Изследване на богатството и статуса сред ранните европейски скотовъдци

Ваня Милева Последна промяна на 17 ноември 2026 в 10:09 76 0

Художествена реконструкция на младото момиче с медния пръстен за врата (и спиралите за коса) в гроб 41 в Чаховице. Червена охра, боя за лице, вдъхновена от декорациите по керамиката в гроба ѝ.

Кредит Solveig Chaudesaigues-Clausen

Художествена реконструкция на младото момиче с медния пръстен за врата (и спиралите за коса) в гроб 41 в Чаховице. Червена охра, боя за лице, вдъхновена от декорациите по керамиката в гроба ѝ.

Как археолозите могат да измерят богатството в праисторическите общества, които не са оставили след себе си писмени записи, данъчни регистри и данни от преброявания?

Изследовател от университета в Копенхаген е разработил метод, наречен QuantWealth, който използва археологически доказателства от погребения, за да реконструира социалния статус, богатството и неравенството преди хиляди години.

В ново проучване, публикувано в Journal of Neolithic Archaeology, методът е приложен към почти 300 гроба на възраст от 4000 до 5000 години в днешна Бохемия. Изследователите са сравнили анализите на гробовете с генетичния произход и Y-хромозомните модели на скелетните останки, за да проследят бащините линии. Те са взели предвид и патологии, възраст и пол, за да дадат подробности за историята на така наречената култура на шнуровата керамика.

Изследователите установяват, че социалното неравенство се е появило постепенно в Бохемия в продължение на няколко века след миграции от степта. Тези миграции са разпространили ранните индоевропейски диалекти в цяла Европа, но поне в Бохемия неравенството не е било дълбоко вкоренено.

"Археолозите отдавна спорят дали степните популации, мигрирали през Европа от Украйна, са донесли със себе си силно неравностойна социална система и патриархат. Нашите резултати показват много по-динамична картина, където социалните различия се развиват постепенно. Постигането на статус чрез лични постижения, отколкото чрез наследяване, поне през първите 400 години", разказва археологът от Университета в Копенхаген Микел Нортофт (Mikkel Nørtoft), главен автор на изследването, който е разработил метода QuantWealth в своята докторска дисертация.

Ранни радиовъглеродни датировки (средни точки на диапазона) за културата с шнурова керамика, включително потенциална "прото-шнурова керамика" в Южна ПолшаРанни радиовъглеродни датировки (средни точки на диапазона) за културата с шнурова керамика, включително потенциална "прото-шнурова керамика" в Южна Полша, данни от Bourgeois et al. 2025, адаптирано и редактирано от Mikkel Nørtoft. Кредит: Mikkel Nørtoft

Общество в преход

Нортофт и неговият колега Адам Рорлах (Adam B. Rohrlach) са анализирали 296 погребения от културата на шнуровата керамика в Бохемия и са сравнили тези оценки с ДНК, бащини линии, възраст, пол, здраве и наранявания от скелетите.

Първите пастири се заселили в Бохемия около 2900 до 2700 г. пр.н.е., след като вулканично изригване е затъмнило небето и донесло няколко тежки години. Гробовете от този период съдържали малко вещи и хората са строили земни могили и споделяли общи погребални ритуали, за да обвържат новодошлите в една мрежа. Разликите в богатството не били големи и най-вече следвали възрастта, така че по-възрастните хора имали по-висок статус от по-младите. Властта изглежда била разпределена в няколко мъжки рода от степта, а неравенството между половете било ниско.

Засилена конкуренция и неравенство

Между 2700 и 2500 г. пр.н.е. се появява нов мъжки род и погребенията се превръщат в състезания по показност. Гробовете съдържат повече престижни предмети и повече месо, търговските мрежи се разрастват и мъжете получават по-богати погребения от жените. По-младите възрастни стават най-често срещаните погребения, но скелетните наранявания не показват ясен ръст на насилието. Авторите предполагат, че съперничеството се е развивало чрез погребални празненства, с възможни борби за власт между родовете.

"В последната фаза, приблизително 2500–2300 г. пр.н.е., виждаме няколко прояви на семейно богатство при деца, а преди това новият род вече доминира в погребалните данни. Така че може би новият род е спечелил най-много последователи и власт, като съдейки по погребалните дарове и техните потомци сега са се конкурирали помежду си", посочва Нортофт.

"Малкото богати детски гробове и този преобладаващ произход говорят за повече наследено богатство и са характеристики на трайно неравенство. Етнографските паралели биха могли също да подкрепят идеята, че родителите са украсявали децата си с орнаменти, за да увеличат социалната им стойност при бъдещ брачен обмен. Булките често са се местили в домакинството на съпруга си в обществата от шнурова керамика, а даването на зестра е запазено в ранния индоевропейски речник и исторически е често срещано в индоевропейските общества."

Най-богатият гроб в изследването принадлежи на момиче от местността Чаховице, което е погребано с рядък меден пръстен за врата. Пръстенът, наречен торк, по-късно се превръща в символ на висшата класа в Европа от бронзовата и желязната епоха.

Според изследователите, тези развития предполагат нарастваща социална конкуренция и възможна поява на по-трайни форми на неравенство сред късните общности от шнуровата керамика.

Дали това развитие показва първите малки стъпки към дългогодишни семейни династии, документирани по-късно през бронзовата епоха, ще изисква повече данни както за културата на шнуровата керамика, така и за свързаната с нея култура на фуниевидните чаши, която я е заменила в Централна Европа.

"Вече имаме корелация между променящите се линии на Y-хапло групата и неравномерното показване на погребално богатство в един регион, но се нуждаем от повече ДНК данни, за да потвърдим това на семейно ниво и другаде", обяснява Нортофт.

Проучването показва също как комбинирането на ДНК, археология и език може да обогати разказите за социалните промени в миналото.

Справка: Cooperation and Competition: Changes in Wealth, Power, and Patrilines in the Czech Corded Ware Culture, Journal of Neolithic Archaeology (2026). DOI: 10.12766/jna.2026.7

Източник: Archaeologists shed new light on wealth and status among Europe's early herders, University of Copenhagen

    Най-важното
    Всички новини