Сканирания на мозъка на 3802 души показват как структурата на мозъка се променя в четири основни повратни точки.
Екип от невроучени от университета в Кеймбридж, Великобритания, идентифицира пет основни фази на мозъчната структура в течение на средностатистическия човешки живот. Тези епохи настъпват, когато човешкият мозък се пренастройва, за да поддържа различните начини на мислене, докато растем, съзряваме и евентуално преживяваме упадък. Петте основни повратни точки са подробно описани в проучване, публикувано в списание Nature Communications.
В проучването те сравняват мозъците на 3802 души на възраст между нула и 90 години , използвайки набори от данни от дифузионни ЯМР сканирания. Тези видове ЯМР картографират невронните връзки, като проследяват как водните молекули се движат през мозъчната тъкан. Те откриват пет основни фази на мозъчната структура в средностатистическия човешки живот, които са разделени от четири ключови повратни точки между раждането и смъртта, когато мозъкът ни се преконфигурира.
Основните повратни точки настъпват във възрасти:
9 (Архитектура на мозъка в детството)
32 (Архитектура на мозъка в зряла възраст)
66 (Ранно стареене)
83 (Късно стареене)
"Знаем, че мозъчната структура е от решаващо значение за нашето развитие, но ни липсва обща картина за това как тя се променя през живота ни и защо", заявява съавторът на изследването и невролог д-р Алекса Мусли (Alexa Mousley). "Това проучване е първото, което идентифицира основните фази на мозъчната структура през целия човешки живот. Тези епохи предоставят важен контекст за това, в какво може да са най-добри или по-уязвими нашите мозъци на различни етапи от живота ни. Това би могло да ни помогне да разберем защо някои мозъци се развиват по различен начин в ключови моменти от живота, независимо дали става въпрос за обучителни трудности в детството или деменция в по-късните ни години."
Деветгодишна възраст – от бебе до дете
От раждането до ранното детство, мозъкът се определя от консолидация на мрежите. Всички връзки между невроните, наречени синапси, които са били свръхпроизводявани в мозъка на бебето, намаляват. По-активните синапси оцеляват, оформяйки ранната архитектура на мозъка.
В целия мозък тези връзки се пренастройват по един и същ модел от раждането до около деветгодишна възраст. Междувременно сивото и бялото вещество на мозъка бързо нарастват по обем.
Детският мозък се развива от раждането до повратна точка на деветгодишна възраст. Тук мозъкът претърпява промяна в когнитивните си способности, но също така и повишен риск от психични разстройства.
32-годишна възраст – оформя се мозък на възрастен човек
В началото на 30-те години, невронните връзки на мозъка преминават в режим на възрастен. Бялото вещество продължава да нараства по обем, така че комуникационните мрежи на мозъка се усъвършенстват все повече въз основа на ЯМР сканирания, показващи как се движат водните молекули. Тези промени поддържат мозъка на повишено ниво на когнитивна дейност, което достига пик в началото на 30-те години и е "най-силната топологична повратна точка" на мозъка през целия му живот според екипа.
"Около 32-годишна възраст наблюдаваме най-много промени в посоката на свързване и най-голяма обща промяна в траекторията в сравнение с всички други повратни точки", разказва Мусли. "Докато пубертетът предлага ясно начало, краят на юношеството е много по-труден за определяне научно. Въз основа единствено на невронната архитектура открихме, че подобните на юношеските промени в мозъчната структура приключват около началото на тридесетте години."
Зрялата възраст е най-дългата епоха и обхваща три десетилетия. Архитектурата на мозъка също се стабилизира в сравнение с предишни фази, без големи повратни точки през следващите 30 години. Според екипа това съответства на "платото в интелигентността и личността".

Всички епохи: представителни ЯМР трактографски изображения на всички епохи на човешкия мозък. Кредит:Dr. Alexa Mousley, University of Cambridge
66-годишна възраст – започва ранното стареене
Този повратен момент в средата на 60-те години бележи началото на фаза на "ранно стареене" в мозъчната архитектура. Това е по-лек период и не се характеризира с някакви големи структурни промени. Въпреки това екипът все пак е открил значими промени в модела на мозъчните мрежи средно на около 66-годишна възраст.
"Данните показват, че постепенната реорганизация на мозъчните мрежи достига кулминация в средата на шейсетте години", отбелязва Мусли. "Това вероятно е свързано със стареенето, с допълнително намалена свързаност, тъй като бялото вещество започва да дегенерира. Това е възраст, в която хората са изправени пред повишен риск от различни здравословни състояния, които могат да засегнат мозъка, като например хипертония."
Възраст 83 – Късно стареене
Последният повратен момент настъпва около 83-годишна възраст. Данните за тази последна епоха са по-ограничени, но определящата характеристика е преминаването от глобално към локално. Свързаността на целия мозък намалява още повече и тя разчита на определени региони, докато други избледняват.
"Поглеждайки назад, много от нас чувстват, че животът ни е бил характеризиран от различни фази. Оказва се, че мозъците също преминават през тези епохи", добавя съавторът на изследването и невроученият Дънкан Астъл (Duncan Astle). "Много неврологични, психични и неврологични състояния са свързани с начина, по който е устроен мозъкът. Всъщност, разликите в мозъчните връзки предсказват трудности с вниманието, езика, паметта и цял набор от различни поведения."
Разбирането, че структурното пътуване на мозъка ни обикновено е една от малкото основни повратни точки, а не постоянен напредък, може да помогне на невроучените по-добре да идентифицират кога и как "окабеляването" става по-уязвимо.
Справка: Mousley, A., Bethlehem, R.A.I., Yeh, FC. et al. Topological turning points across the human lifespan. Nat Commun 16, 10055 (2025). https://doi.org/10.1038/s41467-025-65974-8
Източник: Your brain changes at 9, 32, 66, and 83, Popular Science

















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
4I4ATA
Нов, скрит досега вход в пирамидата на Микерин е открит по аномалии при сканиране
YKoshev
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Johnny B Goode
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Gunteer
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews