Храмовете на Ангкор отразяват ли съзвездието Дракон, както твърди Греъм Ханкок?

Ваня Милева Последна промяна на 20 ноември 2026 в 00:00 29 0

Силуетите на кулите на Ангкор Ват се извисяват на фона на оранжевото небе на разсъмване, като слънцето изгрява вдясно зад палми и езеро с лилии на преден план.

Кредит Wikimedia Commons

Силуетите на кулите на Ангкор Ват се извисяват на фона на оранжевото небе на разсъмване, като слънцето изгрява вдясно зад палми и езеро с лилии на преден план.

Храмовете на Ангкор са построени от известни царе между IX и XII век сл. н. е. и нито едно проучване, не открива, че разположението им е копирано от съзвездието Дракон или от небе от 10 500 г. пр. н. е., както твърди Греъм Ханкок - британски автор на книги за алтернативна археология и на хипотези за изчезнали цивилизации от края на последния ледников период.

Ангкор Ват е построен като храм на Вишну, а по-късно кхмерските царе се обръщат към будизма, така че неговите зали пазят свещените традиции на две религии. Но нова статия на Аncient Оrigins не се занимава с този преход от една религия в друга, а проверява само едно съвременно твърдение за това как са били разположени на земята храмовете на Ангкор.

Откъде идва идеята за съзвездието Дракон

Твърдението идва от "Небесното огледало" (Heaven's Mirror), книга от 1999 г. на Греъм Ханкок със снимки от Санта Фаия. На страницата на книгата на уебсайта на Ханкок е посочена част за Камбоджа с глава, озаглавена "Дракон", на името на северното съзвездие, което в галерията му се нарича "Змия".

На тази страница се казва, че книгата декодира "тайно учение, предавано от посветени от незапомнени времена", изпълнявано в "храмове, чието разположение отразява звездите и съзвездията на нощното небе". Ханкок свързва това учение с прецесията, бавното изместване на звездите, което той определя на "един градус на всеки 72 години".

Галерията със снимки от книгата, публикувана също на сайта на Ханкок, обяснява камбоджанската част от идеята. Един надпис нарича Та Кео "земният еквивалент на звездата Зета в съзвездието Дракон". Друг надпис казва, че царският храм на Фимеанакас "вероятно е бил сцена за кхмерски астрономически ритуали, включващи съзвездието Дракон, Змията".

Трети надпис, за различно съзвездие, носи единствената дата в галерията. В него се казва, че храмът Баконг в Ролуос, заедно с два близки храма, "образува модела на трите звезди в Северната корона, видими над хоризонта на разсъмване при пролетното равноденствие, 10 500 г. пр.н.е."

Според това тълкуване, строителите са наследили много по-стар план на небето.

Какво казват доказателствата

Самите храмове са добре датирани, а в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО Ангкор е описан като място, където се намират останките от столиците на Кхмерската империя "от IX до XV век".

Стъпаловиден пясъчников храм с пет кули се издига от широка терасовидна основа върху тревиста равнина, под бледо небе Храмът Та Кео в Ангкор, който Ханкок свързва със звезда в съзвездието Дракон. Кредит: Wikimedia Commons

Независимият учен Уилям Ромен (William Romain) представя летописа на строителството в статия от 2018 г. в Journal of Skyscape Archaeology (справка за референциите има под статията). Индраварман I, който управлява от 877 г. сл. н. е., построява Преах Ко и Баконг. Ромен описва Баконг като една от най-ранните пирамиди в Ангкор, "построена, за да символизира планината Меру", свещената планина в центъра на индуисткия космос.

Ангкор Ват е построен повече от два века по-късно. Ромен посочва Суряварман II, управлявал от 1113 г. сл. н. е., че е положил неговите основи. Субхаш Как, тогава работещ в Държавния университет на Луизиана, поставя главната храмова сграда в Ангкор между 879 и 1191 г. сл. н. е.

Ромен добавя, че Джаяварман VII, управлявал от 1181 г. сл. н. е., е променил държавната религия от шиваизъм, индуистка традиция, на махаяна будизъм. Тази промяна, пише той, "обяснява смесицата от брахмански и будистки елементи в храмовете". Следователно храмовете на Ангкор са били основани от различни владетели, за различни богове, в продължение на приблизително три века.

Това разпръскване прави трудно поддържането на единна звездна карта и Ромен, след като е разгледал дузина храмове, стига до заключението, че "в целия Ангкор не е използвана единна проектна схема".

Небето, което строителите са наблюдавали

Ориентациите, които могат да бъдат измерени в Ангкор, сочат към Слънцето от времето на строителите. Джулио Магли (Giulio Magli) от Политехническия институт в Милано, в статия в списание Studies in Digital Heritage през 2017 г., установява, че всичките 31 паметника, които той разглежда в района на Ангкор, са ориентирани в рамките на пет градуса на изток.

Самият Ангкор Ват е обърнат на запад, под азимут от 270,5 градуса. Магли отбелязва, че вероятната причина е, че храмът "първоначално е бил посветен на Вишну, бог, тясно свързан със запада". Този половин градус има видим резултат всяка пролет и есен на мястото.

Висока пясъчна храмова пирамида, увенчана с централна кула, се издига в края на черен път, ограден с дървета и розови цъфтящи храсти. Храмът Баконг в Ролуос, построен по времето на Индраварман I в края на IX век сл. н. е. Кредит: Wikimedia Commons, 2009 г.

"Гледайки от западната порта към храма в зори по време на равноденствия, се вижда как слънцето изгрява точно над централната кула", пише Магли. Робърт Стенсел (Robert Stencel) и колегите му описват ефекта в списание Science през 1976 г.

Ромен отбелязва, че френският учен Пиер Парис е предложил това подравняване по време на равноденствие през 1941 г.

Собственото проучване на Ромен отива по-далеч и идентифицира повече от 70 подравнявания на слънцестоене в Ангкор Ват и 11 близки храма, включително Баконг и Та Кео. Той твърди, че ако храмовете са били "микрокосмически модели на космоса", тогава тези подравнявания ги свързват с годишния цикъл на Слънцето.

Магли обяснява и защо строителите са предпочитали Слънцето, отбелязвайки, че звездите са били трудни за наблюдение във влажния въздух на Ангкор и че "поради прецесията, по онова време не е имало "полярна звезда".

Алтернативният възглед

Тезата на Ханкок се основава на съпоставянето на позициите на храмовете с позициите на звездите. На неговия собствен уебсайт 10 500 г. пр.н.е. се появява само в надписа за храмовете в Ролуос, където фигурира съзвездиет Северна корона, докато надписите за храмовете Та Кео и Фимеанакас (свързвани от него със съзвездието Дракон) не се посочва дата. В надписите се показват само съпоставки без данни за измервания.

В таблицата с паметници на Магли е посочен Фимеанакас с бележката "Дата и царят не са сигурни", така че източниците не датират категорично един от двата храма на съзвездието Дракон.

Нито един от археологическите или астрономическите източници, прочетени за тази проверка, не съобщава за план на храм, копиран от съзвездието Дракон или от небето от 10 500 г. пр.н.е., нито за каквато и да е сграда в Ангкор от този период. Вместо това публикуваната работа открива слънчеви подреждания, свързани с индуистки и будистки представи за космоса.

Докъде стига това

Храмовете на Ангкор са били проектирани с внимание към астрономията, от изгрева на слънцето над Ангкор Ват до десетките линии на слънцестоене. Ромен и други учени тълкуват тези планове като модели на планината Меру и на космическия ред.

Твърдението, че храмовете копират съзвездието Дракон, или небето от 10 500 г. пр.н.е., не намира подкрепа в археологическите данни, прочетени за тази проверка. Храмовете са основани от конкретни царе в продължение на около три века, а подредбите, които споделят, сочат към Слънцето от тяхното време.

Справка:

Източник: Do the Temples of Angkor Mirror the Draco Constellation, as Graham Hancock Claims?, Аncient Оrigins

    Най-важното
    Всички новини