България е сред трите страни в ЕС, които имат повече жени учени и инженери, отколкото мъже

Едно проучване на ЕС разкри кои държави-членки имат най-голям дял жени учени и инженери.

Три страни имат повече жени, отколкото мъже, работещи в областта на науката и технологиите - Литва (58%), България (54%) и Латвия (52%), съобщи EuroNews.

По-малко от една трета от учените и инженерите са жени в Люксембург (25%), Финландия (28%), Унгария (31%), Австрия (32%) и Германия (33%).

Според проучването на Евростат, използващо данни от 2016 г., 60% от учените и инженерите в ЕС са мъже, а само 40% са жени.

Според проучване в 14 държави от ООН, жените с много по-малка вероятност могат да получат бакалавърска степен, магистърска или докторска степен в областта на науката.

По-малко от 30% от научните работници в целия свят са жени, според ООН.

Жените са слабо представени в областта на науката, технологиите, инженерните науки и математиката на всякакви научни нива.

Вероятност за квалифициране на жените в областта на науката:

• Бакалавър 18%
• Магистър 8%
• Доктор 2%

Вероятност мъжете да се квалифицират в областта на науката:

• Бакалавър 37%
• Магистър 18%
• Доктор 6%

 "Трябва да насърчаваме и подкрепяме момичетата и жените да използват пълния си потенциал като научни изследователи и иноватори" - заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутерис.

И макар България да е един добър пример, проблемът със слабото представителство на жените в областта на науката в световен мащаб стои с голяма острота. Един истински джендър проблем.

Остава въпросът:

Защо има толкова малко жени в науката?

През 1887 г. английският натуралист и психолог Джордж-Джон Роменс обявява, че умствените способности и размерът на мозъка са вторични полови белези и че при жените са по-малки. Това мнение е без никаква реална научна основа, но дълго време остава популярно. Идеята, че математическите способности на мъжете и жените се различават по рождение, често се среща и до днес.

За щастие, вече са събрани много статистики, които опровергават този мит. Редица изследвания, публикувани от средата на 60-те до края на 90-те години на миналия век, показват, че способността на момчетата и момичетата за решаване на сложни задачи от аналитичен тип съвпадат с точност до десетки от процента, като в началното училище момичетата леко превъзхождат момчетата, а по-късно е обратното.

За да успееш в науката, трябва да придобиеш съответното образование, нали?

Какво е било отношението към жените в престижните университети:

Университетът в Харвард е най-престижният в света, основан е през 1636 г. Първата негова студентка се появява едва през 1943 г.

Университетът в Оксфорд е един от най-старите университети в света, основан е около 1117 г., но започва да приема жени едва през 1920 година, но са се обучавали отделно. Този обичай е премахнат едва през 1970г.

Подобно е положението и в Кембридж, където жени се приемат след 1920 г.

А в Масачузетския Технологичен Институт - едва след 1970г., в Йейл след 1969 и т.н.

Предразсъдъците спрямо жените продължават

Както се вижда и в последните данни неравномерното разпределение на мъжете и жените в науката продължава и до днес.

Изследователи от университета в Йейл провеждат следния експеримент: съставят съвършена академична автобиография и я подписват един път с "Джон" , а после - с "Дженифър". Предложили на колегия от професори да оценят колко е компетентен претендентът за поста, както и да дадат препоръка за заплатата му. Колегията от професори, съставена от мъже и жени, с удоволствие и без колебание вземат на работа Джон, но не така благосклонни били към Дженифър и средно на Дженифър е предлагана заплата с 4 хил. долара годишно по-малка, отколкото на Джон.

Още по темата

08/03/2015

Човекът

Защо има толкова малко жени в науката?