От преливащи кофи до справедлива система: време ли е да плащаме, колкото изхвърляме?

Климатека Последна промяна на 26 ноември 2025 в 00:00 117 0

преливащи кофи

Кредит личен архив на Данита Заричинова/ свободна за ползване
От преливащи кофи до справедлива система: време ли е да плащаме, колкото изхвърляме?

Над десетилетие отлагаме въвеждането на принципа „замърсителят плаща“. Как работи, защо буксува у нас и кои са работещите примери

  • Преливащите кофи не са логистичен проблем, а симптом на несправедлива система, в която плащаме такса смет според данъчната оценка, а не според реалното количество отпадък.
  • Моделът „плащаш, колкото изхвърляш“ (PAYT) стимулира намаляването на отпадъците, по-високо качество на разделното събиране и спада на метановите емисии от депата.
  • От 1 януари 2026 г. в България трябва да започне въвеждането на модела. Това се случва след повече от десет години отлагане, породено от комбинация от политически страх от недоволство, липса на инфраструктура, данни, административен капацитет и недоверие сред хората.
  • Успешните примери от Словения, Хърватия и Парма показват, че моделът работи, когато има измерване, удобна инфраструктура, прозрачни правила и силна комуникация – резултатът е над 70% разделно събиране и по-ниски разходи за депониране.
  • PAYT е икономически печеливш модел — намалява общите количества отпадък, оптимизира сметоизвозването и води до реални икономии както за общините, така и за домакинствата, които намаляват сметката си, когато намаляват отпадъка си.
  • Рециклируемите отпадъци не се таксуват. Затова домакинствата, които изхвърлят разделно и намаляват общия си отпадък, печелят.

Преливащите кофи в България не са просто логистичен проблем – те са симптом на дълбоко несправедлива и остаряла система за таксуване на отпадъците. Докато плащаме според данъчната оценка, а не според реално изхвърленото количество, кризите ще се повтарят. Моделът „плащаш, колкото изхвърляш“ е заложен в закона, но въвеждането му буксува повече от 10 години. Този текст обяснява защо и какво може да промени PAYT.

Такса битови отпадъци (ТБО) е основен елемент в управлението на отпадъците — с нея общините покриват разходите за събиране, транспорт и третиране на твърдите битови отпадъци. След повече от 10 години отлагане, от 1 януари 2026 г. у нас трябва да започне въвеждането на модела “плащаш, колкото изхвърляш” („pay as you throw“ или накратко: PAYT) — принцип, който стимулира по-малко генериране на отпадъци и повече разделно събиране. В момента плащаме на база данъчната оценка на имота, което прави системата несправедлива и необоснована.

Защо е важно да плащаме, колкото изхвърляме?

Моделът “плащаш, колкото изхвърляш” е част от принципа „замърсителят плаща“: таксуването се базира на реалното количество отпадъци, в основата му е принципът за справедливост: онзи, който замърсява повече, плаща повече. Но зад тази идея стои и много по-широка логика – стимул за намаляване на отпадъците, по-добро разделно събиране и пряк принос към борбата с климатичните промени чрез ограничаване на метановите емисии от депата и въглеродните емисии от изгаряне.

Вариант за изчисляване на таксата за отпадъци с торби/ личен архив Данита Заричинова

Как работи моделът 

PAYT (Pay As You Throw) е широко използван в редица европейски държави. Общият принцип е ясен: домакинствата плащат такса според количеството остатъчни (смесени) отпадъци, които изхвърлят – в България това е този, който отива в сивия контейнер. Рециклируемите отпадъци не се таксуват, което стимулира разделното събиране. Така домакинствата, които намаляват общия си отпадък и рециклират активно, плащат по-малко.

Но има много варианти за изчисляването ѝ: според обема на контейнера, честотата на събиране, теглото на отпадъка и др. Както и доста варианти за измерване – чрез индивидуален контейнер, с покупка на специални торби, чрез баркодове и др.

Фиг.1: Слайд от презентация на Габриели Фоли, който показва приложение за информиране на гражданите. Фоли е бивш зам.кмет на Парма и един от главните действащи лица в трансформацията на местната система за управление на отпадъците. 

Повечето успешни системи комбинират фиксирана базова част, която покрива основните разходи на общината, и променлива част, която зависи от реалното количество отпадъци, като разделно събраният отпадък не се таксува, само смесеният. 

Тази комбинация позволява достъпност на услугата, но същевременно дава ясен стимул на гражданите да намаляват своя смесен отпадък чрез компостиране и разделно събиране.

6 ключови стъпки за ефективна система за таксуване на отпадъците

За да бъде работещ и справедлив моделът за таксуване на битовите отпадъци, всяка община трябва да премине през шест задължителни стъпки, които да бъдат подкрепени от държавните институции:

  1. Паралелно прилагане на разделното събиране и новия модел на таксуване. Двете системи трябва да вървят ръка за ръка – едната не може да функционира ефективно без другата. Организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки трябва да покриват всички населени места и да използват същия метод на измерване като при смесения отпадък.
  2. Единни правила за всички населени места и видове сгради. Необходимо е да няма различия в начина на изчисляване на таксата между градове, села, типове имоти или брой жители.
  3. Функционален софтуер за оптимизация на сметоизвозването. Системата трябва да позволява на сметосъбиращите камиони да вдигат само пълните контейнери. Това значително оптимизира маршрутите и намалява разходите за цялата система.
  4. Обществените контейнери – отговорност на общината. Всички съдове, разположени на публични пространства, трябва да бъдат поддържани и обслужвани от общинската администрация.
  5. По-голяма отговорност за собствениците на имоти. Всеки собственик следва да заплаща такса, независимо дали живее постоянно, временно или изобщо не обитава имота си. 
  6. Решенията да минават през обществено обсъждане. Всички промени в системата трябва да бъдат прозрачни, подложени на консултации и да отразяват гласа на гражданите.

Българските пионери: какво вече се тества и какво научаваме

Няколко български общини вече правят първи стъпки към модела „плащаш, колкото изхвърляш“, като пилотните им проекти дават добра представа докъде може да стигне България – и къде системата се препъва.

Свиленград е сред пионерите и подготвя работещ модел, който включва промяна в местната наредба и преминаване към реално измерване на генерирания отпадък. Местните власти първи обявиха, че виждат PAYT като най-справедливия и най-ефективен начин да намалят разходите за депониране, които нарастват всяка година. Проведоха и пилотен проект, с който да съберат данни за месечните количества изхвърлен отпадък на част от домакинствата в общината в 3 различни зони. 

 Контейнери по пилотен проект за мерене на контейнерите в Свиленград/ Личен архив Данита Заричинова

На индивидуалните кофи и контейнери бяха поставени транспондери за разпознаване и ултразвукови сензори за измерване на запълването. Те се монтират само на съдовете за битови отпадъци. Всеки съд се идентифицира и заключва, за да е ясно на гражданите, че отчетеното количество отпадък идва само от тяхното домакинство.

Транспондерите за разпознаване върху контейнерите по пилотен проект за мерене на количеството отпадъци в Свиленград/ Личен архив Данита Заричинова

Свиленград доказва, че моделът може да работи и в малка община, стига да има политическа воля и измерване.

Гоце Делчев е друга община, която публично декларира, че от 2026 г. новата система ще бъде задължителна за всички домакинства. Там се планират „умни“ контейнери с чипове, които отчитат всяко изхвърляне. Според местно проучване, 72% от хората подкрепят идеята в принципен план, но реално само около 30% изхвърлят разделно. Това показва основното предизвикателство в българския контекст: приемането на модела не върви автоматично с промяна в навиците. 

Свиленград, индивидуални кофи пред всяко домакинство/ личен архив Данита Заричинова

Още общини в последните седмици публично заявиха готовност да преминават към нова система – Лом, Русе, Търговище, Шумен и др. Най-предпочитаният вариант за 2026 г. е това да става на база брой жители в имота. Това е крачка в правилната посока, но за съжаление много малка. Броят жители не отразява дали и колко те се стараят да изхвърлят по-малко отпадък.

Защо въвеждането на PAYT в България буксува вече повече от десетилетие

Макар законът да предвижда преминаване към такса смет на база количество, въвеждането на PAYT в България се отлага повече от 10 години. Причините са комбинация от политически, административни и обществени фактори:

  • Политически риск – местните власти се опасяват, че всяка промяна в такса смет ще бъде възприета като „повишение“, дори когато моделът е по-справедлив и много домакинства реално ще плащат по-малко.
  • Липса на инфраструктура и данни – в много общини няма пълно покритие с разделно събиране, а няма и точни данни колко отпадък генерират различните типове домакинства. Без измерване PAYT остава на хартия.
  • Административен капацитет – въвеждането на система с чипове, софтуер, нови договори и промени в наредбите изисква експертиза и ресурс с какъвто част от общините не разполагат.
  • Недоверие и страх от „нови такси“ – хората често чуват само, че „ще плащат според боклука“, без да им бъде обяснено, че рециклируемите отпадъци не се таксуват и че именно тези, които сортират и намаляват отпадъка си, ще спечелят.
  • Компромисни решения – избраният от много общини вариант за 2026 г. „на база брой жители в имота“ е крачка напред, но не е истински PAYT. Той не отчита реалното количество отпадък и не дава пълен стимул за намаляването му.

Така се получава парадоксът да имаме законова рамка и добри примери, но липсва политическа смелост, инфраструктура и ясна комуникация, които блокират прилагането им в цялата страна.

Успешните примери от Европа: Словения, Хърватия, Парма

Една от държавите, която често се дава за пример, е Словения, с PAYT oт 2009 г. – там залагат на идеята да е много лесно и прозрачно, плаща се на честота и обем на контейнерите. А те са поставени обикновено извън сградите. Преобладаващата система е „от врата до врата”, тоест отново няма анонимен контейнер. Могат да бъдат под ключ, могат да бъдат достъпни за всички, решението зависи от фирмите за управление на отпадъци. 

Броят на хората в едно домакинство може да бъде важен, за да прецениш началния брои контейнери и необходимия обем, но в крайна сметка изпращат сметката не на отделни лица, а на домакинства. Така в многожилищна сграда домоуправителят може да реши как да разпредели разхода между различните апартаменти. Ако е собствена къща, плащаш всичко. Но сметките са много прозрачни, съдържат всички такси за различните услуги.

Контейнери в Любляна пред многофамилна сграда/ личен архив Данита Заричинова

Хърватия задължи всички общини да въведат PAYT през 2017 г. Добра практика има в община Велика Горица. Градът е средно голям, 64 000 души – една трета от домакинствата там живеят в многофамилни сгради, а останалите – в еднофамилни. Смесеният отпадък се събира два пъти седмично, а рециклируемият – веднъж. В рамките на шест месеца след събиране на пълна база данни за имотите, общината разработва софтуер за смятане на количествата.

Системата във Велика Горица е базирана на системата „от врата до врата“, което означава, че всяко домакинство има свои контейнери за боклук – за смесен и за рециклируем. Гражданите имат право да решат дали биоотпадъците да им бъдат събирани или да използват домашни компостери, които също могат да им бъдат предоставени безплатно.

За многофамилни сгради има същата система – всеки блок има задължението да съхранява контейнерите в своите помещения. Ако нямат достатъчно място да ги държат там, се изгражда ограда навън, за да може само живеещите в сградата да ги използват.

Софтуер записва всяко извозване на отпадъците – чете данните и ги изпраща до счетоводния софтуер, който после издава документ за плащане за всеки от потребителите. Има фиксирана такса, плащана поравно от всички граждани, и променлива такса, която се смята на база на обема на контейнера за отпадъци умножено по броя извозвания.

Интересен е опитът на Парма в Италия, смятан за златен стандарт. Там домакинствата имат фиксирана част на таксата според площта на жилището, но променливата се определя според броя пъти, в които са изхвърлили „сивия контейнер“. Кофите са оборудвани с чипове за разпознаване, а общината активно стимулира компостирането чрез по-ниски такси за тези, които избират този вариант. Градът въвежда и система от „еко-точки“, които се натрупват при правилно предаване на опасни или електронни отпадъци и могат да се използват за намаляване на таксата.

Времева линия на промяната в сметосъбирането в община Парма (от 2012 до 2015 г.)

Анонимните контейнери в Парма се премахват, а събирането става по график за всяка жилищна сграда. За около година и половина са обхванати всички зони на града – първо в централната част и накрая малките населени места от селски тип.Веднага след това, за още година и половина се въвежда таксуването на база количество – първо с 6-месечен тестови период и впоследствие обхваща целия град. 

Община Капанори, Италия – пример за разделно събиране на рециклируеми и биоотпадъци/ Личен архив Данита Заричинова

Във всички тези градове PAYT не е просто инструмент за таксуване, а част от по-широка стратегия за намаляване на остатъчните отпадъци и ограничаване на депонирането. Тези примери показват, че моделът работи най-добре, когато е подкрепен с удобна инфраструктура, силна комуникация и алтернативи като компостиране и широко достъпно разделно събиране.

За PAYT и борбата с климатичните промени

Биоотпадъците са ключов елемент в такса „битови отпадъци“ на база количество, защото именно те са най-големият източник на метан в депата. 

Когато хранителни остатъци, треви, листа или други биоразградими материали попаднат на депо, те се разграждат в среда без кислород. Това „анаеробно“ разлагане неизбежно произвежда метан – парников газ, който затопля климата около 28 пъти по-силно от въглеродния диоксид за период от 100 години. Близо 50% от битовите ни отпадъци са именно биоотпадъци (варират според сезон и вид населено място). Когато биоотпадъците се отделят и се обработват чрез компостиране или анаеробно разграждане в контролирана среда, метан практически не се отделя в атмосферата. Компостирането е аеробен процес – в присъствието на кислород – и затова не допуска образуването на метан в количества, характерни за депата. 

Така вместо да отделят парникови газове, биоотпадъците се превръщат в ценен ресурс: компост, който подобрява почвите и задържа въглерод в тях. Така имаме двойна полза — предотвратяване на емисии и създаване на продукт, който подпомага смекчаването на климатичните промени в дългосрочен план.

При такса на база количество рециклируемите отпадъци не се таксуват, затова хората са мотивирани да не смесват пластмаса, хартия, метал с другия отпадък и съответно качеството им се подобрява. Това означава, че по-малко количества отпадъци стават негодни за рециклиране и по-рядко се насочват към изгаряне.

А изгарянето – макар често представяно като „енергийно оползотворяване“ – всъщност води до значителни емисии на CO₂, тъй като голяма част от отпадъците съдържат изкопаем въглерод (пластмаси, текстил от синтетични влакна и др.). Освен това процесът отделя и замърсители като диоксини, фураните и тежки метали, които имат доказано вредно въздействие върху здравето и околната среда.

Работещ и печеливш икономически модел 

Икономическата логика на системите „плащаш, колкото изхвърляш“ често се подценява в България. Тук публичният дебат е фокусиран върху опасенията, че хората ще плащат повече. Опитът на европейските общини обаче показва точно обратното: първоначалните разходи за въвеждане на системата се изплащат сравнително бързо, а дългосрочните икономически ползи са значителни – както за общинските бюджети, така и за домакинствата.

В първите месеци или година най-често разходите включват закупуване на торби, съдове или контейнери с чипове, промяна на системата за сметосъбиране, въвеждане на софтуерно управление и комуникационна кампания. Това е етапът, който обикновено поражда тревоги у местните власти. Но данните от десетките общини в Европа, разгледани в доклади на Zero Waste Europe, показват, че след въвеждането събраните приходи стават – предвидими, а разходите по обезвреждане на отпадъците намаляват драстично.

Причината е проста: когато хората плащат според количеството несортиран отпадък, който изхвърлят, общото количество отпадъци рязко намалява, а делът на рециклируемите и биоотпадъците се увеличава. 

В Парма, например, преминаването към система с плащане на база количество води до над 70% разделно събиране и съществен спад на смесения отпадък. Така общината плаща много по-малко за депониране и изгаряне – двете най-скъпи услуги в управлението на отпадъците. Същият модел се наблюдава и в словенските общини, където разходите по депониране спадат с между 30% и 50% още в първата година.

Икономическият ефект се засилва и от друг фактор: рециклираните материали и висококачественият компост носят приходи, макар и умерени, а най-голямата икономия идва от това, че общината вече не плаща за обработка на отпадъци, които могат да бъдат избегнати. Така системата започва да се самофинансира, а в много случаи да води и до по-ниски разходи за общините през годините.

От гледна точка на гражданите системата е справедлива – хората, които изхвърлят правилно и намаляват отпадъците си, никъде не плащат повече. Всъщност в повечето европейски градове именно тези домакинства започват да плащат по-малко, защото сметката им зависи от количеството смесен отпадък, а не от броя на живущите или размера на жилището, както е масовата практика в България. Това премахва усещането за „колективно наказание“ и създава реален стимул да се намаляват отпадъците – икономически и екологично.

Европейските примери показват, че икономическият успех на PAYT идва от комбинацията между по-ниски разходи за третиране на отпадъците, по-високи нива на рециклиране, стабилни приходи от таксата и ясно разпределение на разходите според поведението на домакинствата. 

Моделът „плащаш, колкото изхвърляш“ е повече от административна промяна. Това е възможност да излезем от порочния кръг на постоянно растящите разходи за депониране и ниското рециклиране и да направим управлението на отпадъците по-честно, по-ефективно и по-климатично разумно.

В публикацията са използвани материали от: 

Източник: От преливащи кофи до справедлива система: време ли е да плащаме, колкото изхвърляме?, Климатека

Авторът Данита Заричинова е експерт с дългогодишен опит в неправителствения сектор, със силен фокус върху опазването на околната среда, устойчивото потребление и гражданското участие. Именно по тези теми и с тази експертиза тя пише като автор в Климатека. Данита е магистър по Екология и част от екип “Нулеви отпадъци” в сдружение “За Земята“. В продължение на повече от 13 години тя работи активно по разработване и изпълнение на кампании, застъпнически инициативи и образователни проекти, насочени към промяна в политиките и поведението на институции, бизнес и граждани, свързани с управление на отпадъци.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !