10-годишно момиче открива рядък мексикански аксолотъл. Какво знаем за тези животни

Десетгодишно момиче, обичащо природата, е намерило застрашено земноводно под мост във Великобритания.

Майка ѝ, Мелани Хил, останала в "шок, изненада и недоверие", цитира я BBC. Тя разказва, че дъщеря ѝ, Еви, е открила 23-сантиметровия мексикански аксолотъл, докато се разхождали близо до река Огмор в Бридженд.

Момиченцето често "намирала неща" като тритони и буболечки, но откритието на аксолотъла е изненада.

Това е първото документирано откритие на аксолотъл в дивата природа във Великобритания. А днес в световен мащаб са останали само 50 до 1000 индивида.

Еви намира аксолотъла, сгушен в скалите, след като повдига захвърлена постелка в плитчините на река Огмор. Майката осъзнава, че това не е обикновена находка и се консултира със специалист, който ѝ казва, че може да отглеждат аксолотъла у дома си. Те го кръщават Дипи в чест на мястото, където Еви го е намерила.

Крис Нюман, директор на Националния център за хуманно отношение към влечугите, заявява, че Еви вероятно е спасила живота на Дипи.

Аксолотлите като домашни любимци стават по-популярни през последните години, след като се появяват в игри като Minecraft и Roblox.

Д-р Рос Клуб от благотворителната организация разказва: "Много млади аксолотли и техните яйца се рекламират за продажба онлайн, така че се опасяваме, че те стават все по-популярни сред децата."

"Те не са лесни домашни любимци за отглеждане и купуването на каквото и да е животно никога не трябва да бъде импулсивна покупка."

Той добавя, че грижата за аксолотлите може да бъде "много трудна", тъй като те имат същите екологични, хранителни и поведенчески нужди в плен, както и в дивата природа.

Какво е аксолотъл?

Аксолотъл. Кредит: Real Aquatics

Аксолотълът, Ambystoma mexicanum, е вид саламандър, който не преминава през метаморфоза.

Саламандрите са земноводни, които, подобно на жабите и тритоните, започват живота си във водата.

Саламандрите обикновено преминават през процес, наречен метаморфоза, за да станат възрастни – подобно на поповите лъжички, които се превръщат в жаби. След това живеят предимно на сушата. По време на метаморфозата саламандрите обикновено се променят по редица начини, за да се адаптират към новото си местообитание. Например те заменят хрилете си, с които дишат във водата, с бели дробове, за да дишат въздух, и развиват клепачи за очите си.

Но аксолотлите никога не правят този преход. Вместо това, те запазват своите накъдрени външни хриле и други характеристики на младите животни и остават да живеят във водата през целия си жизнен цикъл.

Това се нарича неотения или педоморфизъм.

Въпреки че аксолотлите изглеждат като "попова лъжичка" на саламандрите,  достигат етап на "възрастни", т.е. способни са да се размножават. Те развиват бели дробове до известна степен, но също така са способни да дишат през кожата си.

Най-близките роднини на аксолотлите са тигрови саламандри, Ambystoma tigrinum. 

Защо аксолотлите са еволюирали по този начин?

Според д-р Джеф Щрайхър (Jeff Streicher), старши куратор, отговарящ за земноводни и влечуги в Музея на естествената история, Лондон, аксолотлите може да са развили своя необичаен жизнен цикъл поради средата си и наличните ресурси.

"Аксолотлите са част от група тясно свързани саламандри, които имат разнообразен начин на живот. Някои могат да останат във водата, ако условията на сушата са лоши, или могат да я напуснат, ако например езерото, в което живеят, започне да пресъхва", обяснява д-р Джеф Щрайхър.

С течение на времето, ако престоят във водата е бил по-добър за оцеляването на аксолотлите и те са узрявали полово, преди да преминат през метаморфоза, тогава е имало смисъл да се запазят всичките им характеристики, адаптирани към водата.

В експерименти, описани в Nature, аксолотлите са били принудени да преминат през метаморфоза чрез добавяне на йод към водата им. Това предизвиква отделянето на хормони, които стартират процеса на развитие на характеристики за живот на сушата. Но твърде много йод може да убие аксолотъла и дори ако успешно метаморфозират, те не оцеляват толкова добре, колкото естествените педоморфни аксолотли, така че не се препоръчва за собственици на аксолотли.

Къде живеят аксолотлите?

Алтернативното общоприето име на аксолотъла - мексикански саламандър, отговаря на въпроса.

Аксолотлите са местни за езера и влажни зони в южната част на Мексико Сити, особено за езерата Сочимилко и езерото Чалко. Но и двете езера са пресушени, за да се намалят наводненията, като езерото Чалко почти напълно изчезва. Аксолотлите са ограничени до каналите на тези езера и евентуално до трето езеро, Чапултепек.

Съществува и голяма популация от аксолотли, отглеждани в зоологически градини, лаборатории, както и като домашни любимци.

Дивите аксолотли са с пъстър кафяво-сив цвят, но могат да бъдат и албиноси. Те нямат кафяви пигменти и изглеждат розово-бели. Това атрактивно оцветяване е желано в търговията с домашни любимци и е било селективно развъждано.

Див аксолотъл. Кредит: Wikimedia Commons 

С какво се хранят аксолотлите и колко дълго живеят?

Аксолотлите често са най-големите хищници в родните си местообитания. Те ядат всичко, до което могат да се докопат, включително мекотели, червеи, ларви на насекоми, ракообразни и дори някои малки риби.

Аксолотлите могат да живеят 10-15 години в дивата природа, достигайки полова зрялост след около година. Те достигат до 30 сантиметра дължина и тежат около 50-200 грама.

Как аксолотлите регенерират части от телата си?

Това е въпрос, на който няма отговор, но учените много биха искали да знаят.

Подобно на много видове саламандри, аксолотлите имат забележителната способност да регенерират части от телата си. Това включва крайници, очи и дори части от мозъка им. Изследователски лаборатории по целия свят се опитват да разберат тази невероятна способност, която е една от причините да има толкова много аксолотли в плен.

Способността може да е свързана с отказа на аксолотъла да премине през метаморфоза. При повечето животни, включително хората, има гени, които са активни само докато се развиваме и насочват растежа на органите и крайниците. След като достигнем зряла възраст, тези гени се заглушават. Но при аксолотлите изглежда, че тези гени могат да се активират отново, когато има нараняване.

Точно кои гени и как тяхното активиране причинява повторен растеж е предмет на текущи изследвания. Учените са идентифицирали някои кандидат-гени и се фокусират върху това какви протеини се експресират на всеки етап от повторния растеж на крайниците. Засега те са далеч от това да ни помогнат да регенерираме крайниците, но този потенциал означава, че аксолотлите са много ценни за изследване.

"Изглежда, че има ясно определено крайно състояние на развитие, в което аксолотълът винаги иска да бъде, така че ако нещо в тялото му се промени, той се връща към това ниво", посочва д-р Джеф Щрайхър.

"Като се има предвид, че имаме много общи гени за развитие с аксолотлите, би било много полезно за хората, ако можехме да разберем как точно те регенерират сложни части на тялото."

Езерото Сочимилко, едно от последните убежища на дивия аксолотъл. Кредит: Wikimedia Commons

Застрашени ли са аксолотлите?

Като се има предвид, че основното им местообитание е толкова ограничено, не е изненадващо, че аксолотлите са включени в списъка на Международния съюз за опазване на природата като критично застрашени. Популацията им намалява, смята се, че само 50-1000 възрастни живеят в дивата природа.

Очакваше се, че може да изчезнат до 2020 г., но за щастие това не се случи.

Аксолотлите се нуждаят от дълбоки води, за да оцеляват, и от растения, върху които да снасят яйцата си. Те са чувствителни към промените в качеството на водата, а урбанизацията около местните им езера е довела до замърсяване и загуба на местообитания. Хората, които използват водата, могат да обезпокоят тези земноводни, а нови видове риби, въведени във водните пътища, като тилапия и шаран, се конкурират с аксолотлите за храна. Рибите ядат и малките на аксолотлите.

Аксолотлите са били събирани от дивата природа за храна и търговия с домашни любимци.

Аксолотлите са известни като парадокс на опазването на природата, тъй като са почти изчезнали в дивата природа, но са широко разпространени в зоомагазини и лаборатории по целия свят. Тази популация в плен обаче често е силно инбридирана, което означава, че няма голямо генетично разнообразие. Това прави тези аксолотли уязвими като например към болести.

Какво можем да направим, за да ги спасим?

Смята се, че аксолотлите са получили названието си от името на ацтекския бог на огъня и мълниите, Ксолотл, който се е превърнал в един от тези саламандри, за да избегне жертвоприношението си от други богове. Аксолотъл дори е изобразен на новата банкнота от 50 песос, пусната в обращение през 2021 г. и отличена с наградата "Банкота на годината" от Международното дружество на банкнотите.

Дълбоките корени на това животно в мексиканската култура и статутът му на своеобразна икона са движеща сила за усилията за опазване на природата.

Вид, близък до аксолотъла, който също може да запази характеристиките на младите екземпляри, е критично застрашеният саламандър от езерото Паскуаро, Ambystoma dumerilii. Местните монахини го използват в традиционен лек за кашлица от поколения. След като отглеждат саламандрите в плен в продължение на 150 години, монахините са се обединили с природозащитници от зоопарка в Честър и изследователи от университета Мичоакан, за да видят дали усилията им могат да помогнат за възстановяване на дивата популация, за която се смята, че наброява по-малко от 100 възрастни.

Що се отнася до аксолотъла, мексиканското правителство и местните природозащитни групи имат няколко схеми, които да им помогнат. Действията включват възстановяване на сладководните им местообитания и насърчаване на традиционни методи на земеделие, които осигуряват местообитание на аксолотъла.

През 2025 г. учените успешно пуснаха 18 аксолотъла, отглеждани в плен, в изкуствени влажни зони близо до Мексико Сити. Това дава известна надежда, че с помощта на природозащитниците може да има положително бъдеще за дивите аксолотли.

Източници: 

Girl, 10, finds rare Mexican axolotl under Welsh bridge, Oscar Edwards, BBC Wales

Axolotls: Meet the amphibians that never grow up, Hayley Dunning, The Natural History Museum, London

Още по темата

30/03/2026

Животът

Древни риби са използвали белите си дробове, за да чуват под вода

11/12/2025

Животът

Аксолотълите регенерират дори важна част от мозъка си след пълното й отстраняване

01/08/2023

Животът

Аксолотъл: Земноводното, което може да регенерира тялото си и да остане вечно младо (видео)

25/03/2015

Животът

Намерени са останки на гигантски саламандър, съвременник на динозаврите