Разкрито е генетичното раздалечаване на носителите на индоевропейски езици от Източното и Западното Средиземноморие през бронзовата епоха.
Откритията показват, че испанското, френското и италианското население е наследило степни предци от от Културата на камбановидните чаши (Bell Beaker), докато гръцките и арменските групи са произлезли директно от популациите на Ямната култура.
Резултатите им са в съответствие с итало-келтския и гръцко-арменския лингвистичен модел.
За изследването е работил екип от 91 изследователи - включително известният генетик Еске Вилерслев (Eske Willerslev) от Геогенетичния център на фондация "Лундбек" в Университета в Копенхаген.
Индоевропейските езици обхващат голяма част от Европа и Западна Азия и се смята, че са възникнали главно в резултат на миграциите на хора от ранната бронзова епоха през Понтийската степ. Понтийската степ се простира на север от Черно море от края на днешна България през Южна Украйна до бреговете на Каспийско море.
Относителните лингвистични модели са послужили като опорни точки при картографирането на европейската миграция, въпреки че физическият произход на носителите на езика спрямо културната им адаптация е останал неясен.
Предишни генетични изследвания са потвърдили произхода на степните предци в Европа, но не могат да разграничат дали различните европейски популации са получили степния принос от едни и същи или от различни източници. За да се затвърдят теоретичните заключения, е необходима определяща времето промените генетична информация от цели региони на Средиземноморието.
В изследването „Ancient genomics support deep divergence between Eastern and Western Mediterranean Indo-European languages“ („Древната геномика потвърждава дълбоката дивергенция между индоевропейските езици от Източното и Западното Средиземноморие“), публикувано на сървъра за препринти bioRxiv, изследователите анализират 314 древни генома, за да изяснят траекториите на свързаните със степите популации и възможния произход на езици като италийски, келтски, гръцки и арменски.
Древни геноми от Испания, Франция, Италия, Унгария, Молдова, Гърция, Кипър, Турция, Сирия и Ливан, датирани между 2100 и 5200 години, са секвенирани и комбинирани с публикувани преди това древни геноми за общо 2403 проби. Източниците на степното родословие са сравнени с помощта на моделиране на примесите по идентичност на произхода или IBD (identical by descent). За да се оцени мобилността в рамките на популациите, 224 индивида са подложени на анализи на стронциеви изотопи.
Анализът на стронциевите изотопи е техника за проследяване на човешката миграция. Той изследва съотношението на изотопите на стронций (по-специално 87Sr/86Sr) в човешки останки. Веднъж погълнат чрез питейна вода или ядене на растения, стронцият се вгражда в костите и зъбния емайл, където запазва изотопните съотношения, съществуващи по време на тяхното формиране.
Различните региони имат различни стронциеви характеристики (съотношения 87Sr/86Sr), които се основават на геологията на основата им. Анализът на тези съотношения в костите и зъбите може да разкрие географския произход на мястото, където даден индивид е живял и се е снабдявал с храна и вода, което позволява на изследователите да направят извод за миграционните процеси. Въпреки че в повечето случаи не дава точна информация за местоположението, този метод може точно да разкрие разликата между местните и неместните жители на даден район.
Генетичните находки разкриват ясно изразено разделение между населението на Източното и Западното Средиземноморие през бронзовата епоха, с две отделни експанзии на степни предци в Средиземноморието.
Разпределение на дяловете на предците, произхождащи от Културата на камбановидните чаши (Bell Beaker) и Ямната култура (Yamnaya), получени от модела на примесите по идентичност на произхода IBD (identical by descent). Делът на всеки степния източник е стандартизиран по общия степен принос, т.е. сумата от приноса на Културата на шнуровата керамика (Corded Ware), Bell Beaker и Yamnaya_Samara.bioRxiv (2024). DOI: 10.1101/2024.12.02.626332
Популациите на представителите на Културата на камбановидните чаши (Bell Beaker) произхождат от степни скотовъдци, които смесват степния си произход с местните неолитни европейски земеделци. По-конкретно, групите Bell Beaker са носили генетични профили, свързани със степта, но от по-ранни степни популации, като например ямнайците, съчетани с родословия, свързани с по-рано съществуващата Култура на кълбовидните амфори в Западна Европа.
Местните примеси вероятно са улеснили разпространението на популациите на Културата на камбановидните чаши на запад в Италия, Франция и Испания, което съответства на лингвистичните модели, предполагащи итало-келтска подгрупа, тъй като италийските и келтските езици имат общ произход.
Степните предци в Гърция и Армения произхождат директно от Ямната популация от Понтийската степ без значителен примес на местни жители.
В Гърция този произход е открит при индивиди от Пелопонес още през 3800 г. пр. н. е., което предшества появата на гръцкия език и микенската цивилизация. Отпечатъкът на степното родословие съвпада с политическия възход на микенската култура.
Арменските степни предци се появяват през средната бронзова епоха и са генетично сходни с гръцките популации, което подкрепя гръко-арменската езикова хипотеза.
Генетичните данни от Северна и Централна Италия показват множество примеси, които отразяват сложни взаимодействия между степните мигранти и местното неолитно земеделско население. В Гърция степният произход съвпада с политическия възход на микенската култура.
Съотношенията на стронциевите изотопи идентифицират 56 неместни индивида в Гърция, Кипър и Италия, което отразява моделите на активна мобилност през бронзовата епоха. Един индивид от Пиан Султано в Италия е показал нелокален признак в черепна кост, но локален признак в зъбите, което показва, че индивидът е прекарал детството си в далечна страна.
Четири неместни индивида в Кипър произхождат от различни генетични среди. Един от тях показва висок радиогенен изотопен подпис на стронций, съответстващ на скандинавско месторождение. Генетичните последователности на този индивид също се групират със скандинавски произход от бронзовата епоха, което подсказва за средиземноморски търговски пътища, достигащи далеч отвъд местните граници.
Разпределение на древните индивиди по държави (А), (N= броят на индивидите в това изследване/общият брой на индивидите в набора от данни) и местност, показана на картата (В). Показани са само индивидите, ограничени по времева рамка (преди 6 000-1 000 години), за да се избегне припокриване. Кредит: Genetics (2024). DOI: 10.1101/2024.12.02.626332
Сравнени с хипотетичното лингвистично картографиране, комбинираните генетични и стронциеви данни предоставят убедителни доказателства за ясно изразено генетично и лингвистично разделение между древните източно- и западносредиземноморски индоевропейски популации. Италийските и келтските групи са свързани с популациите на Културата на камбановидните чаши, докато гръцките и арменските групи проследяват произхода си до популациите на Ямната култура.
Тези констатации съответстват на хипотезите за итало-келтска и гръко-арменска езикова миграция и не се съгласуват с алтернативни модели като индо-гръцки и итало-германски.
Справка: Fulya Eylem Yediay et al, Ancient genomics support deep divergence between Eastern and Western Mediterranean Indo-European languages, bioRxiv (2024). DOI: 10.1101/2024.12.02.626332
Източник: Ancient genomes provide final word in Indo-European linguistic origins, Justin Jackson, Phys.org
Още по темата
Човекът
Теорията на Херодот за произхода на арменците е опровергана от първото цялостно геномно изследване
Човекът
Индоевропейски езици: Ново изследване съгласува двете доминиращи хипотези за произхода им
Човекът
Древните европейски езици хвърлят светлина върху Великата миграция и метеорологичния речник
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари