COP30: Големи обещания, малък напредък

Климатека Последна промяна на 18 ноември 2025 в 10:36 106 0

Кредит Flickr (свободен лиценз)

00:00 ч.

Нова ваксина против малария дава надежда на майки и бебета в цяла Африка

Нови фондове и инициативи, но емисиите продължават да растат

Вече една седмица в Белем се провежда 30-та поредна конференция за климатичните промени – COP30. Десетки хиляди делегати участват в преговорите, но усилията са подкопани от пълното отсъствие от администрацията на САЩ, както и на лидерите на Индия и Китай, а общите емисии на парникови газове от 3-те страни са близо половината в света.
COP30 трябваше да бъде „конференцията на действията“, а не поредната среща с обещания. Но след първата седмица равносметката е, че поетите ангажименти са по-малко от очакваното.
Водеща цел за конференцията е намирането на средства за развиващите се страни – на COP29 бяха обещани до 1,3 трилиона долара годишно. След първите обсъждания т.нар. пътната карта „От Баку до Белем” за осъществяване на финансирането събра широка подкрепа сред страни и институции.
Официално представени бяха две нови инициативи – фондове за опазване на тропическите гори и за земите на коренните населения.
ЕС влезе в конференцията с новоприета единна позиция за намаляване на въглеродните емисии с 90% до 2040 г.
Най-голямото предизвикателство остава необходимостта от много по-сериозно намаляване на емисиите. Дори сега, когато се настоява за по-амбициозни цели, редица държави не изпълняват предишните си обещания. Така разликата между реалните действия и необходимото за постигане на целта от Парижкото споразумение продължава да се увеличава.

На фона на все по-тревожни научни доклади и нови температурни рекорди, както и на засилваща се антиклиматична реторика от страна на влиятелни политически и икономически лидери, на 10 ноември в Белем, Бразилия, започна 30-ата конференция на ООН за климатичните промени (COP30). Въпреки отсъствието на някои от най-големите замърсители, срещата поражда надежда за по-конструктивен диалог благодарение на домакинството на страна, която е едновременно символ и жертва на климатичната криза. Под мотото „COP на истината“, конференцията обещава да върне фокуса върху науката, справедливостта и спешната нужда от действия – но дали това ще се превърне в реалност, предстои да видим. Правим „междинна равносметка от първата седмица“ с уговорката, че картината може да се промени във втората фаза.

Между 6 и 9 ноември срещата на върха беше предшествана от предварителни разговори. По план тя ще продължи до 21 ноември, но практиката от последните години показва, че е възможно удължаване на преговорите при приемането на официален документ с политически ангажименти за климата. С важното уточнение, че повечето заключителни споразумения от тези конференции са под формата на призиви, които не са правно обвързващи

Над 56 000 делегати от 193 държави, включително и от ЕС заявиха официално участие. Това прави този COP вторият най-голям след COP28 в Дубай от преди 2 години (Фиг. 1). Най-значимо е представителството на страната домакин с над 3805 регистрирани делегати.

^{Фигура 1. Броят на регистрираните участници на COP30 в Белем. Източник: Carbon Brief.}

САЩ обръщат гръб на света: COP30 без Вашингтон

COP30 е белязан от острия завой на САЩ по отношение на климата. В началото на тази година президентът Доналд Тръмп оттегли страната от Парижкото споразумение за втори път, а от Белия дом официално потвърдиха, че няма да изпратят делегати на високо ниво на конференцията. Това е безпрецедентен ход и нарежда страната сред малкото, които нямат официални представители на тази ключова за света среща. Прави впечатление и отсъствието на големи американски медии, които традиционно имат кореспонденти на живо.

Въпреки това множество американски опозиционни лидери на местно равнище – кметове и губернатори на щати са заявили участие. Сред тях е губернаторът на щата Калифорния Гавин Нюсъм, който е сред делегатите и заяви по време на конференцията, че Доналд Тръмп е „инвазивен вид“, чиято политика на пренебрегване на климатичната криза е „отвратителна“.

Не присъстват и лидерите на другите два водещи замърсители в лицето на Китай и Индия, вместо това те са изпратили техни министри.

Бразилия като домакин: Надежда за „COP30 на истината“

Надежда за резултати на тазгодишната среща носи фактът, че за първи път от 4 години насам конференцията не се провежда в авторитарна петролна държава, а в демократична страна, пряко застрашена от промените в климата. Президентът на Бразилия Лула де Силва обяви, че конференцията трябва да бъде „COP-ът на истината“ и че сега е моментът да бъдат възприети много сериозно предупрежденията на науката. Лула изтъкна, че е ключово важно справянето с неравенството между държавите и че трябва да се черпи вдъхновение и пример от коренните населения за устойчив живот в синхрон с природата.

Преди началото на конференцията лидерите на 43 страни и ЕС приеха Декларацията в Белем, засягаща проблеми като глада и бедността и насочена към климатична справедливост. Призивът в нея е за пренасочване на глобалната политика за климата към адаптация, ориентирана към хората, за социална защита, съобразена с климата, опазване на реколтата и подкрепа за уязвимите общности и семейните фермери, като същевременно се продължават усилията за смекчаване на последиците. Декларацията дефинира осем измерими цели и признава Глобалния алианс срещу глада и бедността като ключов механизъм за изпълнение.

Документът отразява нарастващия глобален консенсус, че климатичните въздействия вече заплашват продоволствената сигурност на стотици милиони хора и че справянето с уязвимостта на хората трябва да бъде в центъра на климатичните стратегии. Страните се насърчават да включат тези ангажименти в своите национално определени приноси и национални планове за адаптация, като прегледът на напредъка е планиран за 2028 г., а пълната оценка – за 2030 г.

Фонд „Тропически гори завинаги”

На първия ден на срещата Бразилия обяви официално новата си знакова инициатива – фонд „Тропическите гори завинаги“. Той цели да използва първоначалните финанси от развитите страни като събере средства от частния сектор и финансовите пазари. Те ще бъдат изразходвани за проекти за помагане и плащане на правителства и местни общности, за да могат да съхранят съществуващите там гори от изсичане и експлоатация. Надеждите на Бразилия са фондът първоначално да събере 25 млрд. долара, а в последствие да стигне до 125 млрд. долара. До този момент 53 държави са заявили участие, като Норвегия се включи с 3 млрд. Долара, а Бразилия и Индонезия – с 1 млрд.. Опазването на горите е сред ефективните естествени методи за задържане на въглерод, само изсичането на тропическите гори понастоящем допринася за 10-15% от годишните антропогенни емисии на въглерод.

Защита на земите на коренните народи

Друго съществено развитие до момента е споразумението между страните за опазване на земите на коренните населения. Засега обещаните 1,8 милиарда долара са за площи в размер на 160 милиона хектара. Причината за тази договорка е, че много от тези общности нямат официални права върху земите, които населяват, въпреки че ги управляват най-устойчиво. В горите под техен контрол обезлесяването е до 26% по-ниско – факт, който показва ключовата им роля за опазването на природата.

Заедно срещу климатичната дезинформация

На третия ден от конференцията 12 държави подписаха Декларацията за интегритета на информацията за климатичните промени, с което за първи път държави се ангажират официално да се борят срещу дезинформацията за климата. Декларацията призовава правителствата, бизнеса и академичните среди да толерират точната информация и да се борят с отричането на климатичните промени и атаките срещу науката за околната среда и журналистиката.

Дезинформацията и тормозът в момента нарастващо са насочени към климатични учени и журналисти. Лидери, сред които президентът Лула, генералният секретар на ООН Гутериш и Одри Азулай от ЮНЕСКО подчертаха, че надеждна информация е от съществено значение за общественото доверие и ефективната политика в областта на климата. До момента подписалите страни са Бразилия, Канада, Чили, Дания, Финландия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Уругвай, Нидерландия и Белгия.

Нуждата от съвместни действия срещу дезинформацията произтича не само от политическата ситуация в САЩ, при която в началото на тази година бяха уволнени множество служители и учени от метеорологични агенции, но и поради факта, че компаниите за изкопаеми горива от десетилетия финансират дезинформационни кампании относно причинно-следствените връзки между изгарянето на изкопаеми горива и затоплянето на планетата с цел забавянето на климатичните политики. За пореден път има силно присъствие на лобисти от компании за изкопаеми горива – над 1600: повече от представителите на която и да е делегация с изключение на тази на Бразилия.

„От Баку до Белем”

Друга инициатива, подета от президентството на Бразилия, съвместно с това на COP29, е създаването на пътната карта „от Баку до Белем“, публикувана в дните преди конференцията. Тя съдържа над 50 необвързващи препоръки за постигането на договореното в Баку финансиране за развиващите се държави от 1,3 трилиона долара годишно. Сред предложенията са набиране на средства от производители на нефт и газ и въглеродно-интензивни дейности (например от данъци на билетите за полети). След първото обсъждане инициативата срещна широка подкрепа на страни и институции, но предстои политическо договаряне“ и реалистично много от препоръките ще отпаднат.

Как гласът на Амазония нахлу в COP30?

Сегашното домакинство активно окуражава присъствието на членове на гражданските общества. Така тази година има рекордно присъствие на представители на коренните населения – над 2500 делегати, близо 10 пъти повече от конференциите в Париж през 2015 г. и в ОАЕ през 2023 г. Въпреки това само малък процент от тях са допуснати до „синята зона“, където се провеждат официалните преговори.

В края на втория ден на срещата няколко десетки активисти от тези общности и подкрепящи ги организираха спонтанна протестна акция и влязоха насила в “синята зона”. На 13 и 14 ноември се състоя „Срещата на върха за народа“, при която активисти призоваха за подкрепа на развиващите се страни и опазването на Амазония. Над 5000 активисти пристигнаха в сряда на борда на 200 лодки и кораби, а в петък те блокираха централния вход към конференцията.

^{Фиг. 2. Над 5000 активисти на борда на 200 лодки и кораби пристигнаха в Белем за „Срещата на върха за народа“. Източник: Greenpeace}

На 15 ноември активистите в Белем проведоха многохилядно шествие, наречено „Големият народен поход“, призоваващо за действия за климата. Това е най-големият протест на срещата на COP от 2021 г. насам. Участниците призоваваха за климатична справедливост, особено компенсации за маргинализираните общности, засегнати от глобалното затопляне заради емисиите на корпорациите и правителствата. Протестиращите носеха ковчези с надписи „въглища“, „петрол“ и „газ“ и някои от тях бяха облечени с червени дрехи в чест на убитите защитници на околната среда.

COP30 започна с ясно послание: времето изтича

Откриването на COP30 започна с остро предупреждение от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който определи провала да се задържи затоплянето под 1,5°C като „морален провал“ и „смъртоносна небрежност“. Той подчерта, че тази граница е „червена линия“ за обитаема планета и призова страните за „промяна в парадигмата“.

„Всяка частица от градуса означава повече глад, разселване и загуби“, заяви Гутериш и отправи критика към индустрията на изкопаемите горива заради продължаващото политическо влияние и субсидии. Той настоя за ясен план за обещаното финансиране от 1,3 трилиона долара годишно за развиващите се страни.

Президентът на Колумбия Густаво Петро също атакува остро отсъствието на САЩ, като заяви, че политиките на Доналд Тръмп са „против човечеството“. Подобна критика дойде и от президента на Тувалу, държава, застрашена от пълно потапяне заради покачването на морското равнище.

Сред водещите гласове се открои и британският премиер Киър Стармър. Той подчерта, че Обединеното кралство остава силно ангажирано с климатичните усилия, защото те носят „двойна полза — за хората и икономиката“. Стармър отправи индиректна критика към Бил Гейтс и Тони Блеър, които наскоро призоваха за забавяне на климатичните политики, като заяви, че борбата с климатичните промени „не може да бъде отлагана“.

ЕС вдига летвата: 90% по-малко емисии до 2040 г.

Непосредствено преди COP30 страните от ЕС се споразумяха до 2035 г. да свият емисиите на въглероден диоксид с между 66 и 73% спрямо нивата от 1990 г. Тази цел не е задължителна. Държавите членки на ЕС гласуваха правно обвързващата цел за намаление на емисиите с 90% до 2040 г. за всички страни от блока, като се допуска 5% по-малко намаление, стига то да бъде компенсирано чрез въглеродни кредити – например компенсиране на емисии чрез финансиране на проекти за залесяване на гори. На откриването на форума председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че COP30 трябва да бъде срещата на върха, която да донесе резултати за страните, уязвими от климатичните промени.

„Ние оставаме най-големият донор на финансиране за климата в света чрез Global Gateway (стратегията на ЕС за инвестиции в зелена и критична инфраструктура извън Европа – бел.ред.) и ще продължим да мобилизираме инвестиции в прехода към чиста енергия в световен мащаб“.

Европейският комисар по климатичните действия Вопке Хоекстра увери, че ЕС продължава да следва курса си и дава своя принос за ограничаване на емисиите на парникови газове и насърчи другите нации да се борят с глобалното затопляне.

„Целият свят трябва да се обедини, за да постигне нулеви нетни емисии. Европа е отговорна само за 6% от глобалните емисии. Призоваваме другите да направят своя справедлив принос – особено тези в развитите и в развиващите се страни, класифицирани като страни с по-висок среден доход“, заяви Хоекстра.

България отчита напредък, но е далеч от климатичните цели

Тази година българската делегация e оглавявана от заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов. България изтъква същественото намаление на емисиите за страната ни – с 60% в сравнение с 1988 г. А емисиите през 2023 г. са с 22% по-ниски в сравнение с предходната 2022 г.

Факт е, че емисиите у нас съществено спаднаха през 1990-те години поради деиндустриализацията след края на комунистическия режим, а през последите години преживяваме бум на енергията от фотоволтаици, като последното представлява своеобразен успех.

От друга страна обаче България силно изостава – според оценката на независимата организация CCPI: заради подкрепата на изкопаеми проекти и ниската степен на енергийно обновяване на сградите, употребата на въглища е планирана за 2038 г., което не е достатъчно амбициозно за изпълнение за ангажиментите към Парижкото споразумение. Остава и предизвикателство постигането на целта от 90% до 2040 г., дори и при отчитането на намалението спрямо 1988 г. Това означава, че емиситие в България трябва да бъдат допълнително намалени с още 75% спрямо настоящето.

Париж на 10: светът загрява по-бързо от климатичните политики

Десет години след подписването на Парижкото споразумение COP30 показва дълбоката пропаст между научните предупреждения и реалните политики. Макар че светът вероятно е избегнал най-тежките сценарии на над 4-5°C затопляне, усилията далеч не са достатъчни. Китай — най-големият емитер — стабилизира емисиите си през последните 18 месеца благодарение на рекордно увеличение на соларната и вятърната енергия, но те остават на исторически високи нива.

Глобалната картина обаче е тревожна: емисиите нараснаха с 2,3% през 2024 г., достигайки 57,7 млрд. тона CO₂ e — нов исторически рекорд. Всички региони, освен ЕС, отбелязват ръст. Ако текущите политики се запазят, светът върви към около 2,8°C затопляне до края на века, а дори и при изпълнение на всички поети ангажименти към Парижкото споразумение — към 2,3–2,5°C. Това е далеч над вече превишената цел от 1,5°C, след като 2024 г. беше с 1,6°C над прединдустриалното ниво.

Световната метеорологична организация отчита, че последните три години са най-топлите, а концентрацията на CO₂ продължава да се увеличава с рекордно темпо. Данните подсказват, че сценарии под 3°C може да се окажат дори оптимистични, тъй като глобалните емисии все още не са започнали да спадат.

Налице е ясно разминаване между прилаганите политики, поетите ангажименти и изискванията на науката. Макар 114 държави (72% от глобалните емисии) вече да са актуализирали своите национално определени приноси, те водят само до около 10% намаление на емисиите до 2035 г. — пет пъти по-малко от необходимото за стабилизиране под 2°C.

Дали сегашните темпове означават, че COP30 не е среща за догонване на Париж, а за ограничаване на щетите.

До края на конференцията можем да очакваме проект на общ документ, включващ нови ангажименти за финансиране на развиващите се страни. Има и надежди за надграждане на формулировката от COP28 за „преход извън изкопаемите горива“. Най-същественото изпитание пред COP30 обаче остава едно: дали страните ще се договорят за значително засилване на своите национално определени приноси. Без по-високи и реалистични цели този COP няма да успее да затвори разлома между научните предупреждения и политическите действия.

В статията са използвани материали от:

Източник: COP30: Големи обещания, малък напредък, Климатека

Авторът Николай Петков е завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия

Още по темата

30/10/2025
Земята

„Мелиса“ и новата ера на ураганите

11/07/2025
Земята

Юни е най-горещ в Западна Европа и трети в света

13/05/2025
Земята

Април е вторият най-топъл в света - още един месец над допустимите 1,5°C

20/03/2025
Земята

Зими с нов характер – игра на топло и студено