат подкрепата на "диванните войски", протестът не търпи развитие и обществен отзвук. С други думи пасивната периферия слактивисти е толкова необходима за успеха на дадена акция, колкото и активния център.
Този факт бил особено добре забелязан при данните от втората тема ("Обединени за глобална промяна"), която нямала особен успех.
През 2010 година известният британски социолог и журналист Малкълм Гладуел изрази мнение, че "истинските социални промени са невъзможни чрез социалните мрежи, тъй като в тях връзките са "чупливи" и децентрализирани, неуправляеми, затова, за да постигнат реализация на своите искания, на протестиращите им трябва сплотено, дисциплинирано, добре организирано ядро с централно управление".
Последвалите събития показаха, че Гладуел не е бил прав, а последното изследване на американските специалисти доказва, че даже и слактивизмът играе важна роля в протестните действия.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
09.12 2015 в 14:26
Последни коментари