Хората са еволюирали за природата, а не за градовете, казват антрополози

Ваня Милева Последна промяна на 20 ноември 2025 в 00:00 114 0

Хората са еволюирали за природата, а не за градовете, казват антрополозите

Кредит Pixabay/CC0 Public Domain
Хората са еволюирали за природата, а не за градовете, казват антрополозите

Нова статия твърди, че съвременният живот е изпреварил човешката еволюция. Проучването предполага, че хроничният стрес и много съвременни здравословни проблеми са резултат от еволюционно несъответствие между нашата предимно адаптирана към природата биология и индустриализираната среда, която обитаваме сега.

Статията на еволюционните антрополози Колин Шоу (Colin Shaw) от Университета в Цюрих и Даниел Лонгман (Daniel Longman) от Университета в Лъфбъроу е публикувана в списание Biological Reviews.

В продължение на стотици хиляди години хората са се адаптирали към изискванията на живота на ловци-събирачи – висока мобилност, периодичен стрес и тясно взаимодействие с природната среда. Индустриализацията, за разлика от нея, е трансформирала човешката среда само за няколко века, като е въвела шум, замърсяване на въздуха и светлинно замърсяване, микропластмаси, пестициди, постоянна сензорна стимулация, изкуствена светлина, преработени храни и заседнал начин на живот.

"В средата на нашите предци ние сме били добре адаптирани да се справяме със силен стрес, за да избегнем или да се изправим срещу хищниците", обяснява Колин Шоу, ръководител на изследователската група по човешка еволюционна екофизиологиязаедно с Даниел Лонгман.

"Появява от време на време лъв и е трябвало да сме готови да се защитим – или да избягаме.."

Днешните стресови фактори – трафикът, изискванията на работата, социалните медии и шумът, ако назовем само няколко – задействат същите биологични системи, но без разрешаване или възстановяване. "Тялото ни реагира така, сякаш всички тези стресови фактори са лъвове", посочва Лонгман.

"Независимо дали става въпрос за труден разговор с шефа ви или за шум от трафика, вашата система за реакция на стрес е все същата, сякаш сте изправени пред един лъв, а след това пак пред лъв. В резултат на това имате много мощна реакция от нервната си система, но без възстановяване."

Здравето и репродукцията под натиск

В своя преглед Шоу и Лонгман синтезират доказателства, предполагащи, че индустриализацията и урбанизацията подкопават еволюционната годност на човека. От еволюционна гледна точка, успехът на един вид зависи от оцеляването и размножаването. Според авторите, и двете са били неблагоприятно засегнати след Индустриалната революция.

Те посочват намаляващите глобални нива на раждаемост и нарастващите нива на хронични възпалителни състояния, като автоимунни заболявания, като признаци, че индустриалната среда оказва биологично влияние.

"Съществува парадокс, при който, от една страна, сме създали огромно богатство, комфорт и здравни грижи за много хора на планетата", коментира Шоу, "но от друга страна, някои от тези индустриални постижения имат вредно въздействие върху имунните, когнитивните, физическите и репродуктивните ни функции."

Един добре документиран пример е глобалният спад в броя и подвижността на сперматозоидите, наблюдаван от 50-те години на миналия век, който Шоу свързва с фактори на околната среда.

"Смята се, че това е свързано с пестициди и хербициди в храните, но също и с микропластмаси", отбелязва Шоу.

Проектиране на благоприятна среда

Предвид темпото на технологичните и екологичните промени, биологичната еволюция не може да се справи с тях.

"Биологичната адаптация е много бавна. Дългосрочните генетични адаптации са многогенерационни – от десетки до стотици хиляди години", отбелязва Шоу.

Това означава, че несъответствието между нашата еволюирала физиология и съвременните условия е малко вероятно да се разреши от само себе си. Вместо това, твърдят изследователите, обществата трябва да смекчат тези ефекти, като преосмислят връзката си с природата и проектират по-здравословна и по-устойчива среда.

Според Шоу, справянето с несъответствието изисква както културни, така и екологични решения.

"Един подход е фундаментално да преосмислим връзката си с природата – да я третираме като ключов фактор за здравето и да защитаваме или регенерираме пространства, които наподобяват тези от нашето ловно-събираческо минало", обяснява той.

Друг е да се проектират по-здравословни, по-устойчиви градове, които отчитат човешката физиология.

"Нашето изследване може да определи кои стимули най-много влияят на кръвното налягане, сърдечната честота или имунната функция например и да предаде тези знания на вземащите решения", обяснява Шоу.

"Трябва да оправим градовете си – и същевременно да ги регенерираме, ценим и прекарваме повече време в природни пространства."

Справка: Daniel P. Longman et al, Homo sapiens, industrialisation and the environmental mismatch hypothesis, Biological Reviews (2025). DOI: 10.1111/brv.70094

Източник: Humans are evolved for nature, not cities, say anthropologists, Barbara Simpson, University of Zurich

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !