Индоевропейски езици: Ново изследване съгласува двете доминиращи хипотези за произхода им

Лингвистиката и генетиката се комбинират, за да предложат нова хибридна хипотеза за произхода на индоевропейските езици

Ваня Милева Последна промяна на 30 октомври 2023 в 00:00 19636 0

Анатолийски пейзаж в Турция.

Кредит CharlesFred (CC BY-NC-SA 2.0 Deed)

Анатолийски пейзаж в Турция.

Международен екип от лингвисти и генетици е постигнал значителен пробив в разгадаването на произхода на индоевропейския език, семейство езици, говорени от почти половината от населението на света.

Езиците от индоевропейското семейство се говорят от почти половината от населението на света. Тази група включва огромен брой езици, вариращи от английски и испански до български, кюрдски и персийски.

Още от откритието, преди повече от два века, че тези езици принадлежат към едно и също семейство, филолозите са работили, за да реконструират първия индоевропейски език (известен като протоиндоевропейски) и да създадат "езиково родословно дърво", където клоновете представляват еволюцията и разделянето на езиците във времето. Този подход се основава на филогенетиката – изследването на това как се развиват биологичните видове – което също предоставя най-подходящия модел за описание и количествено определяне на историческите връзки между езиците.

Родословно дърво на индоевропейските езици от художничката Мина Сундберг в книгата й Stand Still. Stay Silent.  Илюстрацията на Мина Сундберг (Minna Sundberg) картографира връзките между индоевропейските и уралските езици. Илюстрацията да демонстрира защо някои от героите в нейната книга успяват да се разберат, въпреки че говорят различни езици. Тя иска да покаже колко тясно са свързани помежду си шведски, датски, норвежки и исландски и как финландският идва от различни езикови корени. CC BY-NC-SA 2.0 DEED

Въпреки многобройните проучвания все още остават много въпроси относно произхода на индоевропейския език: къде се е говорил първоначалният индоевропейски език в праисторическите времена? Кога се е появила тази езикова група? Как се е разпространил в Евразия?

Анатолия или Понтийската степ?

Има две основни, макар и очевидно противоречиви, установени хипотези. От едната страна имаме анатолската хипотеза, която проследява произхода на индоевропейците до Анатолия, в съвременна Турция, през епохата на неолита. Според тази хипотеза, създадена от британския археолог Колин Ренфрю (Colin Renfrew), индоевропейските езици са започнали да се разпространяват към Европа преди около 9000 години, заедно с разпространението на земеделието.

От другата страна имаме Степната хипотеза, която поставя произхода на индоевропейските езици по на север, в Понтийската степ. Тази теория гласи, че протоиндоевропейският език се е появил някъде на север от Черно море преди около 5000 или 6000 години. Свързан е с курганската култура, известна със своите отличителни надгробни могили и практики за отглеждане на коне.

За да се реши коя от тези две хипотези е вярна, са проведени генетични изследвания за сравняване на ДНК, открита в праисторически обекти, с тази на съвременните хора. Този тип изследвания обаче могат да предоставят само косвени улики за произхода на индоевропейските езици, тъй като езикът, за разлика например от кръвната група, не се наследява чрез гени.

Предишните филогенетични анализи на индоевропейските езици са стигнали до противоречиви заключения относно възрастта на семейството, поради комбинираните ефекти от неточности и несъответствия в наборите от данни, които са използвали, и ограничения в начина, по който филогенетичните методи са анализирали древните езици.

Новото проучване, публикувано в Science, подхожда към въпроса от различен ъгъл, използвайки директни лингвистични данни, за да оцени времевите линии, изложени от двете хипотези.

В този проект, осъществен от над 80 лингвисти под ръководството на изследователи от Департамента за езикова и културна еволюция към Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, се създава нов набор от данни от основен речник от 161 индоевропейски езика, включително 52 древни или исторически езици.

Това по-всеобхватно и балансирано събиране на образци, съчетано със строги протоколи за кодиране на лексикални данни, коригира проблемите в наборите от данни, използвани от предишни проучвания.

Повече данни

Образците, използвани в по-ранни филогенетични изследвания, са взети от ограничен набор от езици. Нещо повече, някои анализи предполагат, че съвременните езици произлизат директно от древните писмени езици, когато всъщност идват от устни варианти, които са били говорени през същия период – испанският например не идва от класическия латински, открит в творбите на Вергилий, а от популярния или "прост" латински, който се е говорил от обикновените хора. Тези недостатъци и предположения са изкривили оценките за възрастта на подгрупите от индоевропейското езиково семейство като германски, славянски или романски.

Новото проучване се занимава с тези проблеми, елиминирайки несъответствията и взема данни от по-широк кръг източници (от 161 езика), за да предостави по-балансиран и пълен набор от извадки. След това тези данни са подложени на филогенетичен бейсиански анализ, статистически метод за установяване на най-вероятните връзки между езиците и клоновете на родословното дърво.

Бейсиански статистически метод

Бейсианския подход, кръстен на английския статистик Томас Бейс (Thomas Bayes), е алтернативен метод за определяне за вероятността. То се концентрира повече върху това, което знаем, предвиждаме и вярваме за събитията, отколкото върху самите събития. Казано по-просто, бейсианците разглеждат вероятностите като вид система за класиране. Според тази гледна точка най-добре е да се сравни специфичната стойност на дадена вероятност с тази на други вероятности, за да се определи кои събития са по-вероятно и кои по-малко вероятни.

Проучването показа например, че итало-келтско езиково семейство не може да съществува, тъй като италийските и келтските езици са се разделили няколко века преди разделянето на германските и келтските езици, което се е случило преди около 5000 години.

Екипът използва наскоро разработен бейсиански филогенетичен анализ с активиран произход, за да провери дали древните писмени езици, като класическия латински и ведическия санскрит, са били преките предшественици съответно на съвременните романски и индийски езици.

"Нашата хронология е стабилна в широк спектър от алтернативни филогенетични модели и анализи на чувствителността", заявява Ръсел Грей (Russell Gray), ръководител на Департамента за езикова и културна еволюция и водещ автор на изследването.

Разпространението на индоевропейските езици според новата хибридна хипотеза. Кредит: P. Heggarty et al., Science (2023)

Нова оценка: Индоевропейците са на около 8100 години

Що се отнася до въпроса за произхода на индоевропейските езици, изчисленията, базирани на новите данни, показват, че те са били заговорени за първи път преди около 8000 години, а пет основни клона на индоевропейските езици вече са се отделили преди около 7000 години.

Резултатите от това изследване не съвпадат добре нито с анатолската, нито с курганската хипотеза. Вместо това те предполагат, че родното място на индоевропейските езици е някъде в южната част на региона на Кавказ. Оттам те се разширяват в различни посоки: на запад към Гърция и Албания; на изток към Индия и на север към Понтийската степ.

Около три хилядолетия по-късно идва втора вълна на експанзия към Европа на чергари от причерноморско-каспийските степи, т.нар. ямна култура, преди около 4500 г., която полага началото на формирането повечето от езиците, които се говорят днес в Европа и на културата на шнуровата керамика (Corded Ware).

Тази хибридна хипотеза, която обединява двете установени преди това теории, също е в съответствие с резултатите от най-новите изследвания в областта на генетичната антропология.

"Последните древни ДНК данни предполагат, че анатолският клон на индоевропейците не се е появил от понтийската степ, а от по-на юг, в или близо до северната дъга на Плодородния полумесец - като най-ранният източник на индоевропейското семейство. Нашата топология на родословното дърво на езика и нашите дати на разделяне на родословието сочат към други ранни клонове, които също може да са се разпространили директно оттам, а не през Понтийската степ, отбелязва Пол Хегарти (Paul Heggarty), първи автор на изследването.

"По този начин древната ДНК и езикова филогенетика се комбинират, за да подскажат, че решението на 200-годишната индоевропейска загадка се крие в хибрид на земеделската и степната хипотеза", отбелязва Грей.

Освен че ни доближава до разрешаването на вековната енигма за произхода на нашите езици, това изследване илюстрира как толкова различни дисциплини като генетиката и лингвистиката могат да се допълват взаимно, за да предоставят по-надеждни отговори на въпроси от човешката праистория. 

Справка: "Language trees with sampled ancestors support a hybrid model for the origin of Indo-European languages” by Paul Heggarty, Cormac Anderson, Matthew Scarborough, Benedict King, Remco Bouckaert, Lechosław Jocz, Martin Joachim Kümmel, Thomas Jügel, Britta Irslinger, Roland Pooth, Henrik Liljegren, Richard F. Strand, Geoffrey Haig, Martin Macák, Ronald I. Kim, Erik Anonby, Tijmen Pronk, Oleg Belyaev, Tonya Kim Dewey-Findell, Matthew Boutilier, Cassandra Freiberg, Robert Tegethoff, Matilde Serangeli, Nikos Liosis, Krzysztof Stroński, Kim Schulte, Ganesh Kumar Gupta, Wolfgang Haak, Johannes Krause, Quentin D. Atkinson, Simon J. Greenhill, Denise Kühnert and Russell D. Gray, 28 July 2023, Science.
DOI: 10.1126/science.abg0818

Източници:

Indo-European Languages: New Study Reconciles Two Dominant Hypotheses About Their Origin, Published: October 25, 2023, Kim Schulte, The Conversation

New insights into the origin of the Indo-European languages, Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !