Истински исторически събития, разказани за деца, от създателя на „Страховитото в историята“ – Тери Диъри

Сиела Последна промяна на 08 September 2021 в 09:48 7241 0

„Мечът на викингския крал“ от Тери Диъри дава начало на богато илюстрирани истории за древни гърци, викинги и рицари.

Бестселъровият автор Тери Диъри, популярен с необичайното си чувство за хумор с книгите от серията „Страховитото в историята“, се завръща на български с цели три поредици за млади читатели!

С „Мечът на викингския крал“ издателство „Сиела“ дава началото на „Викингски истории“, „Древногръцки истории“ и „Рицарски истории“ – всяка, разказваща реални исторически събития през погледа на деца, живели във вълнуващи и опасни времена от миналите векове.

Насочени към читатели на възраст между 7 и 10 години, книжките са богато илюстрирани в черно-бяло от британската художничка Хелън Флук.
Добре дошли в Уесекс, Англия, 878 г. сл.Хр.!

Времена, трудни за крал Алфред – съдбата на последното английско кралство е поставена на карта и зависи от решаваща последна битка срещу викингските орди, завладяващи Острова малко по малко.

Етелберт е все още малко момче, но смята, че може да се справи по-добре от краля. И скоро ще има шанс да го докаже…

Ако не помните тази история, Тери Диъри ще я разкаже и за вас!

Миналото на човешката цивилизация никога не е било по-вълнуващо и достъпно! Младите читатели ги очакват незабравими приключения с реални исторически личности, сред които спартанският генерал Алкмеон, рицарят Родриго Диас де Вивар, наричан Ел Сид, и кралят на Уесекс Алфред Велики.

„Викингски истории“ се състои от общо две книжки, а „Древногръцки истории“ и „Рицарски истории“ – по четири.

Очаквайте през септември и октомври 2021 и „Рицарски истории: Рицарят от съчки и слама“ и „Древногръцки истории: Градският мишок и спартанският дом“!

Из „Мечът на викингския крал“ от Тери Диъри

Уесекс, Англия, 878 г. сл.Хр.
– Значи се смяташ за воин? – попита момчето от прага на една бедняшка колиба, построена от дърво и кал. То скръсти ръце и се вгледа в мъжа, застанал на прашната пътека, която водеше към гората. Мъжът носеше кожени доспехи и метален шлем, а лицето му беше покрито с маска от спечена кръв и кал.
– Ами участвал съм в десетина битки, та предполагам, че това ме прави воин. Как се казваш?
– Етелберт – отвърна момчето.
– Ах, имах брат на име Етелберт – въздъхна воинът. – Загина. Падна убит в битката при Мертън.
– Съжалявам – рече Етелберт, – обаче при все това не си кой знае какъв воин, нали?
– Правя каквото ми е по силите – отново въздъхна мъжът.
– Не се и съмнявам, само казвам, че… нас, англичаните, викингите вечно ни побеж-дават. Натупаха ни здравата на изток и сега са се запътили насам.
– Все пак спечелихме няколко битки – опита да се защити воинът.
– Обаче не успяхте да ги спрете, нали така? – Личицето на Етелберт поруменя от гняв. – Те ще превземат Уесекс и мама казва, че тогава е свършено с нас.

Викингите ще властват над цяла Англия, а английските деца като мен ще бъдат избити или ще станат техни роби. А вас… вас воините… не ви бива за нищо.
Воинът се облегна морно на стената на колибата.


– Наясно съм, че загубихме последната битка, обаче следващия път…
– Следващия път викингският крал Гутрум ще ви разбие и армията му ще ни опожари къщата. Така казва мама – осведоми воина Етелберт.
– Майка ти хич не си държи устата затворена – отбеляза воинът.
– Наричат я Свирепата Гита, понеже няма милост. Мама казва, че крал Алфред е безполезен като пробито ведро. Знаеш ли, че е платил на викингите да се оттеглят?
– Да…
– Мама казва, че тя умее да се бие по-добре от крал Алфред. А мама никога не греши. Според нея аз умея да се бия по-добре от краля. Ако бях с няколко години по-голям, щях да победя крал Гутрум със завързана зад гърба ми ръка.
Воинът изпухтя и издуха полепналия по устните му прахоляк, който се завихри в проблясващата между дърветата слънчева светлина.
– Дали би могъл да ми дадеш нещо за пиене… например чаша бира? А комат хляб и малко сирене? Армията ни се разпръсна. Трябва да се върна в крепостта в Ателни.
– Не бива да те задържам – подигравателно се усмихна Етелберт. – По-добре побързай, иначе може да попаднеш в лапите на викингите.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !