Заровен клин от твърда мантийна скала може да е причината Хималаите и Тибетското плато да са останали толкова високи в продължение на десетки милиони години. Ново проучване предполага, че този скрит слой, притиснат между индийската и азиатската кора, действа като вътрешна скоба, която предпазва "покрива на света" от потъване.
Изследването, ръководено от Пиетро Стернай (Pietro Sternai) от Университета на Милано, бележи голяма промяна в начина, по който учените мислят за това какво се случва дълбоко под най-високите планини на Земята. Повече от сто години изследователите са смятали, че дебел слой континентална кора върши цялата тежка работа. Но тази теория никога не е обяснявала напълно как тези планини остават толкова високи, особено пък след като дълбоките скали са склонни да омекват с времето.
Сеизмичните стъпки разкриват нещо по-твърдо отдолу
Използвайки сеизмични инструменти, които помагат за картографиране на случващото се дълбоко под земната повърхност, изследователите отново и отново са засичали двойна сеизмична стъпка в южен Тибет. Този странен сигнал е обърквал учените години наред, но сега изглежда има ясно обяснение. Earth.com съобщава, че двете стъпки съвпадат с горния и долния ръб на твърд мантиен слой, притиснат между две плочи континентална кора.
Доказателства от повърхността потвърждават това. Мантийните ксенолити, парчета дълбока скала, извадени от миоценската ултракалиева лава, показват, че под платото има истински мантиен материал. Съставът на тези скали съответства на идеята, че по-леката индийска кора си е проправила път под по-здрав азиатски слой, задържайки дебел, солиден слой мантия между тях.
Екипът на Стернай смята, че този скрит клин може да е липсващото звено: структура, достатъчно здрава, за да поддържа Хималаите, а също така да обясни някои от геоложките странности на региона, като дълбоки земетресения и неочаквани модели на налягане вътре в земната кора.
Ключови характеристики на Хималайско-тибетската колизионна зона. Снимка: Tectonics
Аргументът за конструктивна скоба
Моделът предполага механизъм, известен като вискозен ъндърплейтинг, при който долната част на индийската кора се отделя, издига се бавно и се заварява под азиатската литосфера. Този процес води до един вид конструктивна скоба, комбинация от плаващо издигане на кората и твърдост на мантията, която помага да се противостои на външния поток от размекната скала и предотвратява разрушението на структурата.
Тази поддържаща система позволява на земната кора да допринася за издигането без меките скали да поемат цялото напрежение.
"Не може да се построи планина върху кисело мляко", коментира Стернай пред Earth.com, подчертавайки необходимостта от твърдост в дълбочина.
Хибридната конфигурация се вписва по-добре във физическите модели от предишните теории, основани само на дебелината на земната кора.
Данните помагат да се обяснят и клъстерите от дълбоки земетресения в южен Тибет. Тези сеизмични събития, случващи се на дълбочини, където скалите обикновено би трябвало да се деформират плавно, показват всъщност наличието на як, но крехък слой, все още способен на разрушаване, точно това, което би създал мантиен клин.
Числени симулации на стабилност в платообразни и колизионни тектонични условия. Кредит: Tectonics
Защо Тибетското плато все още не е потънало
По-ранни теории предполагаха, че материалът от долната кора бавно се разстила под региона. Но тази идея не се оказва съвсем точна, когато става дума за обяснение на действителната дебелина и здравина на платото. Докладът посочва, че тази нова идея за заключена мантийна скоба дава по-ясна и по-пълна картина.
Има и други изводи. Наличието на по-твърда структура отдолу би могло да обясни защо някои части на платото се издигат по-бързо от други или защо ерозията протича различно от място на място. Това може дори да повлияе на дългосрочните мусонни модели. Вместо кората да се разтяга и тече като топъл карамел, моделът предполага, че тя се издига в здрава, добре дефинирана структура.
Разбира се, е необходима още работа. Учените ще се нуждаят от по-добри сеизмични изображения и повече скални проби, за да определят точно къде се намира тази мантийна вложка и как се държи. Въпреки това, моделът вече помага да се обединят редица разпръснати досега улики, като дълбоки земетресения, данни за повърхностни скали и необичайни сеизмични сигнали, в едно солидно, логично обяснение.
Справка: Raising the Roof of the World: Intra-Crustal Asian Mantle Supports the Himalayan-Tibetan Orogen
P. Sternai, S. Pilia, S. Ghelichkhan, P. Bouilhol, A. Menant, D. R. Davies, L. Ostorero, B. Vaes, R. Esposito, E. Garzanti, S. Cloetingh, T. Gerya, Tectonics 2025 https://doi.org/10.1029/2025TC009057
Източник: A Hidden Structure Inside Earth Could Be the Reason the Himalayas Still Stand, Daily Galaxy
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Gunteer
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Християнин
Това е кралят на тиквите: Тиквата му тежи над един един тон
dolivo
Сахара очаква 75% увеличение на валежите до 2100 г.
dolivo
Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена