Редовното вземане на прохладен душ може да има неочаквани ползи не само за околната среда, но и за физическото и психическото здраве. Изследване на учени от Университета в Базел показва, че хората, които постепенно въвеждат този навик в ежедневието си, съобщават за подобрено самочувствие и по-малко дни в болнични. Освен това използват по-малко енергия и вода, което се отразява благоприятно и на сметките за комунални услуги.
Много хора осъзнават, че ежедневните им навици оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда, но въпреки това трудно се решават да ги променят. Особено когато промяната изисква да се откажат от някакво удобство или да похарчат повече средства. Това наблюдение споделя д-р Лена Глазер (Lena Glaser), психолог и психотерапевт, която изследва как хората възприемат необходимостта от промяна в поведението си.
В докторската си дисертация към Факултета по психология на Университета в Базел тя търси отговор на въпроса дали хората са по-склонни да възприемат полезни за климата навици, когато те се вписват лесно в ежедневието им и носят непосредствени лични ползи.
За целта Глазер избира нещо съвсем обикновено – вземането на студен душ.
По-малко болнични и по-добро самочувствие
В изследването участват 719 души на възраст между 18 и 65 години. Всички са в добро здравословно състояние и преди началото на експеримента не са имали навика да се къпят със студена вода.
Участниците трябва да вземат душ в продължение на 12 седмици, като използват възможно най-студената вода, която могат да понесат.
В началото немалко от тях се отказват. Най-много участници напускат експеримента през първите две седмици, но след това броят на отказалите се намалява. Според Глазер това показва, че с течение на времето хората постепенно свикват с новия навик и първоначалният дискомфорт става по-поносим.
Сред останалите участници се наблюдава интересна тенденция. С напредването на изследването те все по-често съобщават, че се чувстват по-добре както физически, така и психически.
Един от най-интересните резултати се отнася до отсъствията по болест. Според данните участниците, които редовно вземат студени душове, използват средно с 31% по-малко дни болнични в сравнение с хората от контролната група.
Този резултат е впечатляващ, която има значение не само за индивидуалното здраве и качество на живот, но и за икономиката. По-малкото дни отсъствие по болест означават по-малко загубено работно време, по-ниски разходи за работодателите и потенциално по-малко разходи, свързани с боледуването.
Важно е обаче да се уточни, че изследването отчита връзка между участието в експеримента и по-малкия брой болнични, но само по себе си не доказва, че студените душове предотвратяват заболяванията. Необходими са допълнителни проучвания, за да се установят механизмите зад наблюдавания ефект.
Бодрост, освежаване и усещане за лично постижение
Когато са попитани какви непосредствени ползи усещат от студените душове, участниците най-често посочват, че се чувстват по-бодри и освежени.
Студената вода предизвиква бърза физиологична реакция. Тя стимулира нервната система, повишава степента на възбуда и кара организма да реагира на внезапната промяна в температурата. Именно затова след студен душ много хора изпитват прилив на енергия и усещане за събуждане.
Но има и друг, по-неочакван психологически ефект. Участниците изпитват удовлетворение от факта, че са успели да направят нещо неприятно и предизвикателно, което обикновено биха избегнали.
Това усещане за лично постижение може да се превърне в допълнителна мотивация за продължаване на навика. Човек не просто пести ресурси, а получава и непосредствена психологическа награда - удовлетворението, че е преодолял собственото си нежелание.
Според Глазер именно подобни лични ползи са важни за трайната промяна в поведението. Когато новият навик носи нещо положително, вместо да се възприема единствено като лишение, вероятността да бъде запазен е по-голяма.
По-ниски сметки за вода и електроенергия
Освен потенциалните ползи за здравето студените душове имат и съвсем конкретно финансово предимство.
При обикновеното къпане значителна част от енергията се използва за загряване на водата. Колкото по-висока е температурата ѝ, толкова повече енергия е необходима.
Изследователите дават показателен пример: при изразходвана вода за душ с обем 45 литра понижаването на температурата на водата от 40°C на 15°C спестява приблизително 1,3 киловатчаса енергия.
Към това се добавя и фактът, че хората обикновено прекарват по-малко време под студения душ. Така намалява и количеството използвана вода.
В продължение на 12-те седмици на експеримента участниците намаляват въглеродните си емисии средно с 15 килограма на човек - приблизително толкова, колкото се отделят при изминаването на 100 километра с автомобил.
За домакинството обаче непосредственото предимство е друго: по-малко изразходвана топла вода означава по-ниски сметки за енергия, а по-краткото къпане може да намали и разходите за водоснабдяване и канализация.
Така една малка промяна в ежедневието може да доведе до натрупване на икономии във времето. Ефектът ще зависи от начина на подгряване на водата, цената на енергията, продължителността на душа и броя на хората в домакинството.
Не е необходимо водата да бъде ледена
Изследването поставя и важен въпрос: трябва ли човек непременно да се подлага на максимално студена вода, за да извлече полза от този навик?
Отговорът на Глазер е окуражаващ за всички, които не обичат студените душове. Не е задължително да се преминава от гореща към ледена вода изведнъж. Дори умереното понижаване на температурата може да има положителен ефект.
Според психоложката прекомерното лишаване от удобства и удоволствия може в крайна сметка да накара хората да се почувстват нещастни. Затова тя препоръчва постепенен подход, при който всеки човек открива подходящата за себе си температура.
Желаещите да опитат могат да започнат с обичайния си душ, като в края постепенно понижават температурата на водата. С времето могат да удължават престоя под по-хладната струя, без да се насилват да достигат определена температура.
Няма нужда водата да бъде еднакво студена всеки ден. Важното е да се съобразяваме с реакциите на организма и да не пренебрегваме сигналите за дискомфорт.
Изследователката отбелязва и някои ограничения на проучването. Не е известно дали участниците продължават да вземат студени душове след края на експеримента. Не е установено и дали промяната в навиците им се запазва дългосрочно. Освен това остава неясно дали участието в изследването не води до други компенсаторни поведения, които биха могли да намалят постигнатите икономии.
Все пак резултатите подкрепят една интересна идея: здравословните и икономически изгодните промени не е задължително да изискват големи усилия или значителни финансови инвестиции.
Понякога е достатъчно да променим нещо, което така или иначе правим всеки ден. А когато промяната носи лично удовлетворение, подобрява самочувствието и намалява разходите, има по-голям шанс да се превърне в траен навик.
Справка: Breaking the Habit: Psychological Strategies to Promote Health and Sustainability; Lena Glaser Aus Tübingen, Deutschland, Basel, 2026; https://edoc.unibas.ch/server/api/core/bitstreams/aadc6b12-0dad-4767-9675-36918ea9300f/content
Източник: Cold showers benefit the environment and your health, University of Basel, EurekAlert!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Crew Dragon достига МКС за първи път след по-малко от 8 часа (видео)
Европа е обявена за родно място на прилепите
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза
Памет на водата или как ни промиват мозъка