Урбанизацията не само ограничава и фрагментира естествените екосистеми, тя също така създава нови и разнообразни условия на околната среда в градовете. Изследователски екип от университета в Кобе открива, че растенията в метрополиса са развили наследствени характеристики, адаптирани към разнообразни градски условия.
Урбанизацията се ускорява от 70-те години на миналия век, което води до намаляване и фрагментация на местообитанията. Многобройни проучвания оттогава потвърждават загуба на биоразнообразие и видово изобилие в градските в сравнение със селските местообитания.
Екологът Ацуши Ушимару (Atushi Ushimaru) изучава тревистото растение азиатска комелина (Commelina communis) повече от 20 години и е забелязал, че тя вирее добре в градска среда.
Неговият бивш докторант, Наката Тайчи (Nakata Taichi), отбелязва разлики в размера, цвета и периодите на цъфтеж на растенията в различни градски среди.
Commelina communis. Кредит: Wikimedia Commons
Екипът изследва как различните градски местообитания влияят върху външния вид на растенията. Учените сравняват относително недокоснати земеделски земи с паркове и крайпътни зони в столичния район Кейханшин (Осака, Киото, Кобе).
В списание Journal of Ecology еколозите съобщават, че растенията в различни местообитания показват значителни разлики в характеристики като височина и период на цъфтеж.
"Успяхме ясно да демонстрираме, че е настъпила адаптивна радиация – това, което биолозите наричат диверсификация на видовете в различните местообитания. Установихме, че фактори, ясно свързани с урбанизацията, по-специално повишените температури на повърхността на земята, изкуствено засенчената среда и намалената киселинност на почвата, предизвикват тези разлики“, обяснява Ушимару.
В градски условия максималните температури на почвата са били приблизително с 8°C по-високи, отколкото в селските райони, и този "ефект на топлинния остров" е бил особено силен двигател на диверсификацията на характеристиките.
Тъй като урбанизацията в изследваната област се е случила преди по-малко от 60 години, наблюдаваните вариации в характеристиките трябва да са еволюирали в рамките на този кратък период от време.
Изследователите изключват случайни генетични колебания и стигат до заключението, че адаптациите "вероятно са свързани с бърза адаптивна еволюция само за приблизително 60 години".
В бъдеще учените планират да проведат експерименти за култивиране, които възпроизвеждат сложните полеви условия, за да определят как различните черти са от полза за растенията и до каква степен тези адаптации са вградени в ДНК-то на растенията.
Справка: Nakata Taichi et al.: Adaptive trait divergence of annual plants in response to urban habitat diversity in a megacity. Journal of Ecology (2025). DOI: 10.1111/1365-2745.70193
Източник: Urban natives: Plants evolve to live in cities, Kobe University
Още по темата
Човекът
Хората са еволюирали за природата, а не за градовете, казват антрополози
Животът
Ако пчелите замлъкнат: Има ли бъдеще без тях?
Технологии
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
4I4ATA
Нов, скрит досега вход в пирамидата на Микерин е открит по аномалии при сканиране
YKoshev
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Johnny B Goode
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Gunteer
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews