Открита е неочаквана много стара запазена структура отвъд Нептун, в Пояса на Кайпер

Ваня Милева Последна промяна на 24 ноември 2025 в 00:00 26 0

ледени късове на фона на далечното слънце

Кредит ESO/M. Kornmesser (CC BY 2.0)
Поясът на Кайпер е пълен с ледени останки от формирането на Слънчевата система. Разположен между 30 и 50 астрономически единици (AU) от Слънцето, той е дом на безброй малки обекти, някои от които са с размер до 100 километра.

Открита е древна, непокътната структура в Пояса на Кайпер, регион отвъд Нептун, изпълнен с ледени обекти, включително Плутон. Тя потенциално крие тайните на ранните дни на нашата Слънчева система.

Астрономите може би са открили доказателства за структура, разположена далеч отвъд Нептун, което потенциално би дало информация за първичното минало на Слънчевата система. Това откритие е свързано с гъста концентрация на обекти в Пояса на Кайпер, загадъчен регион, който отдавна е интригувал учените.

Екипът, направил това новаторско проучване, предполага, че тези обекти биха могли да бъдат част от много по-стар, непокътнат клъстер, който би могъл да промени разбирането ни за формирането на планетите. Изследването, публикувано на сървъра за препринти arXiv, все още е в процес на преглед, но последиците са огромни.

Поясът на Кайпер: Остатък от ранните дни на Слънчевата система

Поясът на Кайпер, често наричан "третата зона" на Слънчевата система, е регион, пълен с ледени останки от формирането на Слънчевата система. Разположен между 30 и 50 астрономически единици (AU) от Слънцето, той е дом на безброй малки обекти, някои от които са с размер до 100 километра.

"Поясът на Кайпер се намира в най-отдалечените краища на нашата Слънчева система, отвъд орбитата на Нептун. Понякога се нарича "третата зона" на Слънчевата система. Астрономите смятат, че в този регион има милиони малки, ледени обекти – включително стотици хиляди, които са по-големи от 100 километра. Някои от обектите, включително Плутон, са с диаметър над 1000 километра", се обяснява в сайта на НАСА.

Главният астероиден пояс и Поясът на КайперГлавният астероиден пояс и Поясът на Кайпер. Кредит: Wikimedia Commons

Подобно на Главния астероиден пояс, Поясът на Кайпер съдържа остатъци от ранната Слънчева система, остатъци, които не са се слели в планети. За разлика от относително тънкия диск на астероидния пояс обаче, Поясът на Кайпер е дебел диск, наподобяващ по форма поничка. Тази структура е оформена от гравитационните сили на гигантските планети, особено Нептун, които са оформили разпределението на обектите в този най-отдалечен регион на нашата Слънчева система.

Въпреки многобройните открития в Пояса на Кайпер, учените все още не са картографирали напълно сложната му структура. През 2011 г. изследователите откриват, че Поясът на Кайпер не е еднородна колекция от обекти, а по-скоро сложна система с ясно изразени подструктури. Както е отбелязано в проучване, публикувано в The Astronomical Journal:

"Откриваме, че класическият Пояс е сложен регион с подструктури, които надхвърлят обичайното разделяне на вътрешен (вътрешен до 3:2 резонанс на средно движение [MMR - mean-motion resonance]), основен (между 3:2 и 2:1 MMR) и външен (външен до 2:1 MMR)."

Тази сложност е допълнително подчертана от наблюдението, че основният класически пояс между 40–47 AU съдържа различни компоненти, които оспорват по-ранните модели.

Илюстрация на основните семейства обекти и резонанси в пояса на КайперИлюстрация на основните семейства обекти и резонанси в пояса на Кайпер. Кредит: Wikimedia Commons

Първичен звезден куп на 43 AU: Нови улики за формирането на Слънчевата система

Екип от Принстънския университет, ръководен от астрофизика Амир Сирадж (Amir Siraj), е идентифицирал нова структура в Пояса на Кайпер на около 43 AU, което предполага, че може да е "първичен клъстер" от ледени обекти, които са останали до голяма степен непокътнати.

"Този ​​вид орбитално спокойствие е сигнал за много стара, непокътната структура", както Сирадж обяснява пред New Scientist, и може да даде прозрения за ранната Слънчева система. Това откритие би могло да предостави ключови данни за формирането на гигантските планети и как са мигрирали към сегашните си орбити. Изследванията на екипа показват, че структурата би могла да разкрие и информация за ранните междузвездни среди, с които Слънчевата система може да се е сблъсквала.

Тези открития надграждат предишни изследвания от 2011 г., които идентифицират "ядрото" на Пояса на Кайпер, регион, характеризиращ се с обекти с по-ниски ексцентричности и по-стабилни орбити. Екипът наблюдава, че това "ядро" е останало забележително непроменено с течение на времето. Новата структура, разположена леко навътре от оригиналното ядро, показва още по-ниски ексцентричности, което предполага, че може да е дори по-стара и по-стабилна. Това откритие намеква за по-дълбоко, незабелязано досега ниво на структура в Пояса на Кайпер, което би могло да предложи моментна снимка на ранната история на Слънчевата система.

Анализът на екипа на тази нова структура е революционен и както те обясняват:

"Основният класически пояс (a = 40–47 AU) трябва да бъде моделиран с поне три компонента: "горещия" компонент с широко разпределение на наклона и два "студени" компонента (разбъркан и ядрен) с много по-тесни разпределения на наклона."

Новите доказателства на екипа за вътрешно ядро ​​на 43 AU, с още по-ниска ексцентричност, предполагат, че този регион може да се е образувал по-рано и в по-стабилна среда от други части на Пояса на Кайпер.

Изследването е публикувано на сървъра за предпечат arXiv и все още е обект на допълнителни наблюдения, особено от предстоящи астрономически проучвания като "Legacy Survey of Space and Time" (LSST) на обсерваторията "Вера Рубин", които биха могли да предоставят окончателни доказателства за съществуването на тази нова структура.

Неясна орбитална формация: Как се е образувало вътрешното ядро?

"Вътрешното ядро" е озадачаващо откритие. Както отбелязва изследователският екип, "не е очевидно как се е образувало вътрешното ядро". Макар че образуването на първоначалното ядро ​​може да се отдаде на миграцията на Нептун, не е ясно дали новият клъстер е продължение на съществуващото ядро ​​или е напълно отделна структура. Учените се надяват, че бъдещите наблюдения ще помогнат за изясняване на тази мистерия.

"Вътрешното ядро" е интригуващо заради ниската си ексцентричност – знак за спокойна, стабилна орбита. Такава орбитална стабилност е необичайна за обекти в този регион, където гравитационните взаимодействия често водят до по-хаотични движения. Формирането на такава структура, с нейната необичайно спокойна и кръгова орбита, би изисквало специфични условия, които все още не са напълно разбрани.

"Този ​​вид орбитално спокойствие е сигнал за много стара, необезпокоявана структура", обяснява Сирадж.

Констатациите на екипа отварят нови въпроси относно поведението на обектите във външната част на Слънчевата система. Докато "нестабилната миграция на Нептун е възможно обяснение за ядрото, което може да се отнася и за вътрешното ядро", истинската природа на произхода на структурата остава неясна.

"Все още не е ясно дали вътрешното ядро ​​е продължение на ядрото или отделна структура", добавят изследователите.

Справка: The Inner Kernel of the Classical Kuiper Belt; Amir Siraj, Christopher F. Chyba, Scott Tremaine; https://arxiv.org/abs/2511.07512 

Източник: A ‘Very Old’ Structure Found Beyond Neptune Could Change How We See the Solar System, The Daily Galaxy

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !